Автор Тема: Еленко Ангелов - Лека нощ Нещастие - Част 3; Добро Утро Щастие - Част 1  (Прочетена 1036097 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Неактивен xthing

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 237
  • xthingxthingxthingxthing
Браво това е начинът тази книга реално да се прочете от много хора , ако се издаде

Неактивен oknele

  • Moderator
  • Пишещ
  • *****
  • Публикации: 812
  • Всъщност
    • www.thespiritofoknele.org
Всички Истински Хора сме Съученици...
« Последна редакция: Август 05, 2009, 23:08:17 pm от oknele »
http://www.thespiritofoknele.org/ Всъщност единственият истински закон е този, който води към моята

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Представям на вниманието ви рекламният вариант, на вече издадената книга на Еленко (качвам я на части, защото е твърде голяма, после си я слейте) - той ще каже надявам се откъде точно можете да си закупите книгата-диск, защото аз все оше не знам :) Да му пожелаем успех и още веднъж респект за отделените месеци работа и любов за изработването на тази книга! Най-накрая успя!

Честито Еленски! :-*
« Последна редакция: Декември 23, 2008, 00:01:34 am от H. »

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...

Неактивен oknele

  • Moderator
  • Пишещ
  • *****
  • Публикации: 812
  • Всъщност
    • www.thespiritofoknele.org
Благодаря Н. ! „Лека Нощ Нещастие” III е мултимедийна, електронна книга(618 стр.) – диск в прекрасна картонена корица, формат А4. Аз, Еленко Ангелов съм Авторът на трилогията „Най-голямата Истина”. Първо излиза трета част - „Лека Нощ Нещастие”. Предстоят „Добро Утро Щастие” и „Добър Ден Всичко”.

Сайтът -  www.thespiritofoknele.org  – представя само малка част от „Лека Нощ Нещастие” III. Книгата-Диск е със същия дизайн като този сайт. Много повече намерете в следните книжарници:

- София, книжарница „НОВОТО БИТИЕ”, ул. Хан Крум № 7а
- София, пл. „Славейков”
- София, Езотерична книжарница „НОВА ЕПОХА” ул. „Шести септември” №28
- София, Книжарници „НАНСИ” ул. „Ив. Шишман” №27
- София, Книжарница „ЕЛРИД” ул. „Стефан Караджа” 7а
- България, Верига книжарници „ПИНГВИНИТЕ”
- Телефон за поръчки +359876251075

Повече от една година проекта(непълни, работни варианти) се предаваше безплатно и доброволно в световната мрежа, главно чрез - www.thespiritofoknele.org , www.heliopol.com , www.xnetbg.com , www.star05.net и чрез програмата Skype(Скайп). Това стана с моето одобрение, но все пак те бяха работни и непълни... Целият ми труд ще намерите само в „Лека Нощ Нещастие” III. електронна книга ISBN 978-954-578-216-9  © Издателство „Хелиопол”, София. © Еленко Ангелов, автор, 2008 г. Всички права запазени.

Според „Най-голямата Истина” е, че човек е тук да се Учи и да е Щастлив. Да осъзнае, че това е неговото естествено състояние и въпреки всичко и всички да не се страхува и да не спира да заменя Страха с Предпазливост. Истината е да спре да отдава силата и психичната си енергия на Религии, престъпни банкови лихвени системи, лъжливи Медии, робски Корпорации, марионетни политици и псевдо – научни твърдения. Трилогията „Най-голямата Истина” претендира да докаже, че Реалността на истинските хора, чието естествено състояние е Училище се превръща във Ферма за източване на психична енергия от Паразитни същности с изброените по-горе помощници. Основната причина за огласяване на сглобената информация е, че дава и ще дава изход и решение за Свобода и Лятна Ваканция от глобалната Ферма – истинската Влечугоподобна Матрица, крадяща Щастието на истинските хора.
Дължа много и Благодаря от сърце на www.xnetbg.com !



http://www.thespiritofoknele.org/ Всъщност единственият истински закон е този, който води към моята

