Автор Тема: Още за цветовете  (Прочетена 8964 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 866
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re: Още за цветовете
« Отговор #15 -: Март 08, 2007, 09:10:03 am »
Цветове - Червен

"Аналогия в природата:

рози, ябълки, домати, други плодове и зеленчуци."


 :D ;D :D :D :P

Тука розите в кое влизат, плодовете или зеленчуците???

Плодовете, щото са сладки на вкус.

хаха, а според мен в подаръците ..... ;) :P
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Неактивен loige

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 28
Re:Още за цветовете
« Отговор #16 -: Март 14, 2010, 17:38:35 pm »
Черното означава омраза и злоба.Всички отенъцци на червеното от мрачно керемидено до блестящо алено свидетелстват за гняв.Необузданият гняв ще се проявява като мрачни червени проблясъци в тъмнокафяви облаци, а гневът , предизвикан от "благородно възмущение" е с ярък ален цвят, който без да е грозен, предизвиква неприятно усещане.Много тъмното и неприятно червено , близко до цвета, наречен "драконова кръв" издава животински страсти и различни чувствени  желания.Светлокафявото, което е почти като боята "сиена горена", издава скъперничество.Тежкият и тъмен зелено-кафяв е знак за егоизъм.Наситеното тъмносиво означава депресия, а мъртвешкобледият сив се свързва със страха.Светлозеленото е знак за измама, а кафяво-зеленото , по което обикновено има алени точки и проблясъци, свидетелства за ревност.Зеленото изглежда винаги означава приспособимост, а в най-лошия случай, когато тази приспособимост се примесва с егоизъм, се превръща в измама.Но когато цвета се избистря , той означава по- скоро желанието да бъдеш всичко за всички .В своя още по-висш , по-нежен и по-сияен аспект, то свидетелства за божествена способност за съпричастност.Привързаността се изразява чрез всички оттенъци на тъмночервеното и розовото.Наситеният и ясен карминеночервен цвят означава обикновена, силна и зрава привързаност.Ако към него се примесва кафяво-зеленото , това е знак за егоистично чувство.Чистото и бледо розово означава абсолютна и безкористна любов, която е възможна само при благородните натури.
Когато любовта се очиства от всички егоистични елементи , цветът и' се променя от мрачното тъмночервено на егоизтичната любов към най- изисканите оттенъци на бледорозовото, което напомня за първите лъчи на зората. Той се разпространява на все по-широки кръгове на щедра всеобхватна нежност и състрадание към всички нуждаещи се.
Ако към него се добави и нотка на религиозно синьо, това може да означава ясно осъзнаване на универсалното човешко братство. Наситеният оранжев цвят е знак за гордост и амбиция, а различните оттенъци на жълтото свидетелстват за интелект или интелектуално удовлетворение. Убитият жълт ,  коъто клони към охра, означава, че тази способност е насочена към егоистични цели, а яркият жълт е несъмнен знак за това, че интелектът е от най- висш тип. Бледиият и искарящ светложълт цвят на игликата свидетества за най- висше и безкористно използване на интелектуалните способности. Това е чистият разум, насочен към духовни цели. Всички оттенъци на синьото издават религиозни чувства- от нюансите на тъмното кагяво-сиьо на егоистичната религиозност или бледото сиво- синкаво на примесеното със страх служене на фетишите, до богатия , наситен и ясен цвят на искреното обожаване и красивия и блед лазурен цвят на тази най-висша форма на религиозност, която предполага себеотрицание и съюз с божественото Религиозните мисли на безкористното сърце са с много приятен цвят , арко сини като лятно небе. Виолетовият цвят изразява привързаност , съчетана с религиозност (червено със синьо) , и неговите най- нежни оттенъци неизменно свидетестват за способност да приемат висшите и красиви идеи и да се откликва на тях. Яркостта и наситеността на цветовете са мерило за силата и активността на чувствата.


Това е от книгата "мисъл-форми". :) :yes:
Добротата е нужна за душата, както здравето за тялото! /Толстой/

Неактивен arktur

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 130
Re:Още за цветовете
« Отговор #17 -: Март 31, 2010, 19:41:47 pm »

ЦВЕТОВЕ
Моята душа трябва да живее с ЦВЕТовете, да ликува при вида на жълтото, да чувства сериозността и достойнството на червеното; трябва да споделя, да стане съпричастна с мекотата на синьото.
Рудолф Щайнер

ЦВЕТът е неделима част не само от изобразителното изкуство. Той е непосредствено свързан с възприемането на заобикалящата ни действителност.
И макар привикнали с присъствието на невероятната феерия от багри, ЦВЕТът има научно обяснение за своя произход. Той от своя страна има съществено отношение към пресъздаването на действителността в изобразителното изкуство.


Настоящата разработка има за цел да се докосне до неизчерпаемия, вечно нов и пълен с вълшебства свят на ЦВЕТовете.Без претенции за пълна изчерпателност, стремежът е да се разгърне този въпрос от всички страни, обособяващи неговата цялост. В разработката е даден превес на теоретичните особености на ЦВЕТа, включващи физични, химични, психични и естетични влияния.

