"Kампания срещу България" - израз, директно взет от речника на комунистите
Хайнц Брам*
Дневник
Комунистическият режим в България не беше училище, което да подготви страната за ЕС. Той непреклонно я откъсна от Запада, така както се случи и в Полша или в Унгария.
Ако наистина бяха пламенни комунисти и убедени марксисти-ленинисти, функционерите на БКП щяха да се опитат да съживят старата система. Но едва Берлинската стена падна и те бързо свалиха Тодор Живков, за да не пропуснат да яхнат и новата вълна.
Те не вярваха нито в жизнеспособността на съветския комунизъм, нито пък толкова и на демокрацията. Стъпка по стъпка обаче се напаснаха към превратностите в бившия съветски лагер.
Стари комунисти - заклети атеисти, изведнъж се появиха със свещи в ръце на великденските богослужения в църквите. Бяха против НАТО, после за, а впоследствие дори обявиха, че всъщност обичали алианса.
Но това, с което бяха формирани преди промените, не можеше да изчезне безследно - идеите на Ленин, Брежнев, Г. Димитров и т.н. Според Ленин морално е само онова, което служи на революцията.
Кои сега са критериите за новите им убеждения и морал?
Комунистите по високите етажи на властта никога не са се изправяли пред истината. Достатъчно е да хвърлим бегъл поглед върху стар брой на "Работническо дело", за да го разберем. А казват ли наследниците им чистата истина днес? Държат ли се по-коректно към Брюксел, отколкото едно време към Москва?
След 1989 г. бившите функционери се опасяваха, че ще изгубят привилегиите си. И предвидливо взеха части от държавната собственост в свои ръце. Не е предразсъдък, ако допуснем, че отрано са завързали и контакти в престъпния свят, така че днес да се говори за близка до управлението престъпност.
Когато СДС спечели изборите през 1991 г. с минимална преднина през БСП, социалистите впрегнаха всички сили, за да съборят правителството. За целта използваха както икономическите лостове, така и непокътнатата мрежа на бившата Държавна сигурност.
ДС и до днес, изглежда, не е проблем за мнозина в България. А държавите от ЕС не са особено щастливи от начина, по който протичат процесите в страната.
БСП смята, че вече е поставила точка след комунизма. На мястото на точката обаче стои запетая.
Липсва нужната за целта самокритика. Без раздялата с комунистическите останки България ще си остане аутсайдер в Европейския съюз, въпреки че формално вече членува в него.
Много от старите митове продължават да замъгляват способността за преценка на българите. Критиките от чужбина например се заклеймяват като "кампания срещу България" - израз, директно взет от речника на комунистите.
Случаят "Батак" или сътресенията около МВР също ясно показаха, че България действително още не е пристигнала в Брюксел.
Само две партии са в твърдо агрегатно състояние - БСП и ДПС. Според собствената си оценка ДПС е либерална, но това е твърде своеобразна либералност.
След последните местни избори Ахмед Доган нарече купуването на гласове обща практика в Европа, а по-късно съратниците му се опитаха да омаловажат изявлението му като философски "наратив".
Избирателите на ДПС, все още помнещи бруталното потисничество на комунистите, гласуват с абсолютна преданост за партията си въпреки зигзагообразното й движение отдясно наляво и отляво надясно.[...]
Д-р Хайнц Брам е германски политолог, специалист по България и Източна Европа