Автор Тема: Джон Гитингер - Система за оценка на личността  (Прочетена 235 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен HomerCat

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 80
Казват(чел съм),че над входа на храма в Делфи(много отдавна) е имало надпис "Познай себе си" или нещо подобно.Този израз е част от истинската езотерика,както я разбирам аз(и никого не задължавам)
 
А масовата е(к)зотерика,вилнееща в наши дни в информационното пространство е като кален поток,отнасящ жертвите си в посока обратна на "Делфи",образно казано.
Ще го кажа и по друг начин - в ЦРУ не се занимават с глупости,за разлика от е(к)зотеричните гурувци и блеещите им последователи.
Ако има обидени от моите думи - ще се извиня.
Ама друг път,сега съм зает.

PAS - Personality Assessment System

Превод на този текст:

https://www.pasf.org/gitt.htm


Психологът д-р Джон Гитингер (1 ноември 1917 г. - 19 октомври 2003 г.) замисля основната идея зад Системата за Оценка на Личността, или СОЛ(PAS), преди много години, когато наблюдава, че нашите личности са оформени до голяма степен от начина, по който ние използваме няколко компонента на нашия интелект. Той осъзна, че всеки човек се научава да се справя с живота, като използва (или не използва) интелектуалните сили и преодолява (или не преодолява) интелектуалните слабости, които тя или той може да е научил или придобил чрез генетичните си заложби. Той видя, че през периода на нашето съзряване към зряла възраст ,този процес произвежда това, което наричаме „личност“ на всеки човек. Резултатът, с други думи, за всеки от нас е ясен,последователен модел за начина,по който "правим" живота си.

Прозрението на Гитингер се разви в система, чрез която когнитивното поведение, емоционалната реакция, стилът на възприятие и социалното взаимодействие могат да бъдат картографирани в дванадесет мащабируеми измерения, всяко от които представлява компонент на интелектуалната функция. Тези измерения и технологията за картографиране във и извън тях, съставляват системата за оценка на личността. Като основни предимства на системата е фактът, че подобни карти позволяват да се определи количествено социалната интелигентност, да се идентифицират корените на психологическите дисфункции, да се разработят ефективни терапии за такива дисфункции, да се адаптират образователни стратегии, които да отговарят на индивидуалните нужди, да дават насоки на тези,които имат проблеми с персонала и да се правят точни прогнози за индивидуалното поведение. 
PAS се прилага за всички тези и други цели в редица обществени среди и институции в САЩ и чужбина.

PAS има своите корени в ранната кариера на Гитингер като психолог в Централната държавна болница в Норман, ОК (1948-1949). Именно там той започва да наблюдава разликите в поведението сред пациентите, които могат да бъдат свързани с диференциални (ипситивни) резултати по подтестове на стандартизирани инструменти за психологически тестове. 1950-1978 г.

 През 1950-1978 г. професионалната кариера на д-р Гитингер и PAS се развива по-нататък, докато той се издига до позицията главен психолог на международните операции на Централната разузнавателна агенция(ЦРУ). През това време той усъвършенства PAS чрез анализ на десетки хиляди случаи, които се оценяват за целите на националната сигурност. Той също беше съветник на няколко американски президенти по въпросите на националната сигурност.Използването на PAS за анализиране и извършване на точни прогнози за поведението на ключови световни лидери беше от критично значение за решенията, взети от тези президенти.

Дори Джон Маркс в своята анти-ЦРУ книга, "В търсене на Манджурския кандидат“, призна и отчете, че най-положителното развитие през 50-те и 60-те години на миналия век в ЦРУ е било това на PAS.Маркс продължава (макар и с характерния си сарказъм), за да опише гения на д-р Гитингер, чиято творческа мисъл и психологическа проницателност доведоха до развитието на PAS.

След пенсионирането на д-р Гитингер от държавната служба през 1978 г. много от психолозите, с които е работил, развиват университетски връзки. Студенти в такива престижни институции като Университета Корнел, Университета в Охайо, Университета в Мисури и Американския международен колеж са сред онези, на които е предоставена възможност да се научат да анализират и интерпретират PAS профили. Центърът за оценка на Гитингер, създаден в Hocking College през 1984 г., служи като сайт за обучение, ресурси, информация и събиране на данни.
Днес много оригинални документи от разработката и изследванията на PAS се съхраняват в Центъра за история на психологията в кампуса на университета в Акрон.
*****

В предговора на книгата си Джон Маркс изказва благодарност на различни лица,помогнали му с информация по написването ѝ и един от тях е Гитингер(за 10-та глава,която се казва доста подходящо
"Системата на Гитингер").Книгата на Маркс е готова като първоначален превод,но все пак има нужда от редакция на места.Тук ще пусна въпросната 10-та глава.Когато съм готов.
"Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят...",("Алиса в Огледалния свят")

Неактивен HomerCat

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 80
Re: Джон Гитингер - Система за оценка на личността
« Отговор #1 -: Август 19, 2019, 11:26:53 am »
Джон Маркс - - "ЦРУ и контролът над разума"

Глава 10: Системата на Гитингер


Това е превод от руския превод тук:

http://co6op.narod.ru/txt/cia/cia11.html

 В.Ф.Енгалычев, перевод на русский язык, 2002


Английският текст(кликането върху съответните глави отваря целия текст):

http://www.whale.to/b/m/marks.html


И така...

С едно изключение, изследванията на човешкото поведение на ЦРУ (свързани както с LSD, така и с електрошок) изглежда са имали по-голямо влияние върху външния свят, отколкото върху операциите на самото ЦРУ. Това изключение беше резултат от проучванията на блестящия психолог Джон Гитингер,работил по програмата MKULTRA. В търсене на методи за манипулиране на поведението на хората,Гитингер, чиято работа беше платена от ЦРУ, създаде уникална система за оценка на личността на човек и прогнозиране на неговото поведение. Той нарече метода си Система за Оценка на Личността (СОЛ). Тази система направи толкова дълбоко впечатление на ръководството на ЦРУ, че започна да се използва в повечето случаи, свързани с работата на агентите. Вярно е, че като правило оперативните агенти не стигат толкова далеч,колкото един от бившите помощници на Гитингер, който твърди, че „СОЛ е ключът към всички разузнавателни дейности“.
Въпреки това, след като повечето от хвалените учени ,работещи по контрола на ума се отказаха или бяха уволнени, именно Гитингер, щатен психолог, продаде системата си на недоверчивите оперативни служители на тайните подразделения на ЦРУ, противопоставящи се на всякакви съмнителни нововъведения. А по време на кубинската криза именно Гитингер беше извикан в Белия дом с искане да прогнозира реакцията на Хрушчов върху американския натиск.

