Вероятно първото изображение на звездното небе, което е резултат
от наблюдения с телескоп, е висяло почти четиристотин години
в художествени галерии, без никой да му обърне внимание
Холандските производители на очила са първите, които малко след 1600 г. чрез изпробване на различни лещи ги комбинирали и монтирали в тръба така, че отдалечени обекти можели да се наблюдават увеличени. За съжаление от тези първи далекогледи не се е запазил нито един. Сведенията за откриването на далекогледа и разпространението на първите екземпляри на този така значим за астрономията уред са оскъдни. След май или юни 1609 г. Галилео Галилей е разполагал с три силно увеличаващи телескопа и най-късно след октомври 1609 г. е започнал да наблюдава с тях нощното небе. Неговите изображения на Луната и на небесния свод, публикува- ни в „Sidereus Nuncius" през март 1610 г., доскоро бяха първите известни изображения от този род, изработени в резултат от наблюдения с телескоп.
Една малка картина с размери едва 30 на 41 см от Баварската държавна колекция в Старата Пинакотека в Мюнхен обаче вероятно ще наложи промяна в схващанията. Става дума за нарисуваното върху мед произведение на Адам Елсхаймер (1578-1610 г.) „Бягството в Египет". Това е първата картина в ренесансовата живопис с вярно изображение на нощното небе. Картината е датирана от лятото на 1609 г. и съдържа детайли, за чието съществуване художникът е можел да знае само в резултат от наблюдения на реалното небе с телескоп: структурата на Млечния път от отделни звезди и поне три кратера на лунната повърхност.
На картината е изобразено Светото семейство, което след падането на мрака приближава към запален огън, на който се греят овчари. Над тази сцена се простира великолепно нощно небе. Дясната част на картината е доминирана от пълнолуние.. Дискът на Луната грее сред облаци и дори се отразява в езерце. Искрящата лента на Млечния път се простира диагонално през лявата част на картината. Още от пръв поглед впечатлява детайлното изображение на небесния свод. То е изключително реалистично. Добре се разпознават отделните звезди, от които се състои Млечният път, също структури на повърхността на Луната. Част от групите звезди дори напомнят познати съзвездия. Картината създава впечатление, че е създадена след продължително наблюдение с телескоп.
По идея на ръководството на Старата Пинакотека в Мюнхен специалисти от Германския музей проучват астрономическите аспекти на картината. Дали наистина става дума за реална, дори съществувала на точно определена дата конфигурация на небесните тела?
Досега с този въпрос са се занимавали само специалисти по история на изкуство- то и са стигнали до доста различни резултати.
Саморъчният подпис на гърба на картината „Adam Elsheimer fecit Romae 1609" доказва момента и мястото на създаване на картината. Затова е твърде вероятно небесният свод да е изобразен така, както художникът го е видял в Рим по някое време от 1609 г.
Сутрин или вечер?
Астрономите се интересуват най-вече от Млечния път, пълнолунието и някои забележителни съзвездия. Чрез Луната е възможно да се определи за кое време на деня става дума. Пълната Луна над хоризонта задължително показва, че рисуването е извършено или вечерта, тоест при изгрева на Луната на изток малко след залез Слънце, или при залеза й на запад малко след изгрева. В полза на вечерта говори изобразената сцена с овчарите и животните край огъня. Тя говори повече за току-що установен лагер в края на деня, отколкото за готовност за извеждане на животните в началото на новия ден. Високите пламъци изглеждат като току-що запалени, овчарите и животните изглеждат уморени, а Светото семейство се приближава към тях, за да потърси място за пренощуване.
Тук по-осведомените читатели веднага ще възразят, че човек не може да види едновременно на небесния свод Млечния път и пълната Луна. Яркият ни спътник скрива по-слабата светлина на звездите. Това противоречие обаче се изяснява, щом си помислим как е била създадена картината. Тя не е резултат от работата на художника само през една нощ, тоест не представя една реална ситуация, а обобщава наблюденията през много седмици, ако не и месеци. Някои подробности са рисувани по памет (сред съвременниците си Елсхаймер е бил прочут с необикновената си зрителна памет), други са били скицирани и после пренесени в картината. В крайна сметка произведението представлява композиция от отделни детайли. Такива детайли са както пълната Луна, така и Млечният път. Художникът ги е обединил във великолепна картина на нощното небе. Въпросът обаче е, дали тази композиция от отделни изображения изобщо може да се тълкува смислено от гледна точка на астрономията.
