ГЕРБ: Новото псевдо-дясноДобри Божилов - 23 Ноември 2006
Бойко Борисов предлага старата същност в нова обвивка, но средата вече е промененаСтартиралите учредителни процедури на Партия „ГЕРБ” потвърдиха прогнозите, че се готви поредната клопка за българските избиратели. Бойко Борисов няма да предложи никаква политическа алтернатива. Подобно на всички други преди него, той ще предложи нова заблуда, чиято цел е да се спечелят още 4 години за статуквото.
Това е характерна черта за целия ни преход. У нас практически не се осъществява политически процес, а има псевдо-политика, която трябва да излъчи определени временни управляващи. След като се изхабят, се вадят следващите „пешки” и опитът се повтаря. Трябва да се признае, че до момента тази система работи добре – все пак вече 17 години властта се държи от едни и същи хора.
Най-силно политическата илюзия и формациите-капани се проявяват в дясното пространство. За лявото те не се необходими, защото то се състои предимно от безрезервно вярващи в БСП хора.
Големите заблуди са нужни в дясното, където съществуват по-несигурни избиратели, опитващи се малко повече да анализират случващото се и да вземат рационални решения. Бойко Борисов е третият голям капан за тези хора.
Първите два бяха антикомунизмът и европейската интеграция.
Антикомунизмът не е политическа идеология в страна, в която комунизъм не само не съществува, но и си е отишъл по решение на самите комунисти, и то след като е напълно фалирал и провалил всички опити за спасяване. Независимо, че в България Тодор Живков сам си тръгна по безкръвен начин, и че точно в най-горещите ни политически времена, в Русия на власт бяха откровени антикомунисти (Елцин), тук антикомунизмът се превърна в популярна доктрина, която подмени дясното.
Когато Иван Костов взе властта през 1997 г. с огромно мнозинство и владеейки всички възможни институции, заплахата от „комунизъм” изчезна, а заедно с нея и каузата на антикомунизма. Новото управление трябваше или да започне да прави нещо за обществото – каквито бяха очакванията, или да създаде нова илюзия – каквито бяха интересите на олигархията. Стана именно второто.
Правителството на СДС издигна в култ един външнополитически процес, който не зависи от България и който е пряко следствие от глобализацията. Т.е. приоритет стана нещо, което при всички положения щеше да се осъществи. У нас обаче се създаде заблудата, че влизането в ЕС зависи от нас, че има рискове да не влезем, и че трябва всичко да се подчини на този приоритет.
Последното изстискване на тази доктрина беше „тройната коалиция”, която осигури още една година и половина, в името на заветната дата 1 януари 2007 г.
Чисто политически, след Нова година, системата остава без водеща идеология за заблуда. Нужна е поредната илюзия.
Тази илюзия е Бойко Борисов. Един човек, който също както и всички преди него, не обещава нищо и очаква много голяма електорална подкрепа за това нищо. Бойко е отговорът на очакванията на хората, че Някой ще дойде, ще направи Нещо, и ще Оправи нещата.
Доктрината за „добрия цар”, „Спасителя”, „Месията”, „Здравата ръка” е закономерно следствие от хаоса, до който доведоха предишните две доктрини. Отклоняването на вниманието и разрушаването на обществената конструкция в името на личното обогатяване, доведоха до очакване за „генерална промяна”. И тя се предлага. И вероятно доста хора ще гласуват за нея. Това обаче ще бъде поредното гласуване за обвивката, а не за същността.
Когато се водеха по антикомунизма и по европейската интеграция, българските избиратели преизбираха една и съща същност, представена в различна обвивка. Това е каузата на онзи 1% от българите, които станаха неизмеримо богати, за сметка обаче не е на градежа на нова икономика, т.е. на общо покачване на богатството, а за сметка на преразпределение. Тази кауза съществува и в момента, и тя се опитва да осигури следващата си легитимация чрез Бойко Борисов.
Генералът не предлага нищо. Всичко около него са празни фрази и добро сценично поведение. И в действията си Бойко не постига нищо. След 1 година кметуване, София е в същото състояние, в каквото я остави Софиянски.
Така нито по програма, нито по предлагана политика, нито по осъществявана политика, нито най-важното – по личен интерес, Бойко Борисов е нещо ново. Той е единствено новата илюзия за десния избирател – нищо повече.
Старото статукво не може да излъчи истински десен лидер. То не може да излъчи и истински ляв лидер, но там такъв просто не е необходим – поне за момента. Лидери не може да има, защото те предполагат осъществяване на някаква политика, която пряко или косвено произтича от интересите на гражданите. Старото статукво обаче е несъвместимо дори с минимално зачитане на интересите на гражданите. Това статукво не е съзидателно, а е преразпределително. То не печели – подобно на западните политици, от създаването на нова икономика. То печели от отнемане на нещо, създадено въпреки тях. Българското статукво може да печели, само ако запази изкривените български политически и икономически условия. В тази си реалност, то не може да променя друго, освен обвивката си.
Олигархичната кауза, наречена ГЕРБ, обаче е изправена пред няколко сериозни риска от провал.
От една страна, генералът се оказа слаб политик и допусна серия от грешки, които подкопаха позицията му. Най-сериозната от тях е това, че позволи създаването на втори конкурентен център, борещ се за същите избиратели – АТАКА.
От втора страна, налице е много силене външен натиск, който въпреки съпротивата на олигархията, води до някакви промени в системата.
И от трета страна – най-важната, общественото съзнание понатрупа опит и все по-малко се поддава на илюзии. Българският избирател израстна, и беше нормално това да стане след 17 години обучение точно в „най-дълбоката” вода. Така самата електорална база на всякакви идеологии-капани се свива. Това най-ясно личи от избирателната активност, която дори Бойко трудно може да качи над 30-40%. Ако антикомунизмът държеше здраво в хватката си около 40% от всички избиратели, а евро-интеграцията – около 30%, сега популизмът може да контролира не повече от 10-20%. Процесът е необратим, но мнозина все още се надяват, че могат да се спасят от промяната.
www.bgfactor.orgL'amour est l'enfant de la liberte
