Автор Тема: Холографската вселена  (Прочетена 14876 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Холографската вселена
« -: Ноември 05, 2005, 14:30:06 pm »
Някой чел ли е тази книга и дали е наистина толкова добра колкото се описва в инфото за нея. Малко е скъпичка на хартиен носиетел и затова се чудя дали да си я взема а електронна едва ли я има но все пак ако някой знае нещо да каже. Ето и инфото за книгата:

Корична цена: 17.00 лв.

Изключително съдържателна и интересна книга, каквито твърде рядко се срещат. Десет години след публикуването й нейните възторжени почитатели и яростни отрицатели продължават ожесточено да спорят - във всеки случай не е оставила никого равнодушен. Защото предлага нови възможни решения на най-големите загадки на човешкия живот и хипотези, които са по-разтърсващи, отколкото дори най-драматичните сцени в романите на Достоевски. Те не биха имали тази значимост, ако зад тях не стоеше авторитетът на двама изключително уважавани учени, създали холографската идея - физикът от Лондонския университет Дейвид Бом и неврофизиологът от Станфордския университет Карл Прибрам. Според тях вселената е просто своего рода гигантска холограма, великолепно разработена до най-малките подробности илюзия, а ние самите сме също такива миниатюрни холограми, измъчвани от смехотворни страсти и амбиции призрачни образи, прожектирани от космическа киномашина...
Въз основа на този модел авторът предлага действително смайващи обяснения на редица отдавна известни, но все още необяснени и затова причислявани към сферата на паранормалното феномени като осъзнатите сънища, стигмите, инедията, чудотворните изцеления, синхроничностите, извънтелесните пътешествия, преживяванията на прага на смъртта и др.
Книгата със сигурност ще промени из основи светогледа на онези, които осмислят написаното в нея, а авторът се е постарал да ги облекчи, като е напрегнал целия си несъмнен литературен талант и е успял да представи максимално достъпно и разбираемо иначе сложната материя.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Re: Холографската вселена
« Отговор #1 -: Ноември 05, 2005, 17:00:55 pm »
И аз точа лиги пред нея от няколко месеца, но си е скъпичка... С твърди корици беше май... Няма я на електронна... Няма и да я има... Ако не си я взема един ден и не я направя :P

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Re: Холографската вселена
« Отговор #2 -: Ноември 06, 2005, 10:56:30 am »
Книгата е култова! И аз я имам на електрона.
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re: Холографската вселена
« Отговор #3 -: Ноември 06, 2005, 12:39:48 pm »
книгата е велика,четох я на хартия , но наскоро я открих и в ел.вариант;)
((пиши ми един мейл в яхуто,и щти я прата))
musica universalis

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Re: Холографската вселена
« Отговор #4 -: Ноември 11, 2005, 21:26:25 pm »

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Re: Холографската вселена
« Отговор #5 -: Ноември 12, 2005, 08:57:56 am »
На български е  ;D ;D ;D

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re: Холографската вселена
« Отговор #6 -: Ноември 16, 2005, 19:09:36 pm »
Как ви се струва?
(пратете некви одзиви!:)
musica universalis

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Re: Холографската вселена
« Отговор #7 -: Ноември 28, 2005, 00:05:44 am »
Ето една статия която синтезира книгата :)

Холографската същност на Вселената
сп.Усури
Автор Екатерина АВРАМОВА-КОЛЕВА

След революционните Специална и Обща теория на относителността, дефинирани от Айнщайн, учените  започват открито да дискутират напълно необясними парадокси, свързани със същността на реалността. Съвременното развитие на физиката, неврофизиологията и когнитивната психология (направление в приложната психология) дават все повече доказателства в подкрепа на тезата за холографската същност на Вселената.

"Не можем да предскажем бъдещето, но можем да го създадем". Тези думи принадлежат на английския физик от унгарски произход Денис Габор. През 1971 г. той печели Нобелова награда за откриването на т. нар. "холографски метод на запаметяване".

Методът е уникален с това, че дава логично, научно описание на принципното единство на Вселената и нейната динамична природа. Той разкрива не само структурата на обектите, но и техните взаимоотношения, и различните движения, които извършват. В този смисъл бъдещето, за което Габор говори, е своеобразна холографска проекция - достатъчно плътна, за да я възприемем в нейната цялост, но и достатъчно податлива на промяна.

