Автор Тема: Евгениката - проект за съвършения човек или геноцид и расово обезлича  (Прочетена 6527 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Eon

  • Гост
По предложение на най-новия ни член pavlitos.

Какво мислите?

Неактивен pavlitos

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 104
  • Има надежда
По предложение на най-новия ни член pavlitos.

Какво мислите?


Eon Flux,

Мисля, че така представена темата звучи добре, защото наистина все пак не всички които се интересуват и занимават с евгеника са зли и искат смърт за човечеството (макар процента да е нищожен, все пак и хубави неща могат да се кажат).
There is a war on your mind. Wake up.

Неактивен pavlitos

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 104
  • Има надежда
  Извинявам се, че спамя  :-[ , но на мен ми се струва, доста по-удачно е Голямата тема да е Евгениката, а подтемите да са Здравните конспирации, тъй като всички те без никакво изключение(!) са подчинени и са плод именно на плана на глобалния елит. План наречен Евгеника (Eugenics) - най-общо казано наука за подобряването на човешката раса(а е точно обратното).
« Последна редакция: Юли 21, 2007, 11:01:46 am от pavlitos »
There is a war on your mind. Wake up.

Неактивен Силата

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 264
Проект за съвършен човек!Споре мене pavlitos е прав.Освен това не ми допада расовото обезличаване.
...и нека силата да бъде с теб.Aз знам неща ,за които ти даже не си и подозирал... че знам.

Неактивен Trandev

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 740
  • Tread softly, Because you tread on my dreams. W.Y.
    • Елементи от някои умозаключения
Франсис Галтън има специална причина да обърне по-голямо внимание на книгата на Дарвин, тъй като авторът му е братовчед и приятел. Дарвин е с тринайсет години по-възрастен от него и му помага, като го насочва в доста бурните му сту¬дентски години. Но именно "Произходът на видовете" вдъхновява Галтън да започне обществена и генетична кампания, която в крайна сметка ще доведе до катастрофал¬ни последствия. През 1883 г, година след смъртта на своя братовчед, той дава назва¬ние на това движение: евгеника.
Евгениката е само един от многобройните интереси на Галтън. Неговите привър¬женици го смятат за енциклопедист, а опонентите му - за дилетант. Той има значителен принос в областта на географията, антропологията, психологията, гене¬тиката, метеорологията, статистиката и, като поставя анализа на отпечатъците от пръстите върху здрава научна основа - на криминалистиката. Роден през 1822 г. в заможно семейство, образованието му - отчасти по медицина и отчасти по матема¬тика - се превръща в хроника на неоправданите очаквания. Смъртта на баща му, когато е на двайсет и една година, едновременно го освобождава от ограниченията, които му налага той, и го подсигурява със стабилно наследство. Младият мъж се въз¬ползва надлежно и от двете. След като в продължение на цели шест години играе успешно ролята на "черна дупка" за наследството си, Галтън се превръща в продукти¬вен член на викторианската върхушка. Прочува се, когато между 1850 и 1852 г. зстава  начело на експедиция до малко известна тога¬ва част на Югозападна Африка. В отчета му за експедицията за първи път се сблъскваме с една негова особеност, свързваща многобройните му интереси: той измерва и преброява всичко. Галтьн е доволен, само когато е в състояние да пре¬върне даден феномен в поредица от числа.
 
