В нашите училища навремето ни стимулираха да четем много в библиотеките/нямаше интернет/.Не можеше да подготвим тема без допълнително четене-по литература,биология,по история и др.само тогава имаше високи оценки.Мнозинството от нас станаха достойни хора.Аз ходех на кръжок по литература, математика, физика и секция по висок скок а и на хор и всичко по желание.Баща ми обикаляше библиотеките в града да моли да ми ограничат достъпа.Майка ми късаше речниците по чужди езици,които си купувах със спестени от закуската стотинки.Четях дори през нощта,на улично осветление.Никога после не ми е пукало,че някой ми се подиграва,че не пуша или че съм гледала детето си по мой начин. Животът показа,че съм имала право почти винаги,и увереността,че имаш знанията и способността да намираш изход от всяко положение са нещата,които правят хората спокойни и щастливи.А не консуматорският подход към живота.Ако училището не ви задоволява, доучвайте си сами,поне сега има литература навсякъде.А възпитанието,е там е работата,то трябва да започне от първия миг в живота на новороденото,след първите 3-4 години трудно могат да се променят нещата,а за това се иска все пак ангажирани родители.Така я виждам аз.Нещата са вътре в нас.