Карл Прибрам, неврофизиолог от Университета в Станфорд, дава следното обяснение: "Съзнанието не е просто машина за регистриране на реалността такава, каквато е. Информацията се кодира, разработва и съхранява на холографски принцип - мозъчни вълни, които не са копие на "оригиналния образ". Тоест, мозъкът конструира реалността и в това е същността на битието". Прибрам очевидно не приема дотогавашния възглед, че мозъкът съхранява всеки бит информация в отделни клетки или клетъчни мрежи. След като провежда редица експерименти, той стига до извода, че спомените се съхраняват в целия мозък на принципа на холографията, а не в отделни негови зони. Тезата на Прибрам е, че подобно на холографска плака мозъкът запечатва информацията и я възпроизвежда цялостно, а не локално. Чрез холографския метод той обяснява феномени като ейдетичните спомени (зрителни образи, възникващи в паметта и наподобяващи халюцинации), "фотографската памет" или защо, например, при нарушения в отделни мозъчни центрове конкретни умения се изгубват напълно или се възпроизвеждат пълноценно.

Прибрам събира достатъчно доказателства в подкрепа на тезата си за външната и вътрешната страна на реалността. Това, което се случва в пресечната им точка, всъщност конструира света. Така възприятието поражда реалност - триизмерен свят от твърди обекти, в който времето тече линейно, от минало през настояще към бъдеще. Търсейки подходящата форма, с която да представи теорията си, Карл Прибрам прибягва до езика на холографията.   

Изводът му е, че обективността на образите около нас не е нищо повече от холографска проекция, проектирана за самите нас от собственото ни съзнание.

Независимо от Прибрам, друг световноизвестен учен - квантовият физик от Лондонския университет Дейвид Бом, стига до същия революционен пробив отвъд границите на познатата наука. Бом, както и Прибрам, базира тезата си на широко дискутирания експеримент на френския физик Ален Аспе. През 1982 г. Аспе и колегите му установяват, че елементарните частици си взаимодействат, независимо от разстоянието помежду им. Бом доразвива теорията до собствена теза за същността на реалността. Оприличава я на многоизмерна, гигантска паяжина от интегрирани помежду си елементи. За Бом реалността е хиперпространство, "холографска Вселена". Той смята, че нашият мозък създава обективна реалност - проекция на друго измерение и съществуване, отвъд времето и пространството.

Дейвид Бом прави още няколко любопитни паралела. Той оприличава човешкия мозък на холографско изображение, чиято триизмерна структура се проявява тогава, когато под определен ъгъл към него се насочи светлинен лъч. На същия принцип и мозъкът е "своеобразен лъч", чрез който възприемаме и разпознаваме само отделни участъци от илюзорния образ на света. В този смисъл заобикалящата ни реалност е матрица, мрежа от биоенергийни честоти.

Суперхолограмата на Бом се отличава с две основни характеристики - "едновременност" и "неделимост". Тези свойства именно обясняват феномени като пътуване във времето (тъй като минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно), ясновидство и пророчество, телепатия, чудотворно изцеление, пътувания извън физическото тяло...

В този ред на мисли естествено възниква въпросът за постигането на "скритата"  действителност извън "матричната". Според традиционната наука състоянията на транс, наркотично опиянение и дори сън дават или поне подпомагат случването на подобна възможност. Доказано е, че когато е нарушена функцията на мозъка, организираща постъпващата информация, в съзнанието възникват т. нар. халюцинации - видения, фантастични реалности и същества. Феномени като тези се наблюдават и при пациенти с вродени или придобити увреждания на мозъка.

В действителност, идеята за холографската същност на Вселената съществува от хилядолетия. В Далечния Изток материята се нарича "майя" - илюзия. В будисткия тантризъм, например, всички противоположности са илюзорни - крайното зло съвпада с крайното добро. В индуизма паралелният свят на сънищата се третира като реалност, а видимата наяве Вселена - като съновидение на Твореца, на Брахма. Подобни примери за реалността отвъд границите на света, който възприемаме, се срещат в повечето духовни течения и митологии.

На езика на съвременната наука това би звучало по следния начин: всеки аспект на Вселената съдържа знания за цялото, всеки отделен аспект има способността да притежава познание за всички останали аспекти в основната холограма. По време на медитация естествено се разширява областта на взаимодействие на отделното съзнание с информационното поле. Медитацията спомага за това да се постигне синхронизиране на цялата мозъчна кора. Така кодираната информация за Вселената холографски се декодира, а отделното съзнание преживява състояние на единение със съзнанието на холографската Вселена.