В една мисионерска станция той се натъква на впечатляващ пример за стеатопигия - състоя¬ние, отличаващо се с особено изпъкнали задни части, характерно за местните жени - нама, и си дава сметка, че тези жени са дарени от природа¬та с модерната по онова време в Европа фигура. Единствената разлика е, че европейските моде¬лиери е трябвало да проявяват извънредна (и скъпоструваща) изобретателност, за да създадат желаната външност за своите клиентки.
Преувеличено виждане от XIX век за ви¬да на жена от племето нама.
"Като човек на науката, исках много да взема точните мерки на формите й, но това не беше лесно. Не знаех нито дума хотентотски (холандската дума за на¬ма) и нямаше как да обясня на дамата целта на моите замервания, а не се и осмелявах да помоля нашия дома¬кин, мисионера, да ми превежда. Размишлявах над моята дилема, докато съзерцавах формите й, този дар от щедрата природа на нейната щас¬тлива раса, които никой майстор-моделиер, с всичките си кринолини и подплънки не би могъл да имитира, освен доста скромно, в най-добрия случай. Обектът на моето възхищение стоеше под едно дърво и се вър¬теше във всички посоки на компаса, както би направила всяка дама, ко¬ято иска да й се възхищават. Изведнъж погледът ми попадна върху моя секстант. Озари ме прозрение и подложих на наблюдение фигурата й от всички посоки, нагоре и надолу, диагонално, напреки и тъй нататък, за¬писах ги грижливо от страх да не допусна грешка, после извадих дръзко шивашкия си метър, премерих разстоянието между нея и мястото, на което са намирах и, след като се снабдих по този начин с базата и ъгли¬те, изчислих резултатите с тригонометрични и логаритмични средства."
Страстта на Галтьн към количествен анализ води до разработването на много от фундаменталните принципи на съвременната статистика. Тя му позволява да напра¬ви също така някои умни наблюдения. Така например, той тества ефикасността на молитвата. Тръгва от предположението, че тези, за които се молят най-много, би
трябвало да имат предимство пред останалите, и проверява хипотезата, като изслед¬ва продължителността на живота на британските монарси. Всяка неделя паството на английската църква, следвайки указанията на "Книгата за общата молитва", моли Бог да "дари краля и кралицата с много божествени дарове, да ги удостои със здраве, богатство и дълъг живот". Според Галтън общият ефект от всички тези молитви би трябвало да бъде благотворен. Но в действителност молитвата като че ли е безрезул¬татна: той открива, че по принцип монарсите умират малко по-млади от останалите членове на английската аристокрация.
Общият дядо на Галтън и Чарлз Дарвин, Еразмус Дарвин, също е сред интелекту¬алните великани на своето време. Това прави Галтън особено чувствителен към фак¬та, че някои родове създават непропорционално голям брой успели и известни по¬томци. През 1869 г той публикува трактат, който би могъл да се нарече основа на всичките му идеи в областта на евгениката, със заглавие "Наследственият гений: из¬следване на неговите закони и последствия". В този труд той показва, че талантът, също както някои по-семпли генетични характеристики като "Хабсбурговата устна", действително се предава по наследство и дава примери със семейства, давали на обществото съдии поколения наред. Направеният от него анализ обаче, пренебрег¬ва значително обкръжението: все пак много по-вероятно е синът на известен съдия също да стане съдия, ако не поради други причини, поне благодарение на връзките на баща си, отколкото синът на някой селянин. Но Галтън не забравя напълно за обкръжението и пръв споменава за противопоставянето "природа/ възпитание", мо¬же би във връзка с непоправимия герой на Шекспир, Калибан, "истински дявол, вър¬ху чиято природа възпитанието никога не би могло да повлияе".
Резултатите от анализите, обаче, не оставят никакво съмнение в него.
"Не понасям изразяваната понякога хипотеза, за която често се намек¬ва, особено в приказките, предназначени да учат децата да бъдат добри, че бебетата се раждат почти еднакви и единствените фактори, които създават разлика между две момчета или двама възрастни, са постоян¬ната прилежност и моралните усилия. Определено съм против твърде¬нията за еднаквостта на хората по природа."
Според него естествено налагащият се извод от факта, че тези характеристики са генетично предопределени, е следният: човешкият род може да бъде "подобрен", ка¬то се създават условия за размножаването на талантливите индивиди и се възпре¬пятства оставянето на поколение от не толкова талантливите.
"Лесно е... да се създаде, посредством грижлив подбор, порода кучета или коне, надарени с особени качества за бягане или за извършване на някаква друга дейност. Затова би било извънредно практично да се съз¬даде много талантлива човешка раса чрез внимателното подбиране на брачните двойки в продължение на няколко поколения."
Галтьн въвежда термина "евгеника” буквалноо "добър по рождение", за да опише приложението на основния принцип на селекцията в земеделието при хората. С вре¬мето започват да определят евгениката като ""самонасочена човешка еволюция": счита се, че чрез осъзнат контрол на това кой да има деца, би могла да се отклони настъпващата "евгенична криза", породена във въображението на представителите на викторианската епоха от високия прираст на низшите класи, асоцииран с обикновено ниския прираст на по-висшата средна класа.
Днес евгеника е мръсна дума, свързвана с расистите и нацистите, мрачен период от историята на генетиката, който е най-добре да бъде забравен. Важно е да се отбележи, обаче, че през последните години на XIX и началото на XX век евгениката не е била опетнена по този начин и мнозина са смятали, че тя предлага реален спо¬соб да се подобри не само обществото като цяло, но и много индивиди вътре в него. С особен ентусиазъм я приемат тези, които днес бихме определили като "либерална левица". Фабианците, едни от най-прогресивните мислители на епохата, се присъе¬диняват към тази кауза, в това число и Джордж Бърнард Шоу, който пише: "вече няма
разумно извинение за отказа да приемем факта, че единствено евгениката е в състо¬яние да спаси нашата цивилизация". Тя като че ли предлага решение на един от най-наболелите проблеми на обществото, свързан с тази част от населението, която не е способна да съществува извън съответните институции.
