Новият расизъмЦионистът Щерн и Хитлер били партньори
Според еврейските лидери имало много общо между създаването на Нов ред в Европа от фюрера и националните аспирации на еврейския народ
Неотдавна Израел отбеляза 60 годишнината от гибелта на своя национален герой Авраам Щерн (Ейбрахам Стърн), член на ръководството на Иргун Цевай Леуми (Национална военна организация) и сподвижник на Зеев (Владимир) Жаботински.
По времето, когато ревизионистите от Иргун разгръщат своята терористична кампания срещу британската администрация в Палестина, техен политически противник и водач на умерената еврейска прослойка е Бен Гурион. През 1933 г той изпраща своя приятел Хаим Арлозороф да сключи споразумение с Хитлер за "трансфер на население в Палестина". Това става във време, когато Жаботински и неговият близък съратник, равинът-кабалист Авраам Кук, се опитват да организират "икономически санкции срещу Германия", провокирани от антисемитските изстъпления след Кристалнахт. За целта Жаботински използвал връзките си с масонските кръгове, към които се присъединява в Париж в началкото на 30-те години. По онова време обаче подобна мярка не можела да постигне нещо повече от еврейски бойкот на германски стоки. Трансферното споразумение ("Ха'авара") не само слага край на бойкота, а тъкмо обратното – позволява на заминаващите евреи да изкупуват неограничени количества преносими стоки, които Световната ционистка организация продавала впоследствие в Палестина. Вбесени от това "предателство", водачите на Иргун застрелват Арлозороф. (Виж книгата на Едуин Блек "Споразумението за трансфер на население между Третия Райх и еврейска Палестина", изд. "Бруклин Букс").
Към края на 30-те години анти-британските терористични действия на Иргун вземат застрашителен обхват. Изброените в "Енциклопедия Британика" акции включват убийства на араби, умерени еврейски активисти и британски чиновници, взривяване на гари, летища, пътища и мостове. Това принудило Великобритания да издаде през 1939 г. т.нар. "Бяла книга", която защитавала правата на арабите и ограничавала драстично навлизането на еврейски емигранти в Палестина.
През нощта на 31 август срещу 1 септември, 1939 г. т.е. в деня на избухването на Втората световна война, цялото командване на Иргун е арестувано от британската палестинска полиция CID. Когато излязъл от затвора 10 месеца по-късно, Щерн установил, че от своето изгнание Жаботински е заповядал коренен прелом в тактиката на Иргун. Всички акции срещу англичаните били отменени. Иргун вече трябвало да сътрудничи на англичаните! Щерн бил готов да последва новата линия, но само ако британците веднага призная суверенитета на еврейската държава "по двата бряга на река Йордан". Докато това стане борбата срещу тях трябва да продължава, смятал той. Жаботински съзнавал, че нищо не може да накара британците да признаят еврейска държава през 1940 г., затова поставил като първи приоритет на ревизионизма във войната създаването на втори Еврейски легион, който да се бие в състава на британската армия срещу Оста. Двете концепции били непримирими, поради което през септември, 1940 г. Иргун се разцепва.
По-голяма част от членовете й последвали Щерн (с нелегално име "Яир", в чест на митичният комадир на крепостта Масада и водач на въстание срещу Римската империя Елиезер бен Яир). Останал с 200 – 300 човека, Щерн ("Яир") разработил план на нелегална война срещу британците, който включвал:
1. Признаване на суверенна еврейска държава върху територията, определенена в книга Битие 15:18, където е казано: "В тоя ден сключи Господ завет с Авраама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от реката на Египет до голямата река, река Ефрат".
2. "Размяна на население", което, според Лени Бренър е евфемизъм за експулсиране на арабското население в съответствие с доктрината "Желязна стена".;
3. Построяване на трети храм в Ерусалим.
В групата на Щерн съзнавали, че не могат да изтласкат Великобритания от Палестина, затова търсели съюз с нейните врагове.
През септември, 1940 г. Щерн и един евреин, който работел в британската администрация в Ерусалим, но бил и таен агент на италианците, изготвили план, според който Мусолини трябва да признае ционистка държава, а в отговор Иргун ще му сътрудничи при бъдещата италианска окупация на Палестина. За всеки случай "Яир" изпратил свой втори емисар, Нафтали Любенчик в Бейрут за да започне преговори директно с Оста. През януари, 1941 г. Любенчик се срещнал с двама германци, Ото фон Хентиг, завеждащ отдела за Близкия изток на министерството на външните работи на Третия Райх, и Рудолф Розен. Фон Хентиг е известен като "фило-ционист" в правителството на Хитлер.
След края на Втората световна война в германското посолство в Турция е открито копие на проекто-споразумението на Щерн. Документът от Анкара, който носи дата 11 януари, 1941 г., е озаглавен "Предложение на Иргун Цевай Леуми за разрешаване на Еврейския въпрос в Европа и участието на Иргун във войната на страната на Германия".
Ето неговия текст:
1. Депортирането на еврейските маси от Европа е предпоставка за решаване на еврейския въпрос, но тя е възможна само ако масите на еврейските бежанци бъдат насочени натам, където е родината на еврейския народ – Палестина и ако това доведе до образуване на еврейска държава в нейните исторически граници.
2. Иргун Цевай Леуми, която познава добрата воля на германския Райх, добронамереното отношение на неговото правителство към ционистката дейност вътре в Германия, и в частност – към ционистките планове за евакуация на евреите, смята че:
а. Съществуват общи интереси между установяването на Нов Ред в Европа в съответствие с германската концепция и истинските национални аспирации на еврейския народ, така, както са формулирани от Иргун.