Докато остарява, Гитингер,тежкогабаритен мъж с козя брадичка,родом от Оклахома, придобива прилика с актьора Уолтър Слезак: външно прилича повече на добър дядо, отколкото на пресметлив теоретик. Изпитва ненаситно любопитство към индивида и прекарва по-голямата част от свободното си време в опити да подобри системата си. Обсебен от работата върху нея, дори след като други изследователи потвърдиха валидността на много постановки на  СОЛ и ЦРУ започна практически да я използва в своите операции, той понякога продължавал да смята, че тя представлява „вид параноична заблуда“.
Гитингер започва да работи по системата още преди работата си за ЦРУ през 1950 година. Преди това е бил директор на психологическите служби в болница в Норман, Оклахома. Високопарното заглавие на длъжността му не отразява факта, че той е единственият психолог на пълен работен ден. По време на Втората световна война Гитингер е капитан-лейтенант във флота. Започва кариерата си като психолог на 30-годишна възраст, с магистърска степен. Всеки ден Гитингер изследва няколкостотин пациенти, чиито проблеми включват буквално всичко, което се намира в клиничните учебници.

Многобройни скитници и други хора,тръгнали да дирят щастие в Калифорния, често се забиват в Оклахома през студените зимни месеци и търсят прием в болницата на Гитингер. В топлия сезон някои от тях, ако е необходимо, работят като готвачи или миячи на посудата в пунктовете за продажба на хамбургери, разположени по маршрута, по време, предхождащо крайпътните заведения за бързо хранене. Те работят добре, докато мразовитите нощи не ги принудят да се разделят с нощувките на открито. В болницата ги наричат „сезонни шизофреници“ и им осигуряват подслон до пролетта. Гитингер ги включва в психологическите тестове, които толкова обича да провежда със своите пациенти.
По време на измервания, използващи скалата на Уекслер/ Wechsler (обичайният тест за определяне на коефициента на интелигентност( IQ) в 11 части)1Гитингер прави случайно наблюдение,станало крайъгълният камък на неговата система. Той забелязва, че готвачите от щандовете за бързо хранене се справят добре с цифровия подтест, който оценява способността им да запомнят числа. Напротив, съдомиячите не запомнят много добре номерата. Тъй като готвачите трябва да запомнят сложни поръчки с безброй вариации в готовността на храната и рецептите за готвене, добрата им памет им помага много.

Гитингер забелязва също, че готвачите имат различни личностни характеристики от съдомиячите. Готвачите ефективно работят при наличието на голям брой разсейващи фактори, когато трябва да се ориентират в условията на постоянна доставка на нови поръчки. Те използват вътрешните си ресурси и остават спокойни, изключвайки се от околната суматоха.Гитингер нарече този тип "насочен навътре" ("Internalizer"), обозначавайки го с буквата I. Съдомиячите не знаят как да се изключват от външния свят. За да могат да работят, те трябва да са отделени в далечния ъгъл на кухнята, до котлите и тиганите, тъй като околното оживление ги отвлича от работата им. Гитингер нарича хората от този тип "насочен навън" („Externalizer “), обозначавайки ги с буквата Е. Той решава, че измервайки паметта за числа на всеки човек, не само на готвачите, ще може да направи преценка за личността му.

Въз основа на наблюденията Гитингер заключава, че децата се раждат с определени личностни черти, които след това се променят под въздействието на външни фактори. Детето I е потопено в себе си, следователно се счита за пасивно, а околните го наричат „добро дете“. Детето Е се интересува повече от външни стимули и събития, така че създава проблеми на родителите си, поставяйки искания. Гитингер счита, че начинът, по който родителите и другите възрастни реагират на детето, влияе върху формирането на неговата личност. Възрастните често оказват натиск върху деца като I, за да ги направят по-отворени, и върху деца като Е, за да ги направят по-самостоятелни. Гитингер смята, че може да измери компенсациите,правени от детето в друг подтест на Уекслер, който му позволява да определя математическите способности на човека. Той забелязва, че по-късно, когато човек изпадне в стресова ситуация, тези компенсации изчезват и човек се връща към първоначалния си тип личност. Гитингер пише, че неговата система позволява да се определят основните разлики между това как човек се възприема и това, което всъщност е, т.е. несъответствия, които създават напрежение, конфликт и тревожност.

В допълнение към параметрите E и I , Гитингер открива още два основни типа личностни характеристики, които могат да бъдат измерени с помощта на други подтестове на Уекслер. В зависимост от това как човекът реагира на подтеста,Гитингер може да определи дали е от тип R (Regulated – регулиран,подреден) или F (Flexible - гъвкав). Подреденият човек няма затруднения с механичното заучаване, но обикновено не разбира смисъла на наученото. От друга страна, гъвкавият човек трябва да разбере материала, преди да го усвои.Гитингер отбелязва, че децата могат да се научат да свирят на пиано умерено добре, със сравнително малко усилия. Детето F често мрази работата, свързана с уроци по пиано, но Гитингер отбелязва, че големите концертиращи пианисти принадлежат към хората от тип F, които учат усилено и овладяват инструмента.

Други психолози са измислили личностнии параметри, подобни на параметрите на Гитингер E и I ,R и F, въпреки че са ги дефинирали по малко по-различен начин.
 Най-оригиналният принос на Гитингер идва под формата на трето личностно измерение, което показва колко добре хората са в състояние да адаптират своето социално поведение към изискванията на културата, в която живеят. Гитингер открива, че може да оцени това качество с помощта на рисунки от подтеста на Уекслер, и го нарича адаптивна роля A (Role Adaptive) и обикновена роля,U(Role Uniform). Това съответства на „харизма“, тъй като хората, естествено, биват привлечени от хора от тип А , докато по правило  игнорират хора от тип U.
Всичко това значително се усложнява, когато Гитингер измерва компенсациите и модификациите с помощта на други подтестове на Wechsler. Тази сложност само пречи на признаването на неговата система от външния свят, както и факта, че той основава повечето от нея на идеи, които противоречат на общоприетата психологическа доктрина;пример е неговото еретично предположение за съществуването на генетични различия. Фактът, че Гитингер не е принадлежал към учените - доктори на науките,а в основата на теорията му лежат кухненските навици на скитници от Оклахома,също не допринася за успеха.

