http://www.cosmos.1.bg/portal/index.php?option=com_content&view=article&id=542:40-&catid=14:-&Itemid=27Този октомври НАСА отпразнува 40 години от изстрелването на Аполо 7. Тази единадесетдневна американска мисия представляваше истински напредък за НАСА – първото изстрелване на тричленен екипаж в космоса, първото пилотирано изстрелване на ракетата Сатурн 1В...
А този декември НАСА ще отбележи 40 години от първия пилотиран полет до Луната! На 21 декември 1968 г. ракетата Сатурн 5 изпрати Франк Борман, Джеймс Ловъл и Уилиам Андерс на тридневно пътешествие към нашия естествен спътник. Сетне тримата астронавти навлязоха в окололунна орбита! На 27 декември по време на Коледа тримата успешно се върнаха на Земята...
И ето... 40 години след това постижение Чандраян-1 лети към Луната. В безпилотен вариант. Очакваме до тази Коледа да получим красиви снимки, аналози на снимките на Аполо 8!
Славни години са били тогава! Съвременната пилотирана космонавтика не може да се докосне и мъничко до славата на тогавашната! Освен това днес има и много хора, които продължават да се съмняват в най-великото постижение на човешката цивилизация - стъпването на Луната. “Защо?”, питат се те. “Минали са толкова години от полетите до Луната. Защо след като технологията толкова напредна, никой не се е върнал там?”
Едно диво препускане из интернет форумитеСпомням си един от първите пъти, когато този въпрос ми беше зададен. На този линк например аз чета: “Аз лично не вярвам, че ние (САЩ или Русия) някога сме били на Луната. Аз правя независимо проучване, но вече е установено, че един днешен петдоларов калкулатор има повече изчислителна мощ от този, който “предполагаемо” е закарал човек до Луната и обратно. Иронията на всичко това е напредъкът на нашите домашни компютри, които са вероятно милион пъти по-мощни – ние имаме Ipod и мобилни телефони, които през 1969 г. са били чиста фантазия. В светлината на този технологичен напредък големият въпрос остава – защо след 36 години никой не е отишъл там обратно?”
В един друг форум чета следното: “Доказателствата за кацането на човек на Луната са нула. Правителството твърди, че сме имали по-добра технология през 1969 г. от тази, която имаме днес. Ние тогава не сме имали мобилни телефони, нито високотехнологични компютри, не ме карайте да ви споменавам за напредналата технология, която имаме сега, но не сме имали през 1969 г. – от военни кораби до основни цифрови камери.”
Винаги ми е било странно, като чуя тези сравнителни характеристики за технологията, която е съществувала тогава и технологията, която съществува днес. Истината е, че лунната архитектура не е единствената, която не е оцеляла до днешни дни. Бих искал да дам някои интересни факти, които очевидно са убягнали на критиците на лунните кацания.
Батискафът Триест и първото и последно спускане в Челинджър Дийп на Марианската падина – 1960 г.Накратко– през 1953 г. е построена дълбоководна лодка – батискафът Триест. Тя е била предвидена за дълбоководни изследвания. На 23 януари 1960 г. Трийст достига океанското дъно на Челинджър Дийп. Това е най-дълбоката част от южния регион на Марианската падина.
В продължение на близо 50 години апарат с хора на борда не се е спускал до Челинджър Дийп!
Бил ли е този проект фалшифициран също? Днес не съществува нито една съвременна лодка, която да е в състояние да достигне до такива големи дълбочини. Пътуването до дъното на океана е донякъде по-трудно от космическите пътешествия. В космоса няма съществена материя, докато с всеки изминал метър дълбочина налягането в океана нараства. Една обикновена подводница просто би се сплескала, ако се опита да достигне Челинджър Дийп!
Но почакайте – това не е единственият пример за стара и изгубена технология.
Самолетът Конкорд. "Пенсиониран" на 26 ноември 2003 г. Оттогава няма действащ пътнически свръхзвуков самолет. Единственият сходен самолет с Конкорд бил Туполев Ту-144, "пенсиониран" преди десетилетия.
През 60-те години на миналия век е построен самолетът Конкорд. Той е бил пътнически самолет, останал в служба до 2003 г. Пътниците са били в състояние да пътуват през океана със свръхзвукова скорост. От 2003 г. насам няма действащ свръхзвуков пътнически самолет!
Последният полет на Конкорд през 2003 г. Оттогава досега няма действащ свръхзвуков пътнически самолет! Credit : Adrian Pingstone
Ето още един пример за изгубена технология от 60-те години на миналия век. Фалшифицирана ли е тя? Докато геймърите се наслаждават на новите си видеокарти, пътниците не могат да пътуват бързо през океана, защото няма пътнически свръхзвуков самолет в продължение на пет години. В Wikipedia ще прочетете, че EADS планира нов пътнически свръхзвуков самолет, но няма достатъчно финансиране. Японската космическа агенция също планира такъв пътнически свръхзвуков самолет, но той би влязъл в служба чак между 2020 – 2025 г. Каквото и да си говорим, ще минат минимум поне още 5-10 години, преди да влезе в служба нов пътнически свръхзвуков самолет. Това означава минимум 15 години липса на пътнически свръхзвукови полети!