б. Сътрудничество между Нова Германия и новата национална еврейска държава е възможно и, следователно,
в. Създаването на историческа еврейска държава на национална и тоталитарна основа, скрепено с договор с Германския Райх, може да служи на интересите на една бъдеща силна властова позиция на Германия в Близкия Изток.
3. Като взема предвид горните съображения и при условие, че националните аспирации на израелското освободително движение Иргун в Палестина бъдат признати от страна на Германския Райх, Иргун предлага да бъде включена и да вземе дейно участие във войната на страната на Германия.
4. Това предложение на Иргун е свързано с възможност за военно обучение и организиране на еврейска сила в Европа, под командването на Иргун. Тези военни съединения ще вземат участие във войната за покоряване на Палестина, ако такъв фронт бъде открит.
5. Индиректното участие на израелското освободително движение в започналото установяване на Нов ред в Европа, ще бъде обвързано с положително и радикално решение на еврейския проблем в Европа в съответствие с гореспоменатите национални аспирации на еврейския народ. Това ще укрепи моралната основа на Новия ред в очите на цялото човечество. "
Когато Британия окупирала Бейрут през декември, 1941 г., Щерн изпратил Натан Ялин –Мор със задачата да се свърже с нацистите в неутрална Турция. Той обаче бил арестуван по пътя. Това е последният известен опит на Щерн да предложи услугите си на Третия Райх.
Идеите на Щерн били от край до край несъстоятелни. Германо-италианският съюз предвиждал Средиземноморието да стане сфера на влияние на Италия, не на Германия. Днес са известни и договореностите, постигнати от Хитлер и главния мюфтия на Ерусалим ал Хусеини, при срещата им на 21 ноември 1941 г. Хитлер обяснил, че в момента Германия не може да си позволи да настоява за независимост на коя да е от арабските колонии на Великобритания, нито на Франция, която е нейн съюзник. (По това време правителството на Виши управлява цяла Северна Африка). Фюрерът обаче гарантирал, че когато Германия завземе Кавказ, германските части ще бъдат предислоцирани в Палестина и ще разрушат ционистките селища.
"Щерн виждал как самата Световна ционистка организация успява да се адаптира към Хитлер и даже да постигне споразумения с него. Виждал добрите отношения на Жаботиснки с Мусолини, виждал, че други членове не ревизионисткото движение постигат споразумения с полските антисемити. Затова смятал, че евреите трябва също да направят своя тоталитарна държава." – пише Лени Бренър
Провалът на мисията на Любенчик довел до разцепване на групата на Щерн. Според информациитена Център "Визентал" (
http://motlc.wiesenthal.com/pages/t045/t04598.html), на въпроса защо е предприел подобен рискован ход той отговарял, че и Ленин е искал споразумение с германците в Брест-Литовск през 1918 г. "Ревизионисткото ционистко движение предаде Мусолини, а не обратното- писал Щерн. - Ционизмът трябва да покаже на Оста, че е надежден партньор, и да влезе в открит военен конфликт с Великобритани, за да могат германците да видят директните военни предимства от съюза с ционизма".
След този провал групата се преименувала в "Лохамей Херут Израел" (съкр. ЛЕХИ), в превод "Бойци за освобождение на Израел". През февруари, 1942 г., при опит за арест в дома му, Авраам Щерн е застрелян от британската полиция в Палестина.
След смъртта му неговата дясна ръка, Йцхак Йезерницки с нелегален псевдоним "раби Шамир", който ръководел оперативното командване на ЛЕХИ, организира две от най-значимите политически убийства в летописа на ревизионизма. На 6 ноември, 1944 г. ЛЕХИ застрелват лорд Моин, британският губернатор за Близкия изток, а на 17 септември, 1948 г. е убит специалният пратеник на ООН в преговорите за Палестина, шведският граф Фолке Бернадот.
След войната ЛЕХИ се влива в новосъздадената израелска армия. Ревизионизмът останал идеология на Иргун и след 1948 г., когато се разпада на на няколко десни партии в новата държава. Един от неговите водачи, Менахем Бегин, основал партията Херут ("Свобода"), а в началото на 70-те години успява да обедини всички тях в една партия – Ликуд. През 1977 г., когато стана министър-председател, Бегин назначи за външен министър своя стар съратник "раби Шамир" под името Ицхак Шамир. Светът реагира с възмущение. Вестниците в Западна Европа излизат с иронични заглавия, перифразиращи текстове от проекто-спразумението на Щерн с Хитлер, от типа: "Бегин познаваше добрата воля на германския Райх" или "Съществуват общи интереси между хитлеровия Нов ред и националните интереси на еврейския народ"
В отговор Бегин издава пощенска марка с лика на Авраам Щерн, с което го реабилитира като национален герой. По-късно Шамир става премиер на Израел от 1983-84 и 1986-92.
Странно ли е, че управлението на Ликуд, легитимната наследница на Иргун, и имената на нейните водачи от Бегин през Шамир и Нетаняху до Шарон, е свързано с най-кървавите еврейски изстъпления в Близкия Изток?
(Следва)
* в поредица от няколко статии разказваме за спекулациите на тема “антисемитизъм”. За колаборацията на ционисткото движение с хитлеризма и фашизма на Мусолини, за втория план на историческите събития, които показват как можем да бъдем манипулирани с пренаписана история поколения подред.
Така и не последва продължение.
На 14 юни 2002г. се навършваха 54г. от създаването на ИЗРАЕЛ на Обетованата земя – обещана от Йехова на “богоизбраните”.
Автоцензура или пълна цензура – както Ви хареса!
Източник:
http://patrioti.org/index.php?topic=6854.0;prev_next=next