И докато Галтън проповядва станалата известна по-късно като ""позитивна евге-ника", насърчаваща генетично по-надарените хора да имат деца, американското ев-генично движение предпочита да се съсредоточи върху "'негативната евгеника", въз¬препятстваща генетично обременените хора да създават деца. Целите на двете прог¬рами са в основата си едни и същи - подобряването на генетичното наследство на човечеството - но средствата са съвсем различни.
Фокусирането на американците върху освобождаването от лошите гени, а не вър¬ху увеличаването на добрите, е следствие от изследването от няколко влиятелни фа¬милии на "дегенерацията" и "слабоумието", два термина, характерни за американ¬ската мания на тема "генетичен упадък". През 1875 г. Ричард Дъгдейл публикува своя труд за клана Джук от северната част на щата Ню Йорк. Според Дъгдейл, няколко поколения наред в него има сериозно обременени хора - убийци, алкохолици и изнасилвачи. И дори в близост до дома им в щата Ню Йорк самото име "Джук" се превръща в обидна дума.
Друго изследване, също силно повлияло върху тези среди, е публикувано през 1912 г. от Анри Годар - психологът, който ни дава думата "морон" (умствено изоста¬нал - Бел. пр.) - за рода Каликак. Това е историята на две семейни разклонения с общ предшественик, който има извънбрачно дете (от слабоумно леко момиче, което среща в една кръчма като войник по време на Войната за независимост), както и законно семейство. Незаконният клон на рода Каликак, според Годар, поражда мно¬го "дефектни дегенерати", докато от законния се раждат уважавани, почтени члено¬ве на обществото. За Годар този "естествен експеримент върху наследствеността" е поучителен разказ за добрите и лошите гени. Възгледът му е отразен в измисленото име, което избира за рода. "Каликак" е хибрид от две гръцки думи, калос (красив, с добра репутация) и какос (лош).
"Точните" нови методи за изследване на умствената работа - тестовете за опреде¬ляне коефициента на интелигентност, въведени в Съединените щати от Европа съ¬що от Анри Годар, изглежда потвърждават всеобщото впечатление, че човешкият вид се е устремил надолу по наклонената плоскост. В ранните дни на проверката на ко¬ефициента на интелигентност се смята, че високата интелигентност и будният ум неизбежно са доказателство за способността да се поема повече информация. Зато¬ва и количеството на знанията на човека се приема като индекс за неговия коефици¬ент на интелигентност. И в резултат ранните тестове за определяне коефициента на интелигентност включват много въпроси, свързани с общи познания. Ето няколко от тях от стандартния тест, на който били подлагани новобранците от американска¬та армия по време на Първата световна война:
Изберете един от четирите отговора:
Уайъндот е вид:
1) кон 2) птица 3) едър добитък 4) гранит
Амперът се използва за измерване на:
1) мощта на вятъра 2) електричеството 3) водната мощ 4) валежите
Броят на краката на зулусите е: 1) два 2) четири 3) шест 4) осем
(Отговорите са 2, 2, 1)
Около половината армия на нацията се проваля на теста и е обявена за "слабоум¬на". Тези резултати галванизират евгеничното движение в Съединените щати: на заг¬рижените американци им се струва, че генетичното наследство на нацията се раз¬мива все повече и повече от гените с нисък коефициент на интелигентност.
си дават сметка, че евгениката се нуждае от по-добро разбиране на ге-нетичните причини за слабоумието. С преоткриването на труда на Мендел из¬глежда, че това действително е възможно. В Лонг Айлънд тази дейност се оглавява от един от моите предшественици, тогавашния директор на Лабораторията на Колд Спринг Харбър. Името му е Чарлз Дейвънпорт.
През 1910 г. Дейвънпорт създава Службата за евгенична регистрация в Колд Спринг Харбър. Нейната мисия е да събира родословна информация за характеристиките в дадено семейство - от епилепсия до криминални прояви. Тя се превръща в център на американското евгенично движение. Мисията на лабораторията в Колд Спринг Харбър и сега е горе-долу същата, каквато е била и тогава: днес се стремим да бъдем в първите редици на изследванията в областта на генетиката и Дейвънпорт е имал не по-малки аспирации, но в онези дни на предно място е евгениката. Няма съмнение обаче, че стартираната от Дейвънпорт програма е погрешна от самото начало и води до ужасни и непредвидени последствия.
Евгеничният начин на мислене прониква във всяко нещо, което прави Дейвън¬порт. Той прави всичко възможно например, за да наема жени за събирането на ин¬формация, тъй като смята, че са по-умели в общуването и са по-наблюдателни. Но, в съответствие с главната цел на евгениката - намаляването на лошите и увеличаване¬то на добрите гени, тези жени били наемани максимум за три години. Те били задъл¬жително умни и образовани, следователно, според определението, носителки на доб¬ри гени. Би било нелогично именно Службата за евгенична регистрация да ги откло¬нява прекалено дълго от призванието им да създават семейства и да предават ната¬тък генетичното си съкровище.
Дейвънпорт прилага анализа на Мендел за родословията, които съставя от чо¬вешките характеристики. В началото насочва вниманието си към определен брой характеристики, като албинизъм (рецесивна) и болест на Хънтингтън (доминантна), чийто начин на наследяване идентифицира правилно. След първоначалния успех той се отдава на изследването на генетиката на човешкото поведение. Всичко в това отношение може да стане обект на неговото внимание; единственото, което му е
нужно, е родословното дърво и известна информация за семейната история (напри¬мер, при кого се е проявявала въпросната характеристика), за да извлича съответни¬те заключения за наследствеността, породила едни или други особености. Дори по¬върхностният поглед върху написаната от него през 1911 г. книга "Наследствеността във връзка с евгениката", разкрива мащабността на проекта му. Той излага родосло¬вието на семейства с музикална, артистична и литературна дарба и на едно семей¬ство с "умения в областта на механиката и изобретенията, особено във връзка с ко¬рабостроенето". (Очевидно Дейвънпорт е смятал, че проследява предаването на ня¬какъв корабостроителен ген.) Той даже твърди, че е в състояние да идентифицира определени фамилни типове, свързани с дадено фамилно име. Така например хора¬та, носещи фамилията Туайнингс, са "широкоплещести, тъмнокоси, с изпъкнал нос, нервни, обикновено избухливи, не са отмъстителни. Те са с дебели вежди, чувство за хумор и усещане за комичното; любители на музиката и конете."