Неактивен oknele

  • Moderator
  • Пишещ
  • *****
  • Публикации: 812
  • Всъщност
    • www.thespiritofoknele.org
Благодаря на всички за откровенните имейли! А дали съм Луд... не знам, но знам със сигурност(чух го от един индийски мъдрец), че да си ДОБРЕ приспособен(и да го твърдиш) към днешното болно общество(ферма) не говори ДОБРЕ за твоето здраве!
« Последна редакция: Октомври 07, 2009, 19:54:31 pm от oknele »
http://www.thespiritofoknele.org/ Всъщност единственият истински закон е този, който води към моята

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
електронния вариант в пдф, в началото на темата ми дава грешка и не ми се отваря.

Разгледах сайта и четох 2-3 глави. Гледах и 1 филмче за анунаките.

Специално четох за доказателствата, че рептилии са кацнали, или пък че изобщо са били на земята.

Взирах се наистина много упорито, но никакви доказателства не намерих. (освен в игралните и анимационните филми)
Имаше подточка "доказателства за кацнали рептилии на Земята" - всичко беше за НЛО по принцип, никъде не се знае рептилии ли са били вътре или какво.
После имаше подточка, за кацнали извънземни като цяло. (което е ок)
И после пак подточка за кацнали рептилии - като всичките доказателства отново бяха само за НЛО като цяло. И пак никакви доказателства за рептилии конкретно.
И това ако не е наглост (извинете за директността)
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен Морфей

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 509
Книгата може да закупите от:
- Онлайн магазин www.mobilis.bg
- Онлайн кнжарница www.store.bg
- Онлайн кнжарница www.svetove.com
- Онлайн кнжарница www.balkanatolia.com
- Онлайн кнжарница www.pingvinite.bg
« Последна редакция: Януари 04, 2009, 23:58:37 pm от Морфей »

Неактивен oknele

  • Moderator
  • Пишещ
  • *****
  • Публикации: 812
  • Всъщност
    • www.thespiritofoknele.org
От сърце желая на всички Форумци Сила и истинска възхита от Живота! За много години, за една по-добра хубава Планета, за една по-истински изкряща от Щастие Галактика, за една по-мъдра Вселенска сила, за една по-хубава музика и за една по-хубава вибрация за нас Истинските хора!

Ние - истинските хора сме духовни същества със свой Висш Аз, имащи човешко преживяване. Ние - не сме човешки същества, имащи някакво си там духовно преживяване преминало през филтри на общество, религии, наука


Нека тук и сега - 2009 - проумеем, че всички войни са на религиозна основа и им покажем оловен среден пръст, стига с този Егрегор - Зъб за Зъб но стига и с Орела от Заешки уши на смирение и Страх! Разберете най-изкуственото нещо на тази планета е механичното време на белезника на китката ни... Аз не съм Роб на часовника и нямам по-важен "Враг" да Атакувам освен себе си...

Кръстосвам мрежата от 13 години и твърдя, че Х нет цепи Мрака!
http://www.thespiritofoknele.org/ Всъщност единственият истински закон е този, който води към моята

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
ами това там не е ли точно часовник, на снимката? И то точно за ръка ...

Кой може да командва вместо теб. Махни го, ако ти пречи.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен oknele

  • Moderator
  • Пишещ
  • *****
  • Публикации: 812
  • Всъщност
    • www.thespiritofoknele.org
Здравей "Tangrata_", и благодаря за вниманието! Ок, първо за първото ти питане - относно доказателства и наглост.... Пишеш че си чел сайта ми.... така там в бутон Новини - пише , че това са само откъси в различните бутони... Трейлър, презентация(а и в тази Тема тук съм писал за това)... Цялата информация и доказателства съм представил в официалната финална версия на "Лека Нощ Нещастие" III. Над поста ти Н. е обяснил точно за ПдФ рар файла...

