Автор Тема: Корупцията в публичната администрация-катализатор на организирана  (Прочетена 4823 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен bonano

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 61
Ролята на одиторите и ръководството за борба с корупцията е решаваща.
    Когато трябва да се справя с корупцията, ръководството често разчита на съдействието и съветите на одитори, въпреки че отговорността за предпазването от злоупотреби почти винаги пада върху него.
    В една редовно подлагана на одиторска проверка и добре управлявана организация, те вероятно вече са налице. Но много често ръководителите, а дори и одитори, не оценяват важността на тези мерки. Недоглеждането може да причини сериозни проблеми през периоди на промяна.
    В исторически план много организации от публичния сектор са възникнали, за да задоволят търсенето на стоки и услуги, които пазарният механизъм не е успявал да осигури адекватно. Примерът от областта на отбраната е най-показателен за тази тенденция: наемниците са известни със своето непостоянство.
    Една от важните задачи при извършването на организационни промени е поддържането на ясно разграничение между задълженията на клиента от публичния сектор и другите страни по договора. Въпреки че тази тема е актуална за всички исторически периоди, в миналото тя е била много по-академична. В днешно време, с възлагането на все повече договори чрез конкурс, запазването на това разграничение е решаващ фактор за предотвратяване на корупцията.
    За разлика от частния предприемач, държавният служител не трябва да има възможност да възлага договори за голяма стойност въз основа на семейни или служебни връзки. Трябва да е ясно за всички, че служителят е извън подозрения за лично облагодетелстване дори ако едната от страните по договора е филиал на личната му фирма.
    Изследванията на много от темите са направени, като се изхожда от професионалните възгледи на одитори, счетоводители и финансови експерти. Напоследък представителите на тези професии, особено одиторите, все по-често се сблъскват с проблемите, причинени от явлението “корупция”. След няколко десетилетия на очакване и надежди, че темата ще загуби своята актуалност, професионалните сдружения, особено тези на счетоводителите, започнаха да прилагат ново професионално ръководство и Парламентът бе принуден да признае ролята на одиторите. Влиянието на корупцията върху задачите на вътрешни и на външни одитори спадна значително. Това е характерно за
вътрешните одитори, чиито задачи изискват в изразяваните от тях мнения да има все по-малко предизвикателства. Вътрешният одитор, който обикновено трябва да е полезен на ръководството, но и да запазва известна независимост, е по-склонен от своя външен аналог да се занимава с предотвратяване и разследване на корупцията, въпреки че по този начин той в никакъв случай не компенсира по-големите отговорности на ръководството.
    Силен негативен ефект корупцията има върху доверието в държавните институции. Тя поставя под съмнение демократичния характер на управлението, особено в неукрепнали демокрации като нашата. Корупцията руши ценностната система на обществото и е средство за настъпление на организирана престъпност. За страните в преход, корупцията е сериозна пречка за интегрирането им към общността на развитите икономически и социално страни.
    Корупцията в държавния апарат е най – тежката форма на корупция, тъй като се отразява неблагоприятно върху интересите на цялото общество и правата на личността. Тя често е свързана с прикриване на престъпление или правонарушение и има за последица осуетяване на наказанието, което извършителят трябва да понесе. Същевременно самите държавни органи са уязвими, които са призвани да водят борба с корупцията, често се оказват благоприятна среда за проявлението й.
    Въпреки трудностите при идентифициране на явлението могат да се очертаят сферите на държавна дейност, които най – силно са изложени на риск от корупция. Тяхното изследване и откриване на слабите им страни може да доведе до нормативни решения, чрез които успешно се ограничават условията за корупция. Тези сфери са: приватизация, възлагане на държавни и общински поръчки, разрешителните и лицензионните режими, случаите в които могат да се вземат решения по усмотрение, без ясно очертани от закона изисквания и параметри, събирането на мита и данъци, контролна дейност, свързани с правомощия да се установяват нарушения и да се налагат санкции, както и др. Допълнителни фактори са липсата на ясни правила за административна дейност, ниското ниво на заплащане труда на държавните служители, склонността на гражданите да решават проблемите си, давайки подкуп.
    Корупцията в публичната администрация е свързана преди всичко с използването на властовите ресурси. Работата в системата на държавния апарат се схваща като възможност да се употреби потенциалът на съответната длъжност за задоволяване на лични, семейни родови, партийни и други интереси. Правителствата най – често продават и купуват стоки и услуги, разпределят субсидии, осъществяват приватизационни сделки, предоставят концесии и други. Държавните служители много често имат достъп до ценна информация, налагат санкции и осъществяват контролни функции. Тези дейности създават предпоставки за корупция в публичната администрация.
