Свободно плаващите планети са може би по-често срещани от звездите
Тази рисунка илюстрира планета подобна на Юпитер - сама в тъмнината на космоса, свободно плаваща без звезда. Астрономите наскоро откриха доказателство за 10 такива самотни светове, за които се смята, че са "изхвърлени" или изтласкани от развиващите се слънчеви системи. (Credit: NASA/JPL-Caltech) ScienceDaily (May 18, 2011) — Астрономи, включително и член на групата, спонсориран от НАСА, са открили нов клас планети с размера на Юпитер блуждаещи самотни светове най-вероятно са били изтласкани от развиващите се планетарни системи.
Откритието е базирано на съвместно Японско-Ново Зеландско изследване, което е сканирално центъра на Млечния Път през 2006 и 2007, разкриващо доказателство за над 10 свободно блуждаещи планети, които имат приблизително маса като тази на Юпитер. Тези изолирани кълба, познати като осиротели планети, са трудни за забелязване, и са били неоткрити до скоро. Новооткритите планети са разположени средно от около 10 000 до 20 000 светлинни години от Земята.
"Въпреки, че свободно блуждаещите планети са били предречени преди време, най-накрая те били открити наскоро, което откритие има големи последствия върху моделите за планетарното формиране и еволюция,“ казва Mario Perez, учен по програмата за екзопланети в централата на НАСА във Вашингтон.
Откритието показва, че има много повече свободно блуждаещи планети с размерите на Юпитер, които не могат да бъдат видяни. Групата изчислява, че те са 2 пъти повече от звездите. В добавка, тези планети се считат, че са най-малко толкова често срещани, колкото планетите, които орбитират звездите. Това ще ни даде бройка от стотици милиарди самотни светове само в нашия Млечен Път.
"Нашето изследване е като преброяване на населението," казва David Bennett - съ-автор на изследването спонсорирано от НАСА и Националната Научна Фондация - от Университета Нотр Дам в Саут Бенд, Индиана. "Ние изследвахме порция от галактиката и възоснова на тези данни, можем да изчислим общите цифри за цялата галактика.“
Изследването, водено от Takahiro Sumi от Университета Осака в Япония, може да се прочете от броя от 19-ти Май на списание Нейчър.
Изследването не е чувствително към планетите, които са по-малки от Юпитер и Сатурн, но теориите предполагат, че планетите с ниски маси, като Земята например, би трябвало да се изтласкват по-често от техните звезди. В резултат на това, счита се, че те биха били по-често срещани отколкото свободно блуждаещите Юпитеро-подобни планети.
Предишни наблюдения са забелязали шепа свободно блуждаещи обекти подобни на планети във купове формиращи звезди, с маси три пъти масата на Юпитер. Но учените подозират, че газообразните тела се формират повече като звезди отколкото като планети. Тези малки, мътни кълба, са наречени кафяви джуджета, растат от колапсиращи топки газ и прах, но нямат масата нужна за възпламеняването на ядрени реакции и да светят. Считано е, че най-малките кафяви джуджета са приблизително с големината на големи планети.
От друга страна, е вероятно някои планети да са били изтласкани от ранните им, турбулентни слънчеви системи, поради близки гравитационни срещи с други планети или звезди. Без да имат звезда около, която да обикалят, тези планети биха се движили през галактиката като нашето слънце и другите звезди, в стабилни орбити около галактичния център. Откритието на 10 свободно плаващи юпитероподобни планети подкрепя ‚изтласкващия‘ сценарийм, въпреки че е възможно и двата механизъма да са в сила.
"Ако свободно плаващите планети се формираха като звезди, бихме очаквали да видим само една или две от тях в нашето наблюдение, вместо 10,“ казва Bennett. „Нашите резултатие предполагат, че планетарните системи често стават нестабилни, и планетите се изхвърлят от техните орбити.“
Наблюденията не могат да отхвърлят възможността, че някои от тези планети може да имат много отдалечени орбити около звезди, но друго изследване индикира, че планети с масата на Юпитер в такива далечни орбити са рядкост.
Наблюдението, Microlensing Observations in Astrophysics (MOA), е наименовано на гиганстката безкрила птица наречена ‚моа‘, която е изчезнала от птичето семейство в Нова Зеландия. 5.9-футов (1.8-метра) телескоп в Mount John University Observatory в Нова Зеландия се използва за регулярно сканиране на изобилието звезди в галактичния център за намирането на т.нар гравитационни микро-ленсващи ефекти (gravitational microlensing events – превеждам го така, защото звучи най-добре – Бел. Eon). Тези ефекти се случват, когато нещо, подобно на звезда или планета, минава пред друга, по-отдалечена звезда. Гравитацията на преминаващото тяло изкривява светлината на задната звезда, като я по-този начин я усилва и я прави по ярка. Големите преминаващи тела, като масивни слънца, ще изкривят светлината на задната звезда до такава степен, че ефекта на яркостта може да трая седмици. Малките плането-подобни тела ще причинят по-малко изкривяване, и яркостта на звездата ще трае само няколко дни или по-малко.
Втора група по микро-ленсване, Optical Gravitational Lensing Experiment (OGLE), е допринесло за откритието използвайки 4.2-футов (1.3 метров) телескоп в Чили. Групата OGLE също е наблюдавала много от същите събития, и техните наблюдения независимо потвърждават анализа на групата MOA.
Jet Propulsion Laboratory, на НАСА в Pasadena,Calif., управлява Програмата за Изследване на Екзопланетите. JPL е дивизия в Калифорнийския Технологичен Институт в Пасадена.
Повече инфо за екзопланетите можете да намерите в програмата за намиране на планети на НАСА в
http://planetquest.jpl.nasa.gov.
Източник: ScienceDaily 
