Не мога да не отбележа и статията на А. Петухов “Оживялата Селена” намерила място пак в страниците на сп. “Природа и человек”. Тя откровено ни запознава с някои нови прояви на лунните феномени и аномалии за да постави неочаквано рязко почти фантастичния въпрос – Има ли живот на Луната? Още от ученическия чин тъй убедително са ни доказвали, че “мъртвия земен спътник” е лишен от атмосфера, вода и топлина, та ако се случи да прочетем статията отзад напред, ще си помислим, че с нас се шегува не кой да е а член кореспондентът на АН на СССР Ф.Купревич:
Създава се впечатление че под това топло одеало (повърхностния лунен слой) защитаващо “тялото” на Луната от въздействието на Космоса, може не само да се запази, но и активно да се развива живот – на известна дълбочина под повърхността. Нещо повече, някои живи същества в тези условия са способни дори да еволюират.Колко далеч е отишла еволюцията е трудно да се каже. Но тъй като на дълбочина няколко метра температурата не само е постоянна , но вероятно е и положителна еволюцията е напълно възможна...
А. Петухов привежда зашеметяващи наблюдателни данни от 1715г. до наши дни. Отново и отново се потвърждава, че върху лунната повърхност многократно е наблюдавано движение – на петна, тела светлини. От дълбините на Луната изригват нажежени газове (наблюдение на астрофизика Н. Козирев – 1958г.), гореща пара (американско наблюдение от 7 март 1971г.) и реактивен стълб - изхвърлил “продуктите си” на височина 162 км. със скорост 1350 м/сек. (25 април 1972г. заснето от обсерваторията Пасау). Нещо повече – оказва се че в лунната почва има вода, според някои изследователи - до половин литър на 50кг. твърдо вещество!
Статията отново поставя на вниманието ни и редица техногенни загадки – при кацанията на “Аполо 11” и “Аполо 12” са открити разтопени скали в сравнително малки участъци (свидетелство за близко въздействие) – облъчени според професор Голд преди 100 хиляди години от мощни потоци енергия ; освен това уредите на сложния измервателен комплекс доставен на Луната от “Аполо 12” и “Аполо 14” са давали странни показания – сеизмографите отбелязали серия от удари върху лунната повърхност, а след това с пълна мощност заработили йонните детектори; на всичкото отгоре апаратурата неочаквано се “самоизключила”, а след време се “самовключила”, заработвайки с необикновена сила. Авторът на статията изтъква:
Батериите на автономно захранване на комплекса явно нямат намерение да се изтощават, нито да излязат от строя. На Луната те работят така, сякаш някой ги дозарежда или редовно ги подменя...
Нашият “мъртъв спътник” ни изненадва според цитираната статия и с някой минералогични и магнитни загадки. На първо място – оказва се , че пясъкът на Луната е с повече от един милиард години по-стар от скалите. И още – че остатъчният магнетизъм там би могъл да се обясни само с въздействието на мощно магнитно поле в продължение на милиард години , но “генераторът” не е открит. И още – че на Луната се среща месинг в естествен вид какъвто на Земята няма. И още ....
От книгата на Д. Делян "Сериозно за НЛО" - Консултант - В. Ажажа