Теоретични основи


Виждали ли сте как блести сутрин капчица роса върху зеления лист на ЦВЕТе? Тази прозрачна водна капка е сякаш от разтопено сребро. А виждали ли сте след дъжд пъстроЦВЕТната дъга? Или сутрин на морския бряг слънцето да запалва широка огнена пътека в спокойните води чак до хоризонта?
Замисляли ли сте се къде отиват ЦВЕТовете нощем? Дори и в лунна нощ е незрима тъмночервената прелест на розата.
Художниците най-силно чувстват и успяват да предадат на хората вълшебството на ЦВЕТовете. За тях ЦВЕТлината и ЦВЕТът са език, с който изразяват чувствата си, разнообразието на своите усещания и настроения. Този език достига до нашите очи, често ние заставаме смутени и тръпнем пред неразгаданата магия на изкуството.
Картините по най-различен начин въздействат върху нашите представи. Художникът може да ни разкрие ЦВЕТове и нюанси, които даже не сме и подозирали, че съществуват. Известен е случая с френския художник Моне. Той нарисувал в Лондон Уестминстерското абатство. В онези времена, в началото на века, Лондон е бил често в мъгла и абатството изниква в картината със строгите си готически очертания, за голяма изненада на англичаните, през червеникава мъгла! Всеки е знаел, че мъглата има сив цвят, но червеникав- в никакъв случай! След появяването на картината на Моне били намерени обяснения на този оттенък- и червените тухлени фасади на лондонските къщи, и задимената атмосфера са били причини мъглата да изглежда червеникава.
ЦВЕТът може да създава и по абстрактни композиции, когато се разбива на по-тъмни и по ЦВЕТли масиви. ЦВЕТът може даже непосредствено да въздейства на нашето въображение и чувства. В творбите на импресионистите ЦВЕТлината е сюжетът, тя рисува, тя може да накара да заблести лазура или да помръкне пейзажа от черното.

 
Но преди да стигнем до изкуството...

Преди много, много години, когато облеклото се разнообразявало с тъкани от вълна, възникнал въпроса за оЦВЕТяването й. Боите се извличали от растения и животни много трудно и в нищожни количества. От древна Индия с кервани се пренасяло скъпоценното индиго. Керваните пресичали опасни джунгли, знойни пустини, ставали жертва на жажда, тропически болести и разбойници, които в денковете и сандъците намирали не злато и бисери, а бои, и то по-скъпи от златото.
Първите бояджийски работилници са възникнали преди около четири хиляди години в най-древните огнища на цивилизацията- Индия, Китай Египет. Едно от най-разпространените багрила е било индигото. То се извличало от листата на някои видове тропически дървета. Вероятно най-напред е било получавано в Индия, самото му название навежда на тази мисъл. Бавна е била процедурата за извличане на индигото. Листата на дърветата се накисвали във вода в огромни бъчви. Под действието на микроорганизми, които живеят върху листата, в бъчвите започвала ферментация. Разбърквали листата, кислородът от въздуха действал и на дъното падали едри парцали индиго. После то се изсушавало и боята била готова. Но в утайките на различните бъчви индигото било в различни количества и имало различни качества. Съдържанието му зависело от вида на растението и от мястото, където е расло. Тъканите, оЦВЕТени с индиго, придобивали красив и много траен син цвят. През VIII век арабски търговци пренесли индигото в Европа. Много по-късно, през XVI век, корабите на Колумб достигнали Северна Америка и индигото започнало да се внася и от там. При това интересът към него нараствал все повече. Търговията с това багрило станало доходно занятие.
Дълга история има и пурпурът, онази ярка червено-виолетова боя, която години наред е била привилегия само на царете и техните семейства, защото е била извънредно скъпа. Пурпурът се получавал от един вид охлювчета, които живеят в Средиземно море. Тялото на охлювчетата не е оЦВЕТено. Обаче, ако се раздроби във вода, се получава сок, който под окислителното действие на кислорода от въздуха придобивал пурпурен цвят. Пурпурът  бил по-скъп и от златото, защото за получаването на 1гр. боя са били нужни около 10000 охлювчета. Известно е например, че Юлий Цезар е издал разпореждане, съгласно което в Римската империя, пурпурни дрехи е имал право да носи само императорът и членовете на неговото семейство. По-късно започнали да се обличат в пурпурни дрехи и лицата, заемащи важни длъжности в Империята. Поради това те били наричани пурпурати. Единствено египетската кралица Клеопатра си е позволявала лукса да оЦВЕТява с пурпур платната на кораба, на който плава.Такива са били и платната на кораба, с който е избягала след поражението й при Акциум.
За пурпура се разказва и една легенда. По време на едно от многото плавания на гръцкия митически герой Херкулес кучето му се нахвърлило върху едно охлювче. Твърдата му черупка порязала венците на кучето и кръвта обагрила охлювчето. То станало пурпурно. Този цвят поразил с красотата си Херкулес и той зарекъл охлювчето да дарява хората с пурпурна боя.
В действителност, скъпият пурпур имал доста ограничено приложение. Червена и оранжева боя са получавали от корените на едно тревисто растение, наричано брош (брожд). Червената боя от броша по важност е била на второ място след индигото. Тя била по-лесно достъпна, защото брошът расте в Европа. Още през 450г.пр.н.е. имало цели плантации от брош, за тях споменава древногръцкият историк Херодот, а стотина години по-късно Александър Македонски в една битка с персите използвал брошовата червена боя за една хитрост. Той заповядал на войниците да намажат тук-там дрехите си с червена настойка от брош и хубаво да се наспят през нощта. Когато на следващото утро персите се огледали, те видели, че пред тях има малоброен, изтощен и окървавен противник. Нахвърлили се непредпазливо. Александър Македонски това и чакал. Бодрата му войска енергично се втурнала срещу персите и спечелила сражението. Било 330г.пр.н.е. Оттогава и до днес ЦВЕТовата маскировка заема важно място във военното дело.
ОЦВЕТяващото вещество в броша се нарича ализарин. То има жълт цвят. Червения цвят се получава, ако преди това тъканта се накисне в разтвор на стипца.
Интересна е историята и на другите естествени бой. Жълтият цвят се получавал от шафрана, добиван от минзухара. Става дума за същия шафран, който понякога в наши дни добавят към тестото, за да му придадат апетитен вид. В Рим с шафран са оЦВЕТявали улиците, по които са срещали императора с победоносната му армия. Шафранът се е ценял в Европа твърде високо. В историята е известен един сериозен конфликт между Италия и Швейцария от XIV век. Така наречената “Шафранена война”, защото в тази война главната плячка не са били територии и злато, не прекрасни принцеси, а 800 фунта шафран!
В продължение на много векове хората са успели да се научат да извличат от животни и растения и да използват всичко на всичко тридесет естествени бои. Едва през 1856г. химията започва да създава ЦВЕТове. Тогава било получено първото изкуствено багрило. В Лондонския химически колеж, студентът Перкин работел върху поставената му задача да получи хинин (по онова време особено нужен на английската империя). Перкин многократно окислявал анилин, но все не получавал хинин. Случайно той забелязал, че при попадане на продукти от окисления анилин върху парченце плат, то се оЦВЕТявало във виолетово. Перкин, които тогава бил едва 18 годишен се обърнал за помощ към приятеля си- художника Черч. Те двамата продължили експериментите. Бащата на Перкин бил богат човек, с усет към финансовите операции и откритието на сина си използвал за създаването на първата в ЦВЕТа фабрика за бои.
Боята на Перкин била наречена анилинов пурпур. Обаче в историята на химията за първо синтетично багрило се счита не тя, а ализарина, който бил получен през 1869г. от немските химици Гребе и Либерман. Първоначално те установили какъв е химичния строеж на ализарина от броша, след това го получили по изкуствен път от антрацен. Значително по-късно, през 1897г., немски химици получили по изкуствен път и индигото.
Франция, законодателката на модата в ЦВЕТа, започнала да изпробва анилиновия пурпур под названието “мовеин” (по френското наименование на ЦВЕТа на ружата). Коприните с цвят на ружа имали огромен успех. Модата от Франция се пренесла и в Англия и тогава, в нейна помощ заработила с пълна пара фабриката на Перкин.
След пет хилядолетия царство на природните багрила само за стотина години химията ни предложи огромно разнообразие на ЦВЕТове по състав и свойства. Но, разбира се, това стана възможно едва след дълбокото познаване на строежа на веществата.