    Несъвършенството на държавната администрация е една от причините за корупцията; тя съвсем наскоро се формира, доскоро, както знаеме, публична администрация в България не съществуваше в онзи смисъл, в който я разбираме и е структурирана сега. Нещо повече - за публична администрация започна да се говори 1992 - 1993 г. От 1997 г, /а това е съвсем отскоро/, влезе като учебна дисциплина във висшето образование. До тогава думата администрация беше мръсна дума. Тя носеше негативен смисъл в българския речник и се свързваше с бюрокрация. Това става и сега, но не в този размер и по други причини. Искам сега да кажа няколко думи и за това, че една от основните причини за развитието на корупцията е, че ние нямаме възпитание, което да ни учи да се съизмерваме. Например казвал ли ви е някой в къщи, или в училище, че крачката ви не съответства на ръста, който имате? Колко от нас като се погледнат в огледалото, са решили, че тази крачка, която използват в живота, наистина не им съответства. Има ниски хора, които ходят с грамадни крачки, както и високи мъже, които ходят ситно като гейши. И се забелязва веднага, че в този човек има голямо несъответствие между ръст и походка. Ако проектирате думата несъответствие и в други области на неговия живот, веднага ще видите, че в този човек съществува несъответствие между социален статус и поведение, между къщата, която си е построил, и нуждите, които има. Ние се сблъскваме напоследък с този феномен. Пътувам много често из страната и особено зимно време виждам следната гледка: огромни къщи по села, които са бедни; отвътре излизат едни хора, като от пещери - с шапки, с по 3 пуловера, с по 2 чифта вълнени чорапи Не дими комин. Значи, този човек е построил тази голяма къща и "живее" в нея, но не може истински да я обживи. Когато я е строил, той не е имал
представа и не е съизмерил собствените си нужди и възможности с големината на тази сграда. И понеже не може да я обживи, той преживява една голяма вътрешна криза, обвинявайки за нея правителството, например. Веднъж е вложил средства, по замисъл, които не съответства на реалните му потребности. За да я довърши, той трябва отнякъде да вземе. Неоразмеряването и несъответствието са двигатели на корупцията, защото корупцията се предхожда винаги от някакво несъответствие. Всъщност истината за корупцията е, че тя възниква при разлика в потенциалите, при
несъответствие на потребности с възможности.
    Ако се направи преглед на държавните органи, призвани да преследват корупция, ще се установи, че те не са малко. Това са органите на съдебната власт – съд, прокуратура, следствие, национални служби в структурата на МВР – Национална полиция, НСБОП, НСС и др. Финансово – контролни органи – Сметна палата, Държавен финансов контрол, те също откриват данни за корупция при осъществяването на контролната си дейност. Но между всички тези органи липсва координация, у нас няма и специален орган, призван да преследва корупцията. Такива специализирани институции функционират в много други страни.
    Работата в структурите на центаралната и местна администрация, членове на правителството и правителствени органи, областни управители и кметове е свързана с вземане на решения по проблеми, засягащи непосредствените интереси както на отделни хора, така и на социални групи и социални общности. Този Факт психологически провокира чувството за зависимост, отношението “те и ние”.
    Корупцията в държавната служба означава използване за несвойствени цели, голяма част от предлаганите, административни дейности, които постигат други цели, различни от официалните резултати. Също така ако корупцията означава злоупотреба с власт с която е овластен съответния администратор такова поведение ще бъде основание за атакуване на съответните административни актове и действия като незаконни.
    Държавните служители възприемат своето положение като несправедливо в сравнение с печалбите на участниците в частния бизнес. Отсъствието на материални стимули в държавната служба е сериозна причина за корупция в публичната администрация.
    Корупцията започва да се превръща в сериозна пречка пред международното сътрудничество и развитие. В края на ХХ век тя се трансформира от национален в глобален проблем, именно това налага необходимостта от мониторинг на корупцията. Засиленият интерес към корупцията произтича и от усилията за демократизация на страните в Централна и Източна Европа. Проявите на корупцията съществено затрудняват провеждането на реформите в посткомунистическите общества и намаляват общественото доверие в пазарната икономика и демократичната политическа система. В този контекст корупцията все по – често се превръща в обект на внимание и изучаване както от страна на национални, така и на международни институции.
    Мониторингът на корупцията спомага за дефинирането на зоните и степента на разпространение на явлението и за изработването на антикорупционни стратегии, техники и практики.
    Превенцията с оглед ограничаването на корупцията в публичната администрация е непрекъснат процес съпътстващ мониторинга в администрацията. /39/
    Основната задача на превенцията в администрацията е ограничаване и предотвратяване на корупционните сделки в начална фаза и недопускане на тяхното осъществяване.
    При осъществяване на превенцията в администрацията е необходимо да се имат в предвид следните елементи:
•   Осигуряване на максимална прозрачност и поддържане на непрекъснат диалог с представители на обществото при вземане на държавни решения, което води до ограничаване на корупцията.
•   Повишаване на работните заплати, намаляване на данъчното облагане, подобряване на законодателството, снижаване на регулацията и бюрокрацията, повишаване на предварителния, текущ и последващ контрол, което води до ограничаване на средата за поява и функциониране на корупционни практики.
•   За снижаване и премахване на корупцията е нужно промяна в административната култура, създаване на нулева обществена нетърпимост към корупцията, утвърждаване на пазарни механизми в стопанската дейност, стриктно изпълнение на законодателните процедури, защита на конкуренцията, облекчаване и намаляване на регулативните режими за стопанските дейности и дерегулация.
