Автор Тема: Еволюция и Постбиологични Цивилизации  (Прочетена 10090 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Antonium

  • Гост
ЕВОЛЮЦИЯ  И  ПОСТБИОЛОГИЧНИ  ЦИВИЛИЗАЦИИ
Цветан Б. Георгиев*
 
1. Увод
Възможността за съществуване на постбиологични цивилизации, при които еволюиралият разум е преживял епохата на плътта и кръвта и е преминал към изкуствен интелект на друга, неизвестна основа, е споменавана в литературата, но не е много популярна (вж. напр. [1]). Това е така не само защото неизвестната природа на предполагаемия извънземен интелект означава липса на конкретен предмет за дискусия, но и понеже хората не са свикнали да мислят в космическите мащаби на времето.
Повечето образовани хора са заети главно с оцеляването си в рамките на своя живот, но знаят че възходът и упадъкът на земните цивилизации трае хилядолетия, че културната еволюция на хората води началото си отпреди десетки хилядолетия, че човешките същества съществуват от няколко милиона години, че животът на Земята е на възраст около 3,8 млрд. г., а самата Земя – на около 4,5 млрд. г. Известно е още, че според резултатите от съвременните астрономически изследвания възрастта на Вселената е около 13,7 млрд. г., а също и това, че огромното мнозинство от астрономите изучават педантично и професионално конкретни физически процеси и явления във Вселената, но никъде не виждат прояви на извънземен интелект. Може само да се добави, че сред мислителите в голям мащаб най-настойчиви и най-интересни си остават фантастите.
Една малка част от учените, които се опитват да мислят за биологични явления в астрономически мащаби от време, са радетелите за търсене на извънземен интелект (Search for Extra-Terrestrial Intelligence, SETI). Но базирайки се на познатата им земна история и еволюция, те обикновено смятат, че природата и психиката на извънземните са като нашите, а само техологичността им е много по-висока. Затова пропонентите на SETI резонно се опитват да намерят прояви на извънземен интелект с най-съвременни технически средства. През последните десетилетия тези напълно сериозни търсения, главно радио-астрономически, се разшириха и задълбочиха съществено.
От няколко години насам се провежда и разширява търсенето на необикновени сигнали сред ординарните записи на астрономически наблюдения, направени с 300 m радио-телескоп в Пуерто Рико. Това става чрез софтуер, който се предлага безплатно по Интернет и може да работи в режим на скрийн-сейвър на всеки достатъчно мощен персонален компютър, когато тай е включен, но не се използва. През 2004 г. броят на работещите по тази програма персонални компютри в света е вече над 4 млн., но необикновени сигнали, които да предизвикат нови, специално поставени прецизни радио-наблюдения не са открити.
И така, ако се приеме, че живот и разум съществуват и еволюират извън Слънчевата система, огромните възможни времеви мащаби на еволюцията – милиарди години – изпъкват фрапиращо. Но, както знаем от Артър Кларк, в космическите мащаби на времето нашият ограничен опит и интуиция водят до бързо изчерпване на въображението. Все пак, въпросът за възможното съществуване на извънземен интелект в космически мащаби от време, включително и на небиологична основа, е твърде интересен и е сред най-честите, които се задават към астронома. Авторът смята, че е несериозно такъв въпрос да бъде отхвърлян или пък да му се отговаря уклончиво и в тази статия е направил опит да систематизира основните съображения относно същността на проблема. Повече информация може да се намери напр. в книгата “Проблемът SETI” [2], в списанията Astrophysics and Space Science, Sky & Telescope [3] и най-вече в новото специализирано списание International Journal of Astrobiology (ключова дума за Интернет – “astrobiology”).
 
