Произнесеният от Хрушчов секретен доклад на XX конгрес на КПСС разклаща идеологическите основни на неосталинистките режими в Източна Европа. Най-ярък и показателен пример в тази посока е знаменитата унгарска контрареволюция от 1956-та. Свалянето на Ракоши и новините за реформи в Полша изострят апетитът на унгарското общество и провокират избухването на истинска фашистка реакция. Заместник на Ракоши става твърдолинейният Ерньо Гергьо, а не популярният и прогресивен сред унгарците Имре Наги. С изостряне на политическата криза и засилване на контрареволюционните настроения сред унгарската младеж през октомври главният съветник на КГБ генерал Емелянов е отзован в Москва, а на негово място изпратен ревностният руски националист генерал Серов. Това е първият случай, при който председател на КГБ лично ръководи важна операция извън пределите на Съветският съюз. На 23 октомври студентска демонстрация събира на будапещенските улици 250 000 души, които настояват за свободни избори, завръщането на Имре Наги и за изтеглянето на съветски войски. Непосредствено след 21 часа офицери от унгарските служби за сигурност AVH застрелват няколко души от невъоръжената тълпа демонстрираща пред сградата на радиото. Това отприщва мощна вълна на гняв, в резултат на което за няколко часа борците за свобода се сдобиват с оръжие от симпатизанти в полицията и армията. Металурзи разбиват на парчета статуята на Сталин. Унгарската контрареволюция започва.
Спешно свиканото заседание на Вътрешното министерство същата вечер представя генерал Серов като новия съветски съветник.“Фашистите и империалистите изкарват на улиците на Будапеща своите ударни части, а във въоръжените сили на вашата страна все още има другари, които се колебаят да употребят оръжие!”. Началникът на полицията на Будапеща Шандор Копачи отвръща на Серов:”Очевидно другарят съветник от Москва не е имал време да се осведоми за положението в нашата страна. Дължим да му кажем, че организаторите на демонстрацията не са никакви фашисти и прочее империалисти. Те идват от университетите, те са най-достойните синови и дъщери на селяните и работниците, цветът на интелегенцията в нашата страна, която настоява за своите права и иска да покаже симпатиите си към поляците.”Четвърт век по-късно Копачи все още ясно си спомня продължителният смразяващ блясък на насочения в него стоманеносив поглед на Серов. Същата вечер на 23 октомври със съветско одобрение Герьо назначава Наги за министър-председател като едновременно с това настоява за братска помощ от съветските войски в Унгария срещу надвисналата контрареволюционна заплаха.На следващата сутрин за изненада на съветските съветници, работниците не подкрепят Червената армия, която във взаймодействие с унгарските служби за сигурност AVH предприемат първият въоръжен удар срещу контрареволюционерите. На 25 октомври Янош Кадар сменя Герьо на поста първи секретар на партията като непосредствено след това обявяват преговорите за изтеглянето на съветските войски. По-късно Хрушчов ще признае, че няколко дни се колебае дали да използва или не въоръжена сила.
Междувременно конфронтацията ескалира – на 29 октомври органите на унгарските служби за сигурност AVH причинили в уличните боеве смъртта на стотици демонстранти са разпуснати. На 30 октомври съветските емисари Микоян и Суслов се съгласяват с изтеглянето на съветската армия и започването на преговори за незабавно и безусловно излизане на Унгария от Варшавският договор. В ранните часове на същият следобед Имре Наги оповестява сформирането на ново многопартийно демократично правителство:”В интерес на по-нататъчната демократизация на живота в страната кабинетът отхвърля еднопартийната система и поставя правителството на страната върху основата на демократичното сътрудничество между коалиционните партии, съществували през 1945г.” До този момент Москва счита Наги за най-голямата надежда за възпиране на унгарската контрареволюция, след тази дата започва тайна подготовка за свалянето му. Основна роля в подхлъзването на правителството на Имре Наги играе небезизвестният Юрий Андропов. На 1 ноември Наги се събужда с новината, че части на Съветската армия нахлуват в Унгария, докато други съветски части напускат Будапеща. Андропов хвърля прах в очите на Наги като го уверява, че изтеглянето протича по план. Наги обявява излизането на Унгария от Варшавският договор както и пълният неутралитет на страната и иска ООН да се заеме с “унгарският въпрос”. На следвашият ден 2 октомври 1956та унгарското правителство отправя официален протест към Съветският съюз за повторно нахлуване на войските му и уведомява ООН. Продължавайки да уверява Наги, че изтеглянето на войските продължава, Андропов организира с Кадар таен заговор за сваляне демократичното правителство.
