Автор Тема: Светът през моите очи  (Прочетена 3447 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен gamer_man

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 5
Светът през моите очи
« -: Ноември 02, 2012, 01:13:16 am »
   http://www.mechta.bg/index.php?option=com_kunena&func=view&catid=12&id=139&Itemid=2&lang=bg


Мартин Проев 10.06.2012г.


Градът

Аз живея в града, шумен, бляскъв.. еха!
Обичам хората, тълпите, мола лъскав и колите,
Но милее и жадува всичко в мен,
За величието на планините и горите.

Хората живеещи в града губят свойта ориентация,
Търсят от бетона – дом, от асфалта – път, понякога успяват да се заблудят,
Че домът им е прекрасен, но няма в него изцеление и няма второ мнение,
По въпроса неможе да се спори, така е казъл Бог и продължава да ни го говори.

В града с уловки пълно е до козирката,
Разумът ги възприема, но безсилен е срещу тълпата,
Комфронтизмът навлязъл здраво в човешките глави,
Не позволява на сърцето да се прояви.

Животът в града е странен, уж там си и живееш...?
Живееш ли? Свобода! Да тя ни липсва в града.
Знаеш го, разбираш го, има нещо нередно. Каква е тази измислица?
Хей... добри човече, точно така... това е то – матрица.

Пороците в града... Ех да му се невиди,
Живееш ли там, не ще ти се размине,
Цигари, алкохол, насилие и завист
Са законите в града, далеч от божия замисъл.

Пороците в града са нещо като пропуск,
Не ги ли приложиш там, си смотан или подигран,
И всеки гледа те опулено и под конец,
Не! Ти си луд! Ти си ку-ку! Бягай пришалец!

В града дърветата измъчени, изрязани,
Безвъзмездно даряват ни с топлина и красота
И никога не са ни изоставяли,
Сами да оцеляваме сред чудовището в града.

Между плочки се подава жълтурченце засмяно
И по покриви катери се, по магистрали броди,
Красота и етери се бори да дарява и не протестира,
Въпреки автомобилните атаки – фотосинтезират.

Гълъби в града, лястовички и връбчета,
Живеят с нас в бетонните павета,
Не им е приятно и на тях, но компания ни правят и ни умоляват,
Да живеем в природата с тях и тайните на живота ще ни издадат.

Представете си, че го нямаше града
И разказвате на своите деца,
Как живели сте в изкуствен свят – матрица,
От която трудно се излиза в реалната живица.

Ще им бъде интересно на мъдрите деца,
Ще преценят с огромния си интелект бързичко това,
И ще кажат – глупости, абсурд е бил човешкият живот тогава,
Едва ли някой е склонил да го пропилее ей така – „за слава“.

Аз в момента ви говоря и си разказвам,
А то в рими сe излива и ви го доказвам,
Че промяната настъпила е, пробужда се от дълбините на душата в нас,
Идва началото на нова ера, вижте я – пред нас!

Всичко ще стане, всичко ще се нареди,
Хората в общности ще живеят, а не в държави зли,
Ще градят пространството на щастието и на любовта,
Достойно място, за израстването на бъдещите ни деца!

Ах, щастлив съм и го чакам с нетърпение,
Влизаме в друго измерение,
Съседите – съседи, мили и добри,
Домът уютен и просторен, здраве той ще ни дари!

Искам да живея в гората,
Сред приятели дървета, пчелички, зайчета, връбчета,
С мойта, сродната душа,
Да градим пространството на любовта!

И щастието на хората ще пребъде по земята,
Съумееш ли да уравновесиш разума в душата,
Че и антиразума в сърцето си да приобщиш,
Не ще бъде граница небето, на цялата вселена господар ще бъдеш ти!
Мисли, Вярвай, Мечтай, Рискувай!

Неактивен karina

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 81
Re: Светът през моите очи
« Отговор #1 -: Ноември 02, 2012, 09:24:19 am »
 Искрено ме трогва този литературен опит и ме накара да  споделя нещо, което дълбоко ме е впечатлило.
Вярвам че всичко в репортажа е истина и се надявам никой да не оплюе отец Никанор.
http://vbox7.com/play:46e0121b61
« Последна редакция: Ноември 02, 2012, 09:36:41 am от karina »

Неактивен Пурку

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 321
  • Ти 'ше си лягаш ли?
Re: Светът през моите очи
« Отговор #2 -: Ноември 02, 2012, 13:20:03 pm »
karina, за съжаление ще те разочаровам и ще оплюя малко отеца, въпреки че от това което говори, изглежда добър човек. Ако пък и си вярваща християнка, направо ще се хванеш за главата от това което ще напиша. ::)

Отеца през цялото време говори, че служи на бога, че е слуга на бога, че той прави всичко което му казва бог и т.н.
Въпреки че не съм много по притчите, ама ще трябва да го кажа тъй, за да е по-деликатно, да не го обида директно него, пък и не малко вярващи християни.