Неактивен Trandev

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 740
  • Tread softly, Because you tread on my dreams. W.Y.
    • Елементи от някои умозаключения
Това е част от една книга - ДНК - ТАЙНАТА НА ЖИВОТА.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314

Неактивен bogoizbrania

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 931
  • Homo Supermenos!
    • Олтар на непознатия Бог
Ето нещо интересно, знам че е на руски, но така даже ми звучи по убедително, прегледайте линковете, в повечето случаи това е част от системата за пране на пари, но някои хора май наистина вярват и се борят да вършат тези неща;

Основатель Microsoft и один из богатейших людей в мире Билл Гейтс, имеющий имидж благостного филантропа, используя свои миллиарды через свой (освобожденный от налогообложения) "Фонд Билла и Мелинды Гейтс", занимается решением проблем заболеваний и нехватки продовольствия в Африке, а также борется с нищетой. На недавней конференции в Калифорнии Гейтс приоткрыл завесу над почти неизвестным аспектом своей благотворительности — снижением численности населения, или другими словами — евгеники.
Билл Гейтс о "вакцине для сокращения населения" - ВОЙНА и МИР
http://www.warandpeace.ru/ru/exclusive/view/44971/

И,буквально на следующий день,приходит другое сообщение:
Гейтс и его жена стали лауреатами премии Фонда народонаселения ООН
http://news.liga.net/news/N1007230.html

За ударный труд и перевыполнение плана,так сказать
Выводы делайте сами...
Soli Deo Gloria!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27