... продължение
Заблуждават неинформираните, че пазарът винаги водел след себе си демокрация. Има отделни такива случаи, но още повече са обратните, чийто брой расте. Особено при нерегулиран и монополизиран пазар. Всеки монопол е лош, но частният монопол е най-лош. Лицемерните демократи в Западна Европа реагираха гневно, когато Папандреу обяви, че възнамерява да прибегне до най-демократичното средство за допитване до народа - референдума. Един референдум с положителен резултат би осигурил успеха на тежките реформи. А евентуален негативен резултат би подсказал на властите дали не се налагат корекции в реформите, особено за по-справедливо разпределение на бремето между труда и капитала.
А българските „демократи" не поискаха и да чуят за референдуми по нашето присъединяване към НАТО и ЕС, подобно на проведените в редица европейски страни. На тези псевдодемократи много повече им допада диктатурата. Тръбят под път и над път, че дясното е синоним на доброто. Като познавам световната и българската практика по-лъжовно изказване от това не съм чувал скоро. Като правило, дясното е консервативно, антисоциално и антихуманно. То създава икономическа основа за дясна диктатура. Убеждават ни, че десните правителства произвеждат, а левите - разпределят и пилеят. Сигурно за това Гърция и Италия, управлявани десетилетия от десни правителства, сега са в такова „цветущо" състояние!
Казват, че нямало нищо страшно човек да е прочел само една книга, стига да е правилната. Такава била книгата на Милтън Фридман. Тежко му на този, който формира икономическия си мироглед от една или няколко книги. Още по-зле ако е книгата на Фридман. Фридман, обаче е голям учен, който, за разлика от нашите пазарни фундаменталисти, умее да признава грешките си. Той сам заяви преди смъртта си, че е грешил в спора с Джоузеф Стиглиц преди 20 години за съветите, които е давал по начина на приватизация в Русия и Източна Европа.
Нашите пазарни фундаменталисти продължават да повтарят клишето, че истинска реформа е само тази, която се прави шоково, без да се търси диалог с хората и тяхното съгласие. Постепенните промени не можели да бъдат истински реформи. Техният идол е моят познат от 1980-те години Лешек Балцерович, който съвсем не се ползва с уважение в родината си, въпреки твърденията на нашите пазарни фанатици, че е ощастливил поляците. Тези хора живеят със самочувствието на месии, на които всевишният е отредил да ощастливяват силово народа, който бил неук и не разбирал кое е добро за него. Може би и затова десетки милиони хора в Източна Европа преживяха невиждани трагедии през последните 20 години, а хиляди и хиляди унизени и смазани, без достъп до здравна помощ, си отидоха без време от този свят. То лежи на съвестта и на нашите шокови терапевти, повечето от които живеят в охолство, финансирано от съмнителни източници. Те пледират за рестрикции, но за другите.
Пазарните фундаменталисти смятат,че решението на проблемите било в тоталната приватизация и дерегулация; че трябва да се държи сметка главно за мнението на елита, а не на простите работници, селяни и пенсионери или както се беше изразил нашият премиер - „некачествения материал". Всички факти потвърждават, че неограничената дерегулация, особено във финансовия сектор, и безумната приватизация са между главните причини за настоящата световна криза. Твърдят, че и най-лошите решения на пазара били по-добри от най-добрите решения на държавата; че държавата не можела да решава проблеми, защото тя самата била проблем. А през бурните месеци на 2008-2009 г. частните компании в Америка и Европа се молеха на колене пред „лошата държава" да ги спасява. И ако не беше държавата с парите на презираните от тях обикновени данъкоплатци, те отдавна да са изчезнали в небитието.
Ако се направи всеобхватен анализ на приватизацията в България през последните двадесетина години, ще се установи, първо, че тя беше престъпна и второ, че следприватизационните икономически резултати са много по-лоши отколкото резултатите при тяхното функциониране като държавни или общински предприятия. Особено в областта на естествените монополи. Примерите са стотици. Да не говорим за това, че някои от най-важните наши предприятия бяха „приватизирани" чрез продажба на чуждестранни държавни компании. Нима „приватизирането" на електроразпределителните дружества помогна за подобряване на тяхната работа! Или приватизирането или консесионирането на водоснабдяването, на топлоснабдяването и т.н.