Всеки от тези недостатъци би могъл да унищожи Гитингър в академичния свят, но те не са от значение за прагматиците от ЦРУ. Изглежда странните идеи на Гитингер работят.С тайнствена прецизност той може да разгледа човек само като продукт от числата на Уекслер, да разкрие слабостите му и да покаже начини да го превърне в шпионин за ЦРУ. След като  шефът на Гитингер,Сид Готлиб и други високопоставени служители на ЦРУ разбраха как да използват системата за оценка на личността, за да помогнат на оперативните да манипулират агентите, те дадоха на психолога време и пари за подобряване на тази система под егидата на Обществото за човешка екология ( SHE - Society for Human Ecology,в английския текст на книгата е  Human Ecology  Society).
Въпреки че е сътрудник на ЦРУ, Гитингер работи под прикритието на Обществото за човешка екология през 50-те години. Ръководителите на ЦРУ смятат СОЛ за едно от най-големите си постижения, заслужаващо по-нататъшно развитие след закриването на Обществото.
(моя вметка – може да не са го закривали или са го открили отново,има си сайт)

През 1962 г. Гитингер и неговите служители преместват базата на своите операции от централата на Обществото за човешка екология в Ню Йорк, в специално организираната за тях компания на ЦРУ във Вашингтон, наречена „Филиал за подготовка на психологически оценки“(Psychological Assessment Associates) .Гитингер е президент на компанията, чието прикритие е предоставянето на психологически услуги на американските фирми в чужбина. Той лично открива клона в Токио (който по-късно се премества в Хонконг), за да обслужва станциите на ЦРУ в Далечния Изток. Персоналът във Вашингтон, който се е увеличил до 15 души през 60-те години на миналия век, работи в други страни по света, изпращайки им експерти по психологически оценки.
Стотици хиляди долари безвъзмездни средства чрез Human Ecology Society, а след това още повече пари под формата на договори - всички от фондовете на ЦРУ - се вливат, потвърждавайки и разширявайки СОЛ. Например, Обществото предоставя около 140 000 долара на Дейвид Сондърс от Службата за обучение по тестване, на компания, която подготвя въпроси за изпити за колежи. Сондърс, който знаеше за сътрудничество с ЦРУ, откри корелация между моделите на мозъка( ЕЕГ ) и резултатите от цифровите тестове и той помага на Гитингер да използва системата си в други страни, защото Гитингер и неговите колеги разбират, че подтестната система на Уекслер е повлияна от културния фон и личността японското Е значително се различава от личността, да речем на руското Е. За да компенсират това, те разработват местни опции на СОЛ за различните нации.

Работейки в Обществото за екология на човека, Гитингер участва в различни проучвания на Обществото в областта на бихевиоризма и винаги се опитва да заинтересува със своята система получателите на грантове(финансиране) от Обществото.Той търсел начини да свърже изследванията им със своите теории и обратно. Някои, като Карл Роджърс и Чарлз Осгуд, учтиво се съгласиха и не следваха съветите му. И все пак Гитингер винаги успява да научи нещо за тяхната работа, което може да се приложи към СОЛ. Като очарователен човек и умел събеседник, Гитингер убеждава получателите на безвъзмездни средства във валидността на своите теории и значението на идеите си. Опитвайки се да не уплаши егото на професионалните си колеги, той никога не подчертава превъзходството си. Способността му да скицира точен психологически портрет на човек, когото никога не е виждал,обезкуражава дори скептиците. Понякога той е обвиняван в измама: хората твърдят, че познава човека, когото описва, или преди това е събирал информация за него.
Гитингер търпеливо преподава системата на колегите си. Мненията за него варират от дълбоко уважение до обожествяване. Въпреки факта, че с готовност споделя информация за СОЛ, Гитингер не успява да научи другите как да използват системата толкова умело, както той самият. Не може да се каже, че не се е опитал, просто е бил по природа по-надарен от другите. В допълнение, неговата система е пълна с взаимозависимости, има много променливи параметри, които Гитингер разбира инстинктивно, но не може да обясни. В резултат той може да разгледа фигурите на Уекслер и да избере надеждни модели на поведение, които другите не могат да видят. Дори след като ЦРУ харчи цяло състояние в опит да компютризира СОЛ, резултатът, според един психолог, е, че „машината не може да свърже всички променливи“, които Гитингер свързва в ума си без помощта на технологията.

Някои от получателите на грантове от Human Ecology Society (например, Робърт Хайд) са толкова впечатлени от системата на Гитингер, че включват СОЛ в собствените си изследвания. Хайд редовно проверява своите тествани по Wexler лица, преди да им даде алкохол, което е част от програма на ЦРУ, насочена към изучаване на реакцията на хората към употребата на алкохол. През 1957 г. Хайд прехвърля своята изследователска група от психиатричния център в Бостън ( Джон Маркс е написал „Boston Psychopathic Hospital“ - Бостънска психопатска болница) в  Butler Health Center  ,където е първият американски учен,предприел „пътуване“(trip) с LSD.
Със средства от ЦРУ той построява експериментална парти стая там, оборудвана с игрални инсталации за хвърляне на дартс и топки, с бамбукови седалки по протежение на бара. Използвайки система от огледала, психолозите наблюдават как тестваните лица пият и внимателно записват реакцията им към алкохола. Не е изненадващо, че както забелязват наблюдателите, хората от тип I , след употреба на алкохол стават затворени в себе си,а некомпенсирани хораот тип Е са по-склонни да станат приказливи, по същество,разпуснати пияници. Въз основа на това Гитингер успява да направи заключения относно реакцията на алкохол на хора от тип I и E 2 
Знаейки резултатите им от теста на Уекслър, той може да предвиди реакцията им към алкохола. Подобни наблюдения върху LSD направиха Хайд и Харолд Абрамсън в болница Маунт Синай; освен всичко друго, те откриха, че вероятността да се чувстват зле за хората Е е по-голяма от тази на хората I. (Очевидно човек от тип I е по-адаптиран към „запазването на ума“ и към загубата на връзка с външната реалност).

