Леле... ама ти си прозрачен си като планинско езеро.
Пробвах те как ще реагираш и ти потвърди наблюденията ми за теб.
Отново не коментираш съдържанието на изнесената информация, а пренасочваш вниманието към нещо външно - какво коментирали анонимни форумци...
Човекът е изразил своята гражданска позиция и застава с цялата си отговорност зад думите си.
А ти си оставаш една анонимна променлива. Така си програмиран, така и реагираш. Ти си като ракета носител - целта ти е да изкараш умовете на хората в периферията на проблема и там да зациклят в несъществени спорове.
Работата е следната.
В общественото пространство има голямо количество информация за тези неща. Част от информацията потвърждава достоверността на разговорите, друга част отхвърля достоверността на разговорите. Всеки предубеден гражданин процедира по следния начин - избира си да вярва на тези информации, които съответстват на предубеждението му и отхвърля другите, които противоречат. Това се отнася както за противниците, така и за поддръжниците на правителството. При тази ситуация въпроса е как да се разберем? Как да определим коя информация е стойностна и коя не? Това е въпроса. Ако приема компроматите на доверие, това означава да поддържам мнението на опозицията и на Яне Янев, та дори и да са застанали временно на правилната позиция с цел да овладеят и направляват народното недоволство в своя полза.
По същество. Ако компроматите са истински, то значи, че правителството се държи по престъпен начин и няма какво да се коментира. Ако компроматите са изфабрикувани, то правителството е на прав път и също няма какво да се коментира. Това "ако" ме поставя на кръстопът. Единия вариант със сигурност е грешен, а другия правилен. Как да определя кой какъв е? Това е въпроса пред мен. В световната политическа практика тези методи се прилагат отдавна. Държане на компромат, за да се изнудва политика и фабрикуване на компромат, за да се подрине обществената подкрепа за него и той да спре да управлява и да отстъпи място на "по-подходящите" хора.
Ако компромата е истински и Борисов е бил изнудван, ситуацията е следната. Отива мафията при него и му казва - прави това и това, иначе ще разпространим това. Ако той е правел каквото се иска от него, би трябвало да не видиш никога компромата. Но ти го виждаш. Защо?
Вариант 2 - добрите са се добрали до компромат и съвестно информират обществото. Анонимно все пак, разбирам ги, защото иначе ще пострадат от репресия. Но народа все пак трябва да знае кои са тези добри хора. Защо? Защото ако го съборим вследствие на този компромат, то на сцената ще се появят множество подставени лица, които ще си припишат заслугите и ще поискат народното доверие. Първи това ще направят, разбира се, мафиотите и корумпираните и по обективни причини (медийни), най голям рейтинг ще получат те. Как народа ще различи мафиотите от добрите?
Ако компромата е фалшив, то значи правителството не е извършило тези престъпления. Защо аз да поискам тогава правителството да се маха?
Съжалявам, че подхождам толкова недоверчиво, но в така получилата се заплетена ситуация съм убеден, че в информационното пространство играят няколко вида играчи, които могат да правят всичко - да лъжат или да казват истината, като и двата вида може да са във властта или в опозицията. Под "опозиция" не следва да се разбира парламентарната опозиция, а тези хора, които "съвестно" информирмират обществото за "нередности". И имаме обществото, разделено на две. Едната част се ръководи от едното направление, другата от другото. Това е частта, повлияна от намеренията, които управляват вида на информацията, която ще циркулира.
Властта заявява, че всичко е наред. Тя би могла да прави това по две причини. Едната е, че действително всичко е наред, другата е, че създава илюзия, че всичко е наред.
Опозицията твърди, че властта не е наред. Тя би могла да правила това по три причини. Едната е, че във властта всичко е наред и те трябва да се спасяват от съд, като премахнат властта с компромати. Другата е, ако властта не е наред, те биха правили това за да подсигурят, че винаги нещата няма да са наред, като записват точки на "дисидентите", които вследствие на това ще натрупат рейтинг в очите на обществото. Третата причина е да се информира обществото, че пипалата са навсякъде, но тъй като няма кой да обере точките, това би довело само до хаос и разруха, а от хаоса полза може да има само мафията. Затова, дори и дисидентите да изнасят правилна информация, то ако не излязат на светло, значи вършат работа в полза на мафията. Това, което знам е, че мафията ще изкара нови физиономии на светло, които да се опитат да поемат нещата.
Сложна и заплетена ситуация. Затова предпочитам да преценявам нещата според реалната политика. Хората често смесват понятията "реална политика" с "официална позиция". Има начини да се разбере реалния ефект от политиката не като се слушат изявленията на властта, а като се провери какво мислят обикновените хора за това. Ето затова изтъкнах успехите на властта, като нещо, което се потвърждава от обикновените хора. При всички случаи, сведенията за нередности са намалели в пъти, в сравнение с предишните управления, затова съм счел, че тенденциите, които се получават със сегашното правителство са благоприятни и трябва да ги подкрепям. Имам си едно наум, не съм завързан за това и ако тенденциите се обърнат, то и аз мога да започна да имам друга позиция.
Останалото са виртуални проблеми - може да ги има, може да ги няма. Ако хората не ги виждат никъде, то значи ги няма.