В последните десет години една от най-широко дискутираните и обсъжданите книги бе, а и все още е "Холографската Вселена" на Майкъл Толбът. В нея световноизвестният автор се опитва да даде категорични доказателства за холографската същност на света около нас. Позовавайки се на безспорния авторитет на Прибрам и Бом, Толбът предлага обяснение на някои от най-загадъчните, паранормални феномени - стигмите, извънтелесните пътувания, чудодейните изцеления на безнадеждно болни и т. н.

В една от главите на книгата си Толбът споменава уникален метод на лечение, разработен и практикуван в Онкологичния консултантски и изследователски център в Далас, Тексас. Автор на лечебната практика е д-р О. Карл Саймънтън, радиационен онколог и медицински директор на центъра. В продължение на няколко месеца той обучава пациентите си в специални техники на релаксация и визуализация, които, въпреки поразителните резултати, продължават да бъдат приемани като спорни. В основата на уникалното лечение е визуализирането на раковите клетки - като по-слаби от нормалните и поради това неспособни да възстановят претърпените загуби.

Друг академичен учен - Джийн Ахтърбърг, психолог в Центъра по здравна наука в Тексаския университет в Далас, е също ревностен поддръжник на холографския подход в лечебната практика. Според Ахтърбърг дори и при обикновена хрема човек би трябвало да се подсили с възможно повече "невронни холограми на здравето" във формата на позитивно мислене, например, или образи на "активизирани имунни функции". Всички преживявания, в този смисъл и всички болести, са неврофизиологични процеси, възникващи и протичащи в мозъка. Това не ги прави психосоматични или нереални, а "соматозначими" - термин, въведен от Бом, като индикатор на това, че щом имаме силата да причиним болест, то би следвало да можем да постигнем и по-добро здраве. Според холографския подход припомнянето, предизвикването в съзнанието на образа на нещо може да има по-голямо влияние върху сетивата от самото нещо. В неявния ред, в който съществува нашата Вселена, както и в самия мозък, въображението и реалността са неделими. Оттук следва изводът, че образите в ума могат да се проявяват като реални, както във физическото тяло, така и извън него.

Ник Бостръм, професор по философия в Университета в Йейл, публикува неотдавна собствено изследване, в което определя всичко, което възприемаме чрез сетивата си, като "перфектна илюзия". Бостръм е далеч по-смел в тезите си от Бом, Прибрам и Толбът: "Нашите тела не са нищо друго освен симулация, съставена от компонентите на реалистични дигитални изображения". И още: "Всичко това всъщност е компютърно генерирана илюзия". Несъмнено тезата на Бостръм е заимствана от сценария на култовата филмова продукция "Матрицата" на братя Уашовски. Единствената разлика между тях се състои във факта, че Бостръм категорично отхвърля възможността за проява на човешката свобода и воля в условията на илюзорната реалност.

Теорията за холографската същност на Вселената извежда поне един категоричен извод: ако мозъкът наистина функционира като холограма, то той би имал достъп до едно по-голямо цяло. Само по себе си това цяло несъмнено надхвърля сетивните ни възприятия за границите на пространството и времето.

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Re: Холографската вселена
« Отговор #8 -: Ноември 28, 2005, 00:47:35 am »
Аз пък чак сега видях че има такова списание и има доста бълвоч но има и интересни неща :)

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re: Холографската вселена
« Отговор #9 -: Декември 03, 2005, 11:14:03 am »
...но пък тази статия е добра! ;)
musica universalis

