Русия ще финансира от бюджета си АЕЦ “Белене”
Русия е поела задължението да финансира от бюджета изграждането на АЕЦ “Белене”, заяви министърът на промишлеността Петър Димитров.
Категорично няма да има проблеми за финансирането на бъдещата АЕЦ “Белене” и с отработеното ядрено гориво от централата, което ще се приема от Русия, заяви по телефона от Санкт Петербург министъра на промишлеността Петър Димитров пред БНР. Той заяви, че “Русия е потвърдила готовността да финансира от бюджета си изграждането на АЕЦ “Белене”. Министър Димитров припомни, че подобна готовност бе заявена лично от тогавашния руски президент Владимир Путин по време на посещението му в България през януари. Министър Димитров отбеляза, че независимо от проблемите, които се опитват да правят некои екологични организации, “категорично няма да има проблеми с финансирането” на бъдещата АЕЦ. Той заяви също така, че Русия ще према отработеното ядрено гориво и отхвърли спекулациите на тази тема, правени от противници на проекта. Министър Димитров заяви, че строителството на АЕЦ “Белене” ще започне през следващата година, а още през тази ще бъде излята бетонната плоча на площадката в Белене. Министър Димитров коментира и резултатите от визитата си в Азербайджан, която имаше за цел да се договори доставката на азербайджански газ. Той заяви, че е постигнато споразумение за доставката на 1 милиард куб.м. газ. “Подписахме протокол, с който конкретизирахме количествата”, каза той, добавяйки, че са необходими тръби, по който “синьото гориво” да стигне до България. Министър Димитров посочи два варианта този газ да стига до България чрез “Набуко” и чрез построяване на свръзка с газопровода Турция-Гърция- Италия /TGI/. “Азербайджан не разполага с необходимите количества газ, които да запълнят Набуко”, подчерта Димитров. Той заяви, че Баку има само една трета от необходимата суровина за запълването на тръбата, затова се водят преговори с други страни. Министър Димитров посочи като варианти Египет, чиято “газопроводна мрежа е достигнала на 60 км от турската”. Като проблем пред проектите за доставка на газ от Каспийския регион и Близкия изток той посочи “желанието на Турция да бъде собственик на газа, който транзитира”. Министър Петър Димитров в момента е на икономически форум в Санкт Петербург.
Доказаните извлекаеми запаси на природен газ в Азербайджан са неголеми и се оценяват на 1,5 трилиона куб.м., коментира за “Незавасимая газета” анализаторът и специален кореспондент от Баку Владимир Мишин. Той посочва, че “оптималното равнище на вътрешно потребление на газ в самата република е 12-14 милиарда куб.м. газ годишно”. “Затова е напълно естествено, че официално Баку се стреми да извлече максимална печалба от започналия през 2007 г. свой газов експорт. Именно потенциалната печалба и определя експортаната газова политика на Азербайджан и като следствие неговото отношение към предлагания от Европейския съюз и САЩ тръбопроводен проект “Набуко”, подчертава експертът пред “Независимая газета”. Газопроводът “Набуко”, който трябва да доставя природен газ от Каспийския регион, заобикаляйки Русия, за страните от ЕС е дълъг около 3000 км. Консорциумът, реализиращ проекта „Набуко”, в който участват австрийската OMV, унгарската МОЛ, българската „Булгаргаз”, румънската „Трансгаз”, турската „Боташ” и германската RWE и притежават по 16,67% от обединената компания-оператор на проекта, обяви за поскъпване на цената на тръбопровода от 4,6 милиарда до 7,9 милиарда евро. Включването на RWE в проекта „само външно изглежда като усилване, но по същество отразява безпокойството на участниците в “Набуко“, коментира за “Коммерсант” Валери Нестеров от „Тройка Диалог“. Френската „Газ дьо Франс“ също изрази желание да участва в проекта, но по политически причини Турция се противопостави, тъй като Париж признава геноцида над арменците, извършен от Османската империя в годините на Първата световна война. Основните проблеми пред проекта са два: 1. Отлагане на срока за пускане в експлоатация на тръбопровода „Набуко” през 2013 г., докато по-рано се планираше, че той ще заработи през 2011 г.; 2. липсата на достатъчно количества газ, които биха направили газопровода рентабилен. Газопроводът може да бъде запълнен в най-добрия случай наполовина – 12-15 милиарда куб.