За ЦВЕТлината ...

Какво означава ЦВЕТът
ЦВЕТът има непосредствено отношение към ЦВЕТлината. Той не принадлежи към онези свойства на предметите, които определят тяхната същност. ЦВЕТът се появява и съществува докато тялото ЦВЕТи или се оЦВЕТява. Когато настъпва дълбок мрак и царственият пурпур престава да има пурпурен цвят. Със залеза на слънцето ЦВЕТовете постепенно посивяват и изчезва различието в багрите. След това всичко става повече или по-малко тъмно. Ако пламнат прожектори или ЦВЕТнат електрически лампи, ЦВЕТовете отново се появяват, но в по-други нюанси, по-различни от тези в слънчевия ден. Затова, ако искаме да разберем какво представлява ЦВЕТът, е необходимо да започнем със...


ЦВЕТлината

Обяснението на природното явление ЦВЕТлина е извървяло дълъг исторически път. Най-дълъг период владее тезата за божествения произход на ЦВЕТлината. С развитието на природните науки тези обяснения не задоволяват учени като Галилей и Нютон и се търсят други теории, правят се опити за тяхното доказване.
До времето на Нютон (1642-1727) учените са обяснявали ЦВЕТлината, излъчвана от даден източник като поток от частици, наречени корпускули. Корпускулярната теория   за ЦВЕТлината или теория на частиците има не малък исторически път и убедителни доказателства. През 1905г. Айнщайн предположил, че ЦВЕТлината се движи във вид на “кванти” енергия. По-късно тези кванти биват наречени фотони. Сега фундаменталното понятие ЦВЕТлина е обяснено теоретично и има строг математически модел, благодарение на квантовата електродинамика, обединяваща вълновите свойства и свойствата на бързо движещите се частици. От такава гледна точка ще споменем и свойствата на ЦВЕТлината:
Отражение, пречупване, поглъщане и поляризация.
Основен закон, свързан с отражението на ЦВЕТлината е, че ъгълът на падащата ЦВЕТлина е равен на ъгъла на отразената. Ъгловото разпределение на отражението от своя страна определя дали повърхностния слой е гланцов или матов. Ако коефициента на отражение е еднакъв за всички дължини на вълните от видимия спектър, повърхността ще изглежда бяла. При по-голям коефициент на отражение на част от дължините на ЦВЕТлинните вълни повърхността ще изглежда оЦВЕТена. Ето защо златото изглежда жълто, среброто- бяло, а медта- червеникава.
При преминаване на ЦВЕТлината от една среда в друга, например от въздух във вода, ЦВЕТлинният лъч не се движи в права посока, а се отклонява под някакъв ъгъл спрямо падащия лъч. Понятието пречупване на ЦВЕТлината е въведено от Нютон в края на XVIII век, но теоретичното му описание е направено два века по късно. Показателят пречупване на ЦВЕТлината практически е константа за всяко вещество и се определя при обикновена ЦВЕТлина. Той зависи от следните фактори: дължина на вълната, температура и структура на материала.
Едно от най убедителните доказателства за вълновия характер на ЦВЕТлината е интерференцията. Когато две ЦВЕТлинни вълни се наложат една на друга, тяхната амплитуда или се удвоява, или затихва, в зависимост от фазовото съвпадение. Явлението интерференция не предизвиква унищожаване на ЦВЕТлината, а само преразпределяне на нейния интензитет.
Пълното отражение на целия спектрален състав на ЦВЕТлината от дадена повърхност я определя като бяла. Обратно- пълното поглъщане на ЦВЕТлинния спектър от дадена повърхност предизвиква усещането за черна повърхност. Най същественият механизъм за получаване на ЦВЕТа е селективното отстраняване от ЦВЕТлинния спектър на някои дължини на вълните за сметка на поглъщането. Погълнатите дължини на вълните липсват в отразената ЦВЕТлина и ние възприемаме цвят, допълнителен на погълнатия. Допълнителният цвят се определя като при наслагване на видимия цвят с неговия допълнителен се получава усещане за бяло. Черният цвят поглъща ЦВЕТлината от целия видим спектър, за разлика от белия.
Обикновената ЦВЕТлина по принцип се разпространява във вид на вълни, разположени във всички равнини успоредни на посоката на ЦВЕТлинния лъч. При преминаване на ЦВЕТлината през определени вещества, наречени поляризатори, нейното разпространение вече става само през една от тези равнини. Това явление се нарича поляризация на ЦВЕТлината. Поляризираната ЦВЕТлина има значение в само в аналитичната практика, защото човешкото око не възприема разликата между поляризирана и неполяризирана ЦВЕТлина.