По настояване на Гитингер, други получатели на грантове от Обществото за екология на човека подлагат своите подопитни лица на тестове по Уекслер и му изпращат резултатите. Факт е, че той създава уникална база данни за всички етапи на човешкото поведение и има нужда от извадки от възможно най-много конкретни групи. Така че той би могъл да направи общи изводи за това от какъв тип хора се получават добри актьори. Мартин Орн от Харвард изпращал резултатите, получени от хипнотизирани експериментални субекти, а Гитингер е можел да отдели личностните модели на онези, които се поддават лесно на хипноза, от тези,които не се поддават.Гитингер събира данни за тестовете на Wechsler, свързани с бизнесмени, студенти, високоплатени топмодели, лекари и като цяло за всички групи, до които може да има достъп. Данните от тестовете на Wechsler продължават да текат: до началото на 1970 г. резултатите за 29 хиляди души са пристигнали и всеки резултат е придружен от биографични данни. При анализа на 10-те подтеста, които той използва и поне 10 възможни резултата за всеки от тях, нито един от резултатите на Wechsler не съвпада точно с останалите. Гитингер държи на бюрото си компютърна разпечатка с всичките 29 хиляди резултата и ги разглежда почти всеки ден в търсене на всички нови истини, които могат да бъдат извлечени от тях.

Джон Гитингер се интересувал от всички страни на индивида, но тъй като работил за ЦРУ, той се концентрирал върху различни отклонения. По-специално той изследва данните по Уекслер на онези хора, които отхвърлят ценностите на обществото си или имат някакви недостатъци, очевидни или скрити, благодарение на които другите хора ги отхвърлят.Изучавайки резултатите от тестовете на изменниците, които се преместват на Запад, Гитингер се надява да разкрие общите характеристики на онези хора, които предават своите държави. Ако съществуват характерни черти, тогава оперативните лица могат да ги търсят в потенциалните шпиони.Харис Исбел, който провежда програми за тестване на наркотици по програмата MK ULTRA във Федералния медицински център Лексингтън, Кентъки(за лечение на затворници),изпраща резултатите от тестовете на хероинови наркомани.Гитингер е искал да знае какво да очаква от хората, податливи на наркотици. Проектът на Обществото за човешка екология в болницата в Йония, Мичиган дава възможност да се получат тестови резултати по Wexler по отношение на сексуалните психопати. Тези резултати показват, че хората с неконтролирани стремежи имат различни модели на личността от така наречените нормални хора. Самият Гитингер отива на Западния бряг, за да тества хомосексуалисти, лесбийки и проститутки, които интервюира с помощта на Джордж Уайт в охранявани къщи в Сан Франциско. Във всяка група той отделя характерни признаци, които могат да бъдат индикатори за сексуални предпочитания към други лица. Гитингер разбрал, че просто като погледне резултатите от тестването на нов човек, може да открие модели, които съответстват на поведението на хората от базата данни.

"Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят...",("Алиса в Огледалния свят")

Неактивен HomerCat

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 80
Re: Джон Гитингер - Система за оценка на личността
« Отговор #2 -: Август 19, 2019, 19:59:20 pm »
Цифрите,които са малко над редовете,например1 са номерата на бележките под линия в края на главата.Реших да ги включа в текста,за да не се налага превъртане през всички постове.

Бележка1
Тестовата система, разработена от психолога Дейвид Уекслер, се нарича скала за интелигентност за възрастни по Уекслер. За простота я наричаме в тази книга тестовата система на Уекслер.

Бележка2
Както при повечето описания на СОЛ(Система за оценка на личността) в тази книга, описанието, дадено тук, е силно опростяване на един по-сложен процес. Системата, използвана от Гитингер, ви позволява да идентифицирате милиони типове личности. Неговите наблюдения върху ефектите на алкохола не се основават просто на сравнение между видовете I и  E. Най-пълното описание на СОЛ в достъпната литература е дадено в статията на Гитингер и Уин, цитирана в бележката под линия към тази глава.
     (Само че засега не виждам къде е цитирана тази статия)
     Както и да е,продължението следва:

Най-добре системата на Гитингер работела, когато хората от TSS(Technical Services Staff – Техническа служба) разполагат с резултатите от тестовете на Wexler. Ръководителите на ЦРУ обаче не могат да поискат руски дипломат или друг чужденец да бъде задържан и подложен на тестване.По време на Втората световна война шефът на OSS (Office of Strategic Services) Уилям Донован се сблъсква с подобен проблем, опитвайки се да установи личните характеристики на Хитлер, когато Донован възлага на психоаналитика Уолтър Лангер да състави психологически портрет на германския фюрер. Лангер преглежда всички данни за Хитлер;така постъпвали и хората от групата на Гитингер, когато не са имали пряк контакт(а също и при наличие на такъв).
е съсредоточено проучват всички разузнавателни данни, събрани от оперативни агенти,получени чрез „бръмбарите“, инсталирани в помещенията и телефонно подслушване, анализират образци на почерк3 Хората от ЦРУ обаче отиват малко по-далеч в процеса на „косвена оценка“, отколкото Лангър. Те наблюдават поведението на своя обект и търсят модели, съответстващи на записаните параметри сред 29 хиляди проби.

