Има една прослойка в българското общество, за която започналото през 1989 г. до ден днешен е просто един дълъг празник. Това са убийците, изнасилвачите, наркопласьорите, сводниците, педофилите и целият спектър на човешката мерзост, получила за последните 18 години височайше покровителство от българските държава, закони и съдебна практика. Криминалният контингент получи такива права и свободи, на каквито не се радва дори ДПС. Освен перфектна адвокатска защита и минимални наказания за брутални престъпления, затворниците се радват и на трогателно държавно внимание: мобилни телефони, телевизия, домашен отпуск и какво ли още не ... Властта се чуди как да угоди на престъпника, защото той е неин съучастник в обирането и съсипването на редовия гражданин. Нещо повече: престъпните групировки захранваха и продължават да държат на хранилка партии, депутати, съдии и прокурори. Националните електронни медии също активно защитават престъпния свят, като дискретно ни известяват за "криминално проявения М.М." Престъпникът е прикрит и защитен, а жертвата, веднъж измъчена и поругана, после е разисквана най-подробно от същите медии. Пълна сигурност и екстри за главорезите и никаква защита и милост за жертвите на престъпленията! Издръжката на един затворник струва на данъкоплатеца 280 лева, а дете от дом - едва 34 лева месечно! Сега затворниците искат амнистия, работа и по-добри условия. И, както виждаме, ще ги получат. Остава да им отпуснат и максимална пенсия. Нищо чудно - нали трябвало да има национално съгласие...