2. Парадоксът на Ферми и неговите несигурни предпоставки
Резултатите от десетилетното търсене на прояви на извънземен разум с радио-астрономически средства всъщност усилват парадокса, носещ името на забележителния американски физик Енрико Ферми [4]. Той е дискутиран от големите физици на 20-и век, около1950 г., преди епохата на радио-астрономическите наблюдения, но за съжаление това не е документирано (вж. напр. [5]). Парадоксът на Ферми гласи, че основателното, според учените, очакване във Вселената да има много цивилизации е съвсем несъвместимо с пълното отсъствие на признаци за тяхното съществуване. Фактически великото мълчание на Вселената изпъква като едно от най-интересните и важни “чудеса”, на което трябва да се обърне много сериозно внимание (вж. още цит. по-горе лит.). Обаче предпоставките на парадокса на Ферми се нуждаят от сериозен коментар.
Първо, очакването, че има много космически цивилизации подобни на нашата, се базира на убеждението, че биологическата форма на живот и разум е универсална и се поражда по естествен начин, стига да са налице необходимите условия. Обаче живата материя се отличава коренно от неживата по своята антиентропийна същност, т.е. по генетично заложената способност за повишаване на организираността на средата си и за еволюиране към по-сложни форми, а изследванията досега не дават намеци за възможно зараждане на жива от нежива материя. Същото се отнася и за възможните пътища за зараждане (или поява?) на човешкия разум. Има и нещо вероятно много по-важно – същността на разума. Разбирането на механизма на самосъзнаване на личността, което се смята за главната проява на разума, означава разумът да се “самопроумее”, а това изглежда по принцип невъзможно. Проблемът е много сериозен и е тясно свързан със следствията от теоремите на Гьодел за непълнотата [6]. Следователно, имайки само един пример за живот и интелект, чиито същности обаче не разбираме, ние можем само да вярваме, че животът и интелектът са универсални явления във Вселената.
Второ, в парадокса на Ферми се подразбира съществуване на извънземен разум с природа и психология подобни на нашите. Подразбира се и че този разум е склонен към технологична експанзия – поне до колонизиране на Галактиката, дори само чрез роботи. Тогава може да се пресметне, че след намиране на способ за преодоляване на междузвездните разстояния, дори със скорост доста по-малка от скоростта на светлината, за такава колонизация биха били достатъчни под 10 млн. г., т.е. по-малко от една хилядна от възрастта на Вселената. Обаче има нещо много по-фрапиращо – резултатът от допускането, че цивилизацията може да се развива с постоянен експоненциален темп на енергопотребление в течение на космически интервал от време. Да приемем, че този темп е 10 пъти на 1000 г., т.е. много по-нисък от сегашния. Тогава за период от 1 млн. г. натрупаният ръст следва да бъде 10 на степен 1 000 000/1000, т.е. 101000 пъти. С такива примери се достига до абсолютно най-големите числа, които се получават като решение на “задача с думи”. За сравнение може да се посочи, че броят на атомите във Вселената е “само” около 1082, с възможна грешка в рамките на ± 100 пъти. Изобщо, може да се пресметне, че при постоянен експоненциалния темп на развитие една цивилизация следва да посегне към енергията на цялата Вселена за време от порядъка на милиони години. Нека все пак да не повярваме, че това може да стане, но по принцип, имайки само един пример на цивилизация, на въпроса дали склонността към агресивност и колонизиране на всичко достъпно е универсално качество на цивилизациите отговаряме положително само чрез вяра.
Трето, твърдението в парадокса на Ферми, че няма наблюдаеми признаци за съществуване на космически цивилизации, също подлежи на критика. Очевидно се имат предвид само прояви на технологична дейност, подобна на човешката и достъпна за наблюдение със съвременни технически средства. Възможно е обаче такива признаци и дори сигнали да съществуват, но ние да не ги “забелязваме”, или официално да се смята, че тяхното съществуване не е доказано. Множество странни явления, например неидентифицирани летящи обекти, прояви на екстрасенство, телепатия и др. си остават с неизвестна природа. Простото отричане на съществуването на тези явления е несериозно, а при тях изпъква и един методологичен проблем. След Галилей науката традиционно борави с явления, които са измерими, повторяеми, а след изучаването им – и предсказуеми. За изброените необикновени явления дори резултати от тяхна статистика изглеждат съмнителни и очевидно трябва да се прилага някакъв друг подход на изучаване. А критиката към третата предпоставка на парадокса на Ферми е проста – не знаем какво друго освен радиосигнали би следвало да наблюдаваме и всъщност само вярваме, че няма никакви наблюдаеми признаци на извънземен разум.
И така, парадоксът на Ферми лежи на три доста нестабилни предпоставки – универсалностите на пораждането на живот и разум от неживата природа, на склонността на разума към експанзия и на разбираемостта от наша страна на прояви на разума в космически мащаби. В тези три предпоставки, както се оказва, ние просто вярваме. Обаче подчертаният тук скептицизъм и използването на понятието “вяра”, изтъкват още повече сериозността на парадокса на Ферми – едно от най-големите предизвикателства към човешката мисъл. Освен това той директно лансира мисълта, че щом наблюдаеми признаци на цивилизации няма, значи извънземни цивилизации просто не съществуват. Сам по себе си този извод може да се разглежда като важно указание за единственост и уникалност на нашата цивилизация и дори за спиране на финансирането на програмите SETI. Това, за щастие, не става. Явно вярата, че нашата цивилизация не би могла да е уникално явление във Вселената, е по-силна от изтъкнатите по-горе, пак почиващи на вяра аргументи.
Предлагани са множество решения на парадокса на Ферми [7]. Едно такова, което се обсъжда по-долу, е, че ние живеем в постбиологична Вселена, в която има низши форми на живот и разум (например – на Земята), но има и висши такива, при които разумът е надживял природата и психологията на биологическата си основа и е преминал в други, непознати засега форми на съществуване. Приемането на такава идея би могло да стимулира нови изследвания и в частност да насочи някои програми SETI към търсене на живот и разум от съвършено друго, макар и засега неясно естество. Възможностите за контакти между космически цивилизации в рамките на Нашата галактика са разгледани сериозно от московския астроном В. Липунов [8] и възпроизведени в цитираната публикация [1] на автора.
 