За втория ти  коментар... може и "без коментар" но... часовника ми е там като "музеен експонат", аз отдавна не нося "белезници на времето"... Най-голямата конспирация, е че колкото повече истинския човек е отдалечаван от естественото си(природно) време, толкова е по-манипулируем и вкарван във Фермата Матрица...

Бъди все така критичен!
С уважение!
http://www.thespiritofoknele.org/ Всъщност единственият истински закон е този, който води към моята

Неактивен oknele

  • Moderator
  • Пишещ
  • *****
  • Публикации: 812
  • Всъщност
    • www.thespiritofoknele.org
www.thespiritofoknele.org  с гордост представя

Едно появяване на бял свят
Ричард  Бах
 По онова време, спомням си, всичко изглеждаше толкова великолепно. Приключение! Романтика! Отново да се срещна с приятелите си, да се хвърля в една последна битка с моите големи врагове. Този път те ще пълзят в краката ми! Най-лошото, което би могло да ми се случи - някоя и друга драскотина, ако забравя за момент кой съм и затворя очи пред тяхната въображаема реалност. Но това едва ли ще се случи. Та аз помня! Никога няма да се повторят старите нещастия, когато забравях онова, което зная, борех се цял живот с фантоми, бивах стриван на прах, питах се в последния момент защо ли съм се родил. Никога повече. Познанието ми е дало такава сила, че никой враг не може да се изправи насреща ми. Животът във време-пространството - това е една игра, траеща колкото моментна снимка. Толкова съм находчив в тази игра, толкова съм неуязвим спрямо всякакви оръжия, толкова сигурно е познанието, което притежавам, че ще прелетя с усмивка през този обръч на Дракони, които са ме изпепелявали толкова пъти преди. Отдъхнал, възстановен, въоръжен с неизказано разбиране за реалността за разлика от старите фикции, нима може нещо на Земята да ме нарани? Неустрашим - това не е точната дума... Това ще бъде едно  удоволствие!

Един последен живот във време-пространството, едно последно участие в играта, за да докажеш своята победа, не би могло да бъде особено трудно. Трябва да покажа. че съм усвоил завинаги спокойното изящество нa познанието, което е в основата на всеки истински триумф. Запомни кой си приятелю и никога недей да вярваш на онова, което ще те заобикаля - тогава всичко ще бъде просто като боб!
Въоръжен така, презрял всякакви Дракони, аз скочих от ръба на бездната и всичко потъна в мрак.
Колко странно е да се родиш!

Само преди часове бях в безопасност, носех се в топлина и уют, а ето, че сега губя контрол над съзнанието си, пълна катастрофа. Стотици ярки от страх смъртно -червени предупредителни сигнали: или ще дишаш, или ще умреш, или ще ядеш, или ще умреш. Падането е смъртоносно, огънят е смъртоносен, водата е смъртоносна. В тъмното е пълно с врагове. Кучето изглежда кротко, но яде бебета. Никога не съм виждал толкова ярки сигнали за тревога. Сега съм беззащитен пред целия свят – Уязвим, тоест безсилен и дори не мога да извикам членоразделно „Помощ"! Един човек е близо до мен. Мамо, мразя да бъда такъв егоист, но моля те бъди редом с мен, докато не минат всички тези опасности, докато не бъда въоръжен и брониран, докато стана поне на трийсет години, моля те. А междувременно, кажи ми защо съм тук? Забравил съм... аз ли съм си избрал този живот или ти си го избрала и по каква смахната причина? Тя знаеше отговорите на моите въпроси, но те излизаха като викове и думите „Спи, радост моя", не са голяма утеха, когато навън е минус трийсет градуса, а аз започвам да треперя при шейсет и осем градуса над нулата (по Фаренхайт). Единственият ми избор е да затворя очи, да изключа от външния свят и да спя. Мога в съня да се върна към меките абаносови склонове, без да падам, а просто да се нося, като светло глухарче по въздуха. Сънят ме връща отново у дома, аз отново съм умен, спомнил си своя език без думи и тук всички сме и учители и ученици едновременно - смисъл и цел на всичко.

