От Батак си, Марин, помниш ли Батак?
С помощта на ДПС Турция произвежда като на конвейер политически провокации срещу България
Стефан Солаков
Грандиозният скандал, който се разрази у нас по повод "берлинската завера" срещу българската история, за сетен път показа колко е безпомощна имунната система на българската държавност. Достатъчни са няколко пършиви "експерти" от незнайни области на научното пространство и нашите управници изпадат в истеричен колапс, който безпощадно ни напомня, че сме държава с исторически и политически комплекси. Този национален дефект очевидно добре е проучен и ефективно се използва от някои "доброжелатели" вътре и извън нашата страна.
"От Батак съм, чичо, помниш ли Батак?" С тези сърцераздирателни слова великият Вазов успява да разплаче и най-коравите сърца, описвайки трагедията на избитите българи по време на Априлското въстание. В суматохата пропуснахме да споменем за един от най-видните батачани - вицепрезидента Ангел Марин. За обща почуда той неочаквано изчезна от публичното пространство и се скри в гори тилилейски. Храбрият ракетчик, който мъжествено се зъбеше на НАТО и на "синия" президент, в последно време се е преобразил в ориенталско килимче, проснато в краката на благодетеля Доган. Вместо Марин пред телевизионните екрани хъкат, мъкат и се червят неговите съграждани от Батак, начело с кмета Паунов, на които от километри им личи, че са под силния натиск на ДПС и бръщолевят безсмислици за "мирното съвместно съжителство" в общината. И то в момент, когато турските онбашии си разиграват безпрепятствено коня в тези изконно български земи на Родопа. Вицепрезидентът Марин се появи най-сетне пред камерите в Панагюрище по повод честването на годишнината от Априлското въстание, за да изсипе поредната нелепост: че националистите и патриотите у нас били "сурогати".
Любопитна бе реакцията на българските държавници срещу съшитата с бели конци "историческа" провокация. Президентът Първанов отначало се надяваше да "мине метър", но явно бе подплашен от своя "таен съветник" Божидар Димитров и като след дъжд качулка благоволи да си спомни, че е историк и трябва да реагира по съответния начин. Направи го без желание, с манталитета на селска учителка, размишляваща отвлечено за човешките добродетели. И тъкмо да се зарадваме, че нашия държавен глава все пак е на своето място, долетя новината за едно българско село в Лудогорието, разделило се на две с решение на правителството и указ на президента. Под натиска на ДПС турската махала на село Йонково е превърната в нова административна единица и на практика се откъсва от българската си идентичност. Под егидата на Георги Първанов и с режисурата на турската партия в българската държава започва процес на агресивно образуване на етнически анклави, които рано или късно ще се присъединят към територията на една съседна нам държава. За този унизителен исторически процес едва ли ще чуете някакво смислено обяснение, както от държавния глава, така и от неговия премиер.
Споменавайки премиера Станишев, неочаквано се сетих, че и той е баш парче историк. Този факт досега някак отбягваше от общественото внимание. Оказа се, че е имало защо - Сергей Дмитриевич реагира на берлинската провокация като политически бакалин. Опита се да постави на една везна както учените - манипулатори, така и националистите в България. Още малко му оставаше, за да хвърли вината изцяло върху истинските патриоти, които светкавично откликнаха на гаврата с българската памет.
В присъщия му приповдигнат стил Петър Стоянов побърза да се изяви като пламенен трибун в защита на българската история. Само че удобно забрави годините, когато коренът на злото бе посаден именно през мандата на неговото президентство. Лично той отиде на крака в Анкара да се извинява за възродителния процес, а неговата тогавашна секретарка Нери Терзиева му връчи ултимативно писмо, изготвено от турското разузнаване, в което на държавния ни глава по най-скандален начин се нареждаше как да се държи при посещението си в Турция. Не по-малко скандално бе и поведението на неговия предшественик Желю Желев, прикрепил се по собствено желание на директна командна връзка към тогавашния турски посланик в София Ялчън Орал.
През последните дни турската държавна телевизия с видимо задоволство отбелязва политическия батак, в който са изпаднали нашите пишман-държавници. Поредната успешна провокация срещу България очевидно повдига градуса на кефлийското настроение в Анкара, където вече почти на конвейер произвеждат разнообразни бъзици, с които стряскат съня на политическите балъци в бившия Дунавски вилает.