« Последна редакция: Януари 25, 2007, 14:05:16 pm от Eon »

Antonium

  • Гост
Re: ЕВОЛЮЦИЯ И ПОСТБИОЛОГИЧНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ
« Отговор #1 -: Януари 25, 2007, 13:39:53 pm »
3. Предпоставки за съществуването на постбиологични цивилизации
Да се върнем отново към мисълта за еволюция на интелект в течение на примерно 5 млрд. г. – около 50 млн. пъти повече от стогодишната възраст на нашата технологична цивилизация. Сблъскването с такъв огромен период от време естествено поражда мисълта, че едни толкова “стари” извънземни, ако още съществуват, може да са станали много, много по-различни по природата си от нас. Колко много – пак не е ясно, но това означава че те биха могли да бъдат и незабележими с нашите технически средства. Идеята за възможно съществуване на постбиологични цивилизации налага да бъдат оценени максималният и минималният срокове на съществуване на цивилизацията, както и да бъдат обосновани предпоставки за изкуствено (умишлено) преминаване към постбиологичен етап. Ще разгледаме тези въпроси по-надолу.
Според последните резултати от астрономическите изследвания възрастта на Вселената е 13,7 млрд. г. (± 1 %), а първите звезди са се формирали в протогалактиките около 200 млн. г. след Големия взрив (вж. напр. [9]). Звездите от първо поколение са се състояли само от водород и хелий в съотношение около 77:23. Тези звезди са били 300 – 1000 пъти по-масивни от Слънцето и поради това са еволюирали до генериране на тежки елементи в ядрените си области твърде бързо – за по-малко от 1 млн. г. След изчерпване на възможните термоядрени реакции, тези звезди са колапсирали под действието на тежестта на външните си слоеве и след това са избухвали като свръхнови звезди, разпръсквайки в околното пространство вещество, обогатено с тежки елементи. От това вещество преди около 12,5 млрд. г. са се образували първите звезди от второ поколение – както масивни, така и малкомасивни, подобни на нашето Слънце. Най-масивните звезди отново са еволюирали бързо и избухвайки са дообогатявали космическата среда с тежки елементи, а мнозинството – най-малкомасивните, с предполагаем живот над 10 млрд. г. – съществуват и днес. Процесът на формиране на звезди от междузвездна среда в големите галактики, подобни на Млечния път, продължава и сега, но с по-нисък темп.
Има основания да се смята, че първите планети от скален тип, подобни на Земята, Марс и Венера, са се формирали заедно с първите звезди от второ поколение преди около 12,5 млрд. г. (вж. напр. [10]). Имайки предвид възрастта на Земята – около 5 млрд. г. – и смятайки, че този единствен известен нам пример е типичен за Вселената, следва да заключим, че първите цивилизации биха могли да се появят не по-рано от 6,2 млрд. г. след Големия взрив. Тези цивилизации, ако ги има, днес биха били на огромната възраст (lifetime) L » 7,5 млрд. г. Това е една оценка на максималната възраст на цивилизация в Нашата вселена. Друга такава оценка може да се получи, ако се предположи, че цивилизацията не променя съществено средата си на съществуване и не напуска околностите на звездата си. Тогава, понеже звезда от слънчевия тип съществува около 10 млрд.г., а цивилизацията “губи” около 5 млрд. г., за да се зароди, максималното време на живот на такава цивилизацията би следвало да бъде около 5 млрд. г.
Дали обаче космическите условия позволяват на цивилизациите да доживяват възрасти L = 5 – 7,5 млрд. г.? Незадължително. Въпросът е от най-трудните, но някои съображения относно възможни катастрофи са известни. Избухванията на свръхнови звезди и космическите гама лъчи биха могли да причинят гибелта на цивилизацията и от тази гледна точка се получава L = 10 – 200 млн. г. [11]. Сблъскванията с астероиди и комети също могат да имат фатални последици и тогава се получава L = 300 хил. – 10 млн. г. [12].
Може да има и други ситуации. При движението си около центъра на галактиката всяка дългоживееща звезда, като Слънцето, преминава през междузвездни облаци от газ и прах, чиято най-голяма плътност е в спиралните ръкави на Галактиката. В такива случаи поглъщането на светлината би могло да бъда толкова силно, че да причини преохлаждане на планетата и гибелта на цивилизацията. Слънцето е разположено между два спирални ръкава и на особено благоприятното разстояние, 25-30 хил. светлинни години, от центъра на галактиката, където орбиталната скорост почти съвпада със скоростта на въртене на спиралната структура. Затова преминавания през гъсти облаци от газ и прах следва да са много редки. Все пак период от около 200 млн. г. между появата и изчезването на животински и растителни видове на Земята, съвпадащ с периода на обикалянето на Слънцето около центъра на Галактиката, се проявява.
Специално внимание заслужава и звездата, която “топли” цивилизацията. Смята се, че дългопериодични и неголеми по амплитуда намалявания на светимостта на Слънцето предизвикват ледникови периоди, като при някои от тях изчезват цели животински и растителни видове (вж. напр. [13]). Такива явления също могат да предизвикат гибелта на цивилизацията.
