Кибертрон е проект за създаване на пълноразмерен автономен хуманоид
Кибертрон се разработва в България. Началото на проекта бе поставено през месец септември 2002 г. Разчитаме на новаторския си характер и различен подход за осъществяване на идеи. Прототипът на Кибертрон, над който в момента работим, е висок 1750mm (1,75 m) и има 82 степени на свобода. Уникалното в него е най-вече неговия интелект, за изграждането на който се използва концептуално нов метод, неприлаган до сега, базиращ се на “Природа на Времето” и доближаващ се максимално до начина на функциониране на човешкия разум. В тази област екипа ни има уникални разработки, които скоро ще променят парадигмата на всеки един от нас. Към настоящия момент са разработени основните технологии, които се използват в хуманоида, като при наличие на финансови средства имаме възможност да завършим проекта и произведен прототип за около 2 години.
Като машина, роботът няма да копира изцяло структурата на човека. Разполага със същите крайници както при хората - два крака и две ръце. Стараем се максимално да го доближим до човек като функционалност. Ще може да ходи, да разпознава обекти и гласови команди, да се изправя и стабилизира при различни положения на тялото, да преодолява различни терени, да работи в опасна за човека среда.
Измислянето на такава машина налага използването на знанията от почти всички науки. Постигането на добра динамика и функционалност много зависи от програмното осигуряване и архитектурата на цялата система. Тялото на робота също има нужда от точна изработка и оптимизация на отделните детайли.
Базовата цел на проекта е да създадем автономна самообучаваща се машина, която да има мотивация и цел за съществуването си. Разработването на такъв изкуствен интелект е изключително сложна и трудоемка задача.
Етапите на разработка са същността на проекта, чрез еволюиране на отделни модели хуманоиди, екипът ни се доближава до постигане на основната си цел - създаване на Пълноразмерен автономен хуманоид с габарити и възможности сходни с тези на хората.
Реализацията на конструкцията на скелета, налага използването на стави с различен брой степени на свобода – от 1 до 3. Те са разработени така, че всяка степен на свобода е независима от останалите, което позволява независимо преместване по всяка една от тях. Най-много задвижващи механизми има в ръката.
Тя се отличава с динамиката си, която дори превишава функционалността на човешката в някои отношения. Ръката притежава 28 степени на свобода, от които 20 са за пръстите, 1 за дланта, 2 за китката, 1 за лакътя, 2 за рамото и 2 осигуряващи въртенето около собствената и ос в предмишницата и в мишницата.
Разработването на подходяща структура на хуманоида e един от основните проблеми. Тя трябва да се отличава с динамична йерархия, която се променя в зависимост от моментното състояние на машината и околната среда. Тук помага конструирането на добра информационна система.
Основата на всички създадени до момента хуманоидни роботи в световен мащаб се базира предимно на твърди математически алгоритми. Въпреки че изглеждат интелигентни, те всъщност само имитират изкуствен интелект. Това е и причината, която кара разработчиците им да стигат много скоро до безизходно положение, тъй като са им необходими много изчислителни ресурси.
Нашия хуманоид, за разлика от останалите, използва и разработва системи на принципа на самообучението, което според нас е ключът при реализирането на изключително сложни и интелигентни системи и възли, нуждаещи се от голяма функционалност, ефективност и изискващи малка изчислителна мощ. Важна особеност на Кибертрон е, че след кото той бъде обучен, неговите познания могат да бъдат клонирани в други хуманоиди, с което се спестяват средства за обучение на всеки един от тях поотделно.
Технологиите, които се влагат в хуманоида са революционни постижения в тази област, поради което в близко бъдеще, те ще променят парадигмата на всеки един от нас. Екипа ни, в продължение на няколко години, разработи изцяло нова концепция за разума, времето, живота...и света около нас. Реализацията на проекта се движи на границата на възможностите, всичко се оптимизира до последната подробност, също както е в самолетостроенето, космическите апарати, медицината.
Теглото на хуманоида в завършен вид е около 90 кг. Сегашните ни изчисления за разхода на енергия са около 150W при минимални натоварвания, от 600W до 1000W при придвижване, от 1000W до 1500W при тежко натоварване на задвижващите системи, като са възможни и екстремни натоварвания, с разход над 1500W. Най-приемливия вариант за момента е използване на литиево-йонен акумулатор, благодарение на който хуманоида може да работи без презареждане до 7-8 часа, като работим и върху алтернативни нетрадиционни източници на енергия.
Разработването на разум е много сложна и трудна задача. В момента това е на границата между реалното и научната фантастика. Далече сме от мисълта, че за кратко време ще можем да направим нещо умопомрачаващо. Имаме идея за създаване на различна изчислителна машина, идея за различен от общоприетия подход. Надяваме се поне да се насочим в правилния път. Както вече знаете, този път е труден и изпълнен с опасности, но винаги има само една посока - бъдещето.
http://www.kibertron.com/
