Големият комунистически заговор в действие...

[ultrafutur]

Безпаметна безпомощност


Евровотът най-точно може да се определи като избори на победилата олигархия

Резултатите от изборите за Европейски парламент показват, че българското общество е отровено от лъжи и парализирано от страх. За огромната част от българските граждани въпросът за властта и нейната оценка не се решава на избори, а в рамките на управляващия елит. Отказът от участие, както винаги, не означава позиция, а единствено и само израз на безпомощност. Но тази безпомощност е по-дълбока и отчаяна, защото се подсилва от дълбок комплекс за малоценност. Този комплекс не се изчерпва само с податливостта към примитивното патриотарстване на национал-популизма. Разбирането за безпомощност извън тоталитарния контрол демотивира всеки опит за качествена промяна. Затова някак безгрижно и дори с облекчение мнозинството от българските поданици приеха олигархията като посттоталитарен заместител на демокрацията.

Олигархията не е само малка група от хора, които си купуват властта. Преди повече от двадесет и четири века Аристотел я е определил като изкривена форма на аристокрация, но със сигурност като нещо, което няма нищо общо с демокрацията. Тя е цялостна политическа система, която би била немислима без мълчаливото съгласие на поданиците. Олигархията е толкова по-устойчива, колкото по-дезинтегрирано е обществото, върху което паразитира. В българските условия олигархичният модел започна развитието си през партийната номенклатура и завърши собствения си преход през 2001, когато напълно успя да подмени насоката на развитие на българското общество. Затова резултатите от изборите за Европейски парламент биха могли да бъдат определени като избори на победилата олигархия.

Малкото на брой български граждани се отказаха да противодействат на поданиците. Може би защото им се стори безсмислено или просто защото предпочетоха да продължат да живеят в собствения си полуунес. Амбициите на т.нар. десен избирател се изчерпаха с фигурата на местния недоволник, който винаги знае кое е правилно, но все по-рядко е готов да го направи. Избирателите отказаха да се възползват от едно от малкото средства за ефективно противодействие на олигархията. И това не е проблем само на десните политически партии или на техните ръководства. Т.нар. десни избиратели показаха, че загубата на памет и отговорност не е специалитет само на поданиците. Те избраха собствените си съмнения и недоверие пред гражданската позиция и така насърчиха управлението, срещу което все така са готови да се противопоставят след втората ракия.

В реалната политика на една страна, която прави все по-плахи опити да се откъсне от олигархичния модел на управление, няма място за фалшиво омаловажаване и опрощение за отговорността на избирателите. Няма място за фрази като “мъдростта на народа”. Не е вярно, че хората, твърдящи, че споделят десни политически ценности, са постъпили мъдро, като се отказаха от най-безопасната си форма на съпротива. Всичко това означава, че най-после трябва да се разделим с мита за двата милиона десни избиратели, които някой някога някъде бил “разочаровал”. Мислещите хора у нас са и винаги са били малцинство, но когато те доброволно се откажат от правото си на съпротива, се присъединяват към мнозинството на поданиците, за които е важно единствено и само кой държи или има шанс да се докопа до властта.

Безмилостният въпрос, който българската политика не успява да формулира, но от който ще зависи бъдещето на дясната политика и ценности е: наистина ли всички сме били против азиатския феодализъм, наричан комунистически режим?
Пътят, който изминахме, показва, че готовността за демократични реформи започна да намалява още през 1990–1991 година. Решителността и политическата воля губеха ясните си очертания, когато ставаше въпрос за радикално противопоставяне срещу някогашните зависимости на тоталитарния режим. Това е единственото обяснение за мърморенето и моралния релативизъм, които направиха възможно установяването на олигархията в България.

Загубата на памет е най-сигурният белег за обезсмислянето на понятието гражданин. Младите хора у нас вече знаят повече за Първото и Второ българско царство, отколкото за изминалите двадесет години. И това е част от политическата отговорност на онези, които попаднаха в капана на фалшивия договор за премълчаването на истината. Затова именно оттук трябва да се започне. Защото няма нищо по-жалко от безпаметната безпомощност на доброволните жертви.

Предстои ни дълъг път, а първата стъпка по него е да приемем истината. Хората, готови да отстояват десните ценности и принципи у нас, са не повече от двеста хиляди. Те продължават да бъдат разделени и изолирани в усилията си за промяна. Но никога мнозинството не е готово за промени. Истинските промени винаги са резултат от действията на малки, но добре организирани групи от хора, които гледат в една и съща посока, имат обща памет и са готови да отстояват общото си бъдеще. Това е единственият път, който може да изведе България от позицията й на доброволна жертва, запиляна някъде из азиатската периферия на Европа.



Антоний Гълъбов, социолог
22.05.2007
http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-05-22_08.html

[ultrafutur]

ГОЛЕМИЯТ ЗАГОВОР

Посвещава се на Конституционният съд, който не може да отреже клона на който седи.

източник: www.sarakt.org
Александъ Долев 04.02.2007

"НЕ Е ВАЖНО КОЛКО И КАК СА ГЛАСУВАЛИ, ВАЖНОТО Е КОЙ, БРОИ ГЛАСОВЕТЕ."
   Йосиф Висарионович Сталин

 
Комунистите никога и никъде не са печелили свободни и демократични избори. Още при Сталин КГБ разработва методика за фалшификацията им и я прилага с различен успех в окупираните страни от Източна Европа след, Втората световна война. Единственият й провал е в Унгария през 1947 г., когато комунистите загубиха изборите въпреки фалшификациите. Тогава, КГБ я доусъвършенства и тя задейства ефикасно. В България тази методика помогна на комунистите да "спечелят" изборите в края на 1946г. и да направят "свое" Велико Народно Събрание. Тя им помогна и в изборите на 10 юни 1990г., а имам основания да твърдя и на 13 октомври 1991г. Но нека авторите и извършителите на фалшификациите да не се успокояват. "Активното мероприятие" -- "избори за ВНС 90-та" се провали с гръм и трясък. Чрез Интернет всички факти, събития и най-вече ИМЕНА ще станат достояние на хиляди хора.

Спомняте ли си двестахилядния митинг през Народното събрание на 14 декември  1989г.? Комунистическият парламент тогава излъга хората, че ще отмени от конституцията прословутия член за ръководната роля на БКП. Това за малко не предизвика гражданска война. Желю Желев и Петко Симеонов върнаха хората по домовете им, защото промените трябвало да се правят при СПАЗВАНЕ НА ЗАКОННОСТТА! А буквата на закона изискваше едномесечен срок за промяна на конституцията. ( На 14 януари 1990г. конституционната поправка беше направена.) Точно по време на тези критични събития Петър Младенов произнесе прословутата фраза: "Най- добре е танковете да дойдат". И така забележете, че управляващи и опозиция поставиха на карта съдбата на страната, за да спазят буквата на една комунистическа конституция със съмнителна легитимност!

Отлично, би казал западният наблюдател, това е правова държава! Но спазван ли беше духа на закона, да не говорим за буквата след това? Фактите говорят сами. С Указ №4 от 10 април 1990г. на президента Младенов е назначена Централната избирателна комисия (ЦИК). Това е последната дата, за да се спази срокът от 60 дни преди изборите изискван от чл. 27 на Закона за избиране на Велико Народно Събрание. Да, ама не! Указът е публикуван на 13 април 1990г. в "Държавен вестник" в бр.30. Съгласно с чл 41, ал 1 от Закона за нормативните актове, датата на публикуване е дата на влизане в сила на даден нормативен акт. Следователно ЦИК получава легитимност 57 дена преди изборите, което вече е грубо нарушение на чл 27 от Закона за избиране на ВНС. Това не е всичко. С указ № 24/15 май 1990г. ("ДВ", бр.40/18 май1990г.) президентът Младенов ПРАВИ ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ЦИК 23 дена преди изборите! (ново и драстично нарушение на чл.27 от ЗИВНС.) В крайна сметка ЦИК придобива следния състав:

1.проф Живко Сталев - председател.

2.Живко Живков - заместник-председател

3. Иван Ефремов - заместник-председател

4. Димитър Попов - секретар

Членове:

1. Алексей Рафаилов-общественик

2. Георги Мутафчиев-общественик

3. Любен Стефанов - общественик

4. Вера Мутафчиева-писател

5. Димитър Боев-икономист

6. проф. Стефан Стойчев - юрист

7. Емилия Друмева - юрист

8. Иван Войводов-юрист

9. Лидия Манчева - юрист

10.Мартин Гунев - юрист

11.Илия Крумов Ризов-юрист

12.доц. Теодор Чипев- юрист

13. Александър Иванов Караминков-юрист

14.Алексей Иванов Подлесни-юрист

15.проф.Живко Миланов - юрист16.Иван Викторов-юрист

17.Йордан Георгиев Соколов-юрист

18.Соломон Розанис-съдия във Върховния съд

19.Живан Димитров-съдия във Върховния съд.

20.Божидар Колев-съдия във Върховния съд.

От ръководството на ЦИК всички са юристи, Иван Ефремов е и член на Върховния съд, а Димитър Попов-председател на Софийския градски съд. Или 19 юристи от 24 членове. Тоест комисията в никакъв случай не е некомпетентна в правно отношение. Същата тази толкова компетентна комисия най-после на 6 юни 1990г. публикува в "Държавен вестник" методиката за изчисляване на резултатите от гласуването по пропорционалната система. Но забележете, тя НЕ Е ПОДПИСАНА ОТ НИКОЙ! ("ДВ" бр.46/8 юни 1990г.) Нито един юрист не се е сетил, че съгласно чл. 34, ал.1 т.4 от Закона за нормативните актове е трябвало да бъде подписана от председателя проф.Сталев! Следва най-интересното - в нарушение на чл.31 ал.1 т.5 от Закона за избиране на ВНС и чл. 37, ал.1 от Закона за нрмативните актове, ИЗБОРНИТЕ РЕЗУЛТАТ ИЗОБЩО НЕ СА ПУБЛИКУВАНИ В "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК"!!! Само тези три нарушения са достатъчни, за да се каже, че изобщо не е имало, нито избори, нито Велико Народно Събрание, нито пък легитимни законодателни актове. Великият парламент в правен смисъл просто не съществува! Но това е само началото.

Голямо значение има и въпросът как са насрочени изборите и от кого. Указ № 1 с който те са определени за 10 юни 1990г., и Указ № 2, с който е обнародван Законът за избиране на Велико Народно Събрание, са публикувани в "Държавен вестник", в бр. 28 от 6 април 1990г., и са подписани от Петър Младенов, забележете като ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА! Той издава указите на основание на чл.92, т.2 и т.8 от поправената вече конституция, считайки, че поправките вече са в сила. Ето куриоз - Указ № 3, с който са обнародвани Законът за изменение и допълнение на конституцията на НРБ и Решението за избиране на Петър Младенов за президент (пост създаден с поправките в конституцията) са обнародвани в "Държавен вестник", бр.29 от 10 април 1990г. Тоест Младенов се мисли за президент четири дена по-рано отколкото трябва. Освен това Указ № 3 е издаден на основание чл. 82 т.8 от конституцията. Коя конституция, г-н Младенов, старата или поправената? Защото и в старата и в поправената конституции чл. 82 не дава таква права, да не говорим, че няма и т.8. Освен това Младенов пак подписва указа като президент! А всъщност той не е такъв.! Защо, ще попита някой. Защото в чл. 143 ал. 4 на Живковата конституция е казано изрично: "...законът за изменяване на действащата конституция влиза в сила ОТ ДЕНЯ НА ОБНАРОДВАНЕТО ИМ В "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК" (курсивът мой А.Д.).