Накрая, възможно е една агресивна и експанзивна цивилизация като нашата да се самоунищожи. През 20-и век десетилетия наред песимистите вещаеха предстояща ядрена война. За съжаление война наистина можеше да започне във всеки момент, включително и по случайно стечение на обстоятелства. По същото време оптимистите и идеолозите на SETI, като Френсиз Дрейк, Карл Сейгън, Йосиф Шкловски и др., твърдяха, че една технологична цивилизация от земен тип би могла да съществува дори 10 хил. г. Трябва да се отбележи, че в зряла възраст Шкловски става краен песимист [14]. Периодът от време от 10 хил. г., разбира се, няма сериозна научна основа. Все пак минималната възраст на една технологична цивилизация – нашата – е известна, тя е L = 100 г. И така, на трудния въпрос каква може да бъде характерната продължителност на съществуването на една цивилизация от земен тип, засега можем да отговорим с възможна грешка от около 1 млн. пъти – от 100 г. до 200 млн. г. Тази отчайваща неопределеност, обаче, не е достатъчна за спиране на проучванията по темата.
Проблемът за възможното съществуване на постбиологични цивилизации възниква главно от анализа на еволюцията на нашата цивилизация. Тази еволюция е технологична, обществена и културна. Въпреки че разполагаме само с един пример, някои важни факти изпъкват. Известно е, че човешкия геном не е еволюирал през последните 2 млн. г. и се смята, че той не би еволюирал през следващите милиони години. Обаче известната ни обществена и културна еволюция е значителна. Преди Дарвин е изглеждало, че развитието на обществото става на етапи и заедно с това – от хаоса към порядъка или от простото към сложното. Смята се, че Дарвин първи обосновава наличието на естествен подбор не само в природата, но и в общественото развитие, където оцелява и се налага по-рационалното общество. Нека да се задоволим само с това заключение, понеже проблемът е много по-сложен и излиза извън темата на тази статия. Читателят може да намери подробности и цитирана съвременна литература, напр. у Дик [1].
Очевидно се налага да екстраполираме внимателно общественото развитие и да видим очертават ли се някакви предпоставки за преход към постбиологична цивилизация. Важно е да се отбележи, че новите полета на човешката дейност оказват преломно въздействие върху обществото и културата. Известен пример е, че развитието на мореплаването е било пусков механизъм за начало на технологичното общество през 15-и век. Друг важен съвременен пример е, че полетите на хора до Луната наложиха бързото развитие на интегралните микросхеми и в резултат на това само за около 20 год. настъпиха съществени изменения в съвременното общество – компютрите станаха евтини и общодостъпни, производствените разходи за огромно количество стоки намаляха съществено, а жизненият стандарт в развитите страни се повиши рязко. Освен това беше създадена глобална Интернет-мрежа – едно техническо, обществено и културно постижение, непредвидено от фантастите дори в средата на 20-и век. Стана и нещо много по-важно – комунизмът се оказа съвсем неуместен и отивайки си остави света без непосредствената заплаха от ядрена война.
И така, традиционните изяви на човешкия интелект, които винаги са влияли силно върху развитието на обществото, са опитите да бъдат разбрани по-дълбоко строежът и еволюцията на Вселената, структурата на материята, както и същността на живота и разума. През втората половина на 20-и век се очертаха ясно нови полета на дейност – генно инженерство, биотехнологии, нанотехнологии и междупланетни полети. Като че ли се оформя и нов подход към проблема за изкуствения интелект, където обаче прагът за самоосъзнаването изглежда непреодолим. Прочее, имайки предвид изложените до тук съображения, може да приемем, че развитието на обществото (цивилизацията) следва един интелектуален принцип, формулиран от Дик [1], примерно така: основната движеща сила на общественото развитие е разширяването на знанията и уменията на интелекта. Следователно може да се предвиди, че ако в даден момент възникнат възможност и необходимост от умишлено преустройство на разума на нова, небиологична, даже нетехнологична, основа, това би станало. Една важна предпоставка за допускането на такава възможност продължава да бъде и парадоксът на Ферми.
От горното изложение следва, че във Вселената може да съществуват цивилизации на възраст до около 7,5 млрд. г., но дори и 200 млн. г. съществуване са огромен срок. Така стигаме и до схващането, че на даден етап от развитието си биологичната цивилизация (БЦ) би могла да премине изкуствено (умишлено) в постбиологична цивилизация (ПБЦ). Остава да се дадат някакви идеи за природата на ПБЦ. Това очевидно е изключително трудно и на първо място трябва да се питаме какви въпроси следва да се поставят. Следователно дори една чернова на въпросник по темата би била принос към изучаването на този крайно необикновен проблем.
 