м. газ. при планиран капацитет на тръбата от 31 милиарда куб.м., коментира за “Независимая газета” експертът от консултантската компания „RusEnergy“ Михаил Крутихин. Конкретни разчети за бъдещия газодобив в Азербайджат се съдържат в анализите на Владимир Мишин. “Проблемът се състои в това, че през 2013 г., когато се планира пускането в експлоатация на “Набуко”, в Азербайджан се прогнозира добив от 18-19 милиарда куб.м. газ. От тях 8 милиарда куб.м. планира да добие ГНКАР /държавната петролна и газова компания на страната – бел.ред. БГНЕС/, още 8,6 милиарда куб.м. трябва да бъдат добити в рамките на Стадий 1 на “Шах Дениз”, и 1,4-2,4 милиарда куб.м. съпътстващ газ може да даде петролния проект Азери-Чираг-Гюнешли /АЧГ/. От 8,6 милиарда куб.м. газ от “Шах Дениз” 6,6 милиарда куб.м. трябва да получи Турция и 0,3-0,8 милиарда – Грузия. Така в самия Азербайджан могат да останат в най-добрия случай около 12 милиарда куб.м. Т.е. минимумът, който е необходим в самата република”, анализира експерът. Той смята, че “Набуко” може естествено “а получи в 2013 г. газ от Азербайджан, но това ще бъде газ, вече продаден на Турция и реекспортиран за ЕС от Анкара”. Реалните преки доставки на газ за “Набуко” Азербайджан може да осигури едва след започване на реализацията на Стадий 2 на проекта “Шах Дениз”, който за момента даже не е санкционирана, но както се прогнозира ще стигне своя максимален добив от 8 милиарда куб.м. през 2016 г. “Друг въпрос е дали ще бъде пуснат в експлоатация самият проект “Набуко”…, ако неговата ресурсна база се опира само на реекспортирания от Турция газ от Стадий 1 /това са максимум 6,6 милиарда кб.м. годишно/ и на преките доставки на газ от Стадий 2 на проекта “Шах Дениз” /след изземане на транзитния дял на Грузия това ща бедът в най-добрия случай чалко над 7,5 милиарда куб.м./. Или общо 14 милиарда куб.м. газ годишно”, подчертава Владимир Мишин. БГНЕС припомня, че газокондензатното находище “Шах Дениз” е разположено в южната част на Каспийско море, на 70 км югоизточно от Баку. Площта на лицензионния участък е около 860 кв.км. Запасите му се оценяват на над 1,3 трилиона куб.м. газ. Участници в проекта са „СтатойлХидро“ /25,5%/, BP /25,5%/, азербайджанската държавна компания „Socar“ /ГНКАР/, иранската NICO /10%/, „Тотал“ /10%/, Лукойл /10%/ и „Turkish Petroleum“ /9%/. Липсата на необходимите количества природен газ в Азербайджан кара някои европейски политици да виждат в Иран страната, която може да доставя липсващите количества „синьо гориво“. Иран е „основна страна“ за газопровода “Набуко”, заяви наскоро върховният представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността Хавиер Солана на международна конференция, организирана от Германската фондация „Маршал“. Но „самият Иран е голям потребител на газ /105,1 милиарда куб.м. през 2006г./ и нещо повече вносител /от Туркменистан/“, напомня генералният директор на ИПЕМ Юрий Саакян в интервю за БГНЕС. „Естествено, постепенно с увеличаването на добива в Южен Парс и други находища в Персийския залив, Иран ще влезе в клуба на основните износители на газ. Но първоначално той трябва да урегулира политическите си отношения с международната общност, а това не бе постигнато за предходните три десетилетия. И накрая, изхождайки от вече сключените договори, основният пазар на ирански газ няма да бъде Европа, а страните от Азиатско-Тихоокеанската зона, и преди всичко Китай и Индия“, заяви анализаторът. Експерти предвиждат, че за периода до 2030 г. консумацията на газ силно ще нарасне – от 2,8 трилиона куб.м. на 4,6 трилиона куб.м, пише „Ведомости“. В Европа консумацията на газ ще се увеличи от 509 милиарда куб.м. до 736 милиарда, а неговият дял в европейския енергиен баланс – от 23,8% до 30,9%. /БГНЕС