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Отг: Холографската вселена
« Отговор #10 -: Януари 10, 2006, 21:08:28 pm »
Физикът от Лондонския университет Дейвид Бом, например, смята че откритието на Аспект дава основание да се смята, че обективната реалност не съществува, че въпреки солидния си вид, Вселената е от огромна холограма. За да разберем защо Бом прави това зашеметяващо изявление, трябва да знаем какво се крие зад понятието "холограма". Холограмата е триразмерно изображение (фотография), направено с помощта на лазер. За да направим холограма, обектът първо бива осветен от лазерен лъч. Тогава втори лазерен лъч отскача от отразената светлина на първия, а получената резонанса картина се запечатва на филм. Полученият филм прилича на нищо незначеща мрежа от светли и тъмни ивици. Да се ниси хорограмата, към филма се насочва трети лазерен лъч се визуализира тримерния образ на снимания обект. Триразмерността на тези изображения не е тяхната единствена забележителна черта. Ако холограма на роза бъде срязана наполовина и след това осветена от лазер, всяка половина ще проектира цялата роза. Получените половинки могат от своя страна да се разделят още веднъж на по две четвъртинки. Всяка от четвъртинките при облъчване отново би визуализирала холограма на цялата роза. Това свойство от природата на холограмата ни дава нов поглед върху разбирането за организация и ред. През по-голямата част от съществуването си, западната наука се е развивала с презумцията, че най-добрият начин да разбереш физически феномен е да го разбиеш на съставните му части и да ги изследваш. Холограмите ни показват, че някои неща във Вселената може да не се поддават на този подход. Ако се опитаме да разпаднем на съставните й части една холограма, ние няма да получим парчетата, от които е направена, само ще получим по-малки "цели" (1:1 с оригинала) холограми. Тази гледна точка навежда Бом на различен начин на разбиране на откритието на Аспект. Бом смята, че причината субатомните частици да остават в контакт една с друга, независимо от разстоянието между тях, не се дължи на факта, че те си разменят някакви сигнали напред-назад, а защото тяхната разделеност е илюзия. Той смята, че на някакво друго ниво на реалност, такива частици не са индивидуални, отделни, а части от едно фундаментално цяло. Бом предлага следния пример за визуализиране на своята теория: представете си аквариум, в който има риба. Представете си, че не можете да видите аквариума директно, а го наблюдавате с помощта на две камери - едната насочена към предната стена на аквариума, другата - към някоя от другите стени. Гледайки само мониторите, е вероятно да решите, че наблюдавате две различни риби. Тъй като камерите са разположени под различен ъгъл, всяка от рибите на екраните ще изглежда леко различна. След известно време наблюдение ще стигнете до извода, че между рибите съществува някакъв вид зависимост. Неузнавайки за реалната ситуация, може от направените наблюдения да се стигне до извода, че двете риби комуникират помежду си на момента, но това, както знаем, не е вярно. Според Бом това е, което се случва при експериментите на Аспект. Според него комуникацията със скорост по-бърза от скоростта на светлината, която наблюдават Аспект и екипа му, му дават основание да смята, че съществува различно ниво на реалност, което не можем да възприемем, по-сложно измерение, което е аналог на аквариума от примера. За Бом електроните и другите субатомни частици ни се струват отделни, тъй като можем да видим само част от това по-сложно измерение. За Бом тези частици не са отделни части, а страни на по-дълбока единност, която притежава холографски свойства и е неразделна, също като спомената в началото роза. И тъй като всичко във физическата ни реалност е изградено от тези елементарни частици, то Вселената, според Бом е проекция, холограма. Ако това е вярно, то Вселената трябва да притежава някои изумителни свойства. Ако разделеността на частиците е илюзорна, то това означава, че всички и всичко във Вселената е свързано едно с друго. Всичко е във всичко, и въпреки, че човешката природа винаги търси начини да категоризира и разделя, различните явления във Вселената и всички видове разделение са по същността си изкуствени и цялата природа е една безкрайна мрежа. Бом не е единственият изследовател, който намира доказателства, че вселената е холограма. Работещият независимо от Бом в сферата на мозъчните изследвания, неврофизикът от Станфорд Карл Прибрам също стига да убеждението за холографската същност на вселената. Прибрам стига до холографския модел тръгвайки от загадката как и къде в мозъка се съхранява паметта. Десетилетия наред множество изследвания показват, че паметта не се съхранява на точно оределено място, а в целия мозък. В серия от експерименти през 20-те години Карл Вашли открива, че независимо каква част от мозъка на плъх премахва, той не може да заличи неговата памет за това как да изпълнява сложни задачи, които е научил преди хирургическата намеса. Големият проблем тогава е бил, че никой не е познавал механизъм, който да обясни тази особеност на паметта. През 1960-та година Прибрам се запознава с концепцията на холографията и разбира, че е намерил обяснението, което са търсели изследователите на мозъка. Прибрам смята, че