4. Инженерни и научни въпросници
Има две характерни системи от въпроси, които се формулират при изучаването на два съществено различни типа обекти. Едната е израз на инженерен подход. Ако разглеждаме една съществуваща машина, например автомобил, стандартните въпроси са предназначение, история (произход), устройство и действие. Отговорите на такива въпроси се смятат за лесни. Другата система въпроси е характерна за природонаучния подход. Ако изучаваме едно явление или процес, главните въпроси са как, защо и с каква цел. Могат да се посочат много примери, при които намирането на отговорите дори само на първия от тези въпроси е довело до значителен научен прогрес.
Ето такъв пример – движението на една планета около Слънцето. На първия въпрос – “как” – днес се отговаря лесно: планетата се движи по законите на Кеплер. Вторият въпрос – “защо” – е по-труден и поражда поне три отговора: (а) планетата не пада на Слънцето, защото се движи по инерция и при равновесие на центробежната и гравитационната сили; (б) движението е следствие от момента на въртене на протопланетния пръстен; (в) произходът на момента на въртене, както и на протопланетния пръстен не са много ясни. Третият въпрос – “с каква цел съществува и се движи планетата” – е направо страшен. На него нямаме “научен” отговор. Такива въпроси се обсъждат в литература с философски или религиозен характер, но те се задават и от деца в предучилищна възраст. Това всъщност е част от въпроса за смисъла на раждането и съществуването на Вселената, на живота, на разума, на цивилизацията. Смята се, че всеки опит за обоснован отговор на такъв въпрос води по научен път до идеята за Бога (вж. още [15]).
Много поучителна в това отношение е личната кореспонденция на Алберт Айнщайн и великите физици от неговото поколение, където са отразени множество опити да проумеят нещо в тази насока (вж. напр. [16]). Ето какво пише Айнщайн в известно писмо до приятеля си Морис Соловин през 1952 г.:
“Вие намирате за учудващо, че говоря за познаваемостта на света (доколкото имаме право да говорим за такава) като за чудо или вечна загадка. Какво пък, ние априори следва да очакваме хаотичен свят, който е невъзможно да бъде опознат с помощта на мисълта. Можем (или трябва) да очакваме, че този свят само дотолкова се подчинява на закони, доколкото ние сме в състояние да го подредим с разума си. Това обаче би било подредба, подобна на подредбата по азбучен ред на думите на някакъв език. Напротив, подредбата, която внася например нютоновата теория на гравитацията, носи съвсем друг характер. Въпреки че аксиомите на тази теория са създадени от човек, нейният успех предполага съществена степен на подреденост на обективния свят, каквато ние априорно нямаме никакви основания да очакваме. Тъкмо това е “чудото” и колкото по-нататък се развиват нашите познания, толкова по-вълшебно става то. Позитивистите и професионалните атеисти виждат тук уязвимото място, понеже те се чувстват щастливи от съзнанието, че не само са успели да изгонят Бога от този свят, но и “да лишат света от чудеса”. Любопитното е, че ние трябва да търпим признаването на “чудото”, тъй като нямаме други законни пътища да излезем от това положение. Искам особено да подчертая това, за да не си помислите, че аз, отслабнал на стари години, съм станал жертва на поповете…”
По-долу ние ще продължим да бъдем атеисти (невойнстващи!) и ще се опитаме да си представим какво биха могли да представляват ПБЦ.
Нека да отбележим още, че разгледаният въпросник за движението на планетата е само на “първо ниво”. Същите въпроси, но на “по-дълбоко ниво”, могат да се зададат и за гравитацията, инерцията и т.н. По-долу ще се задоволим само с набелязване на въпроси от “първо ниво”, на базата на инженерния въпросник. Разбира се, повечето от проблемите, с които се сблъскваме тук, изглеждат като непревземаеми крепости сред голо поле, но историята на науката свидетелства, че систематизацията и правилното формулиране на въпросите винаги е предхождало конкретните научни резултати.
 
