Не отскоро у нас се превъзнася "геният на Доган". Изглежда за това има известни основания. Партията на Доган беше узаконена по все още неизяснени мотиви и подбуди. Тази партия набра такъв актив и такава сила, за каквато и столетницата не е мечтала. Истина е и това, че по странно стечение на обстоятелствата сегашното правителство е с нейния мандат. Тази етническа партия държи министерствата, които предоставят най-бързо и сигурно преминаване на държавните активи в частни ръце. На фона на този възход поведението на нашите политически партии и на президента, изглеждат най-меко казано необясними. Стигна се до парадокса дейността на Доган да бъде определяна едва ли не като една от най-полезните за България, за което Първанов му връчи и една от най -високите български награди.
Какво от това, че някои наши медии разкриват от доста време тъмните доганови дела? Какво от това, че неговата партия никога не се е застъпила за националните интереси? Какво от това, че турцизацията у нас върви с пълна скорост, а консултациите на асове от турското разузнаване с актива на ДПС стават все по-явни и по-чести? Кой се чувствува по-сигурен във властта си - той или президентът, който е сменяем и трепери за подкрепата му?
Тези, които мислят, че Доган работи само за собственото си обогатяване, нищо не разбират. Преминаването на икономическите активи и прехвърлянето на спекулативен капитал в неговия периметър са само увертюра към по-важни събития, които тепърва предстоят. Доган не е сам и никога не е бил - зад него има мозъчен тръст, щаб, който не се намира в България. Политиката на ДПС има цели, далеч надминаващи непосредствено икономическите. Специалистите предвещават световна криза поради рязко намаляване на производството на житото, на водните и енергийни ресурси.
Последователното и методично опразване на България с новите методи на икономически натиск, съчетани с привидната свобода на избор и насърчаваната емиграция топи българския етнос с невиждана скорост. Последният опит за натиск от Анкара за внасяне на турски работници ан блок, показва арогантността и нетърпението страната ни да бъде заселена с турско население. Оттук до косовския вариант има само една крачка. Който си мисли, че НАТО или Щатите биха направили нещо срещу своя главен съюзник Турция, той просто не мисли. Само Сидеров говори ясно за догановите фокуси и за евентуалните страшни последствиа за България, но за съжаление в думите му не се вслушват достатъчно.
Ивайло Иванов, София