паметта се съхранява не в невроните, или в малки групи от неврони, а в шаблони от нервни импулси, които се пресичат в целия мозък по същия начин, както светлите и тъмните интерферентни линии пресичат цялата повърхност на парче филм с холографско изображение. С други думи, Прибрам смята, че мозъкът е сам по себе си холограмен филм. Теорията на Прибрам би обяснила защо човешкият мозък може да съхранява толкова много информация в толкова малко място. Изчислено е, че човешкият мозък има капацитета на запамети информация от порядъка на 10 милиона бита по време на средно продължителен човешки живот. Друго свойство на холограмите, което не споменахме досега е именно големия им капацитет за съхранение на информация (бел. ред: вече са в разработка дискове на принципа на холограмите, които ще побират нещо от порядъка на 100 GB информация, при размер колкото сегашните дискове). Достатъчна е минимална промяна на ъгъла, под който двата записващи лазера облъчват фотографския филм и е възможен записа на много различни изображения на една и съща повърхност. Практически опит показва, че в един кубичен сантиметър филм може да се съберат близо 10 милиона бита информация. Нашата необичайна способност бързо да извличаме каквато информация ни трябва от огромното ни информационно хранилище на спомени става по-разбираема ако мозъкът функционира на принципа на холограмата. Едно от най-удивителните неща в човешкия мозък е именно взаимосвързаността на всяко парченце информация - друга характеристика, присъща за холограмите. Тъй като всяка част на холограмата е безкрайно свързана с всяка друга нейна част, то това може би е най-съвършенният пример за взаимосвързана система, с която разполагаме. Аржентинско-италианският изследовател Хюго Зукарели (Hugo Zucarelli) наскоро пренесе холографският модел в света на акустичните явления. Озадачен от факта, че хората могат да локализират източника на звук без да въртят главите си, дори когато не могат да чуват с едното ухо, Зукарели открива, че холографските принципи могат да обяснят тази способност. Зукарели също така разработва техногията за холографния звук - техника за записване, способна възпроизведе акустични ситуации с невероятен реализъм. Скорошни експерименти установяват, че всяко от сетивата ни е чувствително към доста по-голям спектър от честоти, отколкото се предполагаше доскоро. Изследователите откриват, например, че визуалната ни система е чувствителна към звукови вълни, че чувството ни за мирис частично зависи от така наречените осмични честоти, и че дори клетките в телата ни са чувствителни към голям честотен диапазон. Според някои учени тези открития предполагат, че холографската природа на съзнанието е отговорна за преработването и разделянето на тези честоти във формата на конвенциалната чувствителност. Най-интересно става обаче, когато обединим холографния мозъчен модел на Прибрам и холографната теория за веселената на Бом. Ако конкретността на света е вторична реалност и това, което е "там" е всъщност холографско трептение, и ако мозъкът е също холограма и избира само част от трептенията и математически ги превръща в сензорни възприятия, какво тогава е обективната реалност? Казано по-просто - тя спира да съществува. Религиите на Изтока дълго време са проповядвали, че материалния свят е Мая  - илюзия, съответно въпреки че мислим, че сме физически същества, движещи се във физически свят, това също е илюзия. Ние сме само приемници, плаващи през калейдоскопично море от честоти, и това, което извличаме от това море и трансформираме във физическа реалност, всъщност е само един канал от многото в холограмата. Тази нова картина на реалноста, синтез на гледните точки на Бом и Прибрам, се нарича холографна парадигма, и въпреки, че много учени я посрещат със скептицизъм, тя стимулира други. Холографната парадигма, ако се допусне, че е вярна, би обяснила много явления, които за момента са черни дупки в научното знание - медицина чрез визуализация, телепатия, пътувания извън тялото и др.
« Последна редакция: Януари 12, 2006, 02:45:27 am от Horus »
musica universalis

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Отг: Холографската вселена
« Отговор #11 -: Януари 14, 2006, 16:11:07 pm »
Айде ultrafutur, ти си :D

Michael Talbot - Physics of the Mind - Holographic Realities (New Dimensions - April 30, 1991) и Amit Goswami - Quantum Mind--Quantum Joy (New Dimensions - September 13, 1993) от торента ;)

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Отг: Холографската вселена
« Отговор #12 -: Януари 14, 2006, 16:38:21 pm »
Веднага го закачам... ;D thanx
musica universalis

Неактивен lubarski

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 254
Отг: Холографската вселена
« Отговор #13 -: Май 30, 2006, 10:10:08 am »
Сега започнах да чета тази книга и ми се струва доста фундаментална. Лошото е че на който даже му спомена за теория от такъв тип започва да ми се смее. "Има нещо гнило в Дания" и това е именно нашата реалност според мен  8) 8) 8) 8)
It' oil stupid.

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Отг: Холографската вселена
« Отговор #14 -: Май 30, 2006, 10:14:12 am »
много ясно че ще ти се смеят.Повечето не само че не се интересуват от физика,ами и от книги...
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27