- Няма да повярвате! - казвам им. - Следващия път, когато започна да говоря, че един нов живот във време-постранството ще бъде удоволствие, трябва да ме хванете в мрежа и да не ме пускате! Нима не виждахте, че съм полудял? Тук изведнъж те затискат с всякакви ограничения още на секундата, когато докоснеш Земята... ограничения в пространството, ограничения във времето. Аз съм отделен и различен от всички останали, окован във формата на дребно създание с неугледно миниатюрно палячовско телце, по-малко от всичко друго наоколо, не мога да общувам, не мога да се върна, не мога дори да летя, а гравитацията е огромна, по-тежък съм от слон в смола, по-крехък съм от пеперуда, всичко навсякъде е лед и стомана, освен мама и дори пелените ме ограничават като кинжал в гърлото, не зная правилата, вдигнали са се завесите на една игра, в която сам трябва да напиша собствената си роля с думи, които не познавам и съзнание, което се опитва да накара устата ми да проговори, а тя не може да каже дори да ме пуснат оттук. Време - пространството дори само на теория изглежда безумие... На практика то е лудост. Това, което за възрастните е минута, за мен е цял ден: клинк-кланк-клинк: всяка секунда се разпадат вселени и никой не забелязва, постоянно се разбиват милиони избори и се свеждат само до един - всички се оказват погребани в неизменното минало, за да се изправят пред едно бъдеще, за което всеки може да се досети.

Това е някаква игра, нали? Бях предупреден, че е нереална, но това е повече от нереално, то е немислимо: да превърна това инфантилно съчетание на тяло-съзнание в човек, който в най-добрия случай ще може малодушно да разсъждава за това кой е, а в най-лошия - да се преврне в сламчица сред водопада, която никога не ще се добере до някаква здрава почва под краката си и ще се носи по водата, питайки се какво е всичко това. Кой може да си спомни сред цялата тази шумотевица? Беше безумие от моя страна да избера всичко това, но нали мога и да се върна назад? Най-лошото, което може да ми се случи, е ако имам късмет да ме нахапят кучетата и аз ще изляза от тази клетка и ще се върна у дома. Когато се събудих, дори не си спомнях всичко това. Бях наблюдател, току-що дошъл от духовния свят.Тези, които виждах, също ме виждаха. Чудесно дете, казваха те на майка ми, дълбоко в душите си благодарни, че никога няма да бъдат отново на моята възраст. Щастливец! Погледнете тези големи очи... невинни, щастливи, спокойни. Не е истина, не е истина, не е истина. Водех най-голямата борба в живота си в онези първи часове и губех - ред по ред падаха моите позиции.

- Аз съм - заявявах на света. - Аз съм нероден, неумиращ, индивидуално проявление на вечния живот, избрал време - пространството за своя учебна и игрална площадка. Дошъл съм тук заради удоволствието да се срещна със старите си приятели, да предизвикам отново своите скъпи стари врагове - Драконите...
Като удар в лицето с железен ботуш - такива бяха моите врагове. Нямаше нужда да използват думи, нямаха нужда от тях. Каква болка! Добре дошъл във време-пространството, на тази Земя, която не предлага алтернативен избор. Каквото виждаш, това е, приятел. Сега ти се струва много смътно, но колкото повече очите ти се приспособяват,толкова по-лошо става. Тук е мраз, тук е глад, тук е жажда, тук е твоето тяло, което е всичко, останало от теб.
- Няма го вече всеобхватния вечен живот. Всичко, което стои между теб и смъртта са двама смъртни, които почти не познаваш, двама смъртни, които не са съвсем сигурни, че желаят да бъдат твои родители.
- Но аз си спомням живота преди да дойда тук! Нямах нужда да дишам, нито да ям, нямах нужда от тяло, за да живея, но въпреки това бях жив! Аз съм избрал своите родители и те са ме избрали! Аз съм избрал това време! Спомням си...