Електромагнитен спектър
От физиката е известно, че ЦВЕТлината се разпространява с голяма скорост в пространството. Историята, свързана с измерването на тази скорост, започва от Галилей (1665) и завършва с американския физик Михаелсон (1931). Сега е доказано, че ЦВЕТлината се разпространява във вакуум със скорост 299792км/с. Когато ЦВЕТлина преминава през някакво вещество, скоростта намалява, но това не се отразява на възприемането на ЦВЕТа.
Електромагнитните вълни и в частност ЦВЕТлината имат две основни характеристики: дължина на вълната и честота, които не са независими една от друга. Всяко електромагнитно лъчение се характеризира с определена дължина на вълната, която е обратно пропорционална на честотата му. Могат да бъдат обособени следните групи електромагнитни лъчения, на базата на тяхната дължина на вълната:

1.   силова област
2.   звукова област
3.   радио вълни
4.   микровълнова област
5.   инфрачервена област
6.   видима област
7.   ултравиолетова област
8.   рентгенова област
9.   област на гама-лъчение
10.   космически лъчи



Неактивен arktur

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 130
Re:Още за цветовете
« Отговор #18 -: Март 31, 2010, 19:46:59 pm »
Цветове 2.


Кои електромагнитни вълни се възприемат като ЦВЕТлина?
Всички тела излъчват електромагнитни вълни в резултат на термично движение на елементарните им градивни частици (атоми и молекули). При повишаване на температурата телата излъчват достатъчно видима ЦВЕТлина (започват да ЦВЕТят). В зависимост от степента на нагряване те излъчват различна по спектрален състав ЦВЕТлина.
Слънчевата ЦВЕТлина съдържа електромагнитно излъчване от целия видим спектър на електромагнитните вълни и се възприема като бяла. Но слънцето излъчва и вълни от инфрачервения (топлинен) и ултравиолетовия диапазон.
Още в древността хората са забелязали удивителната красота на небесната дъга, наслаждавали са се на ярките ЦВЕТове и преливането на тоновете, но дълго време не са и подозирали, че чрез дъгата природата сама разкрива състава на слънчевата ЦВЕТлина. В библията се твърдяло, че дъгата е предзнаменование от боговете за легендарния Ной, че потопът свършва.
Едва преди около 300 години Нютон успял да обясни произхода на небесната дъга. Той пропуска сноп слънчева ЦВЕТлина през призма и наблюдава, че тя се разлага и получените ивици от ЦВЕТове нарекъл спектър. Въпреки, че спектърът е непрекъснат, всички ЦВЕТове плавно преливат един в друг, Нютон ги разграничава на седем спектрални цвята по аналогия на седемте нотни знака. ЦВЕТовете се подреждат така: червен, оранжев, жълт, зелен, ЦВЕТлосин, тъмносин и виолетов. Нютон доказва също че “оЦВЕТените” ЦВЕТлинни лъчи могат отново да се сумират отново до бяла ЦВЕТлина ако се пропуснат през друга призма подобна на първата, но обърната обратно.
Общоприето и доказано впоследствие е, че спектралните ЦВЕТове са 6, а не 7, както е предположил Нютон. Направено е сливане на двата сини цвята (син и индиго). Спектралните ЦВЕТове са подредени винаги по един и същи начин и имат следните дължини на вълните:


виолетов   400-430нм
син   430-490нм
зелен   490-550нм
жълт   550-590нм
оранжев   590-620нм
червен   620-700нм