Обаче както видяхме по-горе, приетите от Народното събрание на 3 април поправки в конституцията са обнародвани в "ДВ" бр. 29 от 10 април. Следователно до 9 април 1990г. е в сила старата конституция, по силата на която има Държавен съвет, Петър Младенов е негов председател и като такъв обнародва закони и насрочва избори ПО СТАРАТА КОНСТИТУЦИЯ! Вместо това, той се самообявява за президент на 6 април, приписва си несъществуващи права и публикува неправомерно Законът за избиране на ВНС, Законът за изменение на Конституцията, Решението на парламента за избор на президент, насрочва избори за 10 юни, публикува Законът за политическите партии и върши куп други поразии. Излишно е да казвам, че всичко това е НЕЗАКОННО! Но идва и най-големият гаф. Самият Петър Младенов е избран от парламента за президент също незаконно! Защото поправките в конституцията, създаващи постовете президент и вицепрезидент, влизат в сила на 10 април! След тази дата Народното събрание е трябвало да ги избира! А то избира Младенов за президент на 3 април - 8 дена, преди да има избощо такъв пост. Следва, че Петър Младенов никога не е бил ЛЕГИТИМЕН ПРЕЗИДЕНТ! Нещо повече - след 10 април, той вече не е и председател на Държавния съвет, защото този орган е ликвидиран. Или казано по-просто след 10 април 1990г. Петър Младенов е господин никой! Или той е бил толкова президент, колкото и аз, пишещия тези редове!

Лъжепрезидентът и действията му от 10 април нататък нямат правна сила. Следователно незаконни са указите му, с които той обнародва Закона за избиране на ВНС, насрочването на изборите, закона за политическите партии и назначаването на Централната избирателна комисия.

Е, ясно е, че при това положение ЦИК също е нелегитимна, а актовете й незаконни. В частност споменатата вече методика за изчисляване на резултатите от гласуването по пропорционалната система, която беше публикувана в "ДВ", бр. 46/ 8 юни, неподписана от проф. Сталев! За да е още по-заплетено положението, ще спомена, че грешките, които прави Младенов в Указ № 3 (позоваването на неточен член от неясно коя конституция и подписването му като президент) споменато в началото, пък поставят въпроса дали поправките в конституцията изобщо влизат в сила. Ако се приеме тази теза (че не влизат в сила), тогава пак Младенов е самозванец, защото се представя за нещо, което в действителност не е (президент). От друга страна тогава просто няма Велико Народно Събрание, тъй като не е регламентирано в Живковата конституция. Бих искал да видя "компетентните" червени и сини юристи как ще обяснят този юридически идиотизъм?

Малко са горецитираните нарушения, но Народното Събрание прави още едно. Да зададем вече въпроса, ЗАЩО ПАРЛАМЕНТА НЕ ИЗБРА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ съгласно с чл 94, ал 1 от поправената конституция? Отговорът е ясен, защото той щеше да наследи Младенов при оставката му. Например, какво пречеше на комунистите заедно с Младенов да изберат генерал Атанас Семерджиев за вицепрезидент? Нищо не им пречеше, но нямаха интерес той да стане президент при отдавна подготвяната от тях оставка на Младенов. Семерджиев беше подготвян за вицепрезидент, а за президентския пост е бил определен точно най-подходящия за комунистите човек. Марксист, "дисидент", "водач на опозицията"... И ето сценария: На 14 декември 1989г. видеокасетата на Евгени Михайлов запечатва думите на Младенов: "Най-добре е танковете да дойдат".

И този компромат е подготвен за свалянето на Младенов и е пазен грижливо. Следва втори ход - на 3 април не е избран вицепрезидент. Между двата тура на изборите за ВНС - 10-17 юни записът е излъчен по телевизията. Междувременно напрежението поради фалшификацията на изборите нараства в посока на "НЕЖНА РЕВОЛЮЦИЯ". Президентът "танкист" става прицел на възмущението на студентите и интелигенцията и всъщност народното недоволство е насочено към фалшива мишена. Вниманието се отклонява в посока към исканата президентска оставка и изборните фалшификации са забравени. Оставката му се посреща със задовоство и изиграва ролята на отворен предпазен клапан. Няма вицепрезидент, който да го замести, а и постът президент е вакантен. Той вече може да бъде предложен на верния проверен другар, "водач на опозицията" Желю Желев. Следва изборен фарс в парламента, в който комунистическото мнозинство избира за президент- водача на опозицията??! Съгласно договорките президентът пък предлага за вицепрезидент и практически ръководител на спецслужбите генерал Атанас Семерджиев- бивш началник на Генералния щаб и министър на вътрешните работи.! Всичко е наред за пред света, комунизмът си отива! Но срещу какво е направена сделката? Както казваше един филмов герой: "За да получиш, трябва първо да дадеш." За да станеш президент трябва първо ... да признаеш резултатите от фалшифицираните избори... Сега малко телевизионни спомени.

Ясно каза Желев на огромния 350 000 - ден митинг пред НДК на 11 юни, че изборите започнаха с измама и завършиха с фалшификации. СДС няма да ги признае. (Американските наблюдатели дори му обещават външна подкрепа за анулирането им и провеждането на нови избори.) Следват обаче няколко негови срещи с представители на БСП. И хоп, на 14 юни на пресконференцията на СДС той призна изборите. Спомняте ли си как беше освиркан от хората на митинга, когато им каза, че изборните резултати били победа за СДС? А честни, свободни и законни ли бяха изборите?

Те просто бяха фалшифицирани с 500 000 гласа фантоми. Толкова много се писа по този въпрос, че той е вече напълно изяснен. Просто в ЦИК при изчисляването на изборните резултати са добавени червени гласове фантоми там, където са печелили сините. Второ, в компютрите, не са били вкарани данни от протоколи, в които СДС, печели, а вместо тях по два и три пъти са зареждани данни от едни и същи протоколи, в които червените печелят. Трето райони, в които СДС печели, са били разпокъсвани при изчисленията, между съседни червени райони. Четвърто гласове на "извънпарламентарните партии" са прехвърляни към червената сметка. Пето, смесвани са при изчисленията резултати от мажоритарната и пропорционалната система, в полза на БСП естествено. Шесто, в компютрите са вкарвани данни от фалшиви протоколи. И така нататък . "Елементарно Уотсън!" А някои си мислеха, че фалшификациите са направени хитро и финно. Нищо подобно, те са нагли, очевадни и просташки, като всичко правено някога от комунистите. Но нали не е луд оня, който изяжда зелника, а този, който му го дава? Та къде бяха ръководителите, наблюдателите и експертите на СДС? Къде бяха техните хора в ЦИК?

Знае се къде - на 11 юни в 16.45 часа експертите на СДС в ЦИК - Ат. Орачев, и В. Стамов протестират срещу вкарването на неверни данни в компютрите. В резултат те просто са изхвърлени по лично нареждане на господата Сталев и Попов!

А на 14 юни (когато Желю призна изборите) са изгонени от ЦИК и хората от екипа на СДС за ръчно преброяване. Обаче за сметка на това "седесарката" - експертка, юристка - член на ЦИК Лидия Манчева не беше изгонена. Тя остана до края и смело подписваше всички и всякакви документи, макар и съмнителни. Знам, че някои наивници ще възразят - нали хиляди хора пратиха във вестник "Демокрация" данни за фалшификациите? Да но директорът на вестника Петко Симеонов да е публикувал нещо от тях?

Главният шеф на вестника пускаше материали от сорта, че пред някоя секция циганка играела кючек и пеела "Само БСП, само БСП" и други подобни дивотии. Други наивници пращаха копия от секционни протоколи за паралелно преброяване в Централния изборен клуб на СДС. Също и доклади на наблюдатели на СДС по секции. Даже документални доказателства за нарушения на закона за изборите. До едно време всички тези документи бяха там. Бяха, защото после изчезнаха и никой нито ги видя, нито ги чу повече. Е, а кой беше председател на Централния изборен клуб на СДС? Познахте, разбира се, че Петко Симеонов! Заместник - Еленко Божков. Имаха и шофьор В.Креснички - отказал се от престижен пост в "Подкрепа", за да стане шофьор при Петко Симеонов. Та тоя шофьор получил важни документи от секретаря на ЦИК - Димитър Попов. Къде ли са сега? Все пак тия са жалки играчи. Но какво да кажем, за господата от ЦИК Сталев, Гунев, и Попов, които ЗАГУБИХА ОРИГИНАЛНАТА КОМПЮТЪРНА ДИСКЕТА С РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗБОРИТЕ??! Тя така и не стигна до Мандатната комисия на ВНС. Почти никой не знае, къде е тя в момента. Почти, защото г-н Сталев казва, "Не мога да кажа, с положителност дали не сме предали дискетата на президента, заедно с доклада на ЦИК, който направихме"??! Та, така значи, предали я точно на когото трябва - президента Желю Желев!

Обаче, знаете ли какво стана с членовете на ЦИК след изборите? Ами нищо особено. Синът на проф. Сталев отиде посланник в Германия. И досега си е посланик, макар и в Турция..

Важният секретар на ЦИК, който на практика ръководеше работата на комисията - Димитър Попов стана министър-председател. Мартин Гунев - внимание - ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ! Соломон Розанис и Иван Ефремов бяха повишени - съответно като председатели на І и ІІ гражданско отделение на ВЪРХОВНИЯ СЪД!

Отделно от тях - Йордан Соколов също не остана на сухо - всички знаем какъв стана! По-дребните риби също получиха награди - Желю стана президент (държавен глава). Кой казваше, че рибата се вмирисвала откъм главата? Петко Симеонов получи Солунската митница, пардон Агенцията за чуждестранна помощ. Като неин директор спонсорираше президентския вестник "1000 дни". Благороден човек- с чужда пита помен прави. Всички получиха възнаграждения според количеството и качеството на положения труд. Другите ръководители на СДС, признали изборите, пък станаха кой депутат, кой министър, кой кмет, келепир има в тая работа, не е шега. Имаше десетина глупаци от Изборния клуб на СДС, които в документ писаха, че изборите са фалшифицирани и те не ги признават. И те получиха подарък - изгониха ги от работа. Познайте от кого? А сега да разшифроваме понятието ЦИК. Харесва ли Ви Център за Измами и Корупция? То май е най-точно и достоверно.

...

[ultrafutur]

