"Нова Зора" - брой 21 - 24 май 2005 г.
# Турските бодли на Коалиция на розата През 1995 г. Гюнер Тахир е бил обучаван от Анкара за турцизиране на помаците и защита на великодържавните й цели
Димитър АВРАМОВ
В масовката на предизборната кампания си пробива място и шефът на “Българска социалдемокрация” Александър Томов. Нежелан от никоя сериозна политическа сила, в последните два месеца той се оглеждаше трескаво за партньори, с които да направи поредната си политическа формация - Коалиция на розата.
В полезрението му попадна неосъщественият политик Кръстьо Петков, после се спря на Гюнер Тахир - председател на Националното движение за права и свободи (НДПС). Накрая към триумвирата се присъедини и Осман Октай, шеф на т.нар. Балканска демократична лига, иначе казано - сдружение на изселнически организации, които обслужват интересите на Турция и са финансирани от нея.
През седмицата Александър Томов обяви “един много важен политически факт - това, че г-н Тахир и г-н Октай са в един фронт и този фронт е за различен етнически модел в България”.
Но дали това е така и какви са фактите зад завесата? И дали всъщност разводът между лидера на ДПС Ахмед Доган и двамата му бивши сподвижници не е бил дирижиран от Анкара?
Директен внос на депутати от Турция
Малко известен е фактът, че шефовете на известната изселническа организация “Балгьоч” (с център в Бурса) получават заплатите си от турското външно министерство и служат на великодържавните цели на Анкара. Сред лидерите на изселническите организации (общо 60) е и Исмаил Дженгис, агент на Националната разузнавателна служба на Турция (МИТ) и специалист по подривно терористични операции.
Тези сдружения вече изразиха желанието си да вкарат свои представители в депутатските листи на Коалиция на розата.
Ако това стане, в българското политическо пространство ще се появи нов абсурд. Турция ще извърши директен внос на свои депутати в нашия парламент, където и бездруго гъмжи от нейни протежета.
За Томов едва ли има значение за кого работят вече 15 години коалиционните му партньори. Важното е да се оберат гласовете, недоволни от Ахмед Доган. Някои пак разчитат на късата памет на обществото и “забравят”, че години наред Тахир и Октай бяха сред най-близките сподвижници на Доган.
Удобно забравеното минало
Доган, Тахир и Октай са заедно, когато само за една година - през 1992 г. - българските специални служби отбелязват в секретните си доклади над 300 конспиративни срещи на лидери на ДПС с дипломати и разузнавачи на прикритие в софийското посолство на Турция и консулствата й в Бургас и Пловдив.
Те са заедно и когато (пак според оперативен доклад на национална служба “Сигурност”) резидентурата на Анкара у нас създава “дублиращи позиции на всички организационни равнища на ДПС”, а лидерите му в центъра и по места работят под диктовката на МИТ.
Нейни служители “осигуряват политическите акции на движението, стопанските инициативи, връзките с изселнически и ислямски организации - някои от тях с диверсионно-пантюркистки цели. Така към Анкара тръгва поток от поверителна информация, включително секретни доклади на МВР, правителството и други институции, услужливо предоставена от ДПС.
Междувременно под натиск на движението синьото правителство обезглавява полицейските дирекции в Русе, Силистра, Разград, Търговище, Бургас, Пазарджик и Дулово. Уволнени са специалисти, пряко ръководили разгрома на 42 турски терористични групи в периода 1985-1987 г.
Самият Доган пък споделил пред турски дипломат в разговор, засечен от специалните ни служби: “От страх пред силата на Турция българите не посмяха да ни попречат да участваме в изборите.
Страхуват се от нас, тъй като зад гърба ни стои Турция...” После добавил: “Една от моите мисии е да изградя у помаците турско самосъзнание, да ги изуча на турски език.”
Натискът над помаците
Лидерите на ДПС изпълняват тази закана, като упражняват сериозен натиск над помаците. Доган, Тахир и Октай пак са заедно, когато хиляди хора (само от Якоруда да 1387 души) изпращат писма до държавните институции, в които твърдят: “Ръководството на ДПС си е поставило за цел да потурчи българо-мохамеданите и ходи от къща на къща и принуждава по насилствен начин родителите да записват децата си да изучават турски език”.
Скандалът избухна с пълна сила при последното преброяване на населението. Анкетна комисия на парламента доказа груби нарушения на закона, и резултатите от преброяването в графите “майчин език”, “етнопринадлежност” и “вероизповедание” в Якоруда и Гоцеделчевско бяха анулирани.
Вместо да приемат очевидните факти, депутатите от ДПС протестираха, отправиха поредния ултиматум към държавните институции и демонстративно напуснаха пленарната зала на Народното събрание.