•   Принципите на които следва да се базират служителите при осъществяване на своята дейност са върховенството на закона, предсказуемост, надеждност, откритост, отчетност, ефективност, уважение към клиента и други.
•   За превенция на корупционните практики следва да се въведе стратегическо планиране, разработване на оперативни програми за изпълнение, оценка на изпълнението на дейността на всеки служител и на структурата като цяло, въвеждане на електронни технологии в дейността на служителите, въвеждане на едно гише за обслужване на гражданите и други.
•   При осъществяване превенция на гражданите, които са обект на корупционен натиск от страна на държавни служители е необходимо да се провеждат юридически консултации с цел предотвратяване на корупционния моминт във взаимоотношенията.
    В България съществуващите публични органи и звена с наблюдаващи функции не винаги са в състояние да противодействат навременно и ефективно при случаите на корупция. Самите специализирани органи не са имунизирани срещу самата корупция. Налице са случаи на злоупотреба  от държавни служители, чиято основна дейност включва предотвратяване на различните форми на корупция.
    Тези обстоятелства водят до необходимостта от нов механизъм, който може да действа успоредно със съществуващите институции и да допълва тяхната работа. На този етап в България, такава роля може да играе институция от типа на омбудсмана. В нашата страна от 1 януари 2004 г. този въпрос е уреден с приемането на Закона за Омбудсмана.
   
    Основната функция и предназначение на омбудсмана е да наблюдава административната дейност в държавата и да бъде възпиращ фактор срещу злоупотреби с властта и произвол, накърняващи правата на човека, да помага за възстановяване на накърнени от държавата или нейни служители права на частни лица и да създава атмосфера на зачитане на правата на човека и автономността на обществото.
    Едно от средствата, без които борбата с корупцията у нас не може да бъде успешна, е законодателната реформа в административната сфера. Тя трябва да въведе механизми за ограничаване на корупцията, да създаде неблагоприятна за развитие на корупцията институционална и правна среда.
    Корупцията в публичната администрация има много лица. Много често гражданите с готовност плащат нещо на някого даже и за получаване на иначе безплатни административни услуги.
    Корупцията в публичната администрация не може да бъде овладяна и пресечена само с административни мерки. Тя е сложен социален феномен, причинен от икономически, политически, организационни и професионални условия. Към ограничаване на самата корупция е необходимо да се подхожда чрез прилагането на комплексни мерки в държавната администрация.
    Административната реформа не може да реши проблема с корупцията. Нейната цел е да преорганизира и приспособи държавната администрация към изискванията на икономическата и социална реформа.
    Проблемът за корупцията в публичната администрация и по конкретно при изпълнението на държавната служба той не е партиен, а се явява обществен проблем на цялото общество.
    В съвременното обществото днес докато има някой, който е готов да дава подкупи, за да се облагодетелства, да печели предимство по нечестен път, докато има чиновници в най-общия смисъл на думата, които чрез служебното си положение търсят възможности да печелят на гърба на обикновените граждани – ще има и корупция в администрацията.
    Представата за корупцията в общественото мнение все още остава относително неясна. Все още не съществува яснота относно такива форми на корупция като търговията с влияние, но шуро-баджанащината, която се включва в понятието непотизъм, продължава да се възприема като нещо почти естествено. Назначението на съпруги, кумове, синове, но също така и на съученици или просто приятели от детинство на отговорни държавни постове в рамките на политическите кабинети и в същото време - въвеждането на строги правила за противодействие на непотизма в държавната администрация, предизвикват особена атмосфера на напрежение и несигурност в публичната администрация.
    Общественото мнение почти не прави разлика между представителите на политическия кабинет и държавната администрация. Това се дължи на дългия период от време, в който умишлено тази разлика бе заличавана чрез политически назначения.
    Именно затова в масовото съзнание представата за властта остава неразчленена и непрозрачна свързвана в еднаква степен както с онези, които формират политиката, така и с изпълнителите й.
    От гледна точка на служителя в публичната администрация ситуацията на конфликт на интереси се възприема като принуда към избор или в полза на нормите и изискванията на неговата професионална ангажираност, или в полза на неговите лични обвързаности и интереси. От тази гледна точка ситуацията на конфликт на интереси не е изключение, а част от всекидневните предизвикателства пред администрацията.
    Очакванията на служителите в държавната администрация и на гражданите все още не се проектират в една и съща плоскост. За общественото мнение реформата в администрацията остава неясна като цели и смисъл, докато за самите служители тя продължава да има по-скоро лични измерения, свързани със собствените им позиции възможности за развитие, отколкото с принципна промяна на отношенията между администрацията и гражданите.
    Специфичните измерения на конфликта на интереси придобиват реално измерение чрез мотивацията за работа в публичната администрация.
    Съзнанието за зависимост на държавната администрация от политическия елит ще продължава да блокира усилията за ефективно противодействие на конфликтите между частния и публичен интерес.
« Последна редакция: Март 11, 2009, 04:53:25 am от H. »
Правописните грешки са умишлени. Всяка прилика с действителни и обозрими в близкото бъдеще събития е

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27