Гитингер и неговите хора са били добре запознати как се държат хората от различните личностни типове след употреба на алкохол. И така, гледайки на купон за човек, който започва да се държи по определен начин (например,затваря се в себе си), те биха могли да направят разумна преценка за типа на неговата личност (в случая определят принадлежността му към тип I ).Напротив, пиян руски дипломат, който започна да говори на висок глас и се присламчва към всяка преминаваща жена, най-вероятно принадлежи към тип Е. Вместо да използват резултатите от теста, за да предскажат поведението на човек, хората, които са работили в групата за оценка на личността, въз основа на поведението му са предвидили какви биха били резултатите от теста на Уекслер, ако човекът го е тествал. Групата на Гитингер разработила тестов списък, който включва 30-40 модела, с които обучен наблюдател може да направи „сверяване“.Всяка от тези характеристики отразява един от подтестове на Уекслер и съответства на някои сведения, получени от 29 хиляди резултата в базата данни.
Разпуснато ли е подопитното лице или е сдържано? Към жените се отнася сдържано или нахално? Как държи цигара и как я поставя в устата си?Присъствайки на прием,повтаря ли името на всеки представен му човек?  Събрани заедно, всички тези наблюдения позволяват на Гитингер да даде разумна оценка на личността на наблюдаваното лице, с акцент върху неговите слабости. Според Гитингер, „ако бихте могли да получите примери за няколко ситуации, тогава ще получите добра информация.“ Въпреки това Гитингер имал определени съмнения относно косвените оценки: „Никога не съм мислил, че сме добри в това.“

Екипът за оценки на TSS, подобно на лекарите от ЦРУ, индиректно използва системата за оценка на личността, поддържайки традицията на OSS да изготвя психологически портрети,например като на Хитлер. Чрез комбиниране на аналитични методи и разузнавателни данни, оценителите се опитвали да дадат на висшите американски служители представа за това,какво движи основните фигури на международната политика4
Такова проучване на американски гражданин нахлува в забранената зона на домашното ежедневие, когато през 1971 г. медицинското отделение на ЦРУ подготвя психологически портрет на Даниел Елсберг по искане на Белия дом.За да получи изходни данни за оценителите на ЦРУ, Джон Ерлихман допуснал взлом в кабинета на психиатъра Елсберг в Калифорния. Джон Гитингер категорично отреча участието на служителите си в съставянето на този портрет, който взломаджиите от Белия дом възнамеряват да използват като психологическа схема за компрометиране на Елсберг, по същия начин, както оперативните служители на ЦРУ, въз основа на съставени оценки,са използвали слабостите на чужденците.

Когато се прилага пряко или косвено, системата за оценка на личността дава в ръцете на служителите от ЦРУ инструмент за по-добро разбиране на хората, с които си имат работа. Местните центрове на ЦРУ в чужбина редовно изпращали всички свои данни за наблюдаваното лице (заедно с непреките контролни списъци) до Вашингтон, за да може центърът да реши дали да назначи лицето. Оценителите от TSS биват включени в процеса, опитвайки се да предскажат кои трикове биха сработили най-добре. Според бивш колега на Гитингер, „задачата им беше да препоръчат стратегия“. Същият източник твърди, че е запознат със случаите, когато препоръките на TSS водят до операции, при които се използват сексуални капани, както хомо, така и хетеросексуални („Имахме обучени жени”), а при необходимост, намирали подходящи мъже.
Един от психолозите на ЦРУ подчертава, че системата за личностна оценка само препоръчва как да се  компрометират хората. Ако някой би бил оценен като „сексуален психопат“, това би предизвикало революция. Но TSS експертите изготвяли само заключение, според което въпросното лице има сексуални проблеми. Те не можели да гарантират, че неговата линия на отбрана ще бъде унищожена. Въпреки това системата препоръчва оптимални оръжия за атака. Друг психолог разказва: „Чух Гитингер да казва, че винаги има нещо, което човек иска. И с помощта на такава система можете да разберете какво представлява то. Това не е задължително секс или напитка. Понякога това е позиция в обществото, признание или сигурност. " И друг служител на Гитингер описва този процес като „търсене на слабо място“. Той отбелязва, че дори след много години работа с тази система, не може да свикне с някои от най-коварните начини за „приближаване до човек“, измислени от неговите колеги. Въпреки това той дослужи до пенсия и каза: „Нищо от това не беше лично.Всичко бе в името на националната сигурност. "

Преди няколко години бившият психолог на ЦРУ Джеймс Кинер заяви пред репортера Морийн Орт, че лично е пътувал до Ню Йорк през 1969 г., за да тества медицинска сестра, която се съгласила да служи страната си. Както Кийнър обясни, „искахме тя да спи с този руснак. Той или щеше да се влюби в нея и да мине на наша страна, или щяхме да започнем да го изнудваме. Трябваше да проверя дали тя ще може да спи с него за определен период от време, оставайки безразлична към него. Е, тя беше стабилна! ”. Кийнър отбелязва, че методите за „ангажиране“ започват да предизвикват неговото отвращение, особено след като гледа филм,в който агент е заснет в леглото с човек, „подлежащ на вербуване“. Той отбеляза, че оперативните служители на ЦРУ, много от които „си угаждаха на мераците“ по време на подобна работа, използвайки скрита камера за снимките. Сексуалните технологии, изобретени в сигурни апартаменти на МКУЛТРА в Ню Йорк и Сан Франциско, били приложени на практика. Въпреки това през 60-те години. операцията не се получава по-добре, отколкото лидерите на TSS били предвидили десет години по-рано. Според Кийнър „отвратително е да набираш агенти чрез сексуален изнудване. Така след известно време дори не успявах да прочета файловете. Бях отвратен, когато хората се наслаждаваха на неприятностите на други хора. И най-вече разбрах, че е глупаво.
Всички тези разходи изобщо не се изплащаха".

На Кинер му била противна тази страна на операциите за оценка на личността на TSS, която приблизително прилича на сърбящо раздразнено лице. Като идентифицират човек с нестабилен манталитет с помощта на СОЛ, разследващите понякога предлагали начини да го сломят,разсъждавайки, че ако упражняват натиск върху него, те биха могли, ако не го лишат от разум, след това да разрушат нишките,обвързващи го с неговата страна. Кинер казва:

"Работата ми беше свързана с най-негативните аспекти на човешкия живот, с планираното му унищожаване. В началото беше необходимо да се види дали бракът на човека не може да бъде разрушен. Ако отговорът на въпроса беше утвърдителен, беше възможно да се упражнява натиск върху него и да се опита да се сломи съпротивата му.Освен това беше възможно да се разгърне кампания за разпространение на различни слухове, постоянно да го смущават, да се устрои автомобилна катастрофа. Много от това може да предизвика объркване, но всичко заедно създава кумулативен ефект". 

