Косово - Троянски кон зад вратите на Европа Автор
Ейвин Сейм, "Информейшън" Friday, 25 January 2008 Косово 2008 г. може да отвори "кутията на Пандора" и да има непредвидими последициСърбия е геостратегически център на Балканите и исторически съюзник на Америка и демократична Европа през двете световни войни. Вместо да укрепят това партньорство и да интегрират Сърбия в НАТО, западните политици, чрез планираното признаване независимостта на Косово водят Сърбия към самоизолация и я тласкат в ръцете на Русия и руската енергийна политика. Русия ще наложи вето върху членството на Косово в ООН и може заедно със Сърбия да се противопостави мисията на ООН в Косово да бъде заменена от мисия на ЕС. Не е известно обаче колко далеч ще отиде Москва в подкрепата си за Сърбия, така че Сърбия трябва да има предвид евентуалните прикрити намерения на Русия и също на САЩ.
Руският енергиен проект "Южен поток" може да се изгради през Сърбия и съседната й Република Сръбска и да повлияе по такъв начин проектът "Набуко", подкрепян от ЕС, да стане нерентабилен. (Коментарът е публикуван на 2 януари 2008 г. преди България и Русия да подпишат споразумението за "Южен поток" - бел. ред.). С това се повишава енергийната зависимост на Европа. Статутът на Косово косвено е играчка в геостратегическите игри на световните сили около енергийната сигурност на Европа, петролните запаси, бъдещето на ООН и желанието на САЩ да отслабят националния суверенитет, като по такъв начин интернационализират контрола над световните нефтени ресурси и другите природни богатства.
Мирното решение на проблема за статута на Косово е възможно. Преговорите бяха неуспешни, защото САЩ, още преди началото на каквито и да било разговори, заявиха, че независимостта на Косово е неизбежна. Това накара делегацията на косовските албанци хладно да избягва търсенето на компромис с Белград. САЩ фактически направиха невъзможен какъвто и да било компромис и трудно може да се каже, че изобщо са водени преговори.
Днешна демократична Сърбия предлага на Косово исторически компромис с най-широка автономия, каквато светът някога е познавал. За съжаление това са отстъпки, които Сърбия на Милошевич трябваше да предложи още през деветдесетте години.
Хуманитарните причини, а не независимостта на Косово, бяха оправданието, когато НАТО в 1999 г. започна война, за да спре военната операция на Милошевич против косовско-албанската партизанска АОК. Още през 1998 г. АОК пое контрола върху значителна част от Косово, но отговорът на Милошевич засегна и гражданското население. От 1999 г. Сърбия изпълни задълженията, които се отнасят до Резолюция 1244. Но ООН и НАТО не изпълниха своята част от споразумението. В Косово властва апартейд. Сърбите и другите малцинства нямат условия за свободно движение. Борците за човешки права и интелектуалци на Запад срамно мълчат за етническото прочистване на сърбите от Косово от 1998 г. и през "кристалната нощ" на 17 март 2004 година.
По време на конфликта през първата половина на деветдесетте години Западът твърдо застана зад неприкосновеността на границите на Балканите. Сега, когато става въпрос за Косово, ЕС и САЩ искат да заобиколят този принцип.
Едностранното решение за Косово ще повиши легитимността на желанието за някаква форма на конфедерация на Република Сръбска и Сърбия. В случай на независимост на Косово, албанският сепаратизъм може да се разшири към Македония и Южна Сърбия. Говори се на дипломатически език, че "Косово няма да стане прецедент". Това е само пожелание, което не може да се оправдае нито политически, нито исторически, нито правно. Статутът на Косово може дългосрочно да влияе върху замразените конфликти в Източна Европа. Водещи членки на ЕС също не са застраховани от сепаратизъм.
Косовската политика на САЩ и несъгласието около ракетните бази в Чехия и Полша насочиха САЩ към конфликт с Русия. Може да се спекулира кои са истинските интереси на САЩ в Косово. Дали Косово е "троянски кон", който САЩ са поставили зад вратите на Европа през 1999 година? САЩ съзнават, че глобалните тенденции към национализиране на нефтените и природните източници могат да намалят глобалната им мощ. Америка иска да интернационализира контрола върху петрола. Чрез подкрепата на независимостта на Косово САЩ се стремят да отслабят ООН, а с това и Русия. С тази цел Вашингтон работи над някакъв вид "наддържава", която ще отслаби националния и държавния сувернитет и ще улесни придобиването на контрол над ключови природни ресурси, които осигуряват хегемонията на Съединените щати.
Тази "наддържава" е създадена под лъжливото име на "хуманитарната интервенция", когато през 1999 г. в Косово САЩ потъпкаха хартата на ООН и суверенитета на Югославия. С това държавите от НАТО се издигнаха над международното право и се провъзгласиха за законодатели, съдии и изпълнители. Така те пренебрегнаха 200-годишната традиция на разделение на властите, която е стълбът на западната демокрация. Международното право и правовият ред се проявиха като право на победителите и право на най-силните. Операцията в Косово отвори вратите пред САЩ да направи още една крачка по-нататък, когато окупира Ирак в 2003 година. "Войната против терора" и хуманитарните аргументи често са само полезни оправдания за геостратегическите маневри на САЩ. Косово 2008 г. може да отвори "кутията на Пандора" и да има непредвидими последици за Европа.
Косово на кръстопът http://realnapolitika.blogspot.com/2007_11_01_archive.htmlКакто с много други неща в геополитиката, ситуацията в Косово се усложнява от нежеланието да се кажат очевидни неща. Очевидно е, че Сърбия не може да контролира провинцията. Дори и да се върнем назад във времето преди мисията на ЮНМИК се вижда, че Сърбия няма капацитет да управлява предимно албанското Косово. Постоянно ни се обяснява, че признаването на този факт в Сърбия било равно на политическо самоубийство. Тогава остава само един вариант – да се набие истината в главите на сърбите, за да приемат неприемливото.
Очевидно е, че абсолютно независимо Косово със собствени въоръжени сили е заплаха за баланса на Балканите. На косовските албанци, а и на Албания трябва да е ясно, че всякакви движения за обединение, както и всякакви „освободителни” борби в Македония, ще доведат до неблагоприятен резултат за тях. Трябва ясно да се каже още сега, че абсолютно независимо Косово никога няма да има. Не на последно място, очевидно е, че Русия налива масло в огъня. Декларациите на Путин може да са за вътрешна употреба, но трябва да му се припомни, че игра с мира на Балканите е неприемлива. Русия е слаба и ще си направи услуга, ако се концентрира върху собственото си развитие вместо върху разпалване на въглените в Сърбия и Косово.
За съжаление очевидно е, че Европейският съюз няма ясна стратегия за Косово. Някои държави ще признаят независимостта на провинцията, други не. Традиционно България ще чака до последно да види накъде духа вятъра. В конкретния случай обаче не можем да си позволим излизане на ситуацията от контрол - освен ако не ни се занимава с военни операции в Македония след време.