Стига се до изумителен резултат, когато небесният свод от картината се сравни с компютърна симулация на ситуацията през 1609 г. За целта е използвана програмата Redshift на фирмата United Soft Media от Мюнхен. Важни при такова изследване са не само времевите (всички пълнолуния през 1609 г.), но и географските данни (Рим, 41° 54' северна ширина и 12° 29' източна дължина), но и какъв ъгъл на зрение обхваща нощното небе на Елсхаймер. Според ландшафта, изобразен на картината, и от астрономически съображения ъгълът на зрение е преценен на 115° ширина и 85° височина. Ако на програмата се зададе, че трябва да покаже само звездите до максимум шеста величина и небосвода в източна посока, могат да се „проиграят" всички нощи с пълнолуние през 1609 г. Наклонът на Млечния път от 35 градуса в картината на Елсхаймер спрямо хоризонта и същевременното пълнолуние отговарят само на една дата: 16 юни 1609 г.
Разпространението на телескопа
Дори ако по горепосочените причини картината не може да се приема като моментна снимка на определена дата, резултатът все пак подсказва, че изображението е възникнало поне през периода около юнското пълнолуние. Случайното комбиниране на наклона на Млечния път с пълнолуние изглежда малко вероятно, по-реално е действителните наблюдения в продължение на няколко седмици да са били отразени в картината. И сега започва да става интересно. Разполагал ли е Адам Ел- схаймер по времето на създаването на произведението си с телескоп?
И до днес не е изяснено кога и при какви обстоятелства е възникнал телескопът. Има сведения от 1608 г., според които Ханс Липерхей на 2 октомври и Якоб Адриаансц на 17 октомври са депозирали пред Генералните щати в Хага патент за изобретен от тях далекоглед. Специалистът Ролх Рикхер, който се занимава с историята на телескопа, пише за разпространението на новия инструмент:
„Като се вземе пред- вид, че по това време Холандия е била най-важната търговска държава и че холандските търговци са обикаляли по цял свят, разбираемо е, че вестта за това ценно изобретение се е разпространила бързо." Симон Мариус, съвременник на Галилей, пише през 1614 г., че на есенния панаир във Франкфурт на Майн през 1608 г. белгиец е предлагал телескоп. Първите телескопи се появяват в Париж през 1609 г. В книгата си „Sidereus Nuncius" Галилей дава следните данни за появата на телескопа в Италия:
„Преди около десет месеца до нас достигна слух, че мъж от Фландрия е конструирал зрителна тръба, с чиято помощ видими предмети, дори ако се намират на голямо разстояние от очите на наблюдателя, се виждат толкова ясно, сякаш са наблизо; това в крайна сметка бе поводът, поради който се насочих изцяло към изучаване на начините и средствата за откриването на такъв инструмент, което малко по-късно ми се отдаде на базата на учението за пречупването на лъчите." Посвещението в публикацията на Галилей е от 12 март 1610 г., разрешението за печат - от 1 март 1610 г. Ако се пресметнат десет месеца назад, то първите новини за телескопа от Фландрия трябва да са достигнали до Галилей през май 1609 г. Галилей също така съобщава, че първоначално е конструирал телескоп, който увеличавал три пъти.
На 24 август 1609 г. той пише писмо до мецената си Леонадро Донато, дож на Венеция.
„Галилео Галилей се представя пред Ваше сиятелство с един нов инструмент, един далекоглед, който е разработен в резултат на сложни изчисления в областта на перспективата." Тук се има предвид вторият подобрен вариант на телескоп с осемкратно увеличение. Вероятно от есента е разполагал и с по-добър инструмент с трийсеткратно увеличение. Наблюденията, описани в „Sidereus Nuncius", са извършени с този инструмент.
„Когато на седми януари през настоящата 1610 г. през първия час на настъпващата нощ наблюдавах звездите на небето през телескопа, видях Юпитер; и тъй като си бях направил прекрасен инструмент, видях неща, които преди не виждах поради това, че предишният инструмент бе твърде слаб."