Значи ли всичко това, че технологията от 60-те години е по-лоша от съвременната?Вероятно в този момент си мислите – да, има изгубени технологии от 60-те години на миналия век. Няма вече полети до Луната, няма спускане до най-дълбоките части на океана, няма действащ пътнически свръхзвуков самолет. Какво означава това – че технологията от 60-те години на миналия век е по-лоша от съвременната ли?
Не, разбира се! Откакто продукцията на Сатурн 5 бе спряна, няма възможност за полети на Луната, защото няма ракети, способни да постигнат целта. Батискафът Триест е изведен от употреба през 1966 г. Конкорд няма заместник след спирането му от 2003 г. Това означава ли, че всичко това днес не е възможно? Не! Ако имаме финанси, бихме могли да построим пътнически свръхзвуков самолет. Ако имаме достатъчно пари, бихме могли да пратим човек на дъното на Марианската падина. И ако се налеят достатъчно пари, със сигурност ще изпратят човек отново на Луната! Това вмомента се прави – влагат се пари за строежа на заместник на Космическата совалка – корабът Орион ще е в състояние да лети и до Луната!
А защо никой не вложи една ударна доза финанси за полети до Луната?Това е следващият въпрос, който ми се задава. Защо не се вложи една ударна доза финанси, няколко милиарда долара, за построяването на нова ракета?
За съжаление времената се менят. Ситуацията през 60-те години е била различна от ситуацията днес. Влагането на много средства за гигантска лунна програма тогава е било оправдано, защото това би показало способността на САЩ да строи гигантски ракети и би доказало лидерската позиция на страната в областта на високите технологии. Но днес няма студена война. Днес се влагат много по-скромни средства за космически полети. Имаме Международна космическа станция – най-грандиозният пилотиран космически проект от ерата на Аполо, вероятно най-голямото технологично постижение от тогава, но МКС се строи парче по парче и средствата, колкото и да са колосални, идват от много държави (така че всяка една от тях сама по себе си има относително скромен принос).
Има и още един факт – иронично е, че напредъкът на технологията прави почти невъзможно да се оправдае изпращането на хора до Луната. През 1996 г. бе повторен успехът на Триест – от безпилотен апарат, без хора на борда, който успешно се спусна на дъното на Челинджър Дийп. Същото се прави и в космонавтиката – безпилотни апарати летят до Луната и Марс, за много по-малко средства. И ако настъпи някаква авария, никой не се оплаква и космическата програма не спира за години.
Освен това, ето една малка сметка – днес един полет на совалка струва над един милиард долара. Совалката лети на няколко стотин километра височина. Един марсоход, който пътува на милиони километри без хора на борда, струва около 400 милиона долара. Ако днес се вложат ударно 20 милиарда долара за изпращането на човек до Луната (който ще изследва за ограничено време ограничен регион), то за тези пари биха се разработили безпилотни луноходи, които ще проучат всяко кътче от лунната повърхност!
Накратко – за космическите технологии, мобилните телефони и компютритеВинаги ми е било непонятно, когато някой почне да ми рецитира: “Днес имаме мобилни телефони и компютри, но не можем да отидем до Луната”. Малко хора се сещат, че първият американец в орбита – Джон Глен дори не е имал компютър в космическия си кораб, но все пак той успешно е обиколил Земята!
Да се твърди, че компютрите, използвани по времето на Аполо са били негодни за целта си, е просто нелепо и абсурдно. Маневрирането, навлизането в орбита, спускането и кацането е било напълно във възможностите на тогавашните компютри. Също както е и напълно във възможностите на днешните компютри. Днешните компютри са по-добри, вярно е и това. Днес те могат да изпълняват сложни задачи до такава степен, че не се изисква изпращането на човек на Луната или Марс.
Спирит и Опортюнити, двата марсохода, които кацнаха на Марс през 2004 г. и работят до днес, имат 128 МБ РАМ. Знаем, че през 2003-2004 година компютър с толкова памет бе напълно достатъчен да си вършим достатъчно добре работата, да влизаме в интернет, да слушаме музика, дори да гледаме филми. Такива компютри в продължение на няколко години правят чудеса на Марс! Но малко хора, критици на космическата програма и осъществяващи я като фалшива, си дават сметка, че тези два компютъра на борда на марсоходите бяха изстреляни с помощта на ракетна технология – която малко се е променила от Студената война насам!
Колко ракети се изстрелват ежегодно? Много! Колко ракети от тях се взривяват? Един значителен процент от тях! Защо? Ракетната технология се развива с много по-бавни темпове от телевизорите, компютрите, мобилните телефони. Тя е тясноспециализирана технология – минават години на планиране, после минават години на тестване, минават години, докато се внедри за пилотирани полети. И когато се внедри за такива се използва ... понякога в продължение на десетилетия! Ракетите от първите Союз-и през 60-те години на миналия век са почти същите като днешните, а все още се използват!
Вместо заключениеТази статия може да ви е подтикнала към размисъл. Може обяснението ми да ви удовлетворява, може да ви е ядосало. Едно нещо със сигурност ще си остане същото – винаги ще има такива, които се съмняват. Винаги ще има такива, които отказват да приемат доказателствата. Днес все още има хора, които вярват, че Земята е плоска. Но днес има и хора, които вярват, че бъдещето на човек е в науката и в космическите изследвания.
Аз съм от последните. А вие?!?