Рискува ли някой да попита дали Мандатната комисия към ВНС направи проверка изборите? Охо, и още каква! това е най-сладката тема!
Съгласно с чл. 31 ал 1 т. 5 и 6 от Закона за избиране на ВНС след изборите ЦИК трябваше да публикува резултатите в "Държавен вестник"(което, така и не направи) и да предаде всички документи на Мандатната комисия към ВНС, включително компютърната дискета (която пък загуби, или предаде на президента Желев, което е същото).
Освен това документите - около 130 000 листа, са предадени с протокол събран на един лист. На този лист са събрани и подписите на предаващите и приемащите. Ако най-дребният магазинер си позволи така да предаде стоката на своя наследник, ще му се наложи дълго да полежи на дървен нар. А ЦИК така предава, (не салам и кашкавал), а документи от които зависи съдбата на България, казано съвсем делово и без никаква патетика. След това вече ЦИК не носи отговорност и всичко е в ръцете на Мандатната комисия. (И все пак ЦИК в този случай има "протокол", а когато се предали дискетата на президента няма и такъв).
Сега да видим какво представлява Мандатната комисия. Чл. 78 ал. 1 и 2 от Закона за избиране на ВНС, изисква всички жалби, сигнали и доказателства за нарушения на закона по време на изборите да се предават на ВНС. Мандатната комисия ги проучва и се произнася по тях.
Чл. 74 от Живковата конституция постановява, че Народното събрание само решава, дали изборите са законни. Въз основа на това в приетия на 4.ХІІ.1990г. Правилник за организацията и дейността на ВНС ("ДВ" бр. 102 от 21 декември 1990г.) има цяла глава V - "Проверка на законността на изборите". В общи линии в нея се казва., че след като провери изборните документи на ЦИК и сигналите и жалбите, комисията за проверкана изборите (Мандатната комисия) внася доклада си в пленарно заседание. На него ВНС приема решение относно законността на изборите. Чл. 41 от Правилника задължава комисията да провери дали при изборите не са нарушени Конституцията, избирателния или другите закони.
Но обърнете внимание - чл. 38 ал. 1 казва, че ВНС избира Мандатна комисия, съставът й се определя от ВНС.(чл.38 ал 2) А чл. 39 ал. 1 заковава: "Единствено ВНС се произнася по законността на изборите". Глава V в целия си текст говори само за касиране на отделни депутати, избрани в нарушение на законите. Но възможността самите избори да се касират поради фалшификация отсъствува!
А сега да разработим теоретичен модел на изборите. После както казваше Владимир Илич, ще го проверим в практиката. В държавата Х властта се държи здраво от мафията У. В нейни ръце са - правителство, съдебна система, армия, полиция, ДС, телевизия, радио, печат, местна администрация, "Паспортна служба", ЕСГРАОН, изчислителни центрове, Централната и местните избирателни комисии, както и послушна опозиция, чийто водач е готов да признае фалшифицирани избори, ако го направят президент. Тази мафия организира "свободни, демократични, многопартийни, честни и почтени избори" Фалшифицира ги по-най-безцеремонен начин и вкарва във ВНС колкото и каквито депутати си иска- примерно 255 свои и 145 опозиционни. Това ВНС си избира Мандатна комисия, която ще "провери" законността на изборите. Естествено съставът й ще е на пропорционален принцип - примерно от 50 души само 35 ще са мафиоти и 15 "опозиция". Тази комисия с обикновено болшинство гласува, че изборите са честни и законни, разбира се след като е направила "проверка". Внася доклада си в Парламента и той с гласуване си го приема. Изборите са законни - е решено с 255 гласа "За" и 145 "Против". Болшинство, какво да се прави. Това е то демокрацията.
Така приключва проверката на Мандатната комисия във ВНС, пък после нека ония наивници Михаил Константинов и Николай Вълчанов си пишат колкото си искат за 500 000 фантома. Кучетата си лаят, керванът си върви. Това е теорията. Обаче сега ще я проверим в практиката. На 10 юли 1990г. ВНС се конституира. Още на 20 юли приема обръщение, с което успокоява протестиращите, че данните за нарушения при изборите ще се обсъждат в комисиите и пленарната зала ("ДВ" бр. 60 от 27 юли 1990г.) С решение № 19 от 26 юли 1990г. ("ДВ" бр. 62 от 3 август 1990г.) ВНС избира Мандатна комисия. ( виж теорията) председател - митрополит Панкратий. членове само някои по - известни и интересни имена - Петър Корнажев, Еленко Божков, Петко Симеонов, Румен Воденичаров, Стелиян Стойчев. Тези са от "нашите". От "другите" има имена като Александър Стамболийски, Димитър Димитров, Красимир Премянов, Кирил Желев. От "другите","наши" са Александър Джеров, Борис Спиров, Александър Праматарски. А от "нашите", "други" са Любомир Иванов, Огнян Мишев и Любен Гоцев. И т.н. (сравни с теорията).
Ако ти скъпи читателю си се объркал, кои са "нашите", и кои "другите", мога да те успокоя, че и аз съм объркан. Още не мога да разбера, кой какъв е бил в Мандатната комисия.
Затова предлагам да се ориентираме по библейското "По плодовете им ще ги познаете" и да продължим напред. В правилника на ВНС беше казано, че докладът на мандатната комисия се внася най-късно на втората сесия на парламента. но в демократичните държави, това е в рамките на един месец., защото докато не се установи, че изборите са законни, парламентът не е легитимен. (Друг е въпросът, че в нормалните демокрации има и специализирани органи като Конституционни съдилища или други, които контролират изборите. Защото няма логика парламентът да се самоконтролира.)
Следователно, той не може да законодателствува,, камо ли да приема конституция и да избира президент, правителство и главен прокурор.
Но ето минава цяла година и до 10 юни 1991г Мандатната комисия мълчи, ВНС си работи и всичко е мирно и тихо. Митрополит Панкратий си подава оставката като председател на комисията, после става малко караница около Стоян Ганев и пак затишие. И изведнъж бомба! Във вестник "Демокрация" се появяват с поредица статии досадниците Михаил Константинов и Николай Вълчанов и изкарват 500 000 фантома.
ВНС пришпорва приемането на конституцията. Цяло тримесечие - от юни до септември напрежението расте. Заформя се "горещо политическо лято". Митинги, протести, гладни стачки, 39-те депутати - останалото помним. Но забележете 39-те нямаха нищо общо с исканията на горепосочените автори за проверка на изборите. Цялата кампания на депутатите напуснали парламента се градеше на исканията за нови избори, разпускане на ВНС и неприемане на конституцията, НО НЕ ЗАЩОТО ИЗБОРИТЕ СА ФАЛШИФИЦИРАНИ", а защото не трябвало комунистически парламент да приема конституция. Не зная дали в онези горещи дни юлски дни хората са осъзнавали голямото разминаване между уличните протести срещу Дертлиловската конституция и вестникарската атака срещу незаконността на изборите и парламента.
А какво би станало, ако депутатите напуснеха парламента и поведяха борба докрай за разкриване на фалшификациите и беззаконията на изборите? Ами ако бяха поискали и международна подкрепа?
Колко хора щяха да сменят удобните кресла с "дървени нарове"? Но да си припомним - Попов - премиер, Гунев- главен прокурор, Желев - президент.
Отново атаката срещу фалшифицираните избори бе пратена в глух коловоз - този на исканията на 39-те за разпускане на ВНС и нови избори. А, че по този начин се прикриват фалшификациите, остава удобна за комунистите конституция и удобно правителство?
За втори път българският народ беше излъган. През лятото на 1990г протестите бяха спрени с подхвърлената им оставка на президента Младенов. През лятото на 1991г. протестите бяха спрени с подхвърленото разпускане на ВНС и насрочването на новите избори. За трети път след 14 декември 1989г. кризата и неизбежното смъкване на комунистите от властта беше предотвратено, не без любезното съдействие на президента Желев.
Първия път той върна протестиращите по къщите, втория - призна фалшифицираните избори, а третия път призна нелегитимната комунистическа конституция. Затова с пълно право историята ще го нарече национален предател."Горко на ония, които създават несправедливи закони и пишат жестоки решения" Исайя 10:1    Така през лятото на 1991г. паралелно и независимо една от друга се развиваха четири акции. ВНС със "Стахановски" темпове, приемаше Дертлиловската конституция, 39-те провеждаха гладна стачка, за разпускане на парламента и насрочване на нови избори. Константинов, Вълчанов, Цветков, Топлийски и други, честни, но наивни хора разобличаваха фалшификациите във вестник "Демокрация" (заради което главния му редактор Волен Сидеров впоследствие беше уволнен от поста си).
Филип Димитров с група експерти се опитваше в парламента да се добере до изборните документи на Мандатната комисия. Той с писмо № 895 на 27 май 1991г. поиска достъп до протоколите от изборите 1990г. Експертите на СДС бяха размотавани три месеца от Бюрото на ВНС, ръководството на Мандатната комисия и ЦИК. Само за сведение заместник - председателите на Мандатната комисия бяха трима - съответно от БСП, СДС и БЗНС. Имената - Димитър Димитров, Александър Стамболийски и Петър Корнажев от СДС. Секретарят на комисията, добре известният и от следващия парламент Кирил Желев.
Техническите сътрудници на Мандатната комисия бяха така подбрани, че да изпълняват само указанията на Кирил Желев и на никой друг. Една от тях Бойка Щерева, на принципа, "Царят дава, пъдарят не дава", мотаеше експертите, въпреки, че имаха съгласието на председателя на комисията. Останалите действуващи лица в този фарс бяха Гиньо Ганев, митрополит Панкратий, ЦИК-аджийката Емилия Друмева и др. Със съвместни усилия, всички те в крайна сметка не допуснаха експертите на СДС до документите. Мойсеевият ковчег със завета, едва ли се е охранявал толкова строго. Това поведение на червените и розовите е обяснимо.
Но как да обясним поведението на Българското сдружение за честни избори? Неговият секретар Мирослав Севлиевски също отказа достъп на експерти от СДС до документите, с които разполагаше тази съмнителна организация. БСЧИГП възникна като общонационална структура буквално за броени дни, разполагаше с много пари, кой знае откъде, в нея влязоха твърде интересни хора.
По чии сили е била тази мащабна операция, можем и сами да се досетим. Още повече, че БСЧИГП също призна изборите за законни и честни! Междувременно отчаяни до крайност, членовете на НКС на СДС на 25 юли 1991г. се обърнаха за съдействие и помощ към Европейския парламент и Съвета на Европа с искане да им се осигури достъп до изборните документи??! Това нямаше ефект.
В крайна сметка СДС се примири и тръгна към избори, което беше груба грешка. Донякъде полууспехът на 39-те беше виновен за това. Конституцията беше приета, но ВНС се разпусна. Референдум за конституцията не беше насрочен, а това беше залегнало в споразуменията между СДС и БСП от кръглата маса. (Всъщност ВНС насрочи и веднага след това отмени референдум за монархия или република.) 39-те се върнаха в парламента, обаче не положиха клетва пред Дертлиловското недоносче.
Като сметнаха насрочването на избори, за голям свой успех, те забравиха всичко друго и се втурнаха да ги печелят. Напразно умните хора в СДС настояваха да не се правят никакви нови избори, докато не се разкрият механизмите на фалшификациите на старите избори, докато не се накажат престъпниците, и не се подсигурят условия за провеждане на действително честни избори. Никой вече не ги слушаше.
ВНС натрапи удобен за комунистите избирателен закон. И това не стресна 39-те. С една дума те се съгласиха да играят по правилата на противника, по старата система и при старите структури. Глупашка самонадеяност ли беше това, или престъпно нехайство, или нещо друго? В крайна сметка надделя линията на 39-те. Тя се наложи над останалите и ги увлече в избори, които не можеха да бъдат спечелени.
Филип Димитров и експертите престанаха да търсят изборните документи и се включиха в кампанията. Групата около Константинов и Вълчанов също спря да пише за фалшификациите и се ориентира да дава съвети и препоръки за новите избори. Всички бяха увлечени в безумното препускане "избори 91-ва", което завърши съвсем закономерно с нова катастрофа.

[ultrafutur]

