Храната - стратегически световен актив

[Alien]

Храната - стратегически световен актив

В средата на октомври ООН отбеляза световния ден на храненето, когато беше публикуван редовния годишен доклад на организацията, предупреждаващ за 854 млн. гладуващи хора в света. За пореден път бяха изказани критики към работата на организацията, като този път бяха малко по-силни от преди.

Намирането на храна за хуманитарна помощ става все по-трудна задача, тъй като засиленото търсене на пшеница, царевица и ориз в последните години, вдигна цената стремително нагоре. Това накара всички държави, без значение бедни или богати, да се конкурират все повече на световните пазари.

Проблема с храната не е нов за страни преживели политическа нестабилност, суша или война. За първи път от 1970 г. обаче, този проблем започва сериозно да притеснява и по-развитите страни в света. „Всичко това ни кара да се замислим над въпроса, че с нарастващото население на Земята и промяната в климата, ще ставаме свидетели на все повече сблъсъциза храна и плодородна земя", коментира експерт по сигурността към ООН.

С изключително високата цена на селскостопанската продукция, идват и първите повишение на преработените хранителни продукти. Миналия месец, френската компания Danone, обяви че ще повиши цените на всичките си изделия средно с 10%. Това е тенденция, която неминуемо ще доведе до поставянето на един тежък за някой държави въпрос, а именно дали ще могат да си позволят да изхранват населението си в близко бъдеще?

Цените на пшеницата и млякото се изстреляха до рекордни върхове, докато тези на царевицата и соята засега поскъпват по-умерено, въпреки че отдавна надминаха стойностите си от 90-те години на миналия век. Оризът и кафето са се покачили до 10-годишен връх, а цената на месото в някой страни удари рекорден ръст от 50% през последната година.

„Забелязват се първи сигнали за нарастващо напрежение в световен мащаб", коментира експерт от ООН.

Една част от продуктите с повишена цена са в следствие на временни проблеми, като например сушата в Австралия или различни болести по животните. За съжаление има и по-фундаментални причини, като непрекъснато нарастващото търсене на храни от Азия, тъй като все по-замогващите се Китай и Индия се нуждаят от повече и по-богата храна за населението си. Не на последно място е и индустрията за биогорива, която се очаква да изземе около 30% от щатското производство на царевица през 2010 г.

Според ООН, заради гореизброените причини, цената на хранителните продукти ще се покачи с 20 до 50% през следващото десетилетия, без да броим инфлацията. Това ще засегна най-вече по-бедните страни с развиваща се икономика, които имат слабо развито земеделие и внасят голяма част от нужната им храна. Потърпевши в началото ще са почти всички африкански държави, голяма част от азиатските, особено Бангладеш и Китай, както и някой части от Близкия Изток.

В допълнителна тежест за по-бедните държави е обратната корелация между доходите и процента от тях, който се отделя за храна. Така например, храната представлява повече от 60%от потребителската кошница в страните от Централна Африка, в Китай тя е 30%, а в САЩ и Великобритания е по-малко от 10%, данните са на МВФ.

За страните, които изнасят зърно и други суровини каквито са САЩ, Канада или Австралия, а също така и Аржентина и Намибия, по-високата цена на храните стимулира икономиките им и в частност селското стопанство. Там обаче, потребителите също страдат. В Италия например, страна която внася почти 50% от пшеницата нужна за изхранване на населението си, в началото на годината имаше всеобщи протести срещу драстично завишените цени на „пастата" (спагети, макарони, талиатели и др.).

От друга страна, държавите които традиционно са износители на хранителни продукти и суровини, започнаха да ограничават търговията с чуждите си партньори, за да запазят вътрешния си пазар добре снабден и да неутрализират ефекта на инфлацията.

В Русия, която ще проведе парламентарните си избори през декември, вече са въведени по-тесни износни квоти за зърното, като са завишени и митата. Търговците в страната пък бяха задължени от Кремъл да не променят цената на продукцията си поне до края на годината, за да се избегнат политически стълкновения преди изборите. В съседна Украйна също се обмислят износни квоти за царевицата, ечемика и пшеницата.

В същото време, страните внасящи голям процент от храната си, започнаха да търсят начини за стимулиране на родното си земеделско производство, което да смекчи ценовия шок. Други като Пакистан например, планират да внасят много повече пшеница от нормално, за да е сигурно, че ще има достатъчно да се изхранва населението. Индия прави същото, като усилено пълни житните си резерви.

Анализаторите коментират, че фермерите ще се насочат повече към производство на зърнени култури, за сметка на техническите като памук, коноп и др. Това означава, че дори цената на пшеницата да падне на международните пазари следващата година, то тази на техническите култури ще отскочи рязко. 

В близко бъдеще, търсенето на селскостопанска продукция се очаква да продължи да расте стабилно, а в същото време редица държави, които до сега са успявали да задоволят нуждата на вътрешния си пазар само от родно производство, ще започнат да внасят все повече храни и суровини. Според анализатори, Индия ще внася повече фураж за изхранване на селскостопанските си животни през следващите години, докато Китай ще се насочи към вноса за изхранване на населението. 

