Тахионите се движат назад във времето и със свърхсветлинна скорост и това е доказано. Там е работата че тахионите немогат да намалят скороста си до светлинна или под-светлинна. тахионите биват регистрирани с така наречения ефект на Черенков, аналогичен на преминаването на звуковата бариера, което предизвиква звукови ударни вълни, а ефекта на Черенков - светлинни вълни.
Цитирам от статия:
Все пак специалната теория на относителността е по-благосклонна, отколкото изглежда на пръв поглед. Тя например оставя открит въпроса дали съществуват частици, които могат да се движат със скорост, по-голяма от скоростта на светлината. Това са така наречените ТАХИОНИ, чието съществуване е доказано от Антон Цайлингер. Съгласно теорията на Айнщайн е невъзможно скоростта им да бъде намалена под тази на светлината. Освен това, те имат странното свойство да се движат обратно на нашето време. Оттук следва, че тахионите не са идеалното средство за изследване на чуждите светове.
Спомени от бъдещето?
Учителят по физика в гимназията, в която бях възпитаван в течение на шест години, бе фин човек. Много коректен и един от малцината физици, които наистина бяха схванали теорията за относителността на Айнщайн. На какво можехме ние, учениците, да възразим? Теорията на Айнщайн била ясно и конкретно потвърдена в безбройни експерименти, казваше той, и всеки аргумент, насочен срещу нея, бил вече опроверган.
Запомнил съм един пример, който постоянно съм посочвал в по-късния си професионален живот. Колкото по-бързо лети един обект, толкова по-бавно преминава времето. Така казвал Айнщайн. Твърдението му се доказвало с помощта на мионите. Това са невидими частици, възникващи от космическото излъчване. Всъщност тези частици не би трябвало никога да стигат до Земята, защото възникват прекалено далеч от нея и „живеят" само две милионни части от секундата. Преди да стигнат до нас, би трябвало да са „издъхнали". Въпреки това измерваме падането на миони. Защо?
Ефектът се получавал от разтеглянето на времето, обясняваше нашият учител по физика. Тъй като мионите се движат почти със скоростта на светлината, за тях времето протича по-бавно, отколкото за нас. Край!
Друг експеримент бе проведен едва през 1972 г. Тогава двамата професори Джоузеф Хефеле и Ричард Кийтинг взели два синхронно вървящи, атомни часовника в два реактивни самолета. Двете машини стартирали от Лос Анжелис около планетата, всеки в обратната посока. Според теорията за относителността двата часовника трябвало да измерят различни времена. Наистина двамата професори потвърдили, че била доказана разлика от 132 наносекунди (1 наносекунда = 1 милиардна част от секундата. - Бел. авт.).
Още веднъж била потвърдена теорията на Айнщайн.
После изминаха години. Както всички студенти, и аз бях твърдо убеден в теорията на Айнщайн, както и в това, че нищо не може да е по-бързо от светлината.
Сега знам повече.
Мионите се сблъскват със Земята, защото възникват и в нейна близост, а не само надалеч (както се смяташе) и не се разнасят без следа, защото благодарение на високата си скорост по-рядко се сблъскват с други частици. А професорите Хефеле и Кийтинг са работили небрежно по време на експеримента с атомните си часовници. Самите часовници показали неточност от 300 наносекунди -така че измерените 132 наносеунди са били в рамките на обичайното отклонение. Неприятно. А как стои въпросът със скоростта на светлината?
Професор Гюнтер Нимиц от университета в Кьолн измерил в многократно повторен експеримент 4,7-кратна светлинна скорост. При това по две съвсем еднакво дълги пробни отсечки били излъчени микровълни. В едната отсечка вълните трябвало да минат през тунел, а в другата - не. Точно измереният „тунелен ефект" показал надсветлинна скорост. Междувременно експериментите са повторени в различни институти. Например в университета „Бъркли", Калифорния. И сега какво, господин Айнщайн?
Учили са ме, че пътуванията във времето са пълна илюзия. Но вече и това не е вярно. „Излъчването" на предмети и дори живи тела, което виждаме в научнофантастичните филми, било пълна глупост и нямало да се осъществи и след десет милиона години. Но именитият физик Стивън Хокинг е на друго мнение. Натрапват ни се въпросите: Какво е време? Какво е минало? Какво е бъдеще?
През 1967 г. Джералд Фейнбърг, професор по теоретична физика в Колумбийския университет, Ню Йорк, публикува студия за частиците, които съществуват само над скоростта на светлината (Фейнбърг: „Възможност за по-бързи от светлината частици", публикация във „Физикъл ревю"). Нарекъл частиците тахиони, от гръцката дума „таchys"= бърз. Последствията от много чисто изчислената „тахионна теория" са зашеметяващи, защото тахионите могат да се движат обратно във времето. Докато в нашата жизнена система всичко се движи от миналото към бъдещето, то при тахионите става обратното.