А сега да се върнем малко назад, в горещите юлски дни, където бяхме оставили парламента да си приема конституцията. Когато 39-те го напуснаха на 14 май, групата ренегати и колаборационисти около Дертлиев останаха, за да му придадат легитимност и представителност. Тази операция е била подготвяна много отдавна. Доказателствата - всички останали в парламента бяха все на избираеми места в бюлетините или поставени, като кандидати в изключително сини райони, за които нямаше съмнение, че ще бъдат избрани. Примерно Петко Симеонов беше водач на листа в Пловдив, Стефан Стоянов - втори в списъка след Желю Желев в София и т.н. А кой кандидат, къде да бъде поставен определяха Петко Симеонов, Георги Аврамов и Стефан Гайтанджиев.
Изводът е ясен.Когато се появиха статиите за изборните фалшификации, ВНС ускори работата по конституцията. За да не си помисли някой, че и Мандатната комисия е ускорила работата си и най-после е представила доклада си за законността на изборите, ще избързам да кажа, че няма такова нещо. Само членът й Румен Воденичаров от свое име призна изборите, ръкопляскаха му и с това се приключи. Между другото той беше избран като мажоритарен кандидат на СДС в синя София (виж по-горе).
Така приемайки конституцията, ВНС не беше изяснило своята легитимност - случай безпрецедентен в световната история. (Всъщност за да бъда съвсем точен, през март 1991г. ВНС према едно решение, че изборите от 10 юни 1990г. са законни и честни. Втората точка на решението опровергава първата, но това е практика в законодателната система на България. По смешното е, че президентът Желев обнародва това решение със свой Указ в бр. 25 на "Държавен вестник" от 19 март 1991г. като се базира на чл 84 т. 1 от Живковата конституция.
Отваряме я и четем: "Приетите от от Народното събрание закони, решения, декларации и обръщения се обнародват от Държавния съвет в "Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след приемането им." Разбира се към датата на издаване на този Указ вече е станала цяла година откакто няма Държавен съвет. С някаква необяснима носталгия обаче президентът Желев, препраща към него. Не знам за какво е получавал пари тогавашният му правен съветник, но този Указ е нищожен. Защото при поправките на Живковата конституция, изрично е казано, че функциите на Държавния съвет се прехвърлят към Народното събрание, ако изрично не са предоставени на президента. А тъй като обнародването на актовете на Парламента изрично се дава като право само на президента с чл. 92 т.8 то е следвало това да бъде основанието за въпросния Указ. В сегашния случай решението на ВНС за признаване на резултатите от изборите е невалидно.)
 В това време президентът Желев беше насила замъкнат пред палатките на 39-те, където Блага Димитрова, го и целуна. Как горчиво съжаляваше той тогава за тази случка! Защото така излезе, че той подкрепя стачкуващите и гладуващи депутати. А ако си припомним едно от многобройните интервюта на абонирания за телевизионни изяви Нарцис - кметчето на София - Сашко Каракачанов, Желев е подкрепял колаборационистите. Според обидения Сашко - президентът всекидневно стигал до самоунижение с молбите си към дертлиевци да останат в парламента и да приемат така мечтаната от него републиканска конституция.
При положение, че хората около парламента ги биеха на влизане и излизане от него! "А после отиде да се целува с 39-те" - приключи възмутено обиденото Каракачанче.
 Докато 39-те гладуваха Дертлиловците се потяха във ВНС над конституцията. Не за друго, а защото кворумът постоянно падаше. Когато напуснаха 39-те, а малко след тях ДПС и БЗНС"Никола Петков" общо 80 депутати се оказаха извън парламента. Останалите 320 биха имали кворум, ако не бяха кой посланник, кой-зам.-министър, кой кмет на София, кой кръшнал по лични работи., кой директор на Солунската митница-АЧП.
Вместо със законния кворум от 201 души се работеше със 150-180 души. Останалите си бяха дали картите на колеги да гласуват вместо тях. (това се прави и досега).
Да си припомним телевизионните кадри в които депутатите Ходжов и Георги Аврамов гласуваха съответно с по две и четири карти. Помним и скандала с радиото, което "имало нахалството да брои" и да обяви на всеослушание как 150 депутати гласуват, а на таблото се изписват 254 гласа!!!
Тогава ВНС започна репресии над електронните медии, защото си "позволили да контролират парламента"!!? Да оставим настрана моралните аспекти на депутатската измама.( В Полша двама депутати бяха осъдени на затвор за гласуване с чужди карти.) Но без кворум от правна гледна точка, ВНС не може да заседава, камо ли да приема конституция!!?
 Защото това е грандиозно престъпление! Не стига, че е избран с фалшификации, не стига, че Мандатната комисия не е направила доклад, не стига, че няма решение на ВНС относно законността на изборите, но това да се приема конституция без кворум е върхът на нахалството. Защото това е държавна измяна, или по-точно държавен преврат.
Около подписването на конституцията също има какво да се каже.
Чл. 129 ал. 1 от Правилника на ВНС ("ДВ" бр.102 от 21 декември 1990г.) гласи: Статутът на народния представител е несъвместим с изпълняването на друга платена длъжност, освен ако е избран в правителството." Следователно кметчето на София Каракачанов, директорът на Агенцията за чуждестранна помощ - Петко Симеонов, посланничката в Белгия Леа Коен и редица други просто не са имали право да бъдат депутати! Ами ако прибавим и другите на платени вестникарски и партийни длъжности, като Стефан Продев например и др. ще излезе, от цялото ВНС са имали право да гласуват само стотина души. Този проблем неслучайно е подминаван, защото е много сладко да получаваш пари от няколко места едновременно без да правиш нещо особено. Например Петко Симеонов освен приятел на президента беше депутат, председател на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация, директор на в. "Демокрация", директор на АЧП, зам.председател на НКС на СДС, председател на фондацията "Свят за всички" и т.н. забравих - председател на Централния Изборен клуб на СДС - много важен пост.
Всъщност 309-те подписали конституцията, подписаха собствения си вечен позор! А си мислеха, че жалките им подписи ще узаконят, грандиозното беззаконие! "Никой не е забравен и нищо не е забравено!"
А сега гвоздеят на програмата:
 Ако си спомнята чл. 143 ал. 4 от Живковата конституция гласеше, че нова конституция или поправки в старата влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник". А чл. 92 т. 8 даваше право САМО НА ПРЕЗИДЕНТА с указ да обнародва актовете на парламента. Следователно новата конституция трябваше с указ на президента Желев да се обнародва в "Държавен вестник" и оттогава да влезе в сила. Дотогава действа старата. Само, че оня галфон "Кольо Ватмана", публикува конституцията ( в "ДВ", бр. 56 от 13 юли 1991г.) със своя подпис без да има право. Нещо повече той писа "Разпореждам" да се обнародва. А не само той, но и парламентът няма право на "разпореждане", защото чл. 79, ал 1 от Живковата конституция ясно казва какви са актовете на парламента - закони, решения, декларации и обръщения. "Разпореждане", тоест Указ е право на президента!
Някой явно е излъгал стария нещастник акад. Тодоров, че щом в § 9 от преходните и заключителни разпоредби на новата конституция пише, че председателят на ВНС публикува конституцията - това е законно. Не, г-н Тодоров, не е законно, защото и това изречение влиза в сила само след указ на президента и може да касае бъдещи конституции, но не и тази! Да не говорим, че не е правилно формулирано. Редно би било, да се приеме поправка в старата конституция, тя да се обнародва с Указ на президента и тогава г-н академик въз основа на влязлата в сила след публикация в "Държавен вестник" поправка ти да имаш право да обнародваш новата конституция. И това ми било академик! (Срам ме е, че г-н Тодоров опетни името на историците, какъвто съм и аз по образование. За щастие обаче, той не ми преподаваше в Университета.)
А сега правните последици от академичната глупост. Публикувана по този начин, конституцията не е в сила! Също, както ако беше публикувана в "Дума", "Демокрация", или "Царство България". За да влезе в сила трябва Указ на президента, а такъв до ден днешен няма. Абстрахирам се от другите нарушения, това е достатъчно, за да се докаже, че новата конституция няма правна сила! Но ето още едно доказателство. Конституцията е публикувана в бр. 56 на "ДВ" от 13 юли 1991г. Три дни по-късно в бр. 57 на "ДВ" от 16 юли с Указ № 221 на президента е обнародван Законът за МВР на основание на чл. 84 ал 1 и чл 92 , т. 8 от СТАРАТА ЖИВКОВА КОНСТИТУЦИЯ! Каква стана тя, господин президент? До 15 юли ( датата на Указ № 221) Вие правилно сте считали, че новата конституция (уж "обнародвана"два дни по-рано) не е в сила и сте действували по старата? Или пък след 13 юли нарушавайки новата конституция, издавате Указ № 221, поради, което Законът за МВР не е в сила? Кое от двете? На всичкото отгоре, на 12 юли ВНС се саморазпусна и се превърна в обикновено Народно Събрание.
С това си затвори пътя за конституционни поправки. Не само аз мисля така, така мислеха (тогава) и юридическите корифеи, някои от тях впоследствие министри на правосъдието - Светослав Лучников, Васил Гоцев и Йордан Ганев (ако не вярвате прочетете статията им "Новата конституция не е в сила" във вестник "Демокрация" година ІІ брой 166(432) от 15 юли - понеделник 1991г. публикувана на първа страница.) После обаче забравиха, че са мислели така. Аз обаче упорствувам и досега.
В крайна сметка отивайки на избори, 39-те улесниха комунистите да потулят фалшификациите, оставиха изгодна конституция и административни структури. Прекият резултат беше узаконяването на БСП.Неизяснен остана въпросът как се вписват в контекста на големия заговор публикациите на Константинов, Вълчанов, Топлийски, Цветков, и другите донкихотовци. Моето обяснение, е че от една страна те бяха нарочно допуснати от СДС за да плашат комунистите, какво би могло да се случи, ако не се разберат под масата (разпускане на ВНС и нови избори, които СДС се надяваше да спечели). В момента, който това беше договорено, трибуната на в. "Демокрация" им беше отнета. "Изтъка си платното, подритна си кросното".
И понеже главният редактор Волен Сидеров (най-успешният главен редактор на "Демокрация" докарал го до рекордния 400 000 тираж) явно си беше позволил повече, отколкото са му давали, скоро след изборите през октомври 1991г беше свален и заменен с удобния Енчо Мутафов, който съсипа вестника. А от друга страна пробивът в сценария стана, защото в разгара на горещото лято на 1991г. редактора на вестника Георги Спасов и директора му Петко Симеонов и двамата приятели и съратници на президента Желев бяха свалени от постовете им и изхвърлени с шутове от "Раковска" № 134. Дори постът директор беше ликвидиран. Това развърза ръцете на Сидеров и той "сгази лука".
А, че и комунистите искаха нови избори е ясно. 39-те им свършиха мръсната работа, като на практика прикриха фалшификациите на изборите и приемането на конституцията, в която после се и заклеха.
Още един аргумент, че с публикациите на Константинов/Вълчанов беше изпуснат духа от бутилката и комунистите се чудеха как пак да го натикат вътре. Когато изборната лъжа блесна с голотията си и нещата се развиваха в лоша за комунистите посока, за отвличане на вниманието премиерът Димитър Попов беше изпратен във Вадуц за да предизвика скандал, като откаже да се срещне на делови обяд с Негово Величество Цар Симеон ІІ.

С раздухването на този гаф вниманието на публиката отново беше отклонено в грешна посока. Вместо като премиер и (като секретар на ЦИК) да отговаря за 500 000 фантома на изборите, той обясняваше по телевизията, защо не е обядвал и е останал гладен. при това сценарият е включвал и двата варианта - ако се беше срещнал с Царя вой щяха да вдигнат републиканците, а като не се срещна с него, вой вдигнаха монархистите. И в двата случая резултатът би бил еднакъв и целта постигната - със скандала да се прикрият изборните фалшификации.

В първата статия на Михаил Константинов и Никола Вълчанов ("Демокрация" бр. 144 от 19 юни 1991г.) те писаха дословно: "... Защо поставяме въпросите си точно сега, толкова време след грандиозната фалшификация, наречена "Избори-90"?
Първо, благодарение на немарливостта на известни служби (курсивът мой А.Д.) информация за това се промъкна в обширна статия от Л. Аврамов и В. Цанов (в. "Демокрация" от 10 юни 1990г.), както и в кратко интервю на В. Цанов пак в "Демокрация" от 10 юни 1991г.
И второто , досега такъв материал практически не можеше да мине." Както е казано, който има очи да гледа, който има уши да слуша. Защото в последната им статия "Нужна ли е истината за изборите от 1990г." ("Демокрация", бр. 69 от 21.ІІІ.1992г.) двамата автори заеха примиренческа позиция.
И накрая нещо интересно за изборите от 1991г. Заместник-председателят на Изборния клуб на СДС Христо Иванов след победата на 13 октомври 1991г. стана шеф на предизборния щаб на д.р Желев в президентските избори от 1992г. Тогава "Дума" писа "Агентът Александър успешно ръководи кампанията на Желев". Защо обаче не го написа четири месеца по-рано?
В октомврийските избори от 1991г. паралелното преброяване на "Подкрепа" показа 4 до 6 % преднина на СДС вместо официалните 1.22%. СДС обаче не провери случая и прие официалните данни. Защо? Щяха да имат не 110, а 120 - 125 депутати. Нямаше да им трябват гласовете на ДПС, което в крайна сметка ги и предаде и свали от власт заедно с комунистите.
Трети въпрос. Ако Конституционният съд беше забранил ДПС, СДС щеше да има 110 депутати срещу 106 на БСП. При едни междинни избори за касираните депутатски места на ДПС, СДС щеше да ги спечели. Защо СДС натисна Конституционния съд да признае ДПС за законна партия? Четвърти въпрос.
Честни и законни ли бяха изборите на 13 октомври 1991г.? Помислете как се получи това 110:106:24 депутати за СДС:БСП:ДПС с такъв кантар-топуз? Задействан наляво в нужния момент от президента Желев с Боянските ливади. Не прилича ли това на последната сцена от пиесата "Големият заговор".
...А някои говорят, че сме демократична и правова държава. Ха-ха-ха - много им здраве! Накрая бих напомнил на действащите лица, сценаристите и режисьорите на големия заговор библейското:

"Бойте се от меча, защото меч отмъщава за неправда и знайте, че има съд." Йов 19:29


септември - декември 1992г.
град Пловдив
Александър Долев

[ultrafutur]

Комунистически клики все още управляват Източна Европа

Frankfurter Allgemeine, Mediapool.bg, 24.05.2007


Ако човек се замисли за по-късно проявяващите се последици на комунизма в Югоизточна Европа, може да се сети за една статия на Ленин, в която той обвинява капитализма дори за глада в Съветския съюз, предизвикан от плановата икономика. Когато едно старо общество загива, пише Ленин през февруари 1918 г., "неговият труп не може просто да се положи в закован ковчег в гроба. Този труп започва да се разлага сред нас, изгнива и заразява нас самите."

