Откриха най-древната майка на Земята – живораждаща риба на 375-380 млн. годиниБронираната риба от Девона, кръстена Materpiscis attenboroughi, е открита в областта Гоугоу в Северозападна АвстралияAвстралийски палеонтолози откриха 25-сантиметрова вкаменелост на бронирана риба на възраст 375-380 млн. години, напомняща днешните акули, в чиято утроба бил открит добре запазил се ембрион с пъпна връв, предава Associeted Press. Учените смятат откритието на сензационно, тъй като това е най-ранното свидетелство за майчинство на Земята.
Подробности за експедицията, открила фосила в геоложката формация Гоугоу (Gogo) в Северозападна Австралия, са публикувани в последния брой на специализираното издание Nature, а останките на рибата са изложени във фоайето на Музея на Виктория в Мелбърн от 29 май.
Рибата била кръстена Materpiscis attenboroughi, в чест на британския естественик, сър Дейвид Атънбъроу, който пръв привлякъл вниманието на учените към биологическите пластове в района на Гоугоу с научнопопулярния си сериал Life on Earth през 1979 г.
"Това е не само първият случай, когато е бил откриван вкаменен ембрион с пъпна връв, но и най-стария известен пример за живораждащо същество", коментира значимостта на откритието известният палеонтолог и директор на отдела за научни изследвания на Музея на Виктория, Джон Лонг (John Long).
Бременната риба е и най-ранното свидетелство за полово размножаване при гръбначните животни, при което самците използват органи, подобни на птеригоподиите (птеригоподий, Pterygopodium – копулативен орган, представляващ израстък на коремните плавници, използван за въвеждането на семенната течност в клоаката на самката, б. ред.) на съвременните акули и скатове, за вътрешно оплождане на женските, уточнява Лонг.
Откритата вкаменелост принадлежи на измрелия клас на бронираните риби (placoderms), чиято глава и туловище били защитени от дебела костна броня. Те са първите гръбначни с добре развити челюсти и живели в средата на Палеозойската ера. Плакодермите, които често се определят като "морски динозаври", населявяли световните морета и езера в продължение на 70 млн. година, през геоложкия период Девон преди 417-354 млн. години, когато от рибите произлезли първите сухоземни животни. Повечето от видове от този клас били със сравнително малки размери, но някои от тях достигали дължина от над 6 метра.
Materpiscis attenboroughi показва, че живораждането и вътреутробното оплождане са се появили в хода на емолюционния процес около 200 млн. години по-рано от предполаганото. Досега се смяташе, че живораждането се е появило не по-рано от Мезозойската ера, т. е. преди около 250-140 млн. години, като за първите живораждащи животни бяха смятани ихтиозаврите. Откритието преобръща еволюционните възгледи за размножаването. Според разпространените досега представи, живораждането се счита за най-съвършения способ за създаването на потомство, поради което по пътя на еволюцията е заменил снасянето на яйца. Откритата в Австралия риба доказва, че двата механизма са възникнали почти едновременно.
Палеонтологът от Университета на Западна Австралия, участвал в експедицията, и съавтор на статията в списание Nature, Кейт Трайнаджестик (Kate Trinajstic), допълва, че структурата на фосила показва, че основния корпус на тялото, от който са се развили останалите гръбначни животни, в т. ч. и човека, е съществувал още преди 380 млн. години.
