Автор Тема: Книгата Арих (Хрониките на Авийла) из „Тракийски хроники”  (Прочетена 4946 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен WhiteKnight

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 222
Представям ви текст от латински превод на „Хрониките на Авийла”, направен за Папа Йоан VІІІ (872-882 г.сл.Хр.), публикуван като „Книгата Арих” в изданието „Тракийски хроники” (Фондация „Градът” София,2010).
В изданието не е упоменато кой е авторът на превода, нито къде се съхранява оригиналният латински текст. Поради тази причина не можем да твърдим за достоверност, но определено текстът на „Хрониките на Авийла” е интригуващ.
Авийла (според книгата) е бил духовен наставник на Телериг (768-777 г.сл.Хр.):

Kнигата, тук - http://forum.tisitova.com/download/file.php?id=1966&sid=5a7a540aa48339bb0dbab78745d8cf27

...

"И като дойдоха вестоносци и пратеници от всичките краища на Великата Богария до резиденцията на Хана, която си беше още от дедите му при Меотидското езеро, за да го поздравят от своите владетели, между тях дойдоха и достойните пратеници от потомците на великите Арихи и възвестиха, че са настъпили славни времена за народа на богарите, който беше станал най-многочисленият народ на света, и се беше разпрострял към четирите му краища - от Британия до Днепър и от Северното море до Меотидското езеро и Понта." из книгата "Арих"

...

"Но ето, че Всемогъщият Бог ни е благословил и преумножил дотолкова, че едва ни побират всичките земи, по които сме се заселили и сме ги придобили.Затова аз мога да ги нарека само по един начин - Богария, сиреч земята на всички Богари, говорещи езика на Единия Бог още от първия ден, та даже и до днес.

А ти, Баяне, дето ме питаш дали всички, които живеят с нас и са научили да говорят езика ни, са също Богари, даже и тези, които са роби и склавени (защото така ги нарича Империята), на теб казвам сега, но да чуят всички:

Всеки, който е бил склавен, сиреч безправен роб, но е приел Богарския език и говори божествения език на предците, той вече е наистина словесен син на нашия Бог, и затова ще се нарече Словен и ще бъде свободен. Затова, повелявам на вас, моите синове, от днес да наричате земите, в които вие живеете, с това единствено име Богария, и там ще се говори един език - божествения, Богарския. Така ще запазите езика си, народа си и земята си, и никой не ще може да ви пороби, претопи или заличи, както не е възможно да бъде заличен от земята Езикът, на който говори сам Бог, нито пък някой може да пороби Божиите синове."

...

"Не разбирате ли, че докато един казва „аз съм бес", друг - „аз съм гет", трети - „аз съм сапей", а четвърти -„аз съм одрис", вие всички сте като разделените пръчки на Тракия, които всеки мо же да пречупи. Така и беше до днес със всичките ни предци. Велики бяха без съмнение - всеки един от тях поотделно, но всеки се възгордяваше и високоумстваше над другите, като считаше себе си за най-велик.

За хуна съм хун, за мизиеца - мизиец, за ромеите - ромей, за бесите - бес, за гетите - гет, за робите-склави - склав, сиреч роб (ако и да съм цар), за езичниците - езичник, за християните - раб Христов, за всички всякакъв подобен, и всичко това само и само да мога мнозината да придобия.

Но има нещо, с което се гордея повече от всичко и то е, че говоря Богарския език на Бога на боговете."

...

''А като се възкачи на престола в Константинопол, императорът Константин V (741-755), който беше отстъпник от Христовата вяра и магесник и врач, и син на магесница и на тъмните сили веелзевулови, уплаши се твърде много поради силата на богарите и събра вси...чки учени мъже в царството си и им думаше: „Какво да сторим, братя мои, защото царството на богарите ще ни изтреби докрай? Те са по-многобройни от нас и прииждат на пълчища без край, и ето – завладели са половината от земите ни, и са ненаситни, и ден след ден се умножават по земята, и плячкосват градовете ни, и превземат крепостите ни, и неведнъж обсадиха нас в Константиновия град, и ако ни завземат, ще ни направят свои роби.

 И ето, знаете как Тервел – техният хон, насмалко да стане император над цялата земя, и що говори` пред Юстинияна. И как каза, че земите на Империята са по право на род и по право на родина техни земи от самото начало, и че ние сме незаконно на тяхна земя, а не те - на наша. Що да сторим, прочее, за да се спасим и отървем от тях? Защото даже воеводите ни и целият романски народ примира от страх пред тях и ги счита за законни племена по тези земи. И вярно ли е това, и що можем да сторим?

А съветът на учените и мъдреците, и архонтите, и епископите, и магесниците и предсказателите на Императора се оттеглиха за размисъл, и за съветване помежду си. И като стояха така, при заключени врата, да се консултират помежду си и с древните книги, и с летописите в царската библиотека, след десет дни възлязоха пред Императора и рекоха следното, чрез устата на Зосим, Теофан и Теофилакт – висшите съветници на царя:

„Господарю, да не се боиш, нито да се смущава сърцето ти, но внимавай на думите ни и в съвета ни, и непременно ще победиш, защото чрез мъдрост и хитрост предците ти са сразили многобройни врагове и тези богари ще бъдат също като едни от тях. Защото да, те наистина са най-древен род и са били от най-древно време по тези земи, още преди да дойдат тук дедите ни. И се наричали траки, по името на отеца си Тирак, и са били многобройни племена, и са имали велики царства и велики царе, пред които светът е треперел.