Ако погледнем кой кого е отровил и защо - по отношение на страните, които преди 20 години още се намираха под комунистическа диктатура, а сега са членове на Европейския съюз и НАТО, днес можем напълно да се съгласим с Ленин.

В известен смисъл последиците от подобно разлагане са единствената причина за това на различни страни като Унгария и България, Словения и Румъния все още да им се лепва етикета на посткомунизма. Смяната на системата от диктатура към демокрация и от планирана към пазарна икономика отдавна е направен в тези страни. Има свободни избори и решенията на избирателите се уважават в общи линии. Законовите рамки за процъфтяване на пазарната икономика са очертани и отговарят на нормите на Европейския съюз.

Още в средата на 90-те години, т.е. дълго преди присъединяването на Чехия към ЕС, Вацлав Клаус обяви края на прехода. Словения и Унгария дори успяха да предприемат някои стъпки към либерализиране още по време на комунистическия режим.

В България и Румъния процесът по налагане на пазарната икономика отне повече време и постоянно биваше прекъсван, но и там той е приключен от години. Това, което можеше да се планира и постигне политически, е направено. Естествено, навсякъде има държавни намеси в разрез с принципа за конкуренция, но от това страдат всички страни членки на ЕС. Промяната, която в момента се извършва в Югоизточна Европа, е резултат от влиянието на пазарната икономика и вече не подлежи на зададените параметри на един политически "проект".

Все пак, тази промяна се различава от спонтанната промяна в старите страни членки на ЕС. На изток естественото развитие бе нарушено от плановите хибриди на комунистическите клики, които си въобразяваха, че техните направляващи механизми ще работят по-добре от пазарните. Експериментът им наложи премахване на частната собственост и ликвидиране на собствениците.

Когато той се провали и завръщането към пазарната икономика стана неизбежно, вече нямаше буржоазия. Можеше да се потърсят законните наследници на избитите и преследвани собственици, но това противоречеше на интересите на старите клики, които изоставиха гръмките марксистки лозунги и в хода на приватизацията си присвоиха значителна част от народната собственост. На практика тази приватизация приличаше на повторно отчуждаване.

Наистина, имаше закони за реституция, но те третираха различно кандидатите за реституция и дори изключиха някои групи от хора от възможността да си върнат собствеността - не само национални малцинства, на които след Втората световна война им бе вменена колективна вина, но и семейства на аристократи и на еврейски едри собственици или бежанци и имигранти, приели гражданството на страните, в които са се установили.

Дори след смяната на системата ключови обществени позиции се заемат от стари комунистически клики - те са в промишлеността, финансовите институции, правосъдието, партиите, медиите и университетите. Нямаше революция, която да ги отстрани, нито окупационна сила, която да ги превъзпита.

Готовността на новата класа да се подчини на закона е ограничена. Тя нито има интерес да се преследват съдебно комунистическите престъпления, нито да се отстранят извършените от комунистите несправедливости. Тази нова класа никъде не се държи толкова безсрамно както в Румъния, където правителство и парламент дори правят всичко възможно, за да попречат на борбата с корупцията и организираната престъпност.

Но поведението на правосъдието в процедурата по реституиране в Чехия и Словения показва, че дори най-напредналите страни на прехода проявяват опасен недостиг в правната култура. Независимата правна система и справедливото производство не могат просто да се гарантират с една наредба. Може би ще са необходими още няколко десетилетия, докато се постигне едно достатъчно силно, независимо и способно да се утвърди правосъдие. От това обаче не следва, че не трябва да се предприема абсолютно нищо, както правят европейските институции.

Странен изглежда самият факт, че Европейският парламент настоява Турция да осъди геноцида над арменците, но не изисква от страните членки на ЕС да дадат под съд комунистическите престъпления.

Още по-обезпокояващо е, че европейските институции и съдилища, в частност Европейската комисия и Европейският съд, си затварят очите пред машинациите в правната система и систематичното дискриминиране, проявявани от националните съдилища при процедурите по реституцията. Това създава впечатление, че разлагането на комунизма вече е заразило европейското чувство за справедливост.

[nik]

АКО ИЗБОРИТЕ РЕШАВАХА НЕЩО,ЩЯХА ДА БЪДАТ ЗАБРАНЕНИ!Не бих взел становище,ако не бях провокиран от създателя на темата,който доста "убедително"посочи и окачестви народа ни,както и реакцията му за негласуване.Лично аз не гласувах,не съм промит и имам силна гражданска позиция-друг въпрос е дали е правилна,а в момента няма арбитър за това.Арбитър може да бъде  само историята ,но кой да я чака?Не обичам многословието,затова ще се опитам да обясня моя вот-на негласувал,защото това също е вот.Определено народа е мъдър-защото-- НЯМА АЛТЕРНАТИВА,НЯМА ЗА КОГО ДА ГЛАСУВА --И  ТОВА  ИЗЧЕРПВА ВСИЧКО!НЯКОГА МИ СЕ СТРУВАШЕ ,ЧЕ ПП АТАКА  Е НАЙ СЕТНЕ  АЛТЕРНАТИВА, но явно само ми се е струвало. Примери: -в Америка има две партии,изборите им са опияняващо шоу,но американците просто няма какво да избират-двете партии са лицата на една и съща монета,те просто са сиамски близнаци.В България положението е същото, но с повече партии, за да има за всекиго по  някаква идея и за ПО-ЛЕСНО ПОДВЕЖДАНЕ.Всичко е американски тюрлюгювеч.Всички партийни ръководства се кланят на един и същи господ,всички са кукли от един и същ куклен театър с един и същ режисьор.Изборите са само игра на демокрация,отвличащ маньовър и приспиване на народа с илюзията,че има права и ги/или не ги /използва.В края на краищата всичко се манипулира ,тотално , явно и арогантно в нарушение на нашите закони и конституция.ГОСПОДА,ОТ 1989г. НИЕ СМЕ НЕЗАКОННА ДЪРЖАВА, ПО  СМИСЪЛА НА НАШАТА СОБСТВЕНА КОНСТИТУЦИЯ И ЗАКОНИ! НЯМАМЕ НИТО ЕДНО ЛЕГИТИМНО ПРАВИТЕЛСТВО ИЛИ ИНСТИТУЦИЯ,НО НЯМА И КОЙ ДА РАЗСЛЕДВА!  ЗА КАКВО ГОВОРИМ ТОГАВА?

[ultrafutur]

ПРОФ. ЯНКО ЯНКОВ: „СДЕЛКАТА С ‘ИНТЕРНЕШЪНЪЛ УОТЪР’ Е КОРУПЦИОННА”


Не е ли изключително перверзно и безумно това, че днешната британска държавна власт проявява садистични претенции към тотално ограбения български гражданин, и в крайна сметка прилича на мършояд, надвесил се над останките от пищният пир на руският хищник?
 
            Ваши Превъзходителства,
            Дами и господа,
            ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
 
І.
            Обръщам се към всички вас с настойчиво искане да ангажирате своето внимание върху необходимостта да бъде проведено прецизно разследване на посочените от мен факти и обстоятелства, относно които моето категорично мнение е, че става въпрос за престъпление.
            Във връзка с това уточнявам, че повечето от основните факти, обстоятелства и елементи на това мое искане за разследване вече са били официално регистрирани и предоставени на вниманието на българския Главен прокурор и на българския Президент на републиката; тъй като обаче, личностите, заемащи тези висши държавно-властнически постове, са поставени на тези длъжности именно от българския клан на руската Червена мафия (чиито преданни слуги са били и продължават да бъдат), естествено досега те не са предприели нищо, което да има реален законосъобразен резултат.
            Уточнявам, също така, че настоящето писмо е част от общия документален комплект по третираната тема относно търсенето на наказателна и всякаква друга отговорност за корупционно организираната под покровителството на българските и британските политически и правителствени среди мафиотска дейност на български и британски фирми, подлагащи българското население на икономико-социален терор, евгеника и геноцид.
 
ІІ.

            От досегашните проучвания относно личността на престъпните дейци е видно, че:
            1) изключително успешно приложената в България схема на фалшиво водно концесиониране по своята същност е схема, която няма абсолютно нищо общо със същинската концесия и има единствено предназначението да осигурява шеметно престъпно забогатяване на местната и на транснационалната Мафия.
 
            2) тази схема съвсем не е патент на „мозъчните усилия на българският престъпен гении”, а е феномен, надеждността на който преди това е била добре отработена, практически изпитана и проверена в десетки други (предимно изключително бедни) държави и общества, характеризиращи се преди всичко с: а) наличието на мафиотизиран управленски елит, ползуващ се от изключително мощно престъпно траснационално и чуждестранно политическо и мафиотско менторство; б) привеждане и поддържане на местното население в състояние на изключителен икономически, социален и духовен примитивизъм; в) създаване и поддържане на изключително мощни силови и престъпни по своя характер обществени, парадържавни и държавни структури, всяващи не само пермаментен страх за ежедневното битово оцеляване на всички обикновени хора, но и налагащи твърдото внушение, че всеки, който се опита да се прояви като независим в политическо, икономическо, социално и интелектуално отношение подлежи или на демонстративен публичен разстрел, или на някаква друга (по същество достатъчно разбираема от всички, но външно и формално прикрита) форма на унищожение на него и на семейството му; г) създаване и поддържане на духовен климат на примитивен респект към геноцидната стратегия на престъпната местна и чуждестранна държавна власт; д) създаване и поддържане на система на пълна вътрешнодържавна и дори международна юридическа безпомощност на формиращото се гражданско общество и на неговите активно изявяващи се лидери.
 
ІІІ.