- Всичко, което си спомняш, е сън! Отблясъци в празния ти детски ум. Покажи ни този живот, посочи ни го. Не можеш ли? Опитай се! Забравил ли си къде е? Толкова скоро? Опитай, дете... задръж дъх три минути, премини през ледовете за пет, заспи в снега за десет, напусни майка си за един ден. Опитай, а после ела и ни разкажи за Вечния Живот!
Мъглявото новородено съзнание кръжи и губи всяка минута по една битка. Няма време да мисли, времето е принадлежност на физическия свят. Светът води битката със собствени средства - няма нищо истинно, освен онова, което можеш да видиш с очите и да докоснеш с пръстите. Няма други доказателства, освен физическите, всичко останало е повод за насмешки.
Губя равновесие, притиснат съм до стената. Децата не знаят коя страна на сабята да хванат. Дори и най-тъпата от тези зли армии ме превъзхожда по численост и може да ме разкъса на парченца като малък метежник, преди още да прогледна.
Този свят ранява като остър камък. Наранен съм до кръв, а мама дори не знае, че водя борба на живот и смърт.
- Всичко е наред, милото ми, не плачи. Всичко е наред...
- Мамо! - безмълвно ридаех аз. - Помогни ми!
Човек може да говори не само с думи и майките понякога казват на децата си повече, отколкото знаят, когато децата им плачат. Тя ме галеше по главата.
- Мъничкото ми. Драконите са повече от тебе и си служат с измама. Но ти имаш избор. Два избора. Първият: не обръщай внимание на техните лъжи, не се съобразявай с техните ограничения, детето ми. Затвори очи, въздигни духа си, спомни си кой си, отвъд това пространство, отвъд времето, нероден, неумиращ... Аз се успокоих и отпуснах.
...и физическият свят ще издигне победно юмрук: Ура! Мъртъв! Всички очи ще видят малкото ти телце бездиханно, всички пръсти ще усетят, че няма пулс и ще подпишат свидетелство, където ще нарекат твоята победа смърт.
Тя ме притисна до лицето си.
- Но имаш и друг избор: Да спечелиш като загубиш. Преди да срутиш външните си стени, което трябва да се случи, ако решиш да останеш, изгради си едно вътрешно пространство, където твоята истина да бъде защитена. Помни в себе си, че ти си вечният живот, избрал този свят за игрална площадка. Помни, че светът, който познаваш, съществува с твое съгласие и за твое добро. Помни, че твоята цел и твоята мисия е да излъчваш любов по собствения си очарователен начин в моментите, които считаш за най-драматични.
Драконите са твои приятели! Аз се вслушвах в майка ми и си спомнях, нейната жизнена призма отразяваше лъчите така, че веднага ме свързваше със светлината, от която идвах в това място на мрак и нападения преди зори.
Тя ме гледаше с широко отворени очи.
- Запомни ли истината добре? - попита тя шепнешком тайната помежду ни. - Създай кристал около центъра на твоето същество, огради го дебело и силно във време - пространството, излей една обвивка, която нищо да не може да разруши...
Но майко, примигвах аз, слушах я и се чувствах изгубен. Дори и ти си във времето и пространството. Ти си тук, а не там. Сега си с мен, а един ден ще умреш...
- Така е - мълвеше тя. - Слушай твоите Дракони. Аз съм закотвена във време -пространството също както и ти. Аз ще умра, ще умрат братята ти, баща ти също. И ти ще останеш сам. Предай се. Покори се. Позволи на стените ти да се сринат, нека станат на прах. Остави се светът да те залее, усвои лъжите му, плувай в тях. Не се съпротивлявай. Но някъде дълбоко в себе си запази истината, която си заключил и забравил и един ден, може би след двайсет, може би след шейсет години, ще се върнеш към тази истина и ще се смееш...
Доверих и се, отпуснах се, предадох се на Драконите само дни, след като бях роден, гледах как стените ми се взривяват и стават на прах пред приливите, надигнали се като сини планини, без избор, без въпроси. Животът е мизерен, недостатъчен, несправедлив, безсмислен. Ние сме пиленца, изхвърлени от гнездата им, ние сме леминги (полярни лисици), изхвърлени на скалите на случайността, без никаква цел и причина. Заповядайте на Земята, Глупаци!
- Хей! Уау! - възкликнах аз. - Та тук е чудесно!
Ето, така е по-добре, съскаха моите Дракони и се скупчваха все по-близо. Животът е много по-лек, когато човек не се съпротивлява. Няма какво да си спомняш, трябва да учиш всичко от самото начало. Тялото ти е отпуснато - стегни го сега. Съзнанието ти е толкова всеобхватно - свий го сега. Душата ти е толкова спокойна - предай душата си сега. Очите ти не ни виждат - отвори ги сега.
 Те говореха подред, без прекъсване.
     -Ти се намираш в дълбок сън. С всяка наша дума потъваш все но-дълбоко и         по-дълбоко в шумния и неспокоен свят. Не се чуди, не си задавай въпроси. Нещо таиш в душата си. Изкажи го и ще потъваш все по-дълбоко и все по-дълбоко...