Но като са дошли дедите ти, с мъдрост и хитрост са постъпили с тях, и ето че са ги завладели и са станали техни господари, както си и ти днес. Постъпи и ти мъдро като дедите си и ще ти бъдат роби на теб и чадата ти до века.”

„Що да сторя тогава, кажете, щом знаете.”

„Стори също като предците си - разделяй и владей.”

„Но как да разделя такъв голям и сплотен народ, какъвто са богарите? Ето, че тук пред портите ми е Севарих, син на Аспариха, а пред Солун ме обграждат отвред племенниците му – синовете на Кубариха, техните братовчеди са в Илирия и Панония, в Испания и Галия, и всички са задружни и ме обкръжават отвред? Като нападна единия, другият ме удря в гръб, и като пратя войските си срещу другия, трети ми поставя ултиматум, що мога да сторя аз, който съм един срещу всичките, и как да разделя съюза им и кръвните им родове, когато са всичките деца на един баща?

Тогава висшите съветници на императора – Зосим, Теофан и Теофилакт му отговориха:

„Господарю, тяхната сила е в рода им и в древното им име, с което се наименуват, защото вярват непоколебимо, че са един богоизбран народ, който говори единия божествен език. Воювай срещу тяхното слово с мъдро и хитро слово, и ще ги удариш и сразиш първо в ума и сърцето. Тогава ще отслабнат мишците им и ужас от силата и славата ти ще ги порази. Така ще ги завладееш навеки.

Защото силата е в Словото и в книгите, и в летописите, и в историята, царю, и остава да се помни само това, що се запише в книгите и се опази и разпространи със силата на Империята.

Затова сме велик народ и велика империя, защото това, което ние запишем в книгите, това вярват и следват всички племена, и това подчинява народите. Спомни си какво пише в летописите! Как постъпи на своето време императорът Галиен, който пое на поход срещу богарите-гети в Атика. Той пръв обеща на всички богари-гети, които се присъединят към него, римско гражданство и ги наричаше римски-гети-ромеи., а възстаналите против империята гети, обяви за робска бунтовническа сган и ги нарече презрително „готи”, като прокламираше, че чисти и благородни са само гетите-ромеи. На тях обеща привилегии, като ги призоваваше на война против „сганта на готите” прииждаща от север отвъд Истрос (Дунав), които нарече „нечисти скитски народи”. Оттогава всичките бунтовни гети, които бяха станали едно с бесите, империята нарече „визи-готи”, та да ги противопостави на бесите и гетите, останали верни на нея в нейните легиони. Също така тези гети, които бяха направили съюз с другите племена по течението на Истрос, сиреч истро-гетите, получиха съответно названието „остро-готи” Така той накара „гети” да се бият против „готи” и „беси” и „гети” против „визи-готи”, а те всичките бяха един народ!

Постъпи, прочее, и ти така! Наречи богарите в Мизия и Тракия – вулгари, сиреч мръсен и варварски народ от пришелци от исток, които нямат място в земята ти, а богарите от Илирия и Македония, наречи склавени, сиреч, разбунтувала се сган от скверни роби, придошли от север и запад, живеещи на гърба на Империята, и го запиши в старите хроники на всички времена, та да се помни от века и до века, и нека децата им и внуците им ги четат отново и отново, докато забравят древния си произход и помнят само твоите думи.

И като им раздаваш почести, земи и злато, за да се бият едни против други, ти несъмнено ще ги подчиниш и изтребиш, както предците ти постъпиха с много други народи досега. Прати свои хора измежду непочтените из родовете им, и им помогни да правят заговори против царете и воеводите си, и така да предават войските и народите в ръката ти.

Така ще преуспееш във всичко, защото примамката на властта, богатството и славата са силни оръжия в ръката на мъдрия Василевс и малцина са тези, които могат да им устоят. А които устоят, тях предай на заговор и отрова. А писанията и книгите им, и летописите им предай на огъня, та да изчезне за тях споменът от лицето на земята во веки веков. Ето, всичко ти казахме, господарю, така направи и ще бъдеш честит и успешен във всичките си държавни дела!”

А Константин V беше хитър и лукав Василевс и се вслуша във всичките им съвети, и изпълни всичките им сатанински планове. И успяваше с коварство и ласкателство, да настрои богари против богари, и братя против братя, и раздели чадата на Кубариха, от чадата на Аспариха, и от чадата на Алариха, и на Теодариха и Родариха.

И бяха в началото едно царство и един народ – най многобройният на земята, а станаха много царства и много народи – най-малобройните по-земята. И днес е тъй.

И като измряха прежните поколения, прочетоха лъжливите книги и летописи на Василевса; и повярваха, че са пришълци и странници в тази земя, и че едните са роби-склавени, а другите прости чергари-вулгари, и отслабнаха мишците им и воюваха помежду си. И ако не бяха Арихите, щяха да ги покорят докрай. Но Арихите пазеха древните книги и помнеха древните тайни, и практикуваха древните божествени мистерии, и затова бяха опора и надежда за народа ни.

Ето, това си и ти пресветли Теларихе (Тел - въздигам; арих – пазител, означава Въздигащ Пазител или Въздигащ Пазителите), и очите на всички са върху теб за избавление на народа ни.

Да ти даде Всемогъщият Бог да въздигнеш делата на Арихите и на целия богарски род, според както се зове името ти, още от утробата на майка ти. Сам Господ да те подкрепи, теб и потомството ти навеки! ''
Книгата Арих, хрониките на Авийла, верният Пастир, написани за Теларих, глава 25-26

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27