Новият триумфатор на България Понеделник, 2009, Юли 6
http://aig-humanus.blogspot.com/2009/07/blog-post_8457.html(Психологически портрет на Б.Борисов)
Оказа се, че дългоочакваното се случи: партията на Б.Борисов участва в парламентарни избори и се представи наистина триумфално. Никой не вярваше да се постигне точно този резултат: та самостоятелно мнозинство нямаше дори царят! Случилото се на 5 юли е блестящ пример за това как упоритата медийна обработка на населението твори политическото битие. И ражда нови, доста пищни форми на съзнание.Отдавна се каня да напиша нещо като психологически портрет на Б.Борисов, ама все отлагам. Не че не съм си изразявал отношението към този играч: доста съм писал за своето възприятие на народностния феномен, свързан с него. Факт е, че бившият бодигард на Т.Живков и на Симеон е едновременно и звезда на родния небосклон, и същинско чудо на природата. А това няма как да не е обусловено от някакви негови “забележителни особености”. Особености на личността му, на излъчването му, на поведението му. И на съзнанието и на мисленето му.
Факт е, че той е доста неопитен и често прави гафове. Казва едно, прави друго. Днес казва едно, утре казва обратното. Това говори за политическа неопитност и незрялост. Често се изхвърля и се перчи. Високомерен е и има авторитарни склонности. Но това явно импонира на преживелия толкова унижения народец, който проецира собствените си разочарования върху така бляскавата неудържима кариера на своя любимец.
Бойко Борисов знае как да дразни по-нисшите чувства у човека от низините: та наскоро и той е бил там и като него. Е, въртял се е все около силните, ама знае какво е унижения. Опитва се да бъде “широко скроен”, нищо че на моменти показва идеологическа надъханост и пристрастност. Но е и способен да се променя, да внася корекции в поведението си. Пример: в началото люто мразеше Костов и не криеше омразата си; постоянно го наричаше "болшевик" и как ли не. Но в един момент има силата да признае грешката си и се извини.
Разбра, че ако искаш да си десен политик, трябва да имаш достойнството да признаеш заслугите на десните реформатори на България, сред които г-н Костов заема най-видно място. Само така, чрез джентълменско партньорство на ГЕРБ със Синята коалиция Бойко Борисов може да се впише в традицията на дясното политическо движение у нас, което, както и да го погледнем, промени из основи България и я направи достойна да е член на ЕС.
И ето, сега Б.Борисов има историческия шанс да заработи в синхрон със Синята коалиция и с Иван Костов - за доброто на България, за превръщането и в достоен и силен партньор на великите нации, съставящи Европейския съюз. Тежката кризисна ситуация налага това пълно единодействие, понеже сините имат ценен опит в управлението на държавата в подобна ситуация и измъкването й от кризата. Костов е показал и доказал уменията си и принципната си дясна политика не на думи, а на дело. Пазарните реформи, приватизацията и ред други десни мероприятия бяха направени тъкмо от кабинета на Костов. Сега обаче обстановката налага реформите да бъдат довършени и да се проведат ред жизнено-необходими реформаторски действия, които да намалят ефектите от кризата и да очистят имиджа на страната, сериозно опетнен от антиевропейската политика на досегашните управляващи.
Непредсказуеми са пътищата на капризната история, която често поставя съзнанието ни в най-невероятни капани. Ето, станало е преди години така, че когато доходният застрахователно-изнудвачески бизнес на бъдещата звезда Б.Б. е пресечен от правителството на СДС, именно тогава на Б.Б. му се е наложило да се принизи и да стане бодигард на бай Тодаря. Не на кой да е, на Т.Живков, ама бодигард: това, по мое мнение, е причина да се натрупа много жажда за мъст у амбициозна личност като него. Такива бяха времената: всеки се опитваше с разни гешефти да натрупа я състоянийце, я да се приближи до управляващите (пак начин за лесни доходи), я поне слава и имидж да натрупа.
