Аз пък навих един 75 годишен дядо да си оперира пердетата на очите. В парка, където стояхме, от дума на дума сподели, че не може да вижда и е дошъл края на дните му. Разплака се човека.
Нямал пари за лечение, защото скътаните от него левове били за "черни" дни. Какво по черно от това да не виждаш? Взех се в ръце, па като му дръпнах една реч.
Цветисто му разказах как протича операцията, обосновах се с примери за доволните хора, които продължават да гледат любимите си сериали, да четат вестниците си, да плетат чорапки на внуците, да се радват на живота около тях. Уж на майтап го нахоках, че се е отпуснал и предал на едни никакви си пердета. Тъй де, нищо не губиш дядо, марш в очното.За половин час ще ги пахнат тия пущини, 1-2 седмици ще ти сълзят очичките и си готов. Както и да го мислиш, по-лошо от това, което си сега няма да стане.Тъй му хортувах на дядото, докато в един момоент взе ръката и ми я целуна. Леле, за пръв път ми се случва такова нещо и се почувствах страшно неудобно. Май дозата надежда му беше дошла в повече. Нищо от това не се мре
Доволно видях как живна, на момента взе да прави някакви планове как да съчетае операцията с идващите празници. Не му казах че неговите планове не пеят, защото самите операции са планови
Човека каза, че съм му направила голямо добро. Дали е добро не знам, вие ще прецените, но според мен добре го обработих. Май го манипулирах, а?
Но не съжалявам