Нека да си представим уред за мълнии, свързан с приемник, който може да регистрира тахионите. Приемникът е програмиран така, чеда светва, щом улови тахионен импулс. Нека още да си представим, че точно в полунощ един сателит излъчва импулс на тахиони. Какво ще се случи?
Още не е полунощ, но приемникът излъчва мълнии, преди сателитът изобщо да е излъчил импулса. Как е възможно ли? Времето във физическата система на тахионите не е идентично с това в нашата система. Онова, което познаваме като принцип на причинността - а именно, че всяко действие трябва първо да има причина, вече не е вярно. Протичането на времето се възприема само от нас, хората.
Има ли същества, които си играят с времето? Които го преобразуват, изкривяват, напасват? Същества, които се опитват леко да насочват човечеството в определени посоки? Може би чрез изобретения, които изпреварват времето им?
Откакто проумях, че времето не означава просто протичането на нещата, смятам всичко за възможно.
В книгата си Петер Краса разказва за човек с изумителни способности. Следите на граф Сен Жермен се откриват из цяла Европа - и което е наистина учудващо - през различни времена. Използвал е близо 80 псевдонима, бил алхимик и член на множество тайни ордени. Някак между другото превръщал оловото в злато и правел изкуствени скъпоценни камъни. Напушва ви на смях?
След прочитнето на книгата, ще сте на друго мнение!
Ето една статия която бях свалил преди време по темата:
ПЪТЕШЕСТВИЕ В МИНАЛОТО
ПРОКЛЯТИЕ ЛИ Е МАШИНАТА НА ВРЕМЕТО
В средата на ХХ век цялата европейска преса писа за отец Алфредо Пелегрино Ернети, който разработил т.нар. хроновизор. Това било устройство, с помощта на което може да се наблюдава миналото и дори да се пътешества до него и в него. За съавтор на Ернети се обявил Вернер фон Браун, оглавяващ Американската космическа програма.
Въпросният хроновизор представлява устройство, с помощта на което уж може да се наблюдава какво се е случило в миналото и дори да се пътува в същото това минало. Самият монах обаче така и не успял да представи ясна версия за Машина на времето.
Единствено в едно свое интервю за “Доменика дел Кориере” той казал: “Не знам дали хроновизорът е проклятие или благо”. И добавил: “Хроновизорът може да бъде използван за извличане на всякаква информация от всеки един исторически промеждутък от време, а това е опасно за цялото човечество”.
Алфредо Пелегрино Ернети се родил през 1926 година. След завършване на образованието си той се установил в манастира на остров Сан Джорджо, където прекарал повече от 40 години, като същевременно преподавал теология. Впрочем любимата му тема била екзорцизмът - прогонване на злите духове от човешкото тяло.
Ученият монах умрял през 1996 година. Той успял да се прослави не само с прогонване на злите духове, но и с изучаване на времевите процеси.
ВАТИКАНЪТ ЛИ Е ЗАТВОРИЛ УСТАТА НА ЕРНЕТИ?
Идеята за създаване на хроновизор най-напред хрумнала на Ернети, когато започнал да изучава древната музика, съчинена в периода между 1400-та година преди новата ера до 1000-та година от новата ера. Опитвайки се да възобнови забравените или изгубени части от тогавашните музикални произведения, Ернети започнал да изследва теорията, повдигната от Питагор още през 350 година преди новата ера. Според тази теория, мелодия, прозвучала дори само веднъж, поражда някакви атомоподобни частици. Те се натрупват в определено поле, но впоследствие могат да се съберат и да се възстанови цялото съчинение в пълния му вид. Но щом може да се възстанови музиката, то би трябвало да могат да се възстановят и произнесените слова.
Идеята на Ернети била последвана от много привърженици. Един от тях, който се обявил и за съавтор на проекта за хроновизора, бил Вернер фон Браун - създател на “Фау-2”, а също и на редица други секретни проекти в Третия Райх.
Най-силен интерес към Ернети и неговата Машина на времето се появил през 50-60-те години на ХХ век. Но през 70-те години всичко затихнало. Защо?
На този въпрос отговорил след много години американският учен Бейрд Т. Спалдинг. Той признал, че апаратът на Ернети е не само създаден, а дори активно експлоатиран. А самият монах дори успял да се върне векове назад и да гледа безкрайно обичаната тогава пиеса “Тиест” в Древния Рим, и освен това слушал височайшата проповед на Христа.
След това вече никой не чул нищо за него. Може да се предположи, че чашата на търпението на Ватикана преляла и набързо заставил свещеника да замълчи…
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е “ИЗТЕГЛЯНЕ НАЗАД” НА НОВИ ТЕХНОЛОГИИ ОТ БЪДЕЩЕТО?
За пътешествията във времето се е писало много в периода 50-70-а година на миналия век. След това последвал период на затишие, но интересът се възобновил отново към края на века. И после… отново мълчание.