5. Чернова на въпросник по постбиологични цивилизации
И така, предназначението на една съществуваща машина се обяснява на потребителя лесно, той е външен субект, а освен това познава и други машини или подобни сложни неща. Макар и неочаквано, при ПБЦ сме в същата ситуация и отговорът на въпроса за предназначението изглежда очевиден – ПБЦ е предназначена да продължи съществуването на интелекта при по-благоприятни природни и/или обществени условия. Трябва обаче да се изтъкне, че проблемът с предназначението на първообраза на ПБЦ – БЦ, и по-точно с каква цел тя съществува – е може би “най-страшният”. Още повече, че в този случай субектът – ние – сме част от това, което трябва да разберем. Нещо повече, както вече видяхме, ние не разбираме дори същността на предпоставките на БЦ – биологичния живот и разум. Все пак някои подробности на БЦ, които се обхващат от по-простите въпроси, като че ли разбираме – как (при какви закономерности) и защо (поради какви движещи сили) съществува и се развива нашата БЦ (вж. по-горе).
По отношение на произхода на ПБЦ като че ли също нямаме проблем – предшественикът е БЦ. Остава да се систематизират въпросите, свързани с преходния период – кога и защо се налага той, кой и как го провежда, колко дълго трае и т.н.
Следват тежките въпроси. Вместо за устройството на машината, следва да се пита за физическата основа и взаимната връзка между компонентите на ПБЦ, обмяна на вещества и/или енергия с околната среда, раждане, смърт (или безсмъртие) на индивиди и колективи, източник на интелектуална енергия, морал и т.н. Последните два въпроса са необикновено трудни и при БЦ. Произходът и природата на източника на интелектуална енергия, която движи градивните усилия на всеки човек, е напълно непонятен и само се предполага, че смъртта на индивида съвпада с пълното изчерпване на този източник. Специален интерес представлява и същността на понятията за добро и зло, които очевидно съществуват и участват в определянето на поведението на всеки човек от най-ранна възраст, а основата им е съвсем неясна.
По-нататък вместо за действие на машината, следва да се пита за особености на съществуването на ПБЦ и възможните им забележими прояви. Особено важно би било да се набележат прояви на ПБЦ, които биха били наблюдаеми със съвременни средства, вкл. неастрономически и нетехнически. Накрая би трябвало да се пита за евентуалната еволюция на ПБЦ, както и за евентуално множество от преходи към нови носители на интелекта.
 
6. Заключение
В тази статия, посветена на необикновения и малко популярен проблем за ПБЦ, са изтъкнати няколко неща: (1) При подхода към проблемите на ПБЦ не бива да се забравят възможните огромни времеви мащаби на явленията. (2) При цитиране на принципа на Ферми като довод за едно или друго твърдение трябва да се има предвид, че допусканията, на които се основава той, търпят критика. (3) Въпреки че основата на живота и разума не са ни ясни, и че парадоксът на Ферми е вероятно най-голямото предизвикателство към човешкия разум, идеята за съществуване на ПБЦ има съвсем реални предпоставки. Сред тях са очевидното влияние на развитието на знанията и уменията на интелекта върху нивото на цивилизацията, развитието на нови високи технологии и създаването на условия за нов подход към проблема за изкуствения интелект. (4) Проблемът какво още и как да търсят програмите SETI продължава да е актуален и един обоснован въпросник относно предполагаемата същност на ПБЦ би бил крайно полезен. (5) Отбелязаното отсъствие на адекватна методология за изучаването на необикновените природни и човешки феномени, което е страничен въпрос в тази статия, изглежда за автора не по-малко научно предизвикателство от самите феномени.
Накрая следва да се отбележи, че проблемът за евентуалното съществуване на ПБЦ, обсъждан в тази статия, който очевидно изглежда повече предмет на фантастиката, е свързан с множество съвременни научни направления – от изследването на генома до тъмната енергия във Вселената. Изобщо казано, знанията изглеждат като архипелаг в Океана на незнанието и може би не само границите между знанието и незнанието – крайбрежията на архипелага – но и самият Океан на незнанието, като цяло, заслужава специално внимание. Как да стане това? Не е ясно, но е сигурно, че простото подминаване на най-трудните проблеми и тяхното неспоменаване дори в университетски учебници, не е добра стратегия.
Все пак авторът смята, че представянето на проблема за ПБЦ като опит за поглед към един от хоризонтите на Океана на незнанието, направено тук бегло, е поучително и може да породи у читателя нови ценни идеи.
 
Благодарности. Авторът изказва голямата си признателност на колегите Валери Голев и Иван Паров, к

Antonium

  • Гост
Re: ЕВОЛЮЦИЯ И ПОСТБИОЛОГИЧНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ
« Отговор #2 -: Януари 25, 2007, 13:41:50 pm »
Респект към автора на тази статия. :) :) :)

Eon

  • Гост
Re: ЕВОЛЮЦИЯ И ПОСТБИОЛОГИЧНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ
« Отговор #3 -: Януари 25, 2007, 14:04:36 pm »
Да, закона на Ферми доста куца. СЕТИ е пълна глупост, защото никой няма да тръгне да комуникира с радио вълни или други простотии при тези разстояния. Самата идея е безумна и безмислена. Може би комуникацията и пътуването става с някакво (квантово?) "подпространство/хипер" за мигновена комуникация.