Б.Борисов е известно време бодигард на Т.Живков – и тогава едва ли някой изобщо го е забелязвал! Ето в този период явно се е зарекъл да отмъщава на всички “велики” и да става “народен чиляк”. Хубаво, ама камерите все Т.Живков снимаха, а той оставаше в сянка и я се мерне, я не: оттогава датира влечението на този човек към медиите и към даването на интервюта. Нещо, в което той, безспорно, прекали – когато му се удаде този лелеян така дълго копнеж.
После с царя същата история: безброй унижения на бодигарда, стоящ близо до къпещия се в слава лидер, но нито един лъч внимание лично него не го огрява. Представете си какво народно стълпотворение беше в ония години около “месията”, около “царя-страдалец” и “спасителят”. Вълни от народна любов се удряха в немощното тяло на монарха, а неговият бодигард е стоял встрани, дебнейки като обикновен пазвантин нещо да не се случи на господаря му. Това са същински танталови мъки, и точно този момент трябва да се изведе като извор на колосалната амбиция на героя на този очерк.
Царят взе властта и за благодарност към верния си бодигард го произведе в генерал и го тури за секретар на МВР. Голяма крачка към възхода, но пак унижения: над него имаше един доста безличен министър, все пак му беше началник, на който трябваше да козирува. А нашият герой, явно, е искал много повече. Да козируваш на царя (той, ако си спомняте, все така величаеше Симеона, нищо че и двамата се бяха клели в републиканска конституция!) е едно, ама да козируваш на някакъв безличен министър (”чиновник” значи тази дума!), и при това да имаш ясното съзнание, че ти си героят, че тебе трябва да козируват, е страшно мъчение и издевателство над психиката на самолюбивия Б.Борисов.
Но пък, знаете, той изнамери начин да си отмъсти: когато ята възторжени репортерки се юрнаха към нашия герой, той успя в крайна сметка благодарение на тях – и на “мъжкото си очарование, естествено! – да направи така, че в един момент всички забравиха за министъра, а само името на Бойко Борисов беше на всички на устата. И се почнаха грандиозни медийни подвизи, и много безмислен труд изнесе мощният главен секретар: “Аз ги ловя, те ги пускат!”, става дума за престъпниците де, все негови бивши колеги! Но в крайна сметка той успя да стане това, за което е мечтал в годините на унижения. Стана звезда, която в един момент засенчи дори царя! Ех, времена, времена!
Историята по-нататък вече всички я знаем. Като набра сила, генералът успя да си отмъсти на всички свои мъчители. И особено на последния си господар: Симеон. Комунизмът-социализмът пък сигурно е намразил (и БСП особено като негово въплъщение) тъкмо заради униженията, които е приживял около Т.Живков. Представете си: Б.Борисов е бил най-редови член на БКП, а пък Т.Живков се е къпел в лъчите на славата дълги години като “генерален секретар”. Той беше божество, а всички ние – нищожества. После бат Бойко пък се приближи до божеството, ама в най-унизителна позиция: стана му платен пазвантин. Сигурно много го е мразил тогава, но му е и прощавал, щото вече и Т.Живков беше като него “онеправдан”.
Така нашият герой е разбрал, че всяка земна слава е временна, и че от всеки възход спешно трябва да се черпят дивиденти. Е, накрая вече като генерал, и Б.Б. стана “генерален секретар”, ама на МВР. Над него бяха сума ти хора. И то все от червените, които царят бавно възкачи към властта – как да не намразиш тази червена напаст?! И ето, че Б.Борисов лека-полека е намразил и социализма, и лявото, и БСП даже. Аз тук намирам корена на претенцията на Б.Б. че е десен. Може пък и да е, знае ли човек. Може, ама не му личи много. Сега дойде решаващия момент да покаже какво е. Или ще се провали с гръм и трясък, или може да влезе дори с добро в българската история. Ще видим. Да му пожелаем да издържи и да устои на съблазните на властта: всяка власт развращава. Иска се силна личност, която може да устои. Ще видим и сега доколко наистина силна е личността на народния кумир от тия дни.