Въпреки че в началото най-вече бедните страни ще бъдат потърпевши, развитите страни в никакъв случай не трябва да се чувстват спокойни за бъдещето си. Във Великобритания, държавната служба по околната среда и храните предупреждава, че „сигурността на храните" ще се превърне в топ-приоритет за правителството през следващите години. Политиците започват да разглеждат храната като „стратегически актив", който може да се превърне във фактор определящ външната политика на страните и отношенията им между тях.
 В статията са ползвани материали от вестник Financial Times.
http://money.ibox.bg/comment/id_68875113

За пореден път ставаме свидетели на нагли машинации с цел контрол и зависимост. Аз съм го казвал много пъти че за стоки, които са от първа необходимост за физическото оцеляване на всеки човек всяка държава трябва да направи така че да ЗАБРАНИ възможността за печалба от производството им. Това означава дотации от бюджетите за хората които работят в тези сфери за да получават добри възнаграждения за техния така важен труд но ПЕЧАЛБАТА да бъде изкоренена като възможност. Защото печалба от производство на стоки без които хората не могат да живеят е много нагъл рекет!

[Oberon]

Ти може да си го казвал и 1000  пъти, въпроса е дали това трябва да стане или не.
Не може да се наложи забрана за печалба на даден вид стока, по простия факт, че в един момент няма кой да ти я произведе. Да не говорим пък за стоки, необходими за физическото оцеляване. Може да се приложат други мерки за подобни стоки, като например по-малък данък общ доход, да се сложи таван на печалбата на тези стоки, както е при пекарствата. Там законово печалбата не може да надхвърля 25%. Дали е така, не мога да знам.
Няма как да се наложи забрана за печалба да речем на пшеницата. Защото ако приходите са равни на разходите, производителя няма как да оцелее. Дотации могат да се правят в определени сфери, но те почти винаги са НЕПРОИЗВОДСТВЕНИ, примерно автотранспорт, образование, здравеопазване и т.н. Ще стане една манджа с грозде, ако има дотации за зърнопроизводителите, а няма пари за здравеопазване и наука.

Идеята ти е много хуманна, направо утопична. Системата е много далече от подобно мислене.
Проблема с изхранването е, че някои нации и общности са с пренаситен пазар на суровини и продукти, други не.
Някой преяжда, щото има ( той едва ли е виновен за това ), друг се чуди днес как да оцелее ( и той не е виновен за това )....
И в крайна сметка, кои са стоките, без които хората не могат да живеят?
Пшеница? Яж ечемик
Ечемик? Едва ли:)

[Alien]

Ами Handle какво пречи производителя на тези стоки  да е Държавата ? Или ако не пряко то косвено чрез заплащане на труда работещите в сферата. Нали тя уж съществува точно за да защитава интересите на гражданите си - иначе ако е всеки за себе е друг въпрос. Аз продължавам да твърдя че продажбата на стоки без които хората не могат да живеят с цел печалба е рекет това включва енергията и водата също както основните хранителни продукти. Идеята може и да е "утопична" ама то май всички неща които е най-логично и нормално да са така им се лепва етиката на утопията и се кара на стария принцип с изнудването. Щото кои ще загубят ако това което предлагам се случи ? Крупните собственици на земя ? А тази земя от къде на къде  е тяхна бре ? Щото всичко друго като стоки е ок можеш да имаш колкото си искаш , но земята е една и в определен момент ще свърши така да се каже и тези дето я имат ще определят на другите дали да ядат или не. И къде е тука принципа на справедливостта ? Проблема с глада може да се реши ако има желание за това, но при това положение няма да има печалба. С водата и енергията е  същото то не стига че петрола е скъп ами те отгоре му слагат огромни акцизи вместо точно обратното. Така или иначе аз съм писал зашо съм против пазраната икономика. Лекарствата са на същия принцип - гадно изнудване. Инетресно що пожарната и тя не е на пазарен принцип  - идват гасят пожара даваш 1000лв и готоо - ако нямаш здраве да е - ще гори....При лекарите вече се почна- ако нямаш пари просто си умираш.

[Eon]

Alien, въпроса не опира до държавата и метода за разпределение на храна, здравеопазване и пожарни. Правенето на едно нещо държавно не гарантира, че няма да се краде.

Всичко опира до хората в тази държава и до тяхната култура, възпитание и морал. Гледал си филма Sicko и видя, че при САЩ здравеопазването е шибана работа, съвсем друго е обаче в Англия (не перфектно, но в пъти по добре от САЩ). Сравни и БГ и ще видиш, че пак всичко опира до изброените по горе неща. Системата не е виновна, виновни са хората в нея.

[Alien]

Вярно е че и при най-перфектната система ако хората са "гадни" нищо няма да стане, само че тази система, която е в момента и се смята за "нормална и естествена" на мен ми е супернелогична защото предполага изразходване на огромно количество така ценни ресурси за ГЛУПОСТИ И ДРЪНКУЛКИ вместо да се осигурят първо основните СТРАТЕГИЧЕСКИ СУРОВИНИ ЗА ВСИЧКИ  с което да се намали зависимостта на хората от присвоилите си ги МОНОПОЛИ. Едни взели нефта, други взели обработваемата земя, трети взели с концесия водата и после ти слагат на всичко ПАЗАРНИ ЦЕНИ.