            Така, изпитанието и внедряването на тази схема води своето начало още през 90-те години, когато използувайки фалшивият аргумент за прилагане на правната фигура, наречена „водно концесиониране”, шест транснационални мафиотски корпорации поставят под своя тотален монопол и контрол изключително огромна част от световните водни ресурси.
            По-конкретно в случая с България става въпрос за това, че:
            1) През 1998 г. Софийският столичен общински съвет е взел решение за откриване на международен конкурс за отдаване на концесия на общинската водоснабдителна и канализационна дейност и фирма; самият конкурс е проведен в края на 1999 г. и през откомври 2000 г. влиза в сила 25-годишен концесионен договор, сключен между Софийската столична община и „спечелилият” конкурса британски консорциум „Интернешънъл уотър лимитид”, във връзка с което е и създадено акционерното дружество ”Софийска вода”, което е поело експлоатацията на водоснабдителните и канализационните дейности в София.
            Специално внимание заслужава обстоятелството, че решението за избора на „Интернешънъл уотър лимитид” е било взето в контекста на доста драматична ситуация, при която при първото гласуване в Комисията този избор е бил подкрепен само от шест членове на комисията, но след няколко дни, към към гласовете „за” се присъединили още трима души, в резултат на което решението било взето с 9 гласа  „за” и един „против”. Във връзка с това глусаване общинската съветничка Ана Янева (която е била член на тази комисия) е категорична, че присъединяването на въпросните три гласа е била станало след упражнен върху тях силен натиск, а моите (Я. Я.) лични проучвания сочат по категоричен начин, че абсолютно всички, които са били гласували със „за” са се намирали под достатъчно видима степен на зависимост от бившите и сегашните специални служби на Правителството и на Червената мафия.
            2) След това, с оглед нуждите на мафиотското манипулиране с водните и финансовите ресурси, консорциумът „Интернешънъл уотър лимитид” продал своя дял на компанията „Юнайтед ютилитис” и на Европейската банка за възстановяване и развитие и било предприето и успешно завършило така нареченото „трансформиране на собствеността”, при което на Столичната община са били останали само 25% от акциите на фирмата „Софийска вода” АД;
            3) тъй като след това започнали серия скандали, сравнително адекватно отразявани в медиите, Парламентарната комисия за борба с корупцията е била принудена да направи официалната констатация, че е налице „корупционна практика при сключването на концесията”;
            4) после е било образувано следствено дело, предназначението на което от една страна е било да успокоява общественото мнение, докато в същото време следователите и прокурорите (включително и тогавашният и сегашният Главен прокурор) са действували изключително като слуги, обслужващи престъпната мафиотска дейност;
            5) в същото време в медииното пространство става ясно, че фирмата  „Интернешънъл уотър лимитид” е била получила от Европейската банка за възстановяване и развитие един изключително колосален банков кредит, предназначен за инвестиции; при което, обаче, нито един лев от тази пари не е бил вложен в инвестиционна дейност, като повече от половината от тях веднага са били преведени в чужбина, а останалите пари били предоставени в касите на българския мафиотски политически и държавнически елит;
            6) в медиите е съобщено, че без да прави каквито и да са реални инвестиции, концесионерът драстично увеличава цената на водата, при което само от този именно подход е предвидено жителите на град София да бъдат ограбени до края на концесията с почти един милиард и половина левове;
            7) в медиите е съобщено, че така нареченият „концесионер” (който, всъщност, от юридическо гледище въобще не притежава такова качество!) прилага и редица други мафиотски финансови трикове и методи за ограбване, и например само от въведената така наречена „такса държд” само до края на тази година мафиотската фирма ще получи по напълно престъпен начин изключително шеметна по своите размери парична сума;
             сред общинарите и медиите става известно, че концесионерът категорично неизпълнява и отказва да изпълни сключеният от него договор по няколко основни показатели, а именно: а) загубата на вода; б) инвестициите; в) водопотреблението; г) цената на водата.
 
ІV.
            Подробностите както относно тези, така и относно редица други престъпни факти и обстоятелства са сравнително прецизно систематизирани в моите вече посочени официални писмени изложения до Главния прокурор, Президената на България и Западният дипломатически корпус в България, поради което не е нужно тук да бъдат отново възпроизвеждани.
            В същото време, обаче, една друга група факти и обстоятелства заслужават специално внимание и в настоящето мое изложение, въпреки че те вече са били предмет на разглеждане в предишните ми изложения.
            Става въпрос за фактите относно престъпната роля в тази мафиотска дейност на няколко изтъкнати членове на британското Правителство и британския Парламент.
 
V.
            В интервю, публикувано във в-к „Монитор” на 03.10.2002 г., вече бившият Министър на вътрешните работи на България генерал Богомил Бонев изрично, ясно и категорично е заявил, че:
            1) по-рано, когато е бил Министър на вътрешните работи е получавал специална информация, от която му е било ставало известно, че навсякъде по света, където фирмата „Интернешънъл уотър” е била спечелвала търговете за водна концесия, после, тя не само е отказала да предостави обещаните инвестиции, но дори е започнала да увеличава цената на водата; и че точно същото престъпно поведение точно същата тази фирма сега, след спечелването на търга, проявява и в Българпия;
            2) че неговото категорично мнение, съставено върху основата на така посочената специална информация е, че „Сделката с „Интернешънъл уотър” е корупционна”.
 


...

[ultrafutur]

VІ.
            В интервю, публикувано на 16 юни 2006 г. във в-к „Стандарт”, генерал Богомил Бонев ясно и изрично е заявил, че по времето, когато е бил Министър на вътрешните работи лично Министър-Председателят Иван Костов му е бил казал, че: 1) е получил писмо, написано и подписано лично от британският Министър-Председател Тони Блеър; 2) в това писмо британският Министър-Председател е бил написал на българският Министър-Председател, че ако обявеният конкурс за водната концесия не бъде спечелен именно от британската фирма, то България никога няма да бъде приета в НАТО; 3) поради тази именно заплаха българският Министър-Председател е направил така, че са били отхвърлени много по-изгодните предложения и конкурса е бил спечелен именно от най-лошата и най-неизгодната оферта.
            Във връзка с това интервю държа да отбележа, че Богомил Бонев е юрист по образование и по професия и като такъв превъзходно знае:
            1) че с това си интервю всъщност е извършил публично оповестяване на свидетелско твърдение за наличието на престъпление, извършено от Минстър-Председателя на Великобритания, и престъпление, извършено от Министър-Председателя на България;
            2) и че едно нормално правосъдие е длъжно да разпита: Б. Бонев като свидетел, а Иван Костов и Тони Блеър – като заподозрени в извършването на престъпление; както и да провери контактните механизми между двамата премиери и в частност да потърси въпросното писмо;
            3) при което трябва да се има предвид, че ако твърдението на Б. Бонев е било неотговарящо на истината, то в такъв случай то има правната квалификация на престъпление - от една страна против правосъдието, а от друга страна -  против двамата премиери; прокуратурата, обаче, не е била предявила обвинение срещу Б. Бонев, което означава, че не е оспорила истинността на неговото твъдение; а и двамата премиери също така не са предявили обвинение срещу Б. Бонев, от което   следва логичният извод, че и те не са оспорили неговите твърдения.
 
VІІ.
          На 06.02.2007 г. световните и българските медии съобщават, че британският министър по европейските въпроси Джеф Хун е започнал двудневно посещение в България, при което е разговарял с Вицепремиера и Министър на външните работи Ивайло Калфин;
            От публикувания  в медиите „Протокол” на проведеното на 03.04.2007 г. заседание на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е видно, че: 1) самият Председател на Комисията проф. К. Шушулов е оповестил и направил публично достояние фактът, че при него е било изпратено официално писмо; 2) от съдържанието на което е видно, че британският министър по европейските въпроси Джеф Хун е бил написал писмо, което е предоставил на българският Заместник-министър председател и Министър на външните работи на България Ивайло Калфин; 3) от това писмо е видно, че британският Министър е бил поискал от българският представител на висшата държавна власт да извърши нарушение на българските закони и да наруши суверенните права на българските граждани като обезпечи държавно-властническа ситуация, при която да бъдат уважени противозаконните (престъпните) искания на посочената британска фирма.
 
VІІІ.
            От текста на същото писмо на британския  до българския  Минстър става ясно и това, че подобно въздействие или натиск върху българския  Министър е бил упражнен и от предшественика на Джеф Хун - Дъглас Александър, както и от външната комисия в британския парламент.
 
ІХ.
            От публикация в медиите (посочена в изложението ми от 21 юни 2007 г.) е видно, също така, че през февруари 2007 г. аналогично писмо до българското Министерство на външните работи е било написано и изпратено и от британския депутат Гордън Марсден, и че впоследствие неговото писмо е било изпратено и достигнало до тогавашния Заместник-министър на икономиката Корнелия Нинова; която, на свой ред, също така била упражнила престъпно въздействие и влияние върху Председателя на ДКЕВР проф. Шушулов.
            Във въпросната статия се посочва, че въпреки първоначало изрично изразеното гледище, че „не са налице законови  основания за одобряването” на бизнес-плана на британската фирма, впоследствие и в крайна сметка „не след дълго хората на Шушулов дават зелена светлина и на 12 март е одобрен бизнес-планът на „Софийска вода” АД”за периода 2006-2007 г., в който план не само е предвидено покачване (увеличаване) на цената на водата, но и са били извършени фактически промени в условията на концесионния договор, с които промени са въведени нови и абсолютно недопустими престъпни посегателства върху интересите на абонатите на фирмата.
 
Х.
            В публикация от 01.11.2006 г. германската информационна агенция  „Дойче веле” се съобщава, че в шотландското издание “Скотсман нюз” и в британския вестник “Сън” са публикувани статии, в които се казва, че в специален доклад на две британски министерства е записано, че след присъединяването на България и Румъния към ЕС във Великобритания се е формирала ситуация, която е определена от специалистите като „потенциална заплаха от степен А2 от британската скала за престъпленията”, и при която „се очаква увеличение на джебчийствата, трафика на хора и други престъпления”. В рубриката на „Дойче веле” се казва, също така, че „Агенция Ройтерс също се занимава с темата, като уточнява, че авторите на доклада са министърът на имиграцията Лайъм Бърн и министърът по европейските въпроси Джеф Хун”, както и че този „доклад е изпратен и на британския премиер Тони Блеър”.
            За съжаление това, което е казано там, разбира се, е напълно вярно.
            Но дали това е цялата истина относно Втората хунска инвазия на Запад?
            Все пак, обаче, там, в тези материали, са оставени като напълно непоставени и неизяснени поне следните въпроси:
            първо: „Дали всички българи, които ще заминат за Великобритания, ще отидат там с цел да участвуват в „увеличаването на джебчийствата, или тези, които ще отидат с точно такава престъпна цел ще са несъизмеримо по-малко на брой от онези, които ще отидат, за да участвуват в увеличаването на икономическия и интелектуалния потенциял на Великобритания; и дали ще са съизмерими резултатите от дейността на едните и на другите български граждани?”;
            второ: „Поради какви причини – биогенетични или социално-икономико-политически – специално тези български граждани ще заминат там, за да се занимават с тази именно джебчийска дейност?”;
            трето: „Напълно невинна ли е британската държавна власт за тази масова хунска миграция на българските висококвалифицирани специалисти от всички сфера на обществения живот – както от сферите на науката, технологиите, медицината, строителството, така и от сферата на престъпността (включително и на джебчийството!), или и британската държавна власт има своята не само световно-историческа, но и напълно юридическа, вина?”;
            четвърто: „Дали миграцията на престъпността има еднопосочен или двупосочен вектор, и ако векторът е двупосочен – дали двата вектори са съизмерими по характера и по обема на посегателството върху жертвите?”.
            Като ясно и категорично заявавам, че съм напълно съгласен с фактите и аргументите, които британските правителствени служители изтъкват относно опасността за британското общество, идваща от българските и румънските джебчии, все пак в същото време, обаче, искам ясно и категорично да заявя, че считам следното:
            1) След като в продължение на почти половин век в България вилнееха кръвожадните орди на КГБ и българското население бе подложено на тотално икономическо ограбване от официалната държавна власт на СССР;
            2) след като в продължение на почти две десетилетия в България вилнееха още по-кръвожадните орди на българския клан на руската Червена мафия, създадена и намираща се под постоянен контрол на днешното посткомунистическо руско правителство и руската мафия;
            3) след като в продължение на всичките тези години обикновените български хора и най-вече българските интелектуалци се надяваха, че тяхното спасение ще дойде именно от Запада, включително и от Великобритания;
            4) -Не е ли изключително перверзно и безумно това, че днешната британска държавна власт проявава садистични претенции към тотално ограбения български гражданин, и в крайна сметка прилича на мършояд, надвесил се над останките от пищният пир на руският хищник?
            5) -Не е ли изключително перверзно и безумно това, че подплашените за живота си (и най-вече – за живота на децата си) български висококвалифицирани и всякакви други специалисти (включително и в сферата на джебчийството!) са брутално принудени да търсят спасение другаде, включително и във Великобритания, където същият този Министър Джеф Хун, който сам се натиска да бъде включен в дългият списък на виновниците за трагедията в България (включително и в списъка на джебчиите!!!) посреща тези нещастници със специални правителствени доклади за вземането на най-строги властнически мерки против тях?
            6) -Съизмеримо ли е джебчийството на българските джебчии във Великобритания с джебчийството на британския министър Джеф Хун в България?
 
ХІ.
            Ваши Превъзходителства,
            Дами и господа,
            ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
            Настоявам за прецизно разследване на всички посочени в настоящето изложение факти и обстоятелства, както и за търсенето на наказателна и всякаква друга отговорност за корупционно организираната под покровителството на българските и британските политически и правителствени среди мафиотска дейност на български и британски фирми, подлагащи българското население на икономико-социален терор, евгеника и геноцид.