От това може да се заключи, че Галилей е използвал за астрономически наблюдения още телескопа с осемкратно увеличение, с който е разполагал от август. На базата на тези данни може да се предположи кога вестта за откриването на телескопа е достигнала до Рим. Тъй като през април 1609 г. изобретението е достигнало до Париж, а през май 1609 г. - до Падуа, твърде вероятно е по същото време то да е достигнало и до Рим. Може да се изключи вероятността Елсхаймер да е използвал за астрономически цели първата конструкция на Галилей, тъй като той е разполагал с нея едва през лятото на 1609 г.
Не е известно по това време Галилей да е пребивавал в Рим, може да се приеме, че е представил първия вариант на инструмента на своя благодетел, преди да го предостави на обикновените граждани. Следователно Елсхаймер вероятно е купил ранния вариант на телескоп от холандски търговци; а може би в Академията на науките в Рим вече е имало такъв.
Луната под лупа
Макар на картината диаметърът на Луната да е едва 1,05 см, тя е изрисувана с много подробни детайли. За да ги нанесе с четка върху медта, художникът е използвал лупа. Дискът на Луната на картината съдържа някои детайли от повърхността й, които при реални условия могат да се наблюдават и без помощни средства. Ориентацията на светлите високи места и тъмните морета обаче не отговаря на действителността: Луната на Елсхаймер е завъртяна спрямо действителния вид на Луната на 180 градуса. Поне три малки кръгли структури в долната половина на Луната могат да се интерпретират като кратери, които могат да се различат с помощта на телескоп, но не и с просто око. Кратерите при Елсхаймер имат сянка, каквато при пълнолуние - тоест при фронтално осветяване - не може да се получи. Очевидно художникът е нарисувал тези кратери преди или след пълнолунието след наблюдения с телескоп.
Млечният път е представен от Елсхаймер не като неясна структура, а като лента от много отделни звезди. По-големите точки представляват близките звезди, а около 1500 малки точки изобразяват звездите от Млечния път. С просто око при много добри атмосферни условия Млечният път може да се види като слабо проблясваща ивица на небосвода. Строежът му от отделни звезди се разпознава едва след използването на телескоп.
На диска на Луната в картината на Елсхаймер се виждат някои детайли, които могат да се забележат и с просто око. Поне три малки кръгли структури обаче могат да се иденти- фицират като кратери, които могат да се наблюдават само с телескоп. Завъртането на Луната на 180 градуса спрямо реалния и вид говори за използването на телескоп
Някои съзвездия в картината на Елсхаймер като например Голямата мечка (горе вляво) или Делфин (долу вляво) доста приличат на истинските си конфигурации (вдясно)
За разлика от Млечния път и от Луната съзвездията са пресъздадени много свободно. Само някои групи звезди могат по безспорен и еднозначен начин да бъдат причислени към определени съзвездия. Това се дължи на трудността да се създаде реална картина на реалността. Художникът трябва да постави повече от хиляда отделни точки на правилните им места, като спази и съответната градация по отношение на размери и яркост. Мащабното изображение на звездното небе освен това се затруднява от ротацията на Земята и свързаното с нея привидно местене на звезди- те по небосвода. Изготвянето на рисувано копие на реалното звездно небе би отнело дни, дори седмици. Човек трябва постоянно да гледа към небосвода.
Според мнението на специалисти звездното небе на Елсхаймер е композиция от отделни впечатления, събирани от художника през по-продължителен период от време - може би няколко месеца. Пълната Луна и Млечният път обаче вероятно наистина са изглеждали така през нощта на 16 юни 1609 г., както са изобразени.
Нощното небе в произведението на Елсхаймер „Бягство в Египет" следователно е първото художествено изображение, което се базира на наблюдения с телескоп. Моментът, когато е създадена картината, най-вероятно е ранното лято на 1609 г. Лунните кратери и отделните звезди в структурата на Млечния път доказват, че художникът е познавал звездното небе в резултат от лични наблюдения с телескоп - и то месеци преди известните дейности и трудове на Галилей.
По материали от чуждестранния печат
внт
