През 20-те години на миналия век учени и изследователи забелязали малка гравитационна аномалия по време на експерименти с кондензатори и високо напрежение. Това наблюдение довело до формирането на концепцията за електрогравитацията, разработена от Томас Таунсенд Браун. Той създал така наречените "гравитатори" – устройства, които по-късно били усъвършенствани чрез включването им в слилови електромагнитни вериги известни от класическата електротехника. Този напредък направил възможно повдигането на тежки и масивни обекти, като същевременно с увеличението на тока и напрежението и съответно мощноста, отворил врати към нови ефекти, свързани с пространствено-времевия континуум, в съответствие с теорията на относителността на Айнщайн, а също така се формира и предпоставка за постигане на възможности неприсъщи за нито един известен конвенционален летателен апарат
Ефектът на електрогравитацията не се ограничава само до безопорен вид левитация. С увеличаването на мощността на системата се наблюдават и други явления, включително генерирането на значителни количества радиация. Този страничен ефект, който варира от излъчване на няколко десетки килоелектронволта до десетки мегаелектронволта, е документиран в редица случаи на срещи с НЛО, където са отбелязвани радиационни следи на местата на приземяване. Всичко това е една от причините технологията да бъде строго засекретена, оставяйки на обществото само достъп до по-прости капризни и маломощни устройства като "лифтери" или "йонолети".
Платформата на Гребенников
Един от най-известните примери за електрогравитационни устройства е т.нар. "платформа на Гребенников". Тя представлява вид гравитатор свързан в електромагнитна система, която използва принципите на електрогравитацията, като всичко останало е чиста дезинформация
В днешно време темата за електрогравитацията е обгърната в мистификация и дезинформация вследствие на секретноста около нея. Често се свързва с НЛО, извънземни технологии, обратно инженерство, екзотични материали и така нататък. Въпреки това, реалността е, че тази технология се основава на строго научни принципи, [макар и все още не напълно разбрани от широката научна общественост поради своята засекретеност] които са били разработвани и усъвършенствани в продължение на десетилетия.
Видове електрогравитационни апарати
Съществуват два основни вида електрогравитационни апарати: такива с движещи се части и такива без движещи се части, като е възможно е да има и комбиниран вид. При тези със движещи се части се използва прилагане на електромагнетизъм и електрогравитация но при тях компонентите на системата са със разпределени параметри, което означава че източника на магнитно поле е съсредоточен примерно във въртящи се или статични магнити или електромагнити, а източника на електрическо поле е съсредоточен във генератор на високо напрежение [намотка на Тесла, Ван Дер Грааф генератор, и т. н.], като примери съответно бихме могли да посочим летателния апарат на Отис Кар и летателния апарат на Джон Сърл.
Вторият тип апарати използват неподвижни силови кондензаторни матрици, които са разделени на сектори и управлявани чрез сложна силова електроника и разни компютъризирани интерфейси. Тези системи са по-сложни, но предлагат по-голяма стабилност и контрол.
Единни технологични принципи
Интересното е, че независимо от произхода на технологията – дали е разработена на Земята или в други светове – всички използват едни и същи основни принципи на електрогравитацията даващи еднакви възможности. Разликите се състоят предимно в степента на усъвършенстване и ефективност на системите, което зависи от нивото на технологично развитие на съответната цивилизация
Тема: Електрогравитацията - овладяването на гравитацията и скритата технология (Прочетена 133 пъти)