Приложение:
1) писмо LPC-Embassy-020/ 10 май 2006 г.;
2) писмо LPC-Embassy-034/ 02 август 2006 г.;
3) писмо LPC-Embassy-069/ 05 март 2007 г.;
4) писмо LPC-Embassy-074/ 22 март 2007 г.;
5) писмо LPC-Embassy-083/ 26 май 2007 г.
6) писмо LPC-Embassy-084/ 21 юни 2007 г.

25 юни 2007 г.                                                                     Янко Н. Янков

[ultrafutur]

Ужасът продължава и днес...


Когато престарелите утихнали хора тътрят в предпоследни разходки краката си в днешния шум, ревящи коли и мръсен въздух, когато се качват в трамвая на Женския пазар, бързащи по инстинкт да седнат, а седнат ли, бъбрят си - трамваят е често тяхното единствено място за контакт, ти ги гледаш и се питаш: какви съдби са протекли зад сбръчканите лица.

Това са те - преживелите в единствения си живот злощастната участ да се родят тук и да изживеят заедно цели шестдесет години в една от най-мрачните дупки в човешката история, в клоаката на комунистическия строй.

Докато на Трокадеро техните връстници са се возели на скутери и са бързали да забравят ужасите на нациската окупация, слушайки джаз през дима на американските цигари; докато новото френско кино и литература са напирали в цветущата атмосфера на мира и красотата на живота, тук в последните магазини са привършвали хубавите платове, обувките със скърцащи подметки са изчезвали постепенно, а нощем камионите са откарвали от хубавите домове ужасените собственици към кланицата на лагерите и са настанявали на тяхно място брадясали зверове с каскети, убийци , препасани с червени ленти над лактите.

Често в немия ужас на 45-та сталинистките продажници са трошели главите на жертвите си с кирки, а общите гробове се издигали като гигантски къртичини.

Достатъчно било някакъв превъртял садист да посочи някого и да изкрещи: "Дръжте врага" и всички веднага са гледали да се вредят на първа линия в линча, за да не последват в дупката смазаната глава на нещастника.

Произволът на първите пет месеца и до днес не е изследван, цялото общество мълчи грозно, защото всеки косвено се е съгласявал и със страха и мълчанието си, с наведената глава е косвен съучастник.

Всички българи под ботуша на съветските окупатори са били принудени да сведат глави пред новите господари - комунистите. Те само това и чакали.

Нашите комунисти, другарки и другари, са най-гадната порода изверги, появявали се някога тъдява.

Кръволоци, крадци, садисти, лицемери, покварени лъжци, те никога не са имали друга цел освен да заживеят по-добре, много по-добре и са виждали единственото възможно средство за това в убийството на "народния враг", конфискуването на имотите му, както и в заробването на сънародниците си в клетката на комунистическата утопия , експлоятирайки ги зверски в името на своето собствено господство.

Разрушаването на нормалния свят, късането на пъпната връв на живота било нещо като главна цел в тяхната идеология.

Те извратено карали хората да скандират пред гроба на зачеркнатата си свобода колко щастливи щели да бъдат някога при комунизма.

Нямало голям избор, а повод за нови убийства било дори и по-тихото скандиране на комунистическите лозунги.

Това общество на нашите сънародници било заченато в греха на братоубийството,лъжата, страха и обеличаването на последните остатъци от човещина. Настъпил сатанински кървав мрак.

Хората просто изгубили сетивата си. Те виждали щастие в това да копат с кирки камънаците край бригадирските колички и предано получавайки мизерните дажби на купонните времена да работят като луди в името на партийния произвол.

Но това не било достатъчно за новите господари, докато по бреговете на западните страни хората танцували по дансингите вечер, докато щастливите младежи и девойки бързали с целувки да наваксат пропуснатите мигове на живота си през войната, тук се провеждали събрания, нарочвали се вътрешни врагове и шпиони, сурови мутри с карабини обикаляли във вечерния час кварталите, а само някоя загубила разсъдъка си девойка да имала глупостта да си сложи червило, веднага я пращали в каменоломната, където слез няколко изнасилвания угасвала с кървища по тялото си .

Налудничавата саморазправа се прехвърлила в университетите, врагове се търсели дори в семействата. Нататък историята продължава с дневника на комунистическата проказа. Тя продължава и до днес.

Вижте Гоце, вижте диктата на екскомунистическата каста, синчетата, дъщерите, вижте номенклатурата, продължаваща в неистовата си алчност да лочи, вижте ДС-апаратчиците, промъкнали се навсякъде и контролиращи всичко тук от гнездата на птиците до урните на умрелите и ще се отвратите от зловещия конструкт на уродливата метаморфоза на другарите.

Те продължават да се наричат помежду си другари. Аз бих заменил тази негодна заради тях дума "другари" със "съучастници".

През целия период те си бяха и са си до днес просто разбойници. Нагли престъпници, кретени, садисти, а съучастничеството като знак за преданост е главната им отличителна черта.

Няма морал, няма чест, няма човек, има само ПАРТИЯТА, стръвното забогатяване и плячкосване, тъпченето по главата на жертвите.

Целият днешен преход е огледално повторение на предишните изстъпления, а героите на зловещия калейдоскоп са точно същите другари.

Точно те откраднаха двайсет и пет милиарда долара, раздадоха си ги, хвърлиха народа си в мизерията на изплащането, разделиха си държавното имущество, заграбиха имоти, курорти, банкови средства, пенсионни фондове, затриха с хиперинфлацията спестяванията на хората, омерзиха надеждите на хората за освобождаване от комунистическия гнет.

И всичко това безнаказано ,другарки и другари. Няма провидение за българския пъкъл. Няма косъм паднал от главата на поне един от тях. Не.

Нещо повече надигат глави в неокомунистически реваншизъм и искат да се кланяме отново на идолите им.

На същите идоли, които обявяваха религията за опиум на народа, а предателството на ближния и убийството класовия враг като висша ценност на социалистическия човек.

Хората, преживели ужаса , сами ще се самозаровят, там в самотата на ковчега ще направят своята екзистенциална последна трагична крачка към нищото, урните ще побирет червения прах.

А Трокадеро, ами там младите продължават да се целуват, те дори не знаят какво точно е това комунизма.

Фамилиите от ЦК, Иван Славковци, Гоце, Р.Овч и компанията бригадири-генерали знаят. И още ни управляват.



Хан Крум, Български форум, Kafene 08.07.2007
http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-07-08_05.htm

[loengrin]

Невероятно истинна и прекрасна статия!!!!Бравоооо!!!Но ,как този робски народ може да се събуди?Как?С този стар,правещ го роб софтуер!Много страх, а свободата и страха са оксиморонни понятия знаем!!!Единственно сеч би оправила ситуацията тук и би измила срама......иначе както виждаме вече България я няма!!!ТЕ ПОГРЕБАХА БЪЛГАРИЯ!!!!

[ultrafutur]

14 масови гроба на убити по времето на комунизма чакат да бъдат разкрити в България.

С нелеката задача се е заел Йордан Маринов от казанлъшкия съюз "Истина", който разполага с подробна карта на местоположението им. Повечето гробове са от периода 1944-1954 г., когато са убити над 30 000 българи.
До момента Маринов е разкопал 2 масови гроба. В края на септември предстои разкриването на трети - този на летците от 6-ти изтребителен полк, който се намира в околностите на село Васил Левски, Карловско. В него през 1945 г. са погребани 18 разстреляни военни от три елитни ескадрили. Все още не е решено дали тленните останки ще намерят вечен покой в карловското гробище, или ще бъдат оставени на мястото и ще бъдат обозначени с паметна плоча.

"Избити са за два дни. Преди да умре, една баба от Карлово ми се изповяда. Разказа ми как са пищели, когато са ги засипвали с пръст. Молели са се да ги доубият, защото са виждали, че тъмнината идва. Било е страшно".
Съюз "Истина" е създаден през 1990 г. Днес в него членуват 38 души, които са провели 3860 антикомунистически мероприятия. Разкриването на масови гробове е само малка част от тях.

"Целта ни е да извадим тленните останки и да ги препогребем по християнски. Единствено така духовете на неопетите смъртници могат да бъдат успокоени" разказва Йордан Маринов.
Той открива и разкопава първия масов гроб през 1992 г. В него са погребани 22-ма осъдени от Народния съд "врагове на народа", застреляни в началото на 1945 г. Главите им са откъснати с прави лопати, а в черепите имало забити пирони.

"Много от жертвите са били доубити от Иван Дурмушев, циганин, когото МВР впоследствие прави капитан. Доживя до стари години, но умря като куче"1 спомня си 78-годишният фелдфебел Дамян Орлов, също член на съюз "Истина".

През 1951 г. Дамян Орлов е свързочник в радиотелеграфски взвод, който осигурява връзка между военната жандармерия при операцията срещу горяни в Сливенския балкан. През есента на същата година на десетина километра от село Габарево, Казанлъшко, са убити 16 младежи-горяни. Момчетата на възраст между 16 и 25 г. били разстреляни от упор. За откриването на масовия им гроб помага и книгата на проф. Диню Шарланов "Горяните, кои са те?", която е написана въз основа на секретните архиви на МВР.

"Станали са жертва на предателство. Убиецът Никола Христов е фелдфебел от въздушните войски. От ДС му дават задача да събере 16-тимата в черквата на Габарево. Уж за да ги обучава в конспирация срещу комунистите. После ги избиват. Убиецът не видя бял ден. Искаше да става големец при комунистите, но те го използваха и захвърлиха. Семейството му измря" спомня си 82-годишният Кръстьо Цветков. Архитект по професия, Цветков е един от хардлайнерите в съюз "Истина". През 1943 г. защитава военния завод "Арсенал" от американските летящи крепости с преградния огън от три леки противовъздушни оръдия. По същто време в Казанлъшкото военновъздушно поделение заедно с Цветков служи и убиецът на 16-те младежи-горяни Никола Христов.

Христо Ганев, учител по история от село Александрово, е един от участниците в разкопаването на масовия гроб край Габарево. Освен, че познавал отлично местността, той имал и личен мотив да участва в акцията. Калеко му Петър Николов е един от 22-мата екзекутирани след присъда от Народния съд казанлъчани. Родното село на Христо Ганев е център на земеделската антиболшевишка съпротива в първите години на комунизма.
През 1946 г. край една от местните кории е убит земеделският лидер Антон Бонев Петков. В престъплението участват и две 16-годишни ученички-ремсистки, които избождат очите на земеделеца с клечки. По-късно те стават известни партийни секретарки.

Близките на горяните, убити край село Габарево, знаели къде се намира лобното им място. Преди 89-а се страхували да го посещават. Все пак някои се престрашавали и ходели в усойната долчинка. И днес на едно от дърветата личат дупките от куршуми, скоито са разстреляни младежите.

"Всички черепи имаха дупка от куршум в тила или слепоочието. Някои бяха разбити с приклади на пушка, други с кирка. Аз трябваше да отделям черепите, които имаха контролни изстрели. От някои гръдни кошове извадихме по цяла шепа олово", разказва 45-годишният Стефан Гюлев, който подреждал извадените кости.

Класация на масовите палачи

Съюз "Истина" издирва сведения за престъпленията на комунистите, въз основа на които е съставена класация на масовите убийци генерали и офицери комунисти.

В нея сатрапите са групирани по брой на извършените убийства. 28-те души в класацията са разделени на три категории - с над 50, с над 20 и до 10 убийства.
Съставянето на зловещата класация започва през 1994 г. с анкетата "Кой е най-големият комунистически убиец, кога и къде е вършил своите злодеяния и къде са сега неговите синове и дъщери".
Тогава СДС имало бюро за разследване на злодеянията на тоталитарния режим с 8 сътрудници. Йордан Миланов е бил един от тях и обработвал писмата, пристигащи от цялата страна.

"Някои казанлъчани се страхуваха да дойдат лично и пускаха писмата и снимките на свои близки - убити или безследно изчезнали, под вратата. Така изработихме местната класация".

