Четвъртата поправка в конституцията мина на първо четене

[Eon]

Единствено парламентарната група на "Атака" не подкрепи промените, била против начина, по който те се приемат

С 203 гласа "за", 12 "против" и 6 "въздържал се" Народното събрание прие на първо четене проекта за промени в конституцията, внесен от мнозинството.

Депутатите отхвърлиха измененията в основния закон, предложени от Мирослав Мурджов (БНС) и група народни представители. Проектът, който предвиждаше всяко първо заседание на новоизбран парламент да се въвежда във Велико Търново, получи 76 гласа "за", 8 "против" и 134 "въздържал се".

Одобреният проект на четвъртата поправка в конституцията предвижда няколко съществени промени.

В областта на съдебната система се цели постигане на баланс между по-голяма отчетност и запазване на независимостта на магистратите, утвърждаването на Висшият съдебен съвет като орган, който управлява реално, както и отпадането на имунитета на магистратите, отговорност от които няма да бъде търсена само при изпълнението на служебните им задължения.

Други поправки се отнасят до финансовата децентрализация на общините, т.е. възможността те сами да определят вида и размера на местните данъци и такси, отпадането задължителната наборна военна служба, както и изискването в Народното събрание да има постоянен кворум през цялото време на парламентарните заседание.

Предлаганите промени в конституцията са подходящи по време и са свързани с процеса на пълноправно членство в ЕС, заяви председателят на ПГ на "Коалиция за България" Михаил Миков, който представи от името на вносителите измененията в основния закон.

По думите му тези промени отварят път за цялостна реформа на няколко сфери, които от години очакват конституционни решения.

Депутатът от левицата Янаки Стоилов призова промените, внесени от мнозинството, да бъдат задълбочено обсъждани и в дискусии с представители на всички власти да бъдат намерени разрешения, които да придвижат напред реформите в съдебната система.

"Тази конституционна промяна трябва да бъде използвана, за да се постигнат реални промени.

Мисля, че много внимателно още веднъж между двете четения трябва да реализираме различните възможни варианти и да търсим по-широка подкрепа за тяхното приемане", заяви Стоилов.

Днес не е важно да демонстрираш опозиционност, а да докажеш, че искаш да участваш в ефективното реформиране на съдебната власт в България и в този процес да бъдат приобщени всички институции, защото само това може да отговори на очакванията на българските  граждани, каза още депутатът.

Парламентарната група на НДСВ подкрепя във всички пунктове законопроекта на управляващото мнозинство за промени в конституцията и споделя мотивите към него, заяви председателят на групата Анелия Мингова.

В центъра на промяната стои материята за съдебната власт, защото става въпрос за принципното отношение на законодателната власт към осъществяване на съдебната реформа, отбеляза тя.

По думите й съдебната реформа е процес и не се свързва с един законодателен акт.

Според Мингова причина за четвъртата поправка в конституцията е необходимостта да се отстранят съмнения и внушения, които са се наложили в някои професионални кръгове, у европейските ни партньори, а и в обществото след третата промяна в основния закон в частта за съдебната власт.

Промените в конституцията се правят преди всичко в интерес на българското общество, каза зам.-председателят на ДПС Лютви Местан.

Третата поправка в конституцията бе недостатъчна за европартньорите и доверието в българската съдебна система минава и през тази четвърта промяна, посочи той.

Ефективността на съдебната власт, която е функция от нейната отчетност и отговорност, е важен политически критерий за членството на България в ЕС, изтъкна той.

Според него фактът, че скоро ще бъдем част от съюза, не означава, че сме решили проблема и няма никакви индикации, че някой би проявил снизхождение към България.

ДСБ подкрепя на първо четене промените, обяви в пленарна зала зам.-председателят на групата Екатерина Михайлова, която обаче подчерта, че партията й има критики към някои текстове и между първо и второ четене е необходима сериозна работа, за да бъдат прецизирани те.

Според Михайлова най-спорният въпрос в проекта е създаването на инспекторат към ВСС.

Тя отбеляза, че той ще е единственият орган по конституция, който ще се избира от народните представители с мнозинство от 2/3 и припомни, че дори членовете на ВСС и на Конституционния съд от квотата на парламента се избират с обикновено мнозинство.

Освен това няма нито една разпоредба как може да се прекратят предсрочно пълномощия на членове на инспектората, посочи тя.

Михайлова отбеляза, че четвъртата поправка се разглежда осем месеца след третата, което не е добър знак за българския парламент.

Важно е всички заедно - и тези, които сме извън съдебната система, да създадем така необходимия дух на законност в България, който да внушава на всеки български гражданин чувството, че е равен пред закона толкова, колкото всеки народен представител, всеки представител на изпълнителната власт, заяви лидерът на ОДС Петър Стоянов.

Само тогава българският гражданин ще отвори възможностите си, за да стимулира България да бъде член на ЕС там, където й е мястото, посочи той.

"СДС и парламентарната група на ОДС подкрепят на първо четене промените, защото схващат голямото значение на изменението за България, за българските граждани и за членството в ЕС.

Конституция се прави или променя, за да създава най-висшата нормативна рамка, в която да се създават по-добри условия за живот на българите", добави лидерът на ОДС.

Парламентарната група на Българския народен съюз (БНС) подкрепя на първо четене и двата законопроекта за промени в конституцията, заяви съпредседателят на групата Красимир Каракачанов.

В проекта, внесен от управляващото мнозинство е залегнало предложението на БНС, направено при третата поправка на конституцията - за финансовата децентрализация на общините, изтъкна той.

Тогава ни беше отговорено, че не му е дошло времето, а днес виждаме, че то вече е важен въпрос, добави Каракачанов, който посочи, че депутатите от ВМРО имат съображения относно военната служба и сигурно ще внесат свои промени в този текст между двете четения.

