Имаме избор...за това ни завиждат.
Не виждат сенките, ние можем и имаме повече отколкото съзнаваме , такива.."неправилни". Успеха на само един човек тук е по-ценен от този на ангелите. Странно , но не ме напусна една мисъл докато четох. Проблема не е в неправилността на схемата от "да" и "не"= "0"и"1", а в боравенето с тази схема при поставянето и в различни ситуации, способността за намиране на отговор при наличието на невъзможност за"правилен" отговор всъщност е по-ценното качество..по-този начин понякога се стига до абсурдни решения, а всъщност правилни, за съжаление човечеството в действителност не може да се похвали с подобен начин на действие, защото е склонно като цяло да не иска да живее в разбирателство, присъщо обаче на някои животински видове.Бих попитала по този повод за отношението към делфините, чието чувство за синхрон и адекватно намиране на решение е по-успешно от човешкото. Дали те са получили подобно обръщение...според Вас.
Когато на делфин му зададат команда, която е с логична последователност(донеси предмет X от място Z и го постави в съд Y,и отбележи със знак, дали командата е коректна или не, делфина извършва действието, последователно и акуратно, ако в място Z обаче делфина не намери предмет X, но види там предмет А, той безпрепятствено и бързо, без колебание ще вземе предмет А и ще го отнесе в съд Y, като обаче ще отбележи, че има некоректност в командата. Всичко това той няма да постави под въпрос, учудващо мило ще продължи да се доверява, а и защо да демонстрира недоверие, когато няма причини: 1.защото е показал вече, че разбира ситуацията и се справя максимално ясно със задачата си, не може да бъде подведен=действал е правилно при неправилно поставена задача. 2.Допуска, че задачата макар и неправилно зададена има решение, не се двоуми, а незабавно действа, тоест взима нещата в свои ръце, действа самостоятелно, надежден е и добър партньор. Написах тези досадни неща за да споделя, че ако на човек му зададем същата команда, той ще доплува до предмета, ще види, че не е този, за който го пращаме, ще се върне, ще ни обясни колко сме тъпи, че го правим на маймуна, ще ни разобличи, може и да ни се разсърди, но рядко ще се случи да види, че там няма това за което го пращаме, а друго нещо и да си каже-"а бе може и да се е объркал , но нека му занеса това, може него да е имал в пред вид, така или иначе тук съм вече"....Важното в случая е да си представим колко подобни комбинации човек може да извърши при взимане на решение, ако вярва в себе си и действа според случая, не да забрави за истинността на да и не, а напротив, но действено да ги използва в движение, не на теория и сякаш са някакви замръзнали понятия. А и друго... на безукорния и през грешни команди решенията му са успешни и пак е готов да действа, а и не му отнема толкова време да го направи...друго-не се губи в излишни емоции, които не доказват всъщност никакво наличие на чувство, обратно именно готовността да се действа безпрекословно показва повече отношение към ставащото, осъзнатост, отдаденост, което по-скоро е чувство, макар и да не е изблик, но е пълно. По този начин готовността за партньорство измества наличието на "дефект" в командата, защото тя престава да е команда, за висшия разум има диалог, той не е роб и няма господар, който да мрази, затова и не укорява, не търси виновен, само отбелязва -"да" или "не" и продължава напред..Ако ние тук на тази планета , вместо да си вадим кирливите ризи на показ , се сетим един другиму да си ги перем..., без да се впускаме в сложен анализ трябва ли или не, заслужава ли си и т н, мисля че и ангелите ще ахнат...на тях не се налага да перат, за да са чисти...колко повече залагат на нас...тук... Човеците са прекрасни създания!
С риск да се отклоня от темата"видимо"-логично
ще споделя една случка с делфин. Преди години бях в делфинариума във Варна, бях изключително подтисната, погледа ми бе привлечен от група възторжени деца, които наблюдаваха през стъклото как делфините им правят номера, те буквално си общуваха, толкова красиво, че това предизвика сълзи у мен...сякаш виждах нещо забравено, мислех си колко много ми липсва това и ми се струваше съвсем загубено..това непринудено чувство за интимност, за радост отвътре, почти телепатично доверие, сякаш си сред свои, а аз се чувствах в онзи момент далечна, отидох при децата, застанах виновно всред тях с мисълта да не им преча, не помръдвах, запленена от делфина...тогава той дойде и направи нещо, с което съвсем ме шашна, с помръдване на тялото наляво и надясно ме гледаше, без да си откланя погледа от мен, докато аз не реагирах, странното бе, че го правеше толкова дълго, колкото нужда имах аз, за да се отпусна, минавайки през порой сълзи, мислейки, че търпението му ще се изчерпи, но не- той стоеше и сякаш въртеше глава, показвайки ми, че ме чака, накрая се усмихнах...бях щастлива, както в детството си и тогава той се завъртя като в танц и се върна, пак ме загледа, но вече танцуваше...и до сега чувствам, че ми липсва.
Преди време имах странно полусънно преживяване, казвам преживяване, защото тялото ми бе в състояние на пълна парализа, виждах в стаята около мен, чувах, но виждах и друго място и бях и там, не можех да помръдна и частица от тялото си. Говорех с някой, когото не виждах, обяснявах му дълго, чертаейки на някаква дъска знаци, подобни на руните, то не говореше, говорех само аз, стигнах до обяснения относно глаголицата, до близоста и с първоизточника на знаците, тяхната графичност и символика и докато говорих давах примери, чувствах се задължена да кажа всичко по темата, след дълго и търпеливо изслушване от страна на моя събеседник аз установих, че съм говорила максимално съсредоточено, сякаш съм обходила всяко кътче на съзнанието си по темата, дори визуално, тази концентрация щеше да е немислима без наличието на слушателя ми, накрая аз нарисувах знак, който означаваше волята(силата,готовност,непреклонност и т.н,) и споменах, че е най-важното за мен в момента, което ми помага да оцелея, нарисувах стрелка нагоре, събеседника ми благосклонно мълчеше, като само добави още една стрелка, обърната надолу, в този миг всичко изчезна и рязко дойдох на себе си, в ушите ми кънтеше думичката - баланс. Чувството ми бе, че не аз съм обяснявала на някой, който не знае, а че някой знае какво аз знам, търпеливо ме слуша, сякаш му е много интересно, докато сама си стигна, минавайки през цялата база данни, и то без зададен въпрос, до отговора, не съм срещала по-добър учителски метод.
В обобщение ще кажа, че ще позная добронамерените си събратя, съзирайки в тях някое от гореизброените качества. С което съвсем не отричам присъствието и на други, но ще нарека такива с висш разум само тези, които са в хармония и когато ни съветват имат благоразумието да го правят разбираемо.