Първото място в Старозагорски окръг било заето от небезизвестния генерал-майор
*Стойчо Неделчев - Чочоолу с партизанско име пантерата. Той е извършител на 161 групови или индивидуални убийства.

*Христо Келчев - оперативен работник на ДС и посланик на България в Северна Корея до пенсионирането си. Келчев е покойник, но "има на сметката си" около 20 убийства.

*Марко Марков от село Дъбово, дълги години е началник на ДС в Казанлък. Освен убийствата на 22-мата казанлъчани, той ръководи екзекуцията на сливенските горяни и лично участва в разстрела на една от групите. Йордан Маринов успял да изброи 100 негови убийства.

*Петър Калайджиев е подбудител на 70 убийства. Преди 1944 г. бил сътрудник на царската полиция, след това на ДС. Той бил резидент на съветското военно разузнаване и на 9 септември лично изготвял списъците на осъдените на смърт. И до днес живее в Казанлък, но избягва да говори за миналото.
"На 93 години е, мина оттук точно преди 5 минути. Когато ни види, извръща глава встрани. Малко преди него мина синът на палача на Старозагорския затвор, който има 210 убийства. Баща му собственоръчно е обесил Никола Петков. После се похвалил, че "човекът умрял много бързо". Палачът увиснал на него, за да го довърши", разказва Йордан Маринов.

Петър Калайджиев е единия от тримата останали все още живи участници в класацията. Другите двама са:

*Иван Войников, който понастоящем живее в село Крън.

*Иван Цонев, който е родом от село Средногорово, Казанлъшко, но живее в София.

www.bgnauka.com

[ultrafutur]

"Спасибо, товарищ генерал"


Странна държава е днешна България. Малко след като малцина тихо отбелязаха годишнината от смъртта на убитият от комунистическите тайни служби Георги Марков, други хора официално поканиха у нас не кой да е, а един от най-силните хора в някогашното КГБ. Не, че можем да се заблуждаваме за някаква народна единност, но контрастът наистина е ярък.


Докато единственият ни полу-дисидент тъне в почти тотална забрава, легендарният заместник председател на КГБ ген. Филип Денисович Бобков издава трета своя книга у нас, посрещнат е като най-скъп гост и се държи сякаш е национален герой.


Че е герой, герой е. Зависи в какъв смисъл обаче. Филип Бобков оцелява при 11 различни лидери на КГБ, първият от които е печално известният Берия. Бобков може да се похвали и с основаването на Пети главен отдел на КГБ, занимаващ се с „геройско“ преследване на дисиденти, религиозни хора и евреи. Той лично е бил отговорен за преследването на фигури като Владимив Буковски, Натан Шарански и Андрей Сахаров.


Ген. Бобков остава в историята като един от основателите на мрежата от информатори на КГБ, а някои от любимите му методи са били да подлага политическите затворници на психотропни вещества или пък да ги изпраща в психиатрични клиники като форма на мъчение.


Тази биография по никакъв начин не му попречи през 2007г. ( а не 1897г., например)  да бъде посрещнат в София с овации и засипан с най-сервилни определения. Изпълнителният директор на издателство „Христо Ботев“ Красин Кръстев нарече времето на Бобков „велико“, а книгата му „изпълнена с доказателства за верността на една посока“. На пресконференция в „София Прес“ Кръстев определи комунизма като  „една прекрасна идея“ и се обърна на няколко пъти към присъстващите в залата с „другари“.


Председателят на Съюза на българските писатели Николай Петев бе още по-хвалебствен в думите си, може би и защото е главен редактор на книгата на Бобков „Последните 20 години“. С носталгия той отбеляза, че по времето на Бобков израстването на кадрите е било свързано с присъствието на сериозни качества и е нямало нищо общо с днешното „корупционно кадруване“.


Явно Бобков наистина притежава сериозни качества щом в продължение на близо 20 години е оглавявал всесилния репресивен апарат на КГБ. Друг е въпросът положителни ли са тези качества. Така например един от специалните таланти на ген. Бобков е било разпалването на етнически и религиозни конфликти, както и инсценирането на терористични актове като предтекст за твърда намеса на КГБ – в името на „запазването на реда“.


Петев нарича Бобков „отговорна личност“ и съжалява, че ние днес не създаваме такива. Въпреки че по-новата кариера на генерала доста напомня някои български сюжети. След промените, Бобков застава зад новия олигарх Гусински и участва в банката „Мост Банк“, както и в управлението на различни медии. Според съветолога Виктор Ясман, Бобков е „реалният директор на „Мост Банк“ и има близки връзки с Юри Лужков и бившия премиер Виктор Черномирдин.


Според Ясман, Бобков и няколко други негови колеги от КГБ изграждат „Московската нарко-група“, организирана престъпна групировка, която до голяма степен контролира прането на пари и разпространението на наркотици в бившия Съветски съюз. Ясман пише, че Бобков и приближението му са свързани с други стари кадри на организацията в райони произвеждащи дрога като Лаос, Бирма, Камбоджа, Корея и Виетнам.


В София прочуствената реч на Николай Петев завършва със „спасиба тавариш генерал“ и бурни аплодисменти. Но това е по-нормалната част от представлението. Ако дотогава поне се е говорило на български, останалата част от представянето на новата книга на ген. Бобков преминава изцяло на руски, както от негова страна, така и от неколцината журналисти – от издателство „Христо Ботев“ и от социалистическите официози „Дума“ и „ББТ“. Преводач липсва.


Ако на въпросното представяне са присъствали хора от по-младите поколения, то те със сигурност не са разбрали почти нищо. Все пак в България, въпреки че се канят величия от КГБ, поне вече не се изучава руски наравно с български. На фона на всичко останало обаче, това  е малък прогрес.


Присъствието на хора като Бобков в българската столица до голяма степен обясняват поведението на премиера Станишев, който смята, че „няма нормални хора, които да се интересуват от това, кой е бил агент“. Явно за Станишев и неговото обкръжение това да си е агент е нещо съвсем достойно и в реда на нещата, а ако случайно си на върха на агентурния апарат – то тогава си герой и по думите на Красин Кръстев - „личност с историческо значение“. Жалко, че президентът Първанов е бил прост агент, а не „личност с историческо значение“. Може би тогава България нямаше да е толкова бедна страна.


Но за момента е, а освен това изглежда гротескно зависима от мрачното си минало, особено на фона на останалата част от Европейския съюз. Трудно е да си представим, че тази България, в която в един месец гостуват Людмила Путина и Филип Бобков, а за годишнината от смъртта на Георги Марков официално не се обелва и дума, може да сътрудничи реално с европейските институции. Трудно е и да си помислим, че тази България може да върви напред. Но пък е много лесно да разберем, защо още с появата си на нашата политическа сцена през миналия век, българските комунисти са били наречени „безродници“.


Добри Димитров

http://www.point-of-view.org/
www.epochtimes-bg.com

[ultrafutur]

Годишнина


Всъщност две годишнини, ако трябва да сме точни. За едната се говори, за другата - не. Първо за годишнината, за която се говори:

"Сблъсъци в Будапеща по повод унгарската революция от 1956
Унгарската полиция използва сълзотворен газ и водни струи, за да разпръсне стотици демонстранти от крайната десница в столицата Будапеща." Да, в Будапеща протестират, че същите комунисти, които причиниха смъртта на десетки хиляди унгарци, днес отново държат кормилото на властта в Унгария.

Другата годишнина си е наша, българска. Когато в Унгария избухва въстанието, тук ДС /тогава тя се наричаше КДС/, по нареждане на Политбюро на ЦК на БКП предприема светкавични мерки. Биват арестувани и пратени в лагери десетки хиляди потенциални противници на режима. Десетки хиляди хора са пратени в лагери не заради извършени престъпления, не заради конкретни деяния, а само по подозрението, че не са верни на "народната власт", както тогава наричали комунистическата диктатура.

Много от тези хора никога не се върнали по домовете си. Помните вероятно разказите за Белене, за лагера "Слънчев бряг" край Ловеч, за Мирчо Спасов /чийто син плати за убийството на Андрей Луканов/, за Шахо циганина, убиецът на стотици доблестни българи. Всъщност Шахо убива и детето на родния си брат, за да докаже колко е верен на Партията, обаче убитите от него българи са много повече. Убити по нареждане на Партията и лично на другаря Живков.

Или не помните? Аз обаче си спомням и друго. В Унгария през 1956 година министър-председателят Имре Наги умря, но не предаде своя народ. Унгарецът Имре Наги умря заради своя народ. Тук, у нас влашкият циганин Тодор Живков пращаше българския народ да мре заради него. Заради неговата личност. Или по-правилно е да кажем - заради безличието му.


Днес и в Унгария, и в България отново управляват комунисти. Днес и в Унгария и в България хората живеят зле. В Унгария пак почват протести. А ние тук спим. Дали докато спим няма да дойдат, да ни вдигнат от леглата и да ни закарат в някой лагер, където да станем храна за прасетата? А после в магазините ще се появи евтино свинско месо. И народът ще е доволен от падането на цените.

В Унгария хората се вдигнаха заради думите на хазарина Ференц Дюрчани: "Лъжехме, за да спечелим." Тук неговият съплеменик Сергей Станишев участва в две завоевателни войни, хвърля милиарди за унищожението на народите на Афганистан и Ирак, като обрича на смърт българския народ, а българският народ си трае и се преструва, че нищо не забелязва. Урааааа! Да живее комунизмът, тоест демокрацията! И дрогаря Сергей!

Има обаче още една огромна разлика. Унгарците не са забравили кои са, и продължават да се борят за своята свобода. "Унгарски Боже, ние Ти се кълнем - кълнем се, че роби няма да умрем!" - пееха "Йилеш". На повечето българи робството май им харесва.Свикнали са с него.Народът, който никога не е признавал робството и никога не е държал роби се съгласи да се превърне сам в роб. Само че накрая оживяват единствено свободните. Робите измират и след години никой не си спомня, че даже ги е имало. Ето кое са забравили българите.

Сега ще ме питате откъде знам какво се е случило през далечната 1956 година, след като тогава още не съм бил роден. Ще ви кажа. През 1978-9 година в Старозагорския затвор се намираше един прочут измамник - Стефан Николов Качамаков от Русе. По същото време, в същия затвор се намирах и аз.

Само че преди да стане измамник, Качамака е бил политически затворник. Вкарали го за две години заради два вица срещу Тодор Живков. А преди да стане затворник, другарят Качамаков е бил офицер от КДС. И така, моят съзатворник ми разказа как една вечер другаря офицер получава няколко запечатани плика и двама старшини от Народната милиция за подкрепление. В пликовете се намирали адресите и имената на "народни врагове", които трябвало да бъдат арестувани.

Единият от "враговете" се оказал първият учител на Стефчо. Когато Стефчо научава, че учителят му е убит, не помня дали в "Слънчев бряг" или в Белене, хвърля пагоните. Става кинорежисьор, беше талантлив, наистина, и стихове пишеше.  Само че имал неблагоразумието да разказва вицове, в които се твърдяло, че другарят Тодор Живков бил - представете си! - говореща тиква.

После Качамака тръгва от затвор до затвор, за да умре в Ловешкия някъде в началото на 90-те години. Та оттам ги знам тези работи. Е, и от други хора. За Качамака се сетих, защото беше уникален случай. Навремето го бяха снимали в някакъв вестник заедно с отец Георги Гелеменов, щели да правят заедно партия. Но това е вече друга история.

А сега накъде? Каква съдба ще си изберем? Съдбата на Унгареца, който умира, за да живее неговия народ или съдбата на Стефан Качамаков, който почва с пасивна съпротива, за да се превърне в отрепка и да умре като куче в Ловешкия затвор? Защото каквито и сметки да си правим, ние ги правим без Кръчмаря, без Неговите закони. А Законите на Небето са такива, че за покорството пред Злото се плаща висока цена. Най-високата.

 

Ангел Грънчаров - Елтимир
24 октомври 2007 година
Ботевград

[Peacekeeper]

Комунист=чифут

[Eon]

значи всички комунисти са евреи 

И всички евреи са комунисти...

Малко не ми се връзват