- Благодаря - казах аз. - Толкова много има за узнаване!
-Добре. Да. Смъртните хора обичат да учат и нашият дар за теб е, че ти винаги ще обичаш да учиш. Научи това:
Привидността е реалност. Онова, което виждаш, то е реално. Онова, което докосваш, то е реално. Онова, което чуваш, вкусваш, долавяш с обонянието си, то е реално. Онова, което мислиш, не е реално. Онова, на което се надяваш, то не съществува. Проверка номер едно: Какво е реалност?
- Привидността е реалност - казах аз.
-Добре. Отличен ученик. Спи дълбоко. Имаш толкова много да учиш - Реалността се променя с времето. Атомите изграждат живота, владеят живота, прекратяват живота. Съдбата е шанс. Някои хора имат късмет, а други нямат.
Да живееш, означава да печелиш, да придобиваш, да бъдеш някой. Да умреш, означава да загубиш, да изчезнеш, да станеш никой. Проверка номер две, сега ще бъде малко по-трудно:
       - Какво променя реалността?
- Времето - казах аз. - И пространството.
- Времето е отговорът, защо споменаваш и пространството?
- Защото реалността е различна на различните места.
- Много добре! ...Времето е отговорът, но и пространството също е верен отговор. Започваш ла разбираш! Мислиш творчески. Разбираш ли какво е творчеството?
- Да. Нищо не съществува, преди да бъде сътворено във физическия свят, в пространството и времето. Преди да бъде сътворено, то е нереално. След като бъде унищожено, пак става нереално. Всичко се създава, всичко се руши. Само въпрос на време.
- Какво има отвъд пространството?
- Нищо.
Какво има отвъд времето?
- Нищо.
Майка ти ще те научи да ходиш. Защо винаги ще преминаваш през врати, а никога през стени?
- Стените са граници. Никой не преминава през стените, защото стените са непробиваеми и аз не мога да преминавам през непробиваеми стени без да загина. Мама и татко не преминават през стените, а те са големи и силни. Никой не е толкова могъщ, че да надскочи границите на пространството и времето, най-малко аз. Добре. Всичко си има своите граници. Средствата за живот са ограничени. Ограничена е храната, въздухът, водата, подслона, идеите. Колкото повече ползваш ти, толкова по-малко има за останалите.
Другите са по-възрастни, по-силни и по-мъдри от теб, те са дошли тук преди теб и имат старшинство. Ето защо, запомни: Хората рядко забелязват децата, а когато ги забележат, те едва ли са готови да ги изслушат.
  Децата никога не трябва да дразнят по-възрастните. Децата не умеят да мислят, а когато го правят, мисленето им е толкова рудиментарно и неправилно, че умът им прилича на пуст чакъл без нито една златна песъчинка. Детето не може дори да си представи нещо ново, различно или значително.
Стой си на мястото. Винаги се съобразявай: Какво ше кажат хората?
Не ядосвай никого, защото си толкова крехък, като паяжина, че в първите години на живота си дори и децата ще могат да те убият с голи ръце. Насилието е власт. Гневът е единственото предупреждение. Страхът няма да те спаси. Проверка:
-Кой е светът, който е бил и ще бъде винаги?
- Светът, който виждам с очите си.
- Откъде си дошъл?
- Идвам от никъде и съм се отправил за никъде. Нищо няма смисъл.
- Чудесно! Произходът е въпрос на късмет. Тялото е механизъм, състои се от въглерод, водород, кислород, храни се с органична храна. Тялото управлява съзнанието, съзнанието е произволен електрически заряд, който протича през мозъка. Съществува една физическа реалност, която не се нуждае от твоето съгласие, за да съществува. Тя съществува откъснато от твоето съзнание и от твоя живот. Мислите ти оказват нулево въздействие върху реалността на физическия свят. Извън физическа реалност не съществува. Ако не приемеш тези идеи, ще умреш. Други въпроси?
- Искам да уча още.
- Светът и без теб си има достатъчно проблеми. Никой не го интересува кой си и какво мислиш. Всяка важна идея вече е позната, всяка значима книга е вече написана, всяко откритие е направено, всички песни са изпети, филмите са създадени, разговорите проведени. Всеки значителен живот е вече изживян. Ти нямаш никакво значение и никога няма да имаш. Проверка: 
- Кой се интересува от теб?
- Аз се интересувам от мен самия!
- Грешка. Да повторим: Кой се интересува от теб?
- Никой не се интересува от мен, а да се интересуваш от себе си е егоистично. На тази планета живеят милиарди хора, аз съм дошъл тук без да бъда поканен и останалите ще ме оставят да си живея, ако бъда тих, покорен и не ям много. Най-вече трябва да бъда тих.
- Правилно. Всеки е нещо отделно от всички останали. Познанието се предава посредством думите и числата. Нищо не можеш да узнаеш сам, ако някой не те научи. Всички по-възрастни са по-умни от тебе. Всеки, който е по-голям е по-силен.