Оперативните(агенти) могат да провеждат подобна кампания срещу особено ефективен разузнавач на врага, когото очевидно е невъзможно да наемат и когото се опитват да неутрализират.
В по-голямата част от операциите, включително при вербуването на агенти, оперативните не разчитаха на такива техники. Вярно е, че за лицето за контакт резултатите от оценките, направени от служителите на TSS, дават определени предимства, но той обикновено се опитва да не се увеличава, а напротив, да облекчава натиска. Оперативните служители на ЦРУ бяха на мнение, че най-добрият начин за вербуване е да направят отношенията с обекта възможно най-продуктивни и задоволителни за него,помнейки старата поговорка,че мухи се ловят по-лесно с мед,отколкото с оцет. Според източника, „вие избирате това, което предизвиква най-голяма загриженост за вербувания човек.Ако той се страхува най-много, че не можете да защитите него и семейството му, тогава силно подчертавате способността си да осигурите защита. Други хора се нуждаят от надеждност, кажете им предварително какво ще правят. Ако всичко не бъде предварително уговорено, такива хора ще се страхуват от непосилни задачи”.5



Бележка3
Графологията (анализ на почерка) привлече лидерите на ЦРУ като средство за допълване на оценката на СОЛ и преценка в случаите, когато е имало само писмо. Графологията беше една от тайните области, проучвани от Обществото за човешка екология,на която е било намерено приложение. Обществото финансира ръкописни изследвания и публикации в Западна Германия, където тази тема се разглеждаше много по-сериозно, отколкото в САЩ. То също така финансира изследване, сравнявайки резултатите от анализ на почерка, използвайки тестове на Уекслер за актьори (включително няколко хомосексуалисти),пациенти, лекувани от психотерапевти, психопатични престъпници и топмодели. Гитингер наел местен графолог, който можел да прави същите невероятни неща с почерка, който самият той можел да направи с тестовете на Уекслер. Една от бившите му колежки си спомня как е успяла да определи точно наличието на стомашно заболяване на ръководителя на чужда държава, след като прочела само едно от писмата му. На въпрос, зададен по време на едно от интервютата за това как ЦРУ е използвало работата ѝ, тя отговори:

"Ако те мислят, че могат да манипулират човека, то това няма нищо общо с мен. Не знам какво са направили с това. Моят анализ не беше направен с такова намерение ... Научих се много рано, че не трябва да задавам излишни въпроси".

Бележка4
Един от психологическите портрети на Фердинанд Маркос даде възможност да се установи, че огромното лично обогатяване на филипинския президент е естествен резултат от традицията в неговата страна, която се състои в лоялност към семейството и приятелите на първо място. Оценителите от ЦРУ установиха, че шахът на Иран е мегаломан, чиито проблеми са причинени от властен баща, унижение, поради факта, че е трябвало да бъде марионетен владетел, както и неспособността в течение на много години да има наследник от мъжки пол. 

Бележка5
Този източник съобщава, че връзките обикновено са използвали този мек подход и са преминавали към по-твърди методи, ако набелязаното лице реши, че не иска да бъде шпионин от ЦРУ. В този случай, според бивш служител на ЦРУ, „нежелателно е човек, отказвайки се, да избяга и да се раздрънка“.Тогава оперативният служител може да предложи да не разкрива, че лицето,подлежащо на вербуване изневерява на жена си или е имало хомосексуални отношения,а в замяна на това то да не разказва на собствените си тайни служби за опита за вербуване. 
 
"Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят...",("Алиса в Огледалния свят")

Неактивен HomerCat

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 80
Re: Джон Гитингер - Система за оценка на личността
« Отговор #3 -: Август 19, 2019, 20:08:00 pm »
Скоро след успешно приключване на вербуването на чужденец като шпионин за ЦРУ, с новия агент се занимава или щатен сътрудник или специално обучено лице за свръзка. Предлагат му пълен набор от тестове на Wechsler, които отнемат няколко часа. Лицето,провеждащо тестовете, не казва, че това е свързано с оценката на личността, той го нарича „тестване на способността“, което също съответства на реалността.След това резултатите биват анализирани в центъра, разположен във Вашингтон. Подобно на полиграфа, системата СОЛ помага да се определи дали агентът казва истината. Често тя позволява да се дефинират по-дълбоки проблеми от истината и лъжите.СОЛ  може да покаже, че мотивациите на даден агент не съответстват на неговото поведение. В случай на твърде голямо разминаване,контактът може да предполага измама от страна на агента, причинена или от мотиви, свързани с шпионажа, или от психични особености.
След оценката, извършена в TSS, на мястото е изпратен доклад с препоръки, който очертава начините за оптимално боравене с агента и максимално ефективното му използване.Например лицето за контакт бива посъветвано да се отнася с него строго или снизходително. Ако агентът е лице от тип E , което изисква комуникация, на лицето за контакт може да се препоръча да прекара възможно най-много време с него6
Възможно е да го посъветват да не изпраща агента за дълго време в противниковата страна, където той няма да може да има необходимото приятелско общуване.

Без каквато и да е помощ от Джон Гитингер или неговата система, оперативниците от секретните служби отдавна са решили подобни проблеми, базирани на здравия разум. Много комуникатори се гордеят със способността си да свирят на агентите като на музикални инструменти, използвайки правилното темпо, и системата на Гитингер не може да разклати вярата си в собствената им интуиция. Бившият заместник-директор на ЦРУ Рей Клайн, изразявайки общоприето мнение, казва, че СОЛ "беше неразделна част от цялата система, въведена за баланс и контрол, инструмент, който няма твърде голяма научна тежест. Винаги съм оценявал мнението на човека за връзка повече от докладите с психологически оценки ... В крайна сметка хората остават със собствените си мнения". Бившият директор на ЦРУ Уилям Колби намира докладите за оценките за особено полезни,при преминаването през "травматичния" период, когато лицето за свръзка прехвърля агента си на друго лице. Естествено е, че агентът често смята такава промяна за изпълнена с опасност и трудности.Според Колби, който е имал 30 години оперативен опит, „новата връзка трябва да прояви разбиране и съчувствие, но това няма да свърши работа, ако чувствата не са искрени“.
Системата на Гитингер била много подходяща за онези оперативни лица от ЦРУ, които колкото се може повече се стремили да изключат човешкия фактор от работата с агента. Това давало възможност да се запише поведението му под формата на стенограма, която, макар и не изчерпателна, но дава доста точно описание на човека. Подобно на кодовите номера на социалното осигуряване, получените формули добре се съгласуват със системата за компютъризация.Без да иска да преувеличава ролята на СОЛ, Колби казва, че тази система прави комуникацията с агентите „по-систематична и професионална“.