Човешкото око реагира на електромагнитно лъчение с дължина на вълната от 360 до 780нм. Електромагнитните лъчения с малко по-малка дължина на вълната, наречени ултравиолетови лъчи, окото не възприема като ЦВЕТлина. Същото се отнася и за топлинните (инфрачервени) лъчи (над 780нм).
Ако още веднъж се върнем към красотата на дъгата, ще забележим, че ЦВЕТовете плавно преливат от червен до виолетов. При това червения и виолетовия цвят са на двата края на спектъра и не влизат в допир. Нека огънем в пръстен спектъра. Червеният и виолетовия цвят ще се допрат. Така се съединяват всички хроматични ЦВЕТове в един кръг на ЦВЕТовете. При смесването на червен и виолетов цвят се получава пурпурен. В природата няма нито един източник, който да ЦВЕТи с пурпурна ЦВЕТлина. Тя не принадлежи към слънчевия спектър и не е хроматична ЦВЕТлина. Но тя е необходима за изграждане на цялостния набор от ЦВЕТове. Въпреки че няма тяло, излъчващо пурпурна ЦВЕТлина, това не значи че няма предмети с пурпурен цвят. ЦВЕТът на предметите е нещо различно от ЦВЕТа на ЦВЕТлината. Прието е ЦВЕТа на ЦВЕТлината излъчена от източниците на ЦВЕТлина да се нарича емисионна ЦВЕТлина (емисия означава излъчване). Тогава се говори за емисионен спектър. Към него изкуствено е включен пурпурния цвят. ЦВЕТовете в спектъра наричаме хроматични- както беше пояснено те имат определена дължина на вълната (с уговорката за пурпура).
ЦВЕТлината и образите, обаче, се възприемат от окото.
То е най-съвършения оптически прибор. ЦВЕТлинните лъчи се събират от лещата върху ретината на окото. В ретината ЦВЕТлината се възприема от ЦВЕТлочувствителни клетки, които са два вида- “пръчици” и “колбички”. Химичния състав на тези клетки е различен. Под действие на ЦВЕТлината в тях се извършват сложни химични процеси, в резултат на  които по нервни влакна в мозъка се предават електрични импулси, възприемани като ЦВЕТлина, цвят, контраст и т.н. Установено е, че в окото на човека има над 100млн. ЦВЕТлочувствителни клетки. От тях едва 5-6% са колбички, а именно те са тези, които “различават” ЦВЕТа. Пръчиците са по-чувствителни към ЦВЕТлината- те реагират на много слаба ЦВЕТлина, без да дават информация за различните ЦВЕТове. Тези различия обясняват
Механизма на ЦВЕТното зрение

Съществува теория, разработена от Юнг и Хелмхолц, базирана на наличието на три вида ЦВЕТлочувствителни елементи в човешкото око. Едни, поглъщащи и реагиращи на червена ЦВЕТлина, други- на синя, трети- на зелена. Тази теория е свързана с правилото за смесване на ЦВЕТовете.
Интерес представлява решението на задачата за определяне спектъра на поглъщане на всяка група ЦВЕТлочувствителни клетки. Подходът се базира на някои физиологични особености и отклонения на ЦВЕТното зрение на окото. Известно е, че има хора, които не различават ЦВЕТовете- при мъжете са около 8%, а при жените 0.5%. За друга група хора, наречени дихромати, всеки предмет има два цвята. Може да се предположи, че тези хора нямат ЦВЕТлочувствителни елементи за третия основен цвят. Има три вида дихромати - нечувствителни към червения, към зеления или към синия цвят. При измерване на ЦВЕТовъзприятието на тези три типа хора могат да се получат точните три криви на спектрално поглъщане. Практиката е потвърдила наличието на трите вида дихромия. По този начин са определени и кривите на спектралната чувствителност на нормалното човешко око.


Основни зрителни характеристики
Хората различават предметите и ЦВЕТовете на телата благодарение на разделителната способност на окото. Под разделителна способност се разбира способността за различаване на две най-близко разположени точки, близки ЦВЕТни оттенъци (нюанси) или точки с малка разлика в оЦВЕТеността. Съществуват няколко вида разделителна способност на базата на тези признаци.
Геометричната разделителна способност зависи от концентрацията на фото-рецепторите в “жълтото петно” и е различна за различните хора и възрасти. Характеризира се с ъгъла, под който две точки все още могат да се наблюдават като отделни. Минималният зрителен ъгъл се нарича критичен. Колкото по-малък е той, толкова по-висока е разделителната способност. Реципрочната стойност на този ъгъл се нарича острота на зрението.
Контрастната разделителна способност зависи от оЦВЕТеността на наблюдавания обект и от фона, върху който се намира той. Минимална разлика между яркостите на обекта и фона, която може да се възприеме от окото се нарича прагова яркостна разлика.
ЦВЕТната разделителна способност се характеризира с минималната разлика в ЦВЕТа или оттенъка му, който все още може да се различи със сигурност. При разглеждане на тази разделителна способност е установена следната особеност: в началото и в края на видимия спектър окото има значително по-висока ЦВЕТна резолюция, в сравнение с жълто-зелената област. Прието е, че окото на човека различава около един милион ЦВЕТни нюанса, като по-голямата част (около 80%) са в диапазона под 500нм и над 600нм.
Адаптацията е друга характеристика на зрението, определена от способността на окото да се приспособява към различни нива на яркост на зрителното поле и ЦВЕТа, който от своя страна е свързан с изменение на чувствителността на окото. И двата вида адаптация се проявяват и действат едновременно. Яркостната адаптацията има три етапа- начален, преходен и краен, като за пълна адаптация при преход към тъмно са необходими около 30мин., а от тъмно към ЦВЕТло около 10мин. ЦВЕТната адаптация е процес на приспособяване на окото към нов цвят при постоянна оЦВЕТеност. На диаграмата е показано, че скоростта на спадане е различна за червените, зелените и сините фоторецептори. Доказано е, че ЦВЕТната адаптация зависи от предварителната умора на фоторецепторите и не зависи от оЦВЕТеността на наблюдавания предмет. Влияе й емоционалното и психическо състояние на човека.
Контраст се нарича изменението на възприятието, в зависимост от изменението на дразненето на фоторецепторите при смяна на един ЦВЕТен образ с друг. Различават се: последователен контраст, дължащ се на инертност в процеса на наблюдение и едновременен контраст, дължащ се на възбуждане на съседните на фоторецепторните зони.
Метамеризъм е явление, при което ЦВЕТове, изглеждащи еднакви при един вид ЦВЕТлинен източник, не се възприемат като еднакви при оЦВЕТление с друг вид източник.


