Дяконе?
Гледам днес отново пред паметника ти се нареди куцо и сакато, за да почете обесването ти. Всеки облякъл годишната прехрана на пенсионер във вид на марков кюстюм - с маркови часовник, портфейл, с парите от които цяла година едно село ще си плаща тока. Всеки, докаран със скъпа кола – за да не изтрие подметки докато стигне до бесилото ти.
И какво от това?
Денят на твоята Голгота е ден за прочистване на съвестта на всеки един от тях.
Гледам, в кабинетите на управниците – над главата на всеки един от тях – виси портрета ти.
И какво?
Намират ли поне миг време, за да погледнат към теб и да се засрамят от делата си, от самите себе си?
Гледаш и ти отгоре, че сме свободни, живеем в държава, наречена България, наричаме се българи...
И?
Свободни ли сме? Това ли е Републиката, за която положи кости в годините на младостта си?
Народът отново е угнетен – от десетилетия, но от свои, или доведени от свои от вън.
Народът отново е лъган, гладува, не намира даже най-черна работа за прехрана и покрив. В твоята мечта - свободна България – българи ровят в боклука, колят се със замаяни от пиене и мизерия глави, стрелят и взривяват.
Това ли бе свободата, за която чакахме 5 века?
Свобода, за да затриват държавата политически измекяри на чуждоземни интереси?
Свобода, за да ходят децата ни немили недраги зад граница, да аргатуват – оставили род и родина. Със сираците ни се гаврят и ги насилват. Други – пият и се дрогират, за да отдадат случайни ласки на всеки срещнат – за пари, или забрава.
Това ли бе твоята мечта за свобода - да растат децата ни насилвани от люлката, хвърляни с пъпната връв в боклука? Да мрат тихо и най-после – спокойно.
Тази свобода ли мечтаеше ти за децата ни - свобода, да продават любов, вместо да получават обич и закрила?
Утре тези наши деца ще поемат държавата – с изпепелени души и студени сърца. Без памет, без мечти – почти като извънземни...
Ножът е опрял до кокъла.
Езикът български отстъпва на друг – чуждоземен. Даже думите български записват днес с чужди букви.
Никой не расте с мечта за силна България. Такава мечта няма.
Никой не идва на власт, за да работи за това. Властта вече се измерва с броя раздадени кебапчета на глава избирател. Или се осигурява с броя раздадени куфарчета с откраднати пари.
Къде ти е държавата в тази свобода, Дяконе?
Къде ти е свободата в България, за която мечтаеше и умря?
Днес се броят на пръсти тези, които знаят за тебе и подвига ти да събудиш българския дух. Стават все по-малко с времето. Не след дълго – ще изчезнат ненужни и неразбрани.
Не зная докога ще държат портретите ти в кабинетите на властта. След време ще ги свалят, за да ремонтират празните си от мечти дела.
Не зная и докога ще се редят всяка година на паметника ти властниците, за да отбелязват самотната ти смърт с надути и лъснали лица и портфейли. Няма да мине много – и това ще спре.
Учехме, че си положил живот и мечти на олтара на майка България. Един поп свали и изхвърли паметната ти плоча от църквата „Света Петка Самарджийска”, защото според разбиранията му – ти не си бил Апостол, а престъпник!
Днес ти си две дати от календара – тази на рождението и другата на обесването, а делото ти и саможертвата почти липсват в учебниците по история на децата ни.
Много се мълчи вече в тази държава – много и дълбокомислено. А това е твоята мечтана и свободна република!
Църквата ни загърби народа с тегобите му и удря китката за благословия само в челата на политици и в присъствие на телевизионни камери. За митрополитите – службата господна е земи, имоти, пътувания, и пари в банкови сметка – много пари, в България и още повече - в чужбина. Даже Патриарх Евтимий са забравили днешните слуги на Господа – не искат и да си спомнят как той пое и ръководи няколкомесечната защита на Търново, когато друговерци чалмалии бяха тръгнали да го превземат с щурм!
Много вода изтече от мига, в който ти наденаха примката – помниш ли, наоколо нямаше българи, с трън да завъртиш? Умря самотен на бесилото, така, както и живя самотен и скита по друмищата - в самота.
Струваше ли си? Това ли бе цената на свободата да я има твоята република? Плати я лично ти и още десетки, забравени от българчетата родолюбци. Даже за Батак се намериха чуждоземни пришълци, които повтарят, че не е имало клане и реки от кръв и посичане!
Готов бе, Дяконе, след като върнеш свободата българска, да тръгнеш да освобождаваш други народи. Днес потомците ти не освобождават, а служат за пушечно месо в чужди войни, на още по-чужди държави. Такава е цената днес на свободата, за която мечта.
Днес нямаме нужда от поробители – осигурили са ни ги, докъдето ти око види: едните ги избираме, да ни грабят и мачкат в родината, а другите – да ни прочистват територията от болници, училища, да затварят поминък и да отварят бази на чужди войски. Тези дни научавам и че преговаряли да приемат ядрени отпадъци, които за другите народи били вредни.
И в Балкана не може да излезе човек днес, чета да поведе – изсякоха горите, изнесоха ги, за да си напълнят джобовете.
Дали виждаш отгоре тегобите български? Дали чуваш воплите на страдалеца народ? Тук никой не се интересува от неговите тегоби, мизерия и глад – духовен или физически. Никого не интересуват тук тези мъки – според правилата европейски – ние сме свободни и демократични. А владетелите са ни чак в Брюксел и Вашингтон.
Някога ти написа „Народе?
”
Днес аз ти отвръщам с: „Дяконе?
”
http://www.lubamanolova.info/komentari/2010/1431-dyakone
