" Преходът ”
Прие се така да наричат периода след формалния край на комунистическата диктатура у нас. Край, който дойде невероятно тихо и както по всичко личи - внимателно предварително подготвен именно от нисшите ешелони на комунистическата диктатура
С настъпването на този край нямаше и помен от кабалистичните заклинания на партийните активности относно монопола им върху “цялата власт” - “с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!” Нищо подобно не се случи. Дворцовият преврат на 10 ноември 1989 г. бе извършен тихомълком и безметежно като истинско роднинско споразумение. Сега няма никакъв спор, че тази метаморфоза беше подготвена далеч преди събитията от самите главни действащи лица. В партийните централи чрез системно и незабележимо източване на държавни и партийни капитали зад граница, чрез внимателно подбиране на фигурантите от измислената в броени дни “демократична опозиция”, и най-вече чрез подбиране на многочислената “млада смяна” анонимни дотогава функционери на Държавна сигурност. Комсомолът и секретните партийни служби, които в уречения час трябваше да се превърнат като с магическа пръчка от вдъхновени идеолози на пролетариата в “новата класа” капиталисти, разиграващи по указание финансови операции от типа на най-примитивното първоначално натрупване на капитала. Минало, което българският народ бе изживял още през турското робство, по време на кожодерите-лихвари.Самото развитие на “прехода” инструктирано, програмирано и дирижирано от тях предвещаваше кризата, която трябваше да залее и фактически заля страната и българския обществен, политически, социален и икономически живот.
Първоначалните изблици на ненавист към провалилата се комунистическа диктатура и идеология, обещавали в продължение на десетилетия “светлото бъдеще на човечеството” и накрая върнала фактически народа ни в най-мизерните дълбини на бедността, не изплаши сценаристите на промяната. Опитни демагози, те знаеха, че това ще бъде само мимолетен изблик на емоции, умело гарнирани с подставени демократи, който щеше да премине като буря в чаша вода. Както и стана!
Ако анализирате наличните документи и факти ще се уверите, че този процес в 80-90 % от случаите протичаше и протича с прякото участие на подставени партийно обвързани лица, които изпълняват точно определени задачи, водещи както до лично облагодетелстване на изпълнителите, така и до задълбочаване на негативните резултати в живота на обществото. И инспиратори, и изпълнители знаеха, че това, което настъпваше - ръководеният от тях “преход” с монетарната си реформа, шоковата инфлация, структурната реформа, сгромолясването на цялата неконкурентоспособна социалистическа промишленост, източването на предприятията и семейното им приватизиране от средите на комунистическата плутокрация, ескалиращата безработица, банкрута на банките и изчезването, като пара, на мизерните спестявания на хиляди и милиони дребни съществувания, вакханалията на “пирамиди”, “фараони”, “перачи на пари”, на “организираната престъпност”, “корупцията”, “поръчковите убийства”, поразяващата ръка на “силовите групировки” щяха да покрият и прикрият съвсем бързо грандиозната катастрофа на комунистическото просъветско управление в България. За всичко бяха обвинени “демократичните промени”. Пусната беше в действие оперативната формула за обществена деструкция, която комунистите използваха преди Втората световна война: “Колкото по-зле, толкова по-добре!”
Забележително е обаче, че мнозинството афиширали се като “демократични лидери” политици не поставиха пръст в тази рана, не разкриха убедително и безкомпромисно пред обществото измамната размяна на фигурите върху шахматната дъска, с което се прикриваше истинските виновници за “драмата на прехода”. За това помагаше и тотално обсебената от бившата номенклатура на печатни и електронни медии. Именно така потънаха в сянка и бяха щателно заличавани от съзнанието и паметта на дори апокалиптичната картина при самосрутването на комунистическия режим: празните магазини с наредени по рафтовете им перилни препарати и стъклария, хлебната криза, празните касети на “Плод и зеленчук” с по няколко връзки праз лук и купчина кални картофи, дори нощните бдения пред млекарниците в зимния мраз за кофичка кисело мляко. Всичко това потъна в мъглата на измамата. В действие бе въведен и сега най-примитивният й принцип. Крадецът трябваше да вика с пълен глас и до пресипване: “Дръжте крадеца!”
С една дума “преходът”, във вида, в която го изживяваме, беше планиран и използван като прикритие на провала на една епохална измама - комунистическата идеология и демагогия. И заедно с това за поредно доограбване на българския народ и преди всичко на най-ощетените слоеве, тези на обикновените българи, които през целия период на комунистическото управление от тъмно до тъмно, в пек и мраз “наливаха основите” срещу най-ниската заплата в Европа. Така България, която след 500 години унищожително османско иго, само за броени години се превърна в края на ХIХ и началото на ХХ век в първа държава по икономически показатели на Балканите и трета по прираст на икономическите показатели в Европа, трябваше сега, 130 години по-късно, да влезе в Европейския съюз като най-бедна и последна по икономически, финансови и социални показатели държава в Съюза.
Така камуфлажът на “прехода” покри, покрива и сега кой е виновен за тоталната катастрофа на народа и държавата ни.
Забележете, че целият този огромен персонаж на инсценировката от банкерите и собствениците на високопечеливши предприятия до перачите на пари, наркотрафикантите, търговците на жива плът и поръчковите убийци от силовите групировки, всички до един са от предварително подготвените и обучени бивши кадри на МВР, ДС, комунистическия оперативен и репресивен апарат, агенти и ченгета, които продължават да действат в сърцевината на нашето общество и по всички етажи на политическата, икономическата, финансовата и административната власт на България. За това не се поддавайте на измамата за “прехода”. “Преходът” е тяхно доходоносно дело, тяхна конспирация и тяхно прикритие. Онези, които бяха най-жестоко измамени, не бяха дори идеологическите противници на комунистическата върхушка (буржоазията получи “утешителна печалба” чрез някои реституции). Най-жестоко измаменият и продължаващ да бъде мамен в тази драма е хилядният, милионният честен трудов български народ. Реалният пролетариат, който както и досега пое върху гърба си целия негатив на великата измама за “светлото бъдеще”.http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-05-18_05.html