А и не е редно, да изчисляваме живота на дадена цивилизация с разните му там войни и спирални ръкави и комети защото веднъж излезли от родната планета, дори и тя да бъде унищожена от горните фактори ще съществуват колонии, които ще се развият по съвсем различен начин за тези милиарди години.

И въобще цялата картинка става толкова сложна и комплексна, че е безмислено да си тръшкаме главите кой колко е живял и колко ще живее.

А за постбиологичната форма това е доста интересно. Може би има и такива цивилизации, вече нямащи биологична форма, напълно възможно и естествено е.

Все пак... Вселената е машина за производство на богове.  :P


Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Re: Еволюция и Постбиологични Цивилизации
« Отговор #4 -: Януари 25, 2007, 14:22:55 pm »
Парадокса на Ферми има  много просто и логично обяснение  ;). НАСА и всички други организации претендиращи че изследват космоса, крият и фалшифицират информация.

Неактивен portentosum_mare

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 38
Re: Еволюция и Постбиологични Цивилизации
« Отговор #5 -: Януари 25, 2007, 14:52:39 pm »
WoW! Наистина хубава статия!
Но едва ли  скоро в професионалните среди  ще се очертае дори и кръг от въпроси по темата,
защото като че ли много малко от учените са склонни да излязат извъна каноните на традиционната наука :-\
В утротo, когато само ти, знаеш, че е още снощи,  животът е красив.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Re: Еволюция и Постбиологични Цивилизации
« Отговор #6 -: Януари 25, 2007, 20:25:05 pm »
Защото ще им изстинат местата :) Човека не се поучава от грешките си. Всеки ден се изгаря по някой Галилей.

Неактивен Jean-Luc Picard

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 351
  • Starfleet Captain
Re: Еволюция и Постбиологични Цивилизации
« Отговор #7 -: Януари 26, 2007, 10:12:59 am »
Прочетох до половината и ми хареса. Оставям си другата половина за по-спокойни дни.

Парадокса на Ферми има  много просто и логично обяснение  ;). НАСА и всички други организации претендиращи че изследват космоса, крият и фалшифицират информация.

Защо си решил, че точно това е най- "простото и логично обяснение". Противопоставяш десетилетия на усилен труд на огромен брой хора, от една страна, на изводите от някаква съмнителна булевардно-печалбарска литература, от друга? Изобщо, чудя се на хора като вас които във всичко съзират "тайни планове". За вас нищо никога няма да бъде "истински разкрито". Винаги ще има някой който "крие нещо". Не е ли малко трудно и неспокойно да живееш така? Цял живот все конспирации и пъклени планове ли ще търсите? А кога ще обърнете внимание на характеристиките на живота такъв какъвто всъщност е.

Eon

  • Гост
Re: Еволюция и Постбиологични Цивилизации
« Отговор #8 -: Януари 26, 2007, 11:25:44 am »
Не виждам какъв е проблема в оборването на твърденията на Ферми. Това, че се е трудил десетилетия над тези трудове, не значи че трябва да ги приемаме като чиста монета.

Твърдения на Ферми могат много лесно да се оборят...

Неактивен Jean-Luc Picard

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 351
  • Starfleet Captain
Re: Еволюция и Постбиологични Цивилизации
« Отговор #9 -: Януари 26, 2007, 12:46:00 pm »
Не става въпрос за конкретното твърдение на Ферми, а за тенденцията която виждам тук всяка конвенционална теория да отрича сляпо, все едно просто за спорта, и да и се присвояват възможно най-фантасмогоричните обяснения, а други, които не са толкова шарени, да се отминават с лека ръка.

Eon

  • Гост
Re: Еволюция и Постбиологични Цивилизации
« Отговор #10 -: Януари 26, 2007, 13:53:58 pm »
Не става въпрос за конкретното твърдение на Ферми, а за тенденцията която виждам тук всяка конвенционална теория да отрича сляпо, все едно просто за спорта, и да и се присвояват възможно най-фантасмогоричните обяснения, а други, които не са толкова шарени, да се отминават с лека ръка.
Е аз не правя така.  :P