За ЦВЕТа...


“Във възприятията има сладост, горчивина, топлина и студ, а така също и цвят. В действителност има атоми и пустота.”
Демокрит

Трудно, дълго и често пъти с погрешни констатации човечеството е опознавало магията на ЦВЕТообразуването. Древният Демокрит е смятал, че съществуват четири основни цвята: бал, черен, червен и бледо жълто-зелен. Останалите ЦВЕТове приемал за продукт на техни смеси.
Аристотел предположил, че ЦВЕТът съществува скрит във всички тела и става явен под въздействието на ЦВЕТлината.
Арабският учен АлФарис през XIV век обяснил дъгата чрез отражение или пречупване на ЦВЕТлината от водните капчици.
Нютон през XVII век доказва, че ЦВЕТовете съществуват в бялата ЦВЕТлина и успява да я разложи чрез призма на ЦВЕТовете на дъгата.
Особено значение има многогодишният труд на Гьоте “Теория на ЦВЕТа”.
Трудно е да се посочи най-значимия исторически и научен принос за развитието на науката за ЦВЕТовете: на художника Леонардо да Винчи, на физика Нютон, на поета Гьоте. Може би тяхното сътрудничество между гении в различни области на човешкото знание допринася за постепенното изясняване на природата на явленията, свързани със ЦВЕТлината и ЦВЕТа.
Обща теория на ЦВЕТа
Тя обяснява състоянието на обектите в природата, като се опира на изучаването на:
физическата природа на ЦВЕТлината
механизма на поглъщане или отражение на ЦВЕТлината (оптически свойства на веществата)
възприемане на ЦВЕТовете от наблюдателя
химически строеж на веществата
Съвременното гледище за ЦВЕТлината се базира на вълновата и корпускулярна теория. Вече е известно, че ЦВЕТът е усещане, предизвикано в очите и мозъка ни от различни дължини на вълните или енергия на фотони, на която реагираме чрез възприятието за цвят. При взаимодействие на дневната ЦВЕТлина с телата могат да се наблюдават следните случаи:
Всички лъчи на видимата ЦВЕТлина напълно преминават през прозрачното тяло или се отразяват от непрозрачното. В този случай прозрачното тяло е безЦВЕТно, а непрозрачното- бяло.
Всички лъчи на видимата ЦВЕТлина напълно се поглъщат от тялото- тялото е черно.
Всички лъчи на видимата ЦВЕТлина преминават през прозрачното тяло или се отразяват от непрозрачното с намален интензитет- тялото е в една или друга степен сиво, в зависимост от степента на намаляване на интензитета на ЦВЕТлината.
Тялото избирателно поглъща някои лъчи от видимия спектър на ЦВЕТлината, а останалите се отразяват или преминават- тялото е ЦВЕТно.
Зрителното усещане за цвят се дължи на отстраняване или намаляване на някои дължини на вълните от видимата ЦВЕТлина. Това означава, че предметът поглъща всички ЦВЕТове, с изключение на ЦВЕТа, който ние виждаме.
Например червен обект, оЦВЕТен с бяла ЦВЕТлина, поглъща голяма част от дължината на вълните, съответстващи на червения цвят. Ако го оЦВЕТим с червена ЦВЕТлина, той ще се възприема като интензивно червен, но ако ЦВЕТлината е с друг цвят, ще се възприема като кафяв и дори черен.
За да възприеме цялото разнообразие от багри в обкръжаващия ни свят, ЦВЕТлината трябва да съдържа целия диапазон на дължини на вълните във видимата област при изравнена интензивност. Взаимовръзката между погълната и отразена ЦВЕТлина се илюстрира със седемЦВЕТната кръгова розетка на Нютон, предложена през 1669г.
Преобладаващия цвят на наблюдавания предмет е диаметрално противоположен на ЦВЕТа, погълнат от предмета. В тази първа система са включени всички седем спектрални цвята, които се съдържат в бялата (слънчевата) ЦВЕТлина. Известно е, че слънчевата ЦВЕТлина не съдържа пурпурния цвят. В центъра на кръга на Нютон е белия цвят.
ЦВЕТната розетка е сравнително бърз начин за ориентация за погълнатата или отразената ЦВЕТлина от спектъра. Това, обаче, не е прецизно от гледна точка на дължината на вълните, които съответстват на тези ЦВЕТове, а оттук и няма да се получи бял цвят, ако смесим основен с допълнителен. Трябва да се отчита и изравнява и интензивността на ЦВЕТлината.