Стойностите се преценяват обективно чрез определения като лош, по-лош, най-лош и добър, по-добър, най-добър. Съществува Добро и Зло, съществува Редно и Нередно. Доброто и Редното заслужават живот. Злото и Нередното заслужават смърт. Ти не живееш за себе си, а за да се харесваш на другите и да им служиш. Много са народите и езиците на света. Ти си се родил сред най-добрата нация, нейният език е най-добрият език, нейната политическа система е най-добрата система, нейната армия е най-добрата армия. Трябва да се подчиняваш на диктата на твоята страна, на всяко ниво на властта, да се бориш и да умреш за своя народ, той винаги да бъде за теб номер едно. Който е послушен - печели, който е непослушен - губи.
- Но нали всички умират, значи и добрите в края на краищата са губещи?
- Добрите хора наистина умират, но те отиват на небето и са щастливи.
- Но нали небето не може да се види с очи, а нищо, което не може да се види не съществува! Сами го казахте!
- Небето е лъжа, за да прикрие истината, че смъртта е провал на всичко. Вярвай в тази лъжа. Справедливост е, когато умре лош човек, трагедия е, когато умре добър човек, смъртта е край на живота. Не всичко има своя отговор. Вселената е непознаваема. В нея няма никакъв смисъл.
- Но как е възможно това?
- Това е истината. Това е реалността.
- Разбира се.
Само десет часа, прекарани на тази планета и бях разоръжен. Ключът, който бях намерил с цената на хиляди животи, бе заровен толкова дълбоко под наложените масови представи за сигурност, заключаващи се в това, което е известно на всички - животът е нелепа случайност, която продължава, докато не му се изплъзнем и умрем.
Но някъде дълбоко в подсъзнанието ми остана друга истина - Светът действително не се нуждае от един глупак повече. Защо отново реших да играя ролята на Иванушка Глупака, какво мога да получа от безкрайната хипнотична илюзия - че човек може да се доверява само на очите си? Защо да отричам всичко, което зная? Аз израствам като всяко друго дете на планетата, поглъщам наготово всичко, което светът ми предлага и не след дълго ще бъде вече късно да си спомня. А помня ли сега, в този момент? Защо изобщо съм се появил тук? Битката е завършена. Детето спи.