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Re: Еволюция и Постбиологични Цивилизации
« Отговор #11 -: Януари 26, 2007, 20:25:43 pm »
Jean-Luc Picard за мен е много по-голяма наивност да приемаш откровените, шитни които НАСА се опитва да пробута за  планетите от Слънчевата система. Като се започне от това че Луната не е естетствен спътник а изкуствен, до укриването на живелите цивилизации на Марс. Но винаги е по удобно да повярваме на това какво ни казват медиите и официалната наука. А ако гледаме по-лочично на нещатата ще видим че всичко е инсценировки. Или може би трябва да повярваме че поляците са нападнали Германия за да започне  втората световна ? Както и че некви терористи са бутнали небостъргачите пред очите на  цялата американска армия. Не вярвайте в конспиративни теории. Всичко е както казват "политиците" и "научните" среди. То не е очевидно че  крият информация! Очевадно е ?  И е съвсем елементарно! Всеки който има информация би я пазил максимално в своя изгода! Затова на хорицата им се дава на час по лъжичка. Който има информацията има и контрола. И дори когато обявят че има извънземни официално пак ще ти дадат една супер малка част от информацията. А пък ти си вервай че си единственния разумен вид във вселената......

Eon

  • Гост
Re: Еволюция и Постбиологични Цивилизации
« Отговор #12 -: Януари 30, 2007, 11:45:21 am »
А пък ти си вервай че си единственния разумен вид във вселената......
Не, той не иска да каже това. Но специално твърдението на Ферми е смешно.

Antonium

  • Гост
Re: Еволюция и Постбиологични Цивилизации
« Отговор #13 -: Януари 30, 2007, 12:39:07 pm »
Jean-Luc Picard за мен е много по-голяма наивност да приемаш откровените, шитни които НАСА се опитва да пробута за  планетите от Слънчевата система. Като се започне от това че Луната не е естетствен спътник а изкуствен, до укриването на живелите цивилизации на Марс. Но винаги е по удобно да повярваме на това какво ни казват медиите и официалната наука. А ако гледаме по-лочично на нещатата ще видим че всичко е инсценировки. Или може би трябва да повярваме че поляците са нападнали Германия за да започне  втората световна ? Както и че некви терористи са бутнали небостъргачите пред очите на  цялата американска армия. Не вярвайте в конспиративни теории. Всичко е както казват "политиците" и "научните" среди. То не е очевидно че  крият информация! Очевадно е ?  И е съвсем елементарно! Всеки който има информация би я пазил максимално в своя изгода! Затова на хорицата им се дава на час по лъжичка. Който има информацията има и контрола. И дори когато обявят че има извънземни официално пак ще ти дадат една супер малка част от информацията. А пък ти си вервай че си единственния разумен вид във вселената......
Нещо не разбрах в този изказ - Луната естествена ли е или изкуствена.
Живеем в един свят на информация и когато тази информация е изкривена, ние получаваме и изкривен свят. За да се провери едно твърдение дали е вярно или не, е необходимо или да си  спец в тази област или да  го приемеш на доверие от човек, на когото имаш вяра. Ето това е вяра. В последните години науката е успяла да изгради доверие в хората, просто най-малко се е дънила, така че когато един водещ научен институт ти съобщи нещо, най-нормално е да го повярваш, защото в условията на конкуренция друг институт ще го провери и ако не е истина бързо ще се разбере. НАСА за съжаление много трудно може да се провери и това е разбрано от доста откровенни мошеници. Бизнеса с невероятни разкрития от типа - изкуствена Луна, атмосфера на Луната, и т.н. се развива доста бързо поради естественото любопитство на хората и неверието им в държ. институции. Само да погледенем що литература излезе, филми, сайтове и прочие обяснявайки едно или друго явление с прояви свише.
 Просто заменяме едни медии с други.
Ейлиън ти лично убеден ли си че Германия е нападнала Полша, ами ако е обратното. Иранския прездент казва, нямало е холокост. Точно в този момент се появява вярата - аз вярвам повече на историята отколкото на иранския президент. Вярвам повече на НАСА - не 100%, но поне 80 , а не вярвам на Дейвид Айк. Не мога да кажа, че Парадокса на Ферми е смешен, защото е логически верен, а дали е истина не знам, но вярвам с пълна сила че има много други разумни същества във Вселената. Вярвам защото не съм видял нито едно от тези много други разумни същества.
Цялото това писменно бърборене го направих поради факта, че много от тукашните твърдения във форума са направени не от лични наблюдения или док. материал от първа ръка, а от писания на които ние вярваме, а дали са истина или плод на умела лъжа напълнила сметките на някой е трудно да разберем. :) :) :)

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Re: Еволюция и Постбиологични Цивилизации
« Отговор #14 -: Февруари 02, 2007, 20:15:38 pm »
Цитат
Ейлиън ти лично убеден ли си че Германия е нападнала Полша, ами ако е обратното.

Тука нещо незацепвам твойта теория щото както си го написал  ти вкара по-голяма конспирация отколкото аз преди тва  и може би трябва да приемем че германците са станали жертва на военна агресия и  съвсем закономерно са започнали война  :P  Но браво за конспиративния дух  щото официалната наука на която ти така силно вярваш е на мнението за инсценировка ;)

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27