Бележка6
Докато ръководителите на ЦРУ биха могли да използват СОЛ, за да изберат подходящия оператор за работа с агент E (този, който би могъл да издържи нуждите на агента от близко приятелство за дълъг период), те почти никога не са използвали тази система с такава степен на точност. Един от офисите на ЦРУ извън TSS запази резултатите от тестовете на Уекслер за повечето служители за свръзка, но ръководството на тайните служби не искаше да повери избора на американския персонал на психолози.
"Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят...",("Алиса в Огледалния свят")

Неактивен HomerCat

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 80
Re: Джон Гитингер - Система за оценка на личността
« Отговор #4 -: Август 19, 2019, 20:27:09 pm »
През 1963 г. генералният инспектор на ЦРУ похвали работата на служителите на TSS, участващи в съставянето на личностни оценки; той описва ролята им в оперативната работа по следния начин:

"Служителят на секретната служба е преди всичко практикуващ в извършването на оценки и използването на човека и неговата мотивация. Компонентите, които съставят такова умение, са изключително индивидуални и включват такива качества като чувствителност и въображение.СОЛ повишава умението на лицето за свръзка, защото позволява използването на методите и постиженията на психологията. Основната цел е контрол, използване или неутрализация (на вербувания агент). Тези цели са по своята същност неетични и не са поставени с намерението да се проведе терапия".

С други думи,СОЛ е насочена към оптимизиране на отношенията между американското лице за свръзка и чуждестранния агент, които са в основата на шпионажа. В този смисъл тя е близка до породилата я академичната дисциплина- психологията на шпионажа, пълна е с аксиоми и емпирични данни.
Един от бившите психолози на ЦРУ, който все още се чувства виновен за участието си в някои от операциите на тази организация, смята, че фокусът на ЦРУ върху контрола и манипулацията отразява по концентриран начин как американците се отнасят един към друг. Той казва: „Не мисля, че ЦРУ е твърде далеч от нашата култура. Всичко зависи от мярката. Има много хора, на които липсва дори етиката, която има ЦРУ, която имаше поне идеологическа основа. " Този психолог смята, че САЩ са се превърнали в страна, която е силно ориентирана към контрола (от училището до политиката и телевизионната реклама). Методите за шпиониране и СОЛ са уникални само в смисъл, че са по-систематични и потайни.

Друг учен от TSS смята, че изследванията за контрол на поведението на ЦРУ са били логично продължение на усилията на американските психолози, психиатри и социолози да променят поведението; той ги нарича „единствена мотивация“. Такива хора манипулират своите експериментални лица, опитвайки се да подобрят благосъстоянието на психически небалансирани хора, да превърнат престъпниците в спазващи закона граждани, да повишат ефективността на студентите, да подтикнат бедните да се стремят да подобрят благосъстоянието си. Този източник счита горните примери за „промяна в поведението“ за разумни поради социално приемливи причини, които подобно на отношението на обществото към шпионажа се променят от време на време. Той предупреждава:
„Не мислете, че всички учени, които са изучавали поведението, са сладки и чисти хора, че не искат да променят нищо, че са потопени в своята наука. Те са се занимавали изключително с промяна на хората. Просто се случи, че нещата, които ги интересуваха, не винаги съвпадаха с това, което ни интересуваше".
Положителният аспект на дейността на учените-бихевиористи се обобщава от консултанта на MKULTRA Мартин Орн:
„Ние сме достатъчно ефективни, за да бъде публикувана информация за нашите постижения".

В ръцете на ЦРУ СОЛ беше инструмент за работа в обществото.Сътрудниците на Гитингер го използваха за подбор на персонал за полицията и разузнавателните агенции на други страни. По света оперативните служители на ЦРУ поддържаха тесни работни взаимоотношения със службите за сигурност, които често имаха мизерно отношение към собствените си граждани. Екипът за оценка изигра ключова роля при подбора на служители на тайните служби в поне две държави, които са на едно от последните места в света по отношение на зачитането на правата на човека.
Според психолога Джон Уин, през 1961 г. ЦРУ си сътрудничи с корейското правителство при създаването на Корейското Централно Разузнавателно Управление(КЦРУ/КCIA). Американският център на ЦРУ в Сеул подава молба за изпращане на специалист по оценка в неговия център, разположен в Америка, за да подпомогне „подбора на персонал” за КCIA. За тази цел Уин пристигнал в Сеул. Той си спомня: „Организирах офис с двама преводачи и използвах корейската версия на тестовете на Уекслер“. Психологът от ЦРУ тествал 25-30 служители от полицията и армията и написал доклад на половин страница за всеки от тях, в който изброява силните и слабите им страни. Уин искал да знае „способността на всеки кандидат да изпълнява заповеди, техните творчески способности, наличието на мотивация, причините, поради които искат да променят мястото си на служба. В повечето случаи става дума за пари, особено сред цивилните“.Резултатите от тестовете били предадени на корейското ръководство, което според Уин взело решение за персонала „съвместно с нашите оперативни лица“.

„Изпълнихме този вид работа, но никога не сме имали обратна връзка, така че не знаехме дали сме се справили добре“, оплаква се Уин. Шестнадесет години след приключването на мисията си в Сеул, след репресиите на КЦРУ в Корея и подкупите на американски конгресмени от корейските служби, Уин вярва, че усилията им са се обърнали срещу тях като бумеранг. Той признава, че Тонгсун Парк не  е бил единственият служител на KЦРУ, когото е трябвало да тества.