В средата на миналия век се случил истинският пробив и възход в ракетостроенето и усвояването на ядрените технологии. А в самия край на столетието като от Рога на изобилието се посипали изобретения в областта на нанотехнологиите и микроелектрониката. Дали това е съвпадение? Може би. А може би не! Та нали хипотетично е напълно вероятно Машината на времето вече да съществува и сега нейните създатели да помагат както могат на своите съвременници, като “изтеглят” откритията и технологиите от бъдещето в настоящето.
Още една фантастична теория може би. Но и тя намира потвърждение, и то не къде да е, а в древните летописи и жития на светците. Чудесата, описани там, от позицията на съвременните знания изглеждат като някакви спецефекти, изпълнявани с помощта на всевъзможните технически хитрости…
ДМИТРИЙ ДОНСКИ РАЗБИЛ ТАТАРИТЕ С… РАКЕТИ?
Например победата на Дмитрий Донски над татарските войски на Куликовското поле била предшествана от три знамения, три чудеса, които днес могат да се разтълкуват като помощ от бъдещето.
Първото знамение е свързано с името на Александър Невски - прадядо на Дмитрий Донски. Малко преди сражението на Донски с татарите някакъв монах-клисар изведнъж се събудил през нощта и видял как към гроба на Невски приближили двама старци. Те призовали Александър да стане и да помогне на своя потомък да се справи с непобедимата орда, идваща към Русия. Александър Невски бавно се надигнал от гроба… На сутринта отворили гроба на княза и видели, че мощите му са си вътре.
Второто знамение, според Житията на светците, се случило само след няколко дни, когато Дмитрий Донски изведнъж видял на ствола на голям бор образа на Николай Чудотворец, благославящ руските войски.
И накрая, третото чудо се случило по време на сражението - 8 септември 1380 година. В самия разгар на битката, когато изглеждало, че руските войски вече отстъпват, воините видели армия от ангели. Начело на “полка” стоял архистратиг Михаил, по небето шествали светите мъченици, а между тях - светите воини Георги Победоносец и Димитър Солунски. Те поразявали татарите с огнени стрели. Над руските войски се появил облак, който ги прикривал от неприятелите.
Ако се замислим, истината сама се набива на очи. Кой друг, освен застъпници от бъдещето, ще помогнат в образа на великия княз да се яви небесна войска над самото бойно поле, която да пуска огнени стрели срещу враговете. На тези застъпници не е коствало нищо да проектират върху боровото дърво образа на светията, а след това в решителния момент да пуснат ракетите сред татарските пълчища.
Разбира се, това не е нищо повече от версия, но и тя има право на съществуване…
В началото на века физиците открили частици - т.нар. тахиони, движещи се назад във времето. Теоретично, ако се научи да ги контролира, човек би могъл да получава информация от миналото.
РЕАЛНО ПЪТЕШЕСТВИЕ НАСЪН
Някои изследователи предполагат, че и без различни технически приспособления човек може да се премества във времето и да попада в паралелни пространства, използвайки само изменение на състоянието на съзнанието, например съня. Много изследователи се отнасят с голям интерес към експериментите около създаването на Машината на времето. Но засега се формулира само теоретичната част на подобни изследвания, а пътят до работещ експериментален модел е все още дълъг.
Но човек може да проникне, поне засега, както в миналото, така и в бъдещето по един от най-простите начини - чрез съновиденията.
Един от съвременните изследователи - Евгений Трошин, занимаващ се с научно обоснованите аномални явления, разказва как самият той в съня си (наричат го съновиденческа реалност) реално е пътешествал из Москва в началото на ХХ век. Той подчертава, че в реалния си живот никога не е бил по тези места. “В една от малките пресечки - разказва той - аз много ясно видях малка лавка за храна. Продаваха храна през прозорец, а до него имаше голяма дървена врата. Когато се събудих, реших да повторя “нощния си маршрут” в реалността. За първи път в живота си се отправих към тази непозната за мен част от града и за свое удивление се оказах именно на тази пресечка, която видях и в съня си. Но най-поразително е, че в стената на мястото на лавката действително имаше прозорец, а до него - зазидана с тухли врата. След това започнах да се заглеждам в сградите и домовете наоколо и открих още редица детайли, доказващи, че в съня си аз наистина съм бил точно на това място”.
Нещо подобно се е случило с едно момиче, което сътрудничи на същото Обединение за изучаване на обосновани аномални явления. Намирайки се в съновиденческа реалност, тя също попаднала в Москва в началото на ХХ век. Нейното пътешествие се оказало по-интересно. Тя имала щастието да се окаже на мястото на един от първите кинотеатри в руската столица. Когато след това повторили разходката дотам, станало ясно, че в присънилата й се сграда наистина през 20-те години се помещавал един от първите кинотеатри.
Както виждате, всичко е много просто - пътешествието във времето в изменено състояние на съзнанието е достъпно за всеки човек. Засега това е единственият начин да се вгледаме в бъдещето или в миналото. Докато в същото време експериментите около създаването на Машина на времето търпят провал. Поне засега…
