Джордж Оруел написва своята “Животинска ферма” през 1945 г. – годината, в която след победата над Германия във Втората Световна война, обществата, изпълнени с вяра и оптимизъм, поемат по нов път на развитие. Съвпадение, гениално прозрение или пророчество? Никой не би могъл да даде еднозначен отговор. Но фактът е факт. Стъпка по стъпка страшната приказка започва да се превръща в действителност, а след това – и в история. Въпросът е как Оруел е могъл да предвиди всичко това? А отговорът е прост, твърде прост.
Писателят познава прекрасно обществото в цялото му разнообразие от човешки характери, типове поведение и психологически нагласи. “Сложете парче лед във вряща вода и то ще се разтопи.” – това казва авторът в свое интервю пред ВВС години по-късно. Подтискайте масите, използвайте техния труд, оставете ги да тънат в лишения и мизерия и някой ден те ще се вдигнат на бунт – тогава, когато се появи водач, който да организира и целенасочи тяхната енергия.
Множество подобни формули, обединени в една цялостна теория. Теория за политиката и властта, освободила се от конкретни исторически личности и събития, прехвърлила границите на времето и превърнала се във философия. Така изводите, направени преди близо 60 години, важат с пълна сила и днес.
Огледайте се! Нима обществото се е променило?Нима не виждате овцете, готови да следват сляпо всяко ново течение, начело на което стои силна личност? Нима не чувате кудкудякането на кокошката, чието пилешко сърчице я кара постоянно да търси подкрепа и закрила? Не познавате ли поне една котка, която никога не се обвързва с категорично мнение и благодарение на мекия си гръбнак, винаги успява да се измъкне? Или кучета, готови да разкъсат всеки за парче хляб, подхвърлено от господаря?
Да, те са сред нас. Сред нас е и магарето, което вижда и разбира всичко, но не предприема каквито и да е действия, защото отдавна вече не вярва, че нещо може да се промени. Сред нас е и кравата, която всички доят, а тя мълчи ли, мълчи. Дори и конят е тук – онзи, който с цената на всичко, дори на собствения си живот, ще продължава да вярва в идеала и да следва мечтите си… Да, те са около нас. Днес. По-живи от всякога.
А това означава само едно. Някъде тук, сред нас са и прасетата. Онези, които утре ще се опитат да ни превърнат в слуги на своите лични интереси.
Огледайте се! Нека поне един път да ги разпознаем навреме. http://www.zamunda.net/details.php?id=181957&hit=1 Animal Farm / Фермата на животните (1999)
Както и препоръчвам -
ВНИМАНИЕ – ПРАСЕТА!
“Животинска ферма” по Джордж Оруел –
новият спектакъл за възрастни
на ДКТ – Стара Загора
(текста на целия ми пост е от брошурата на постановката)Много хора, посетили спектакъла "Животинска ферма" в Държавен куклен театър – Стара Загора, биха казали, че той представя в един алегоричен план политическата ситуация в страните от бившия Източен блок. И това безспорно е така.
Угнетени, унижавани и използвани в продължение на години, животните във фермата една нощ правят бунт и прогонват Човека. От този момент нататък съдбата им е в техните ръце /или по-точно казано – копита/. Но заедно с властта идват и множество отговорности. Всяка дейност, всеки проблем изисква вземането на решение. Така постепено сред общата животинска маса се оформят нови лидери – прасетата – онези, които са повели бунта срещу Човека, онези, които са по-образовани от останалите и най-важното – онези, които не се страхуват да действат. Те създават нова идеология, наречена “анимализъм” / от animal – животно/, хитроумна препратка към познатото понятие “социализъм” /socium – група от хора, общество/. Но грижата за общественото благо постепено е заместена от желанието за лично облагодетелстване. Прасетата са не просто лакоми, те са ненаситни. А благодарение на развития си интелект и ораторските си умения, те лесно намират “логични” обяснения на своите действия.Въпреки това, животните едно по едно започват да осъзнават, че не това е общественият строй, към който са се стремили. Че са били използвани и излъгани. Но тогава… Тогава идва насилието, терорът, а заедно с тях и страхът. Принципите на анимализма са заменени с нови, по-удобни за прасетата. Социалното разслоение между тях и масата вече е неоспорим факт. Прасетата живеят в лукс, а останалите – гладуват. Мечтите за по-добър живот, вярата в бъдещето са заместени от една-единствена цел – да оцелееш.