Твърдят до втръсване, че парите трябвало да се оставят в частника, защото е добър стопанин, а не да се привличат в бюджета, защото държавата е прахосник. С това обосновават политиката на ниски данъци. Ако се постъпваше така с какво щяха да се финансират здравните, образователните, научните, иновационните, социалните, екологичните, инфраструктурните, отбранителните и други програми на държавата? Има ли на света държава, която да не изпълнява такива функции? Произволни са твърденията, че частникът винаги е по-добър стопанин. Те се опровергават от много факти по света и у нас. Да напомням ли за скандалното разсипничество с парите на вложителите в много американски и европейски банки и ограбването на акционерите в нефинансови корпорации. А технологичните, жилищните и другите балони, които се спукаха през последното десетилетие. А безумното презастрояване в курортните зони в южноевропейските страни и у нас. Ами ограбването на вложителите в българските банки през 1990-те години!
Двигател на прогреса не е частната собственост, а лоялната конкуренция. Защото без конкуренция частникът забравя за всичко друго и се интересува само от максимална печалба за най-кратко време. Предимствата или недостатъците на един или друг вид собственост не бива да се определят предвзето, както правят пазарните фанатици. Нека всички видове бизнес - държавен, частен, общински, кооперативен, функционират свободно под икономическото слънце и се конкурират лоялно, равнопоставени пред закона. Ще оцелее този, който е по-жизнеспособен и по-добре обслужва потребителите.
Институтът за пазарна икономика. настоява държавните разходи в бюджета за 2012 г. да се сведат до 30% от БВП. Това могат да предлагат само хора, които нямат елементарна представа за житейските реалности. Нека предложат на правителството на САЩ да намали на 30% своите държавни разходи в бюджета, които през 2010 г. са били 42,5% (а по времето на президента Буш в предкризисните години - между 36,8 и 42,7%). Нека го препоръчат и на правителствата на страните членки на ЕС, чиито средни държавни разходи през 2010 г. са били 50,6%. През същата година тези разходи са били: 47,9% в Германия, 56,6% във Франция, 50,6% във Великобритания, 51,3% в Холандия, 52,5% в Австрия, 58,3% в Дания, 40,6% в Естония, 50,1% в Словения, 44,2% в Чехия, 44,4% в Латвия, 40,9% в Литва, 49,4% в Унгария, 45,4% в Полша, 40,9% в Румъния, 40,0% в Словакия и т.н. Изглежда че всички европейски правителства са невежи, а нашите пазарни фанатици са най-умните. Едва ли! Изпълнението на тяхната препоръка в България и особено в другите европейски страни би предизвикало масови социални бунтове. Учудва смелостта, самочувствието и менторският тон на тези хора. Може би защото през живота си не са вземали или участвали във вземането на нито едно стопанско решение, засягащо хиляди или милиони човешки съдби и са чели само книгата на Фридман. Такива хора са с най-високо самочувствие и най-щедри на менторски съвети.
Нашите пазарни фундаменталисти фетишизират финансовата стабилност и с надменно презрение отричат значението на социалната стабилност. Разбира се, финансовата стабилност е много важна. Само авантюристи могат да оспорват това! Но ако се наруши грубо социалната стабилност и хората се разбунтуват настъпва краят и на финансовата стабилност. Никоя реформа не може да успее без диалог и ако не се ползва с разбиране и подкрепа от народа. Това е азбучна истина. Те отричат предвзето и социалната отговорност на капитала. Нека се допитат до сериозни предприемачи от западноевропейските страни, за да открият, че това е широко разпространена практика там от години.
Казват ни, че критерий за знанието е пазарът, че учените в БАН и университетите трябва да правят само това, което се търси на пазара. Ако до сега се постъпваше така човечеството щеше да живее още в пещерната епоха и нямаше да има дори парна машина или двигатели с вътрешно горене. А камо ли информационно-комуникационни технологии, биотехнологии, нанотехнологии, нови източници на енергия, космически изследвания. Знанието, подобно на здравето, не е стока. Само интелектуално ограничени хора и пазарни фанатици не разбират тази азбучна истина. Знанието създава образа на държавата и на обществото. От него зависи дали то ще се развива и как ще живее нашият народ.
Следва ....