Единствено парламентарната група на "Атака" не подкрепи промените.  Партията е против начина, по който тези поправки се приемат, обяви лидерът й Волен Сидеров.

"Четвъртата промяна в конституцията се приема под диктат на хора отвън, които посочват какви точно поправки, как и колко бързо да се направят. За българския парламент, който е парламент на все още суверенна държава, това не е приемливо", каза Сидеров.

Какво гарантира, че тези поправки ще бъдат добри, след като промените, които бяха приети преди няколко месеца, се оказаха лоши, обърна се той към депутатите и попита какво ще прави парламентът, ако се окаже, че нещо е пропуснато или сгрешено.

netinfo.bg

[ultrafutur]

Четвъртата поправка в Конституцията е хилав опит за модернизиране на българската съдебна система


Временната парламентарна комисия за поправки в Конституцията подкрепи проекта на група депутати , който влиза на първо четене в парламента. Най-много дебати в новия проект предизвика създаването на Инспекторат към Висшия съдебен съвет, който трябва да оптимизира дейността на съдебната система в България. Защо предстоящата Четвърта поправка няма да постигне очакваните резултати? – Гледна точка на Емилиян Лилов.

“Много баби, хилаво бебе”, се казва в една много хубава българска поговорка. По същата схема на бебето, което е на път да се роди тези дни, наречено Четвърта поправка в Конституцията, му бабуват депутати от няколко партии. По-лошото е, че тези партии отчасти имат дори твърде различни виждания вкл. за това, как трябва да се реформира българската съдебна система, а единственият признак, който ги обединява на този етап, е че те са част от управляващата коалиция, създадена обаче не по-волята на избирателите, това също трябва да припомним.

И още нещо се налага да припомним – че тази четвърта поправка идва в резултат на неодобрението на ЕС на предишните, трети корекции на основния закон, и в този смисъл можем да кажем, че четвърта поправка е по настояване на Брюксел. Защото евросъюзът иска постигане на резултати в българската съдебна система, в противен случай на вратата чука предпазната клауза.

Да видим, какво обаче може да постигне предлаганото сега  с четвъртата поправка на конституцията създаване на независим Инспекторат към Висшия съдебен съвет, избиран от парламента. Сигурен съм, че депутатите от КБ, НДСВ и ДПС са се водили само от добри намерения при измислянето на тази нова формула, която впрочем ще бъде прецедент в Европа. Защото в нито една друга европейска държава не съществува подобен орган. Очевидно авторите на предложението са се стремили да запазят независимостта на българската съдебна система като същевременно я отдалечат малко от сегашното положение, в което тя се самоконтролира и не подлежи на контрол от нито една друга власт в България.

Идеята е, чрез създаването на нов орган - Инспекторат към Висшия съдебен съвет, но избиран от парламента, да се следи за движението на делата и за това, да бъдат решавани те в разумни срокове. Нещо подобно обаче съществува и към днешна дата, твърдят магистрати, и припомнят, че такъв орган действа и в момента. Единствената разлика е, че той не е към Висшия съдебен съвет, а към правосъдното министерство. Трябва да признаем, че дейността и досега не бе много ефикасна, но с известни законодателни поправки тя би могла да бъде оптимизирана и да заработи по-ефективно, вместо да се създава изцяло нов орган.

Предложението е той да бъде прикрепен към Висшия съдебен съвет. Това също поражда съмнения, доколко ефективна ще бъде тази мярка, дотолкова, доколкото Висшият съдебен съвет и съдебната власт, чийто върховен орган е тъкмо Висшият съдебен съвет, имат една и съща функция – да осъществяват правораздаването в българското общество. Функцията на новия орган – Инспектората, ще бъде да контролира дейността на съдебните органи, но не решаването на делата по същество, а самото движение на делата и спазването на някакви срокове. Т.е. Инспекторатът ще има чисто технически функции, а не правораздавателни. Това спокойно може да се върши и от един съществуващ орган към изпълнителната власт, още повече, че изпълнителната власт се контролира от парламента. Това означава, че тогава бихме имали един независим контрол върху българската съдебна власт едновременно от две други власти - от законодателната и от изпълнителната в лицето на парламента и правителството. Вместо това се тръгва към създаването на изцяло нов орган, който ще бъде прикрепен към Висшия съдебен съвет, но избиран от парламента. Излиза, че този нов орган ще следи дейността на една институция, която е част от същата власт. Заради това е спорен резултатът като краен ефект от тази нова мярка. Питам се, защо въпросните функции на Инспектората не се възложат направо на министъра на правосъдието, с което България не само би се доближила до европейската практика, но и ще продължи една дългогодишна традиция в България.

По отношение на останалите предложения, отнасящи се до съдебната власт, няма две мнения, че трябва да бъде премахнат имунитетът на магистратите, в т.ч. на съдиите, който ще остане само във функционалната му част. Т.е. съдиите ще бъдат защитени от закона при изпълнението на преките им служебни задължения, при гледането на делата, но не и извън пряката им работа.

На този фон остава не много ясно, защо ако на съдиите не им е нужен имунитет извън пряката им работа, защо той да е необходим на депутатите?



 
http://www2.dw-world.de/bulgarian/politik/Bulgarien/1.204295.1.html?maca=bul-homepage-bulgarian-329-xml

[Rapsio]

Беше спряла кабелната и искам не искам го гледах канал 1 когато преваха от парламента. Просто огромна смешка, тез дават ли си сметка че ги гледат обикновенните хора които ясно виждат как се приемат и говорят за неща от които гражданите на България просто нямат никаква изгода.