Скрити факти от кариерата на Тахир
В кариерата на Гюнер Тахир има един добре скриван факт от времето, когато в Анкара преценяват, че хората на ДПС се нуждаят от специализирано обучение по методите за турцизиране на помаците и защитата на турските интереси у нас и на Балканите.
През февруари 1995 г. на семинар в Анкара пристига тричленна делегация от България, начело с Гюнер Тахир, тогава заместник-председател на ДПС. Другите двама са кметът на Руен Хюсеин Чърак и докторът по педагогика Ахмет Айвалиев. Там вече са лидери на протурски ислямски партии и движения от Гърция, Македония и Румъния.
Едноседмичната школовка е под патронажа на Айваз Гьокдемир - държавен министър, отговарящ за цялостната политика на Анкара към т. нар външни турци. И разбира се - под наблюдението и прекия контрол на разузнавателната централа МИТ.
Сред темите на семинара са “Турската история на Балканите”; “Проблемите на мюсюлманите в региона”; “Държавно и административно устройство на Турция” и др.
Доклади четат и гостите - Гюнер Тахир (обем 5 стр.) и д-р Айвалиев (3 стр.). По време на дискусиите пък гостите от България прилежно записват указанията на лекторите, задават и въпроси.
Например как да се постъпва с инатливите помаци, които, съзнавайки българския си произход, отказват да ги потурчват отново. Отговорът е: никакво насилие, защото то би имало обратен ефект.
Турцизирането им трябва да бъде плод на “умна последователна, добре обмислена политика”. А в това отношение “ДПС трябва да проявява особена чувствителност и старание”.
Кои са лекторите на семинара
Биографията на патрона и лекторите на семинара са много интересни. В младежките си години Айваз Гьокдемир е шеф на Съюза на учителите-националисти - дъщерна структура на неофашистката Партия на националистическото действие, начело с о.з. полковник Алпаслан Тюркеш. По-късно Гьокдемир е вдъхновител и организатор на неуспешния опит за преврат срещу тогавашния президент на Азербайджан Гейдар Алиев (март 1995 г.). Т.е. само месец след семинара за лидерите на “братски партии” от Балканите.
Сред лекторите е и проф. Мустафа Кахраманьол, съветник на премиера Тансу Чилер. Той е и координатор на т.нар. Междуведомствен съвет за работа с “външните турци”. Оперативното управление на този съвет се ръководи от Кямил Юджеорал - също участник в опита за преврат в Баку. Той е и в схемата по нелегалната операция за оказване на финансова и военна помощ на генерал Рашид Достум по време на гражданската война в Афганистан. А до него е и Енвер Алтайлъ, агент на МИТ, шеф на европейската структура на профашистката терористична организация “Сивите вълци” през 80-те години. Името му стои и във всички съдебни разследвания около атентата срещу вече покойния папа Йоан-Павел Втори.
Проф. Кахраманьол контролира и дейността на 20-членната турска делегация в Судан (два месеца след семинара в Анкара), участвала в конференцията на т. нар. интернационал на световните радикални ислямски движения и организации. Докладите на правителствения съветник стават достояние само на МИТ, Външното министерство, Тансу Чилер и държавния министър Гьокдемир. Професорът контролира и операциите по нелегалното прехвърляне в Турция на 1000 мюсюлмански наемници през сръбската област Санджак. След специална подривно-терористична подготовка те се прехвърлят в Косово, Босна, Чечения.
“Турция - казва в заключителния си доклад проф. Кахраманьол, - не желае етнически и религиозен конфликт на Балканите. Те биха увредили нейните стратегически интереси”. И така разбива мита, че ДПС е гарант на етническия мир у нас - теза дълго експлоатирана от хора като Доган, Тахир и Октай.
Гарант на етническия мир всъщност е Анкара, която само в такива условия може да осъществи последователно и методично своята многопосочна експанзия в страните от региона.
Семинарът завършва с приемането на програмен документ, чието изпълнение трябва да осигури турските великодържавни цели у нас и на Балканите във всички области - политика, икономика, култура, образование, религия (б.р. свидетелство в тази посока е фактът, че в Югоизточна България трудно може да се улови ефирът на националните радио и тв-предаватели, всъщност в този район е царството на турския език, музика и новини).
Александър Томов може и да не познава добре задкулисните занимания на своите коалиционни партньори. Може и да не знае, че сегашната битка на Тахир и Октай с Доган е дирижирана от Анкара, особено след като отношенията й с ДПС охладняха. Но Томов трябва да знае, че Турция дублира у нас не само своите разузнавателни структури, но и партии и лидери, за да гарантира стратегическите си интереси при всякакви обстоятелства.