Основни групи ЦВЕТове
Наблюдаваните реални ЦВЕТове могат да бъдат разделени на две основни групи:
Ахроматични:всички оттенъци от чисто бял до чисто черен цвят образуват т.нар.
скала на сивите ЦВЕТове. Добре тренираното око е в състояние да
разграничи няколкостотин ахроматични цвята. Тъй като в спектъра на
ЦВЕТлината не се срещат такива ЦВЕТове, те не се характеризират с
дължина на вълната, а най-често се изразяват в % от черния или белия
цвят. Тяхна величина е прието да бъде ЦВЕТлотата.

Хроматични:спектрални ЦВЕТове, получени за първи път от Нютон, при които
сумата от интензивността на отразената, погълнатата и преминалата
ЦВЕТлина е равна на интензивността на падналата ЦВЕТлина.
Нека за момент се поинтересуваме от поглъщането на синия цвят и мислено извършим следния опит. Пред мощна лампа, условен източник на бяла ЦВЕТлина се поставя призма, през която се пропуска сноп от ЦВЕТлината. Впоследствие се “отнема” синята ЦВЕТлина от спектъра, като се направят отвори там, където са останалите ЦВЕТове. Преминалата през тези отвори ЦВЕТлина, вече не съдържаща сините тонове, се пропуска през друга призма, която я събира върху бял екран. Но получената ЦВЕТлина вече няма да бъде бяла. Петното върху екрана има жълт цвят.
Следователно, ако от бялата ЦВЕТлина извадим сините тонове, това което възприема окото е жълта ЦВЕТлина. Този опит показва, че синият и жълтият цвят взаимно се допълват за образуване на бяла ЦВЕТлина. Двата цвята се наричат
Допълнителни ЦВЕТове
Ето и разпределението на всички допълнителни ЦВЕТове в спектъра:
червен - синьозелен
зелен - пурпурен
син - жълт
Допълнителните ЦВЕТове имат такива свойства, че наложени един до друг се възприемат най-контрастно. В ЦВЕТната фотография е добре известно, че допълнителните са негативните един на друг ЦВЕТове.
Контрастирането между ЦВЕТовете и в частност между допълнителните играе огромна роля в живописта. Една история разказва, че френският художник Дьолакроа дълго време се измъчвал над едно жълто петно в своя картина. Все не му се отдавало да го направи ярко. Веднъж, разхождайки се по улицата забелязал жълта каляска, която се откроявала много ярко в обкръжаващия я лилав фон. Художникът бързо се върнал и нарисувал жълтото върху лилав фон. Резултатът бил великолепен.

При възприемането на ЦВЕТовете у човека възникват известни емоции. На това се базира въздействието на ЦВЕТовете върху психиката. Едни ЦВЕТове пораждат радостно настроение, усещане за топлина. Други пораждат усещане за студенина. Така е възникнало и разделянето на ЦВЕТовете на
Топли и студени ЦВЕТове
Топлите ЦВЕТове са червения и оранжевия, както и кафявия. Студените са синия, синьозеления, виолетовия. Изобщо в топлите ЦВЕТове отсъстват сините и виолетовите, а в студените- червения и жълтия цвят. Топлите и студените ЦВЕТове се възприемат различно и в пространството- топлите се приближават към гледната точка, а студените се отдалечават. Това вероятно се корени в древността, когато огънят давал топлина, създавал чувството за сигурност и уют. Синя е студената вода, синкаво-зелен е ледът, всеки знае че в далечината планините изглеждат синьо-виолетови. На тази въздушна перспектива, открита и обяснена от гения на Леонардо да Винчи, се дължи чувството ни за “отдалеченост” на студените тонове. Оказва се, че единият от два допълнителни тона е топъл, а другият- студен.