Превод и Редакция – Велина Милева & Еленко Ангелов

Ричард Бах е роден през 1936 г. Той е американски писател, потомък на композиторската фамилия Бах. Летец по професия, сътрудничи като журналист в сп. „Флаинг". Публику
http://www.thespiritofoknele.org/ Всъщност единственият истински закон е този, който води към моята

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Ричард Бах наистина е добър. Имах период, през който ми беше любимия автор. Книгата му "Илюзии" съм я препрочитал безброй пъти. И все пак никоя книга или творба не е достатъчна сама по себе си. Нищо на този свят не може да бъде "магическо хапче". Ако човек се фокусира само върху един автор, непременно това би го довело до ограничение и изкривяване на истината. А оттам и до несъответствие (с реалността) и несполуки. Никой не е съвършен.
Ричард Бах трудно търпи бракове. С Лесли той се развежда и отново остава сам, верен на плейбойския си манталитет. Бил е доста успешен с жените, в което няма нищо лошо, а даже напротив. Явно е бил адекватен като мъж, без илюзии и истински. Но лоялността не е едно от силните му качества.

При цялото му творчество, нещата (пътя) се постигат много лесно. Хоп, и готово. Не е точно така в реалния живот. Поне не за 99.99% от хората. Като гледна точка безспорно е невероятно, наистина зашеметяващо, но това не е цялата истина. И ако човек залитне само по него, има опасност да се опари накрая (а и не само накрая).
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен elven

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 14
Прави силно впечатление смесицата на стилове, поради преписването/превеждането в тази... книга (?). Дори доста ярко се открояват пасажите с личното мнение на компилатора (не мога да те нарека "автор", Еленко), поради неграмотността им. Някак ми е трудно да повярвам в добрите намерения на човек, който представя чужд труд като свой.

Ти, най-велики магьоснико, би ли повярвал на такъв жалък опит?

На твое място бих си ревизирал голяма част от твърденията (дори в личен план), защото нали знаеш, все ще се намери някой, който знае истината, та по-добре тя да излезе от твоята уста.  ;D

Неактивен oknele

  • Moderator
  • Пишещ
  • *****
  • Публикации: 812
  • Всъщност
    • www.thespiritofoknele.org
Уважаема(или уважаеми)elven, прави ми силно впечатление смесицата от лична злоба и повърхностното ти запознаване с окончателния(а не работни варианти публикувани в други сайтове) вариант на  "Лека нощ Нещастие" III... Той е изпълнен както с лични, иновационни идеи, така и с донякъде добре известни(на малко хора) такива от други изследователи(които са цитирани точно). Твърдя, че начина на свързване на всички тези факти е уникален сам по себе си и има претенцията да служи за събуждане и Изход.

На много места в книгата-диск пунктуацията(правописни и пунктуационни норми) е нарочно „грешно променена” в знак на протест срещу много от правилата(изобщо)... Мъдрецът сочи Луната, а глупака гледа пръста му. Моля да ме извините или пък не ме извинявайте. Дал съм списък на Автори, Сайтове, Книги и Филми, от които съм ползвал конкретна информация и вдъхновение за „Моята Истина”. От повечето съм искал конкретно разрешение за това.

Настоящата информация наистина не е за „злобари и глупаци”.

Не бих ревизирал нищо от твърденията и източниците си, но ревизирам реалността ми от нещастници. Да "Лека нощ Нещастие" III може да се нарече компилация от трудове на велики изследователи. Аз съм Авторът на това.

Благодаря за вниманието elven !
http://www.thespiritofoknele.org/ Всъщност единственият истински закон е този, който води към моята

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27