През 1966 г. сътрудници на ЦРУ, включително и самият Гитингер, вземат участие в подбора на служители на друга,също толкова неприятна структура в Уругвай - антитерористичното звено за борба с градските партизани на Тупамаро. Според Джон Касиди, който тогава е бил заместник-началник на местния център на ЦРУ, американските оперативни лица са работили върху създаването на това специално звено във връзка с мисията за обществена сигурност на Управлението за международно развитие, в която членува Дан Митрион, който по-късно е отвлечен и убит от членове на движението Тупамаро. Подкрепяната от ЦРУ полиция твърди, че води непримирима борба срещу партизаните; тя използва невероятно брутални методи, включително изтезания, опитвайки се да унищожи заедно с партизаните и почти всички левичари в Уругвай.
Касиди припомня, че по време на реорганизацията на полицията в Уругвай "за три дни пристигна Джон Гитингер, за да пусне в действие планираната програма". (По-късно един от служителите на Гитингер, Ханс Грейнер, провел тестовете на Wechsler с 20 уругвайски кандидати. Един от предложените въпроси бил: „Колко седмици има за една година?“ 19 от 20 души казали, че има 48, и само един дал верния отговор По-късно се оказало, че греши, искал да каже 48). Когато Грейнер обаче задал на същата група кандидати въпроса: „Кой е написал "Фауст"?“, тогава 18 от 20 знаели, че авторът е Гьоте. „Това ви казва нещо за културата“, отбелязва Касиди, който е работил за ЦРУ в Латинска Америка. Това също така показва трудностите, с които Гитингер е трябвало да се сблъсква при прилагането на СОЛ в различни културни ареали.

Във всеки случай Касиди смята, че използването на процеса на оценка е било много полезно при подготовката на отдела за борба с тероризма. Според спомените на един оперативен служител, който сега е пенсионер, „според получените резултати тези хора имаха много зависим характер, имаха нужда от строги напътствия“. Касиди беше много доволен от приноса, който Гитингер и Грейнер направиха в програмата.По думите му, той е работил дълго време с латиноамериканците. "И тук един от хората на Гитингер, който изобщо не ги познаваше,с помощта на психологическите тестове можеше да проведе анализ и да ми обясни много неща... Без това просто щяхме да изберем хората и да започнем да работим с тях."
Помагайки на персонала на тайната полиция в държави като Южна Корея и Уругвай, действията на служителите на TSS често се разминават значително със системата за оценка на личността. Те не само са можели да изберат кандидати, от които трябвало да се станат добри следователи, разпитвачи и т.н., но и да идентифицират онези, които най-вероятно не могат да устоят на убеждението на ЦРУ. Според един бивш оценител, „някои хора са особено склонни да се поддават на вербуване.Търсех такива, когато пишех докладите си ... Във всички случаи, когато ЦРУ харчеше пари за обучение на чужденец, крайната цел беше по-нататъшното му участие в решаването на проблемите ни, свързани с контролиращото поведение".По този начин ръководството на ЦРУ не се задоволявало просто със сътрудничеството с чуждестранните разузнавателни организации; то упорито прониквало в тях и СОЛ служила като полезен инструмент.

През 1973 г. Джон Гитингер и дългогодишният му сътрудник Джон Уин публикуваха подробно описание на СОЛ в професионален журнал. Въпреки че описанията на тази система бяха публикувани по-рано, цитираната статия смущаваше някои сили в ЦРУ, които се бореха по това време с намаляване на броя на персонала, което беше поръчано от директора Джеймс Шлезингер.
Малко след това Гитингер, който по това време бе на 56 години, подаде оставка като президент на Филиала за психологическа оценка, въпреки че продължаваше да работи там като консултант. През 1974 г. написах накратко в списание „Ролинг Стоун“ за работата на Гитингер. Последният беше загрижен, че съобщенията за връзките му с ЦРУ биха навредили на неговата професионална репутация. По време на едно от емоционалните си изказвания той казва: „Нима ни позори сътрудничеството с ЦРУ? Гордея се с него." Гитингер не вижда етични проблеми в „намирането на човешки слабости“, ако помага на ЦРУ за получаване на информация, и заяви, че в продължение на много години повечето американци смятат, че това е полезен процес. Първоначално той предложи да ми даде тестовете на Wexler и да подготви оценка на личността с обяснение на системата, но ръководството на ЦРУ не му позволи това. Разстроен, Гитингер каза: „Не ми обясниха нищо. Гордея се с професионалната си работа и исках да мога да я обясня. “

През август 1977 г. Гитингер даде показания в изслушванията в Сената. Въпреки че очевидно би предпочел да говори за психологическите си изследвания, сенаторът Едуард Кенеди, който най-агресивно му задаваше въпроси, беше много по-заинтересован от сензационните подробности относно проститутките и тестовете за наркотици. Като горд човек, Гитингер се почувства обиден от разпита, в резултат на което изглеждаше глупаво по националната телевизия. Нов удар беше за Гитингер месец по-късно да чуе показанията на бившия си служител Дейвид Родес. Родес информира подкомитета на Кенеди за ролята на Гитингер в дейностите на „бандата, която не можа да се изпръска“ ,за случая с опит за тестване на LSD в аерозолни опаковки върху нищо неподозиращи хора. Гитингер не иска мястото му в историята да се определя от подобни дейности. Той би искал неговата система за оценка на личността да бъде призната като важен принос към науката. Уморен от възражения, спорове и опити да обясни системата си, Гитингер се завърна в родната си Оклахома. Той взе със себе си копия от 29 хиляди тестови резултата на Уекслер, но загуби ентусиазма, с който работеше по-рано. Малка група психолози в САЩ все още се възхищават на тази система и я предават един на друг. Един от психолозите, използвайки я в частната практика, смята, че тя помага в терапията; след шест месеца с нея може да се диагностицира пациента.
 Този психолог описва напълно идентичността на пациента чрез СОЛ и след това предписва лечение въз основа на установените проблеми. Той смята, че повечето американски психолози и психиатри се отнасят към пациентите си по един и същ начин, докато СОЛ разкрива различията между хората. Гитингер много се надява другите да стигнат до същото заключение и да започнат широко да използват неговата система. Той заявява: "Тя няма да изиграе ролята си,ако не мога да накарам някой друг да я използва." Предразсъдъците на психологическата общност срещу СОЛ, поради ролята на ЦРУ в нейното създаване, както и липсата на авторитет на Гитингер в академичния свят и загубата му на енергия, очевидно няма да позволят желанията му да се сбъднат.

( край на 10–та глава )
"Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят...",("Алиса в Огледалния свят")

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27