И ето че сега съдбата най-коварно си поигра с нашия герой: вълната на народните очаквания за промяна го отнесе чак на самия връх. От снощи Б.Борисов вече легитимен властелин на България. Той вече е най-щастливият човек - съвсем човешко качество е тази суетност, която му е така присъща. Ако успее обаче да осъзнае, че властта е преди всичко най-тежка отговорност, може и да направи нещо добро за България. Ако обаче се подведе и се задоволи с външния блясък и сладостите на властта - а той обича да командва и да получава почести! - може за най-кратко време да се провали с такъв гръм и трясък, че даже пълното сгромолясване на Симеон ще ни се стори че е достойно оттегляне. Снощи, давайки интервютата си, ми се стори, че е разбрал това, което е негов плюс. Нищо чудно Б.Борисов да се измени пред очите ни в най-положителна светлина. Ще видим.
Какво ще е бъдещето на този герой ли? Е, и той, да признаем, си беше един фукльо като Сидеров, ама изглежда не чак толкоз кух. И той е позьор, ама му иде отвътре да внушава респект у душата на народеца – докато оня е просто смешен комплексар. Явно Б.Б. има по-удовлетворителен сексуален живот от него. Това като психолог бях длъжен да го кажа. И по тази причина, чини ми се, не е толкова опасен като Сидерова. По-удържим е някак си. Няма да прави чак такива явни глупости, за каквито оня копнее. Няма да направи и чак такива поразии. Изглежда и по-великодушен и сякаш не е зъл.
Изглежда умее да печели хората, и вероятно ще си намери по-кадърни сътрудници. Вижда ми се, че все пак е от “по-добрите” мутри. Които не са получили наготово куфарче с пари, ами все нещо са правили, та да се издигнат сами. Може и да е трудолюбив, ама не съм много сигурен. Но като спортист явно не го мързи чак толкова. Изглежда деен, дано не е само поза. Нямам сведения да е направил нещо реално и голямо, ама поне твърди, че върши страшно много работа. Което ме кара да си мисля, че не е точно така. В едно обаче съм сигурен: вече не иска да служи на никакви господари.
Та това е: Б.Борисов е, признавам, интересен обект за психологията – личностна и народностна. Не е случайно, че “народът” за сетен път припозна в негово лице своя пореден месия и спасител даже. Дали е само резултат на извънредна харизма или пък зад всичките претенции стои нещо реално може да се съди само по делата. Факт е, че той вече стана най-значим фактор в живота на страната. За добро или за зло – така е. Скоро ще разберем за какво е.
Имам, трябва да призная, известни опасения, че не е за добро. Правя този извод на примера на неговите вдъхновители: бай Тодаря и Симеона. И двамата не свършиха добре, а си отидоха опозорени. Само лицемерите и умствено увредените все още им се възхищават. Но, вижда се, народът ни по принцип продължава да обича месиите. Б.Борисов има шанса да се покаже в целия си блясък съвсем скоро. Или ще си загуби ума и ще започне да се перчи и да произвежда маса грешки, или ще покаже управленски талант. Не зная какво ще се случи, но ще следя развитието му с непресекващ интерес. Ще се радвам сегашните ми съмнения съвсем да не се оправдаят.
Всичко дотук беше подготовка за истинския триумф. Той започна от вчера. Не е лошо, че е така амбициозен: без амбиция нищо не се постига. Ако има и усет към хората и си намери добри сътрудници, може и да постигне нещо. Захванал се е с голяма игра; на моменти се питам дава ли си сметка с какво точно се е захванал и как може да свърши. Процесите сега са динамични. На Симеон му бяха нужни няколко месеца за да стане за резил. За Б.Борисов може и още по-малко да са нужни. Така че всичко ще покаже бъдещето. Съвсем близкото.
