Ами логично аз съм същия промит мозък на тези "науки" както и ти и е трудно да се откъсна от тях и техните грешки(все пак това са доста години) Ако бях се родил на друга планета щях да използвам други методи - да се надявам по-добри.
Когато някой не е съгласен с методите на дипломацията, примерно, прилага други методи - на войната.
Никак не е задължително да използвате научни методи, ако не сте съгласен с тяхната същина. Точно както Спорт-Здраве4-то нарече "глупави опити и резултати, без никакво директно доказателство!", като удобно не видя въпросът ми какво той би нарекъл "директно доказателство", ако не са опити и резултати?
Целият ни дебат би изглеждал далеч по-обособен, ако имаше опонент, който да предлага алтернативен метод на научния. Примерно религиозен, метафизичен, изкуство ако щете. Но да припознаете науката в неподготвеност и в същото време да използвате нейни теории (забележете!) е най-малкото лицемерно спрямо вашата теза, която уж защитавате.
Ами да и тя помага със сведения понякога. Макар че съм си отговорил половинчато на повечето чрез метафизика и физика. Най-правилният начин да разбереш как работи всичко останало е като разбереш как работят най-елементарните частици(открити, неоткрити - всички съществуващи). И въпреки че знам доста неща от физиката все пак я ненавиждам защото обяснява повечето явления чрез математика (не че не харесвам математиката), но това е все едно слепец да мери с неразграфена линийка колко е висок и после да казва на останалите слепци около него резултата в пикометри.
Метафизиката няма много общо с физиката, освен изборът на малка част от една "неравностойна" група квантови физици чрез нея да се обобщят някои някои чисто религиозни въпроси, които засяга квантовата физика. И бих искала да ви обърна внимание, че и физиката е разделена на пет големи дяла: Квантова Механика, Класическа механика, Термодинамика и Статистическа физика, Електромагнетизъм и ТО. Забележете в този контекст, че не метафизиката е припознала квантови закономерности, а последните използват онтологията на метафизиката, за да обяснят чрез не математичен език явления, които не могат да се регистрират от сетивата ни. Същите тези чисто квантови явления се обясняват чрез математиката прекрасно и много по-категорично, но за последната се налага допълнително образование.
Точно както античните текстове на Платон не носят същите послания преведени на друг език. Физиката просто "говори" на математика. А последната ако не "говорим" добре, нормално е да не съзрем елегантността на изказа.
Хех, тук се сещам за следната обява: "Търсим жена за кебапчета."
А момента с неразграфената линийка ми напомня за един от етапите на метричната измервателна система*.
*
Първоначално се е смятало, че метърът е равен на една десетмилионна от разстоянието между екватора и полюсите. По-късно обаче се оказало, че това не е така, в първите изчисления имало грешка и метърът бил предефиниран отново като "дължина на прът от платина, пазен в едно подземие недалеч от Париж и белязан с две резки". (!) Тази дефиниция на метърът била единствената официална такава до 1960г. До тогава научните общности по света не го и приемали като нещо по-сериозно от шегобийство. Но французите се взели в ръце и го предефинирали в нещо звучащо доста по-академично - един метър е бил равен на (внимавайте сега) "1 650 763.73 дължини на вълната на оранжевата светлина, излъчвана от криптон-86 при определени условия". Как ви се струва това като концепция за мерна единица за едно обикновено домакинство? Разбира се нещата не приключили дотук, тъй като криптон-86, колкото и "важен" химичен елемент да се явява, оранжевата му светлина няма никакво научно значение и през 1983г. се е наложило метърът отново да бъде променен в сегашният му стандарт. Настоящата му дефиниция е : Разстоянието, изминавано от светлината във вакуум за 1/299792458 от секундата. Най-добре го запомнете, особено ако смятате да се явявате на някое телевизионно състезание, там обичат да променят някоя и друга цифра. 
ДНК-то запаметява всичко от това как да изглеждаш - с крайници без крайници, с уста, с клюн до това коя молекула в какво количество да се синтезира в повече и по-малко, но не и спомена за всяко действие извършено от и върху тялото. То за мен е една автоматизирана машина използвана от истинския Аз (този който задава командите).
Точно в този момент, Buoyancy, се изказахте силно неподготвен. ДНК не е статична молекула - тя в основната си функция притежава процеси, които се наричат Динамична мутация. Половината от ДНК "работи", за да "помни" кое точно къде ни се намира, как е образувано и до колко полезно за индивида е то. Онзи пострадал мозък е такъв само физически, останалата част от клетките възпроизвежда целият мозък, защото той е наличен в целостта си във всяка една от тях. (!) Така и хората с ампутирани крайници усещат гъдел, сърбеж и дори болка именно в липсващите крайници.
Чел съм и чета книжки, но имам въпроси (да кажа просто че са много, може би трябва да направят нов форум само за мен 
и да ми отговарят като на първокласник) които нямат отговор в нито една книга, а те са много елементарни всъщност.
Опасявам се, че сте чел метафизика основно. Разбираемо, тя е и далеч по-интересна. Но ви уверявам, че отговори има - много повече от въпроси, които могат да ви хрумнат, просто не сте ги намерил в книгите, които ви привличат към момента.