Вечерта на 3 ноември министърът на отбраната в правителството на Наги – Пал Малетер – е поканен в съветският военен щаб за обсъждане на окончателните подробности по изтеглянето на Съветската армия. В полунощ докато се вдигат горещи тостове внезапно в стаята нахълтва побеснелият генерал Серов размахвайки маузер в ръка начело на оперативна група от КГБ, арестува цялата унгарска делегация и нарежда всеки от членовете й да бъде затворен в отделна килия. Инсценирани са няколко разстрела с цел да оставят Малетер и колегите му с убеждението, че другарите им са екзекутирани. Рано сутринта на 4 ноември Червената армия започва своето нападение над въстанала Унгария. С ясната и недвусмислена цел да забави колкото се може повече съпротивата на унгарците, Андропов поддържа измамата до последната минута. По-късно същата сутрин Наги се обръща за последен път по радиото:
“Рано тази сутрин съветски войски предприеха нападение срещу столицата с явното намерение да свалят законното и демократично правителство на Унгария. Нашите сили се сражават. Правителството е на своя пост. Правя това изявление пред унгарския народ и пред целият свят.”
Наги и някои от министрите му търсят политическо убежище по посолствата. Генерал Серов и оперативната му група ръководи арестуването на главните контрареволюционери, които не успяват да намерят закрила и да емигрират. Сред арестуваните лично от него е и началникът на полицията в Будапеща Шандор Копачи. За първи път Серов се представя на Копачи като председател на КГБ като му напомня за срещата на 23 октомври казвайки му: “Ще те обеся на най-високото дърво в Будапеща!” – което не успява да стори. На 21 ноември подкрепяното от СССР ново правителство на Янош Кадар гарантира на Наги и неговите министри безпрепятствено извеждане от югославското полоство. Когато на следващият ден те излизат са арестувани от КГБ и откарани незабавно в Румъния.
Разпитите на Наги и съмишлениците му се ръководят от Борис Шумилин, който е главен съветник на КГБ по въпросите на контрареволюцията. На 26 ноември Кадар обявява по Радио Будапеща: “Обещахме, че няма да подвеждаме под съдебна отговорност Имре Наги и неговите приятели за предишните им престъпления дори ако те направят признания по тях впоследствие.”През февруари 1957г. Унгарското МВНР отново потвърждава, че няма никакво намерение да дава Имре Наги под съд. След като Наги продължава да се противопоставя на всички опити на КГБ и AVH да го убедят да признае предписваните му въображаеми престъпления, Москва взема друго решение. Наги и оцелелите са изправени пред таен съдебен процес през февруари 1958г. Но процесът скоро е прекратен, защото обвинителите никога не са се сблъсквали с политически процес, на който обвиняемите категорически отказват да се признаят за виновни. През юни 1958ма процесът се подновява като всички за признати за виновни, екзекутирани и погребани на неизвестни гробища.
Шумилин и помощниците му изковават процесът срещу “Наги и неговата банда предатели” много по-трудно в сравнение с всички останали политически процеси в съветският блок. Посмъртното реабилитиране на Ласло Райк и речта на Хрушчов пред XX конгрес подкопават състоятелността на изключително подробно разработените конспиративни теории използвани от обвинението в сталинските публични процеси. Както му е редът империализмът се заклеймява като главен организатор на фашистката реакция в Унгария, а Имре Наги нейно послушно вътрешнополитическо оръдие. Радио “Свободна Европа” е обявено за задграничният военен и политически щаб на фашисткият метеж, а пратките на Червеният кръст – за главното средство за тайно внасяне на западно оръжие през унгарската граница. В самата Унгария британският военен аташе полковник Джеймс Каули бил взел пряко и непосредствено участие в уличните боеве, а западногерманският депутат Хубертус фон Льовенщайн е обявен за главна свръзка с едрите капиталистически империалисти в Западна Германия. Процесът срещу Имре Наги се признава от КГБ – далеч преди Горбачовата ера – за истинска катастрофа що се отнася до общественото мнение за него. Той е последният политически процес в съветският блок, на който жертвите са осъдени на смърт.