Неактивен arktur

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 130
Re:Още за цветовете
« Отговор #19 -: Март 31, 2010, 19:55:09 pm »
Цветове 3.
Системи за описание на ЦВЕТовете
Всеки цвят се характеризира с три психо-физични величини:
ЦВЕТовият тон (класификация на ЦВЕТа по дължина на вълната) представлява дължината на вълната на монохроматичната ЦВЕТлина, която при подходящо смесване на стандартизирана ахроматична (бяла) ЦВЕТлина дава ЦВЕТова еквивалентност с изследваната ЦВЕТлина. Например при наблюдаване на червена ЦВЕТлина може да се говори за наблюдаване на червен ЦВЕТен тон. ЦВЕТовите тонове могат да бъдат толкова, колкото човек може да различи.
Наситеност (чистота) на ЦВЕТа представлява отношението на потока на монохроматична ЦВЕТлина към общия поток ЦВЕТлина. Или това е величината, характеризираща възприемането по различен начин на един и същ ЦВЕТови тон. Наситеността позволява да възприемем по различен начин един и същ ЦВЕТови тон, в зависимост от степента на съдържание на ахроматичния цвят в него. Ако наситеността е малка, ЦВЕТът е блед и неясен. Нагледен ефект на намаляване на наситеността може да се наблюдава в разтвор на багрила (боя за прежди) в епруветки с вода. Общоприето е в художествената практика един и същ цвят с различна наситеност да се нарича съответно “слаб” или “силен”.
ОЦВЕТеност (ЦВЕТлота) е третата важна ЦВЕТова характеристика. Представлява връзката на възприятието на даден цвят и белия цвят или степента на тъмнота по отношение на сивите ЦВЕТове, разположени между черния и белия. Тази характеристика се използва и за количествено определяне на ЦВЕТа.
Един от начините за разбиране на оЦВЕТеността на ЦВЕТа е сравняване на неговата яркост с ЦВЕТовете от сивата скала. Различни по наситеност, но с еднаква яркост ЦВЕТове могат да се сравняват със сивите ЦВЕТове.
Тази система е възприета и стандартизирана в наши дни под названието Hue-Saturation-Brightnes (завъртане-наситеност-оЦВЕТеност) или HBS.
Разработени са различни системи за стандартизация на ЦВЕТовете по трите основни характеристики: ЦВЕТови тон, наситеност и оЦВЕТеност. Частен случай на тази система, но особено сполучлива за описание на ЦВЕТността е системата на Мансел. Представянето на ЦВЕТността по тази система е субективно, но се съгласува с опита. По оста на розетката се променя оЦВЕТеността на ЦВЕТа, ЦВЕТния тон е разположен на окръжност (по подобие на окръжността на Нютон), като граничните линии представляват съответен чист цвят (ЦВЕТен тон).
Обстоятелството, че всеки цвят може да се получи от смесването на спектрален цвят с бял, а белият възниква при смесването на два “допълнителни” цвята, е навело на мисълта, че всеки цвят в спектъра може да се получи, ако се смесят
Три спектрални цвята
По-нататъшните опити са потвърдили това предположение. При избирането на три основни цвята, трябва да се има предвид, че при смесването на два от тях не трябва да се получава третия. Това отговаря на механизма на усещането ни за цвят.
Още през 1756г. Руският учен Ломоносов изказал предположението, че ЦВЕТлочувствителните клетки в окото на човека реагират само на три цвята: червен, зелен и син. През XIXвек тази идея е била развита от англичанина Томас Юнг и немския му колега Херман фон Хелмхолц. Те установили, че всички спектрални ЦВЕТове могат да се получат чрез смесване в различни пропорции на червено, зелено и синьо. Едва в наше време хипотезата за избирателното, селективно реагиране на трите цвята от колбичките бе експериментално установена и доказана.
За три първични цвята Международната комисия по оЦВЕТлението (CIE) е утвърдила ЦВЕТовете на монохроматично излъчване с дължина на вълната 700, 546.1 и 435.5нм и е приела обозначението им съответно R (Red-червен), G (Green-зелен), B (Blue-син).
При построяването на равностранен триъгълник на трите върха могат да се поставят знаците на трите основни цвята (RGB). Този графичен модел, известен като триъгълник на Максуел, позволява да се постигнат всички възможни смеси на основните ЦВЕТове по страните и във вътрешността на триъгълника.
Геометричният център на триъгълника ще съвпадне с равномерното смесване на трите основни цвята, в резултат на което ще се получи ахроматичен бял цвят. (Разбира се черният цвят е отсъствието на какъвто и да било цвят.)
При смесването само на два от основните ЦВЕТове новополученият цвят ще бъде разположен върху една от страните на триъгълника.
Системата RGB не дава достатъчно възможност за описание на ЦВЕТовете въпреки всички съвременни изчислителни методи, тъй като субективно един и същ цвят от двама наблюдатели може да бъде определен като различен. Това се дължи на факта, че в ЦВЕТната графика на CIE не могат точно да се отчитат яркостта и наситеността, а само ЦВЕТовия тон. Тази система е подходяща при описанието на ЦВЕТлината като цвят, но не и на багрилата. При нанасяне на цвят върху даден предмет в действителност се нанася вещество което не излъчва собствена ЦВЕТлина, а отразява бялата (например слънчевата). Това е довело и до създаване на системата...
Cyan-Magenta-Yellow-Black (синьозелен-пурпурен-жълт-черен)
Тази система би могла да бъде описана като негативна на RGB с допълнително въведен черен цвят, поради особеността на човешкото око да възприема отсъствието на каквато и да било ЦВЕТлина като черен цвят. При нея описанието на ЦВЕТовете е по-прецизно, като е въведено и ограничение в яркостните характеристики на ЦВЕТа, заради факта, че става въпрос за отразена, а не емисионна ЦВЕТлина.
Не всеки цвят може да бъде описан с този метод. Теоретичният брой ЦВЕТове при нея надвишава броя ЦВЕТове, описвани от системата RGB с порядъци, но тя е по-невярно представяща емисионна ЦВЕТлина. Както по-долу ще бъде изяснено ЦВЕТното описание в CMYK е съответстващо на субтрактивното смесване на ЦВЕТовете, което има редица преимущества, но и недостатъка да може да даде ЦВЕТните координати на около 95% от ЦВЕТовете.
Напоследък добива популярност и разширената CMYKplus система, с допълнително разглеждане на още два цвята: “искрящите” зелен и оранжев, на базата на които възможностите за определяне на ЦВЕТните координати на ЦВЕТовете нарастват и е възможно описанието на над 99.95% от ЦВЕТовете.
Физиката изучава поведението на ЦВЕТлината докато тя се намира извън човешкото око, а нашите усещания, след като ЦВЕТлината е попаднала в окото, възникват в резултат на фотохимични и биоелектрични процеси, а също и на психологични рефлекси. С възприятието за цвят са свързани много интересни явления, в които тясно се преплитат и физични и физиологични процеси така, че опознаването на природните явления, които възприемаме посредством ЦВЕТното зрение излиза от рамките на една отделна наука.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27