'Та притчата е следната: Имало едно време един езичник и един християнин. Християнина цял живот служел на бога, молел се и каквото и да направи все се извинявал и искал прошка от бога. Дори когато правил добро, се чудел дали е направил нещо добро и така профилактично се извинявал на бога и искал прошка - така, за всеки случай.
Езичника му се чудил и го питал, защо го прави това нещо?
А християнина му отговорил - за да бъде бог милостив към мен, един ден когато отида горе на небето. Е, един ден и езичника и християнина завършили земния си път и отишли на небето. Обаче езичника седял на една маса с бога и ядяли, а християнина миел чиниите. Ошашавен християнина с изумителна почуда промълвил към бог - боже аз цял живот ти служех, а сега мия чиниите? Езичника не направи нищо за теб, а седите на една маса заедно?
И бог му отговорил: Ти през целия си живот на Земята който ти дадох, единственото което се научи да правиш е да служиш - Е, сега ще продължаваш да служиш.
Християнина пак му отвърнал - Ама аз ти служих на теб?
Бог му отвърнал - Дали на мен си служил, дали на друг, мисленето ти беше робско.

Или ако трябва да го кажа директно - с робско мислене и служене към някой, човек никога няма да прояви и достигне истинската си същност. Дали служи на цар, президент, султан, патриарх, бог и не знам още кой е все едно - все си е робско самосъзнание.
...чакай да пускам пак енергийния шлифер, че като знам колко християни са вярващи, направо ще ме разпнат за богохулието, което изписах. :flag_of_truce:
Какво представлява човешката еволюция? - Пътят от примитивното през сложното към простото.

Неактивен karina

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 81
Re: Светът през моите очи
« Отговор #3 -: Ноември 02, 2012, 13:54:18 pm »
Не съм вярваща християнка въобще, по-скоро съм фен на будизма.
Пуснах поста, защото наистина ме развълнува това т.н. "стихотворение"  и то така ме развълнува както друга, истинска поезия  ми е въздействала.
Приемам, че написаното е от сърце, па макар и наивно.
В тази връзка, дадох примера с отеца, просто живота на този човек ми изникна в ума и го споделям.

Неактивен x_name41

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 283
    • this is my website!
Re: Светът през моите очи
« Отговор #4 -: Ноември 02, 2012, 13:56:00 pm »
Пурко, правилна ти е забелжката дето се вика прехваления добър човек и богу не е драг, а тоя келеш не стига че е оспамил форума с една и съща тема в два различни раздела (все едно не знае на кой свят е) а на всичкото отгоре и стиховете не ги бива хич (съчинения на болен мозък, виждал съм как дърти пергиши изнасят такива рецитали в медиите надълго и на широко, пълни откачалки) просто недоумявам че има хора дето им се вързват на глупостите.
"музиката удължава живота!"

Неактивен вещичка

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 202
  • Виждам те!
    • Уникални подаръци за любими хора
Re: Светът през моите очи
« Отговор #5 -: Ноември 02, 2012, 13:59:05 pm »


Или ако трябва да го кажа директно - с робско мислене и служене към някой, човек никога няма да прояви и достигне истинската си същност. Дали служи на цар, президент, султан, патриарх, бог и не знам още кой е все едно - все си е робско самосъзнание.


Е, те това е - много правилно!  :hi:
Отсъствието на доказателство не е доказателство за отсъствие!

Неактивен Пурку

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 321
  • Ти 'ше си лягаш ли?
Re: Светът през моите очи
« Отговор #6 -: Ноември 02, 2012, 14:37:58 pm »
Бях се подготвил за разтрелване. :D
Той и отеца е искрен и добър човек и автора на стихотворението е най-вероятно добър и искрен човек, проблема е че НЕВЕЖЕСТВОТО не подбира - добър/лош - поробва наред.
Какво представлява човешката еволюция? - Пътят от примитивното през сложното към простото.

Неактивен gamer_man

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 5
Re: Светът през моите очи
« Отговор #7 -: Ноември 06, 2012, 03:22:57 am »
Карина благодаря за хубавите думи, Пурку приемам забележката ти :)
x_name41 - не мисля да споря с теб, все пак всеки сам отговаря за себе си. Искам само да те просветля, че не съм дърт проповедник, а съм млад мъж на 21г., мозъкът ми никак не е промит, само може да се каже, че е промит, промит и хубаво измит от помията на "системата"  и написаното "стихотворение, което хич не го бива" е писано лично от мен, от мое вдъхновение и е писано с много юнашки чувства: вдъхновение, любов, нетърпимост, борбеност, надежда... Не знам изискванията и правилата на стихописците, но знам, че стиховете се пишат със сърцето :)
Мисли, Вярвай, Мечтай, Рискувай!

Неактивен xнещо

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 86
Re: Светът през моите очи
« Отговор #8 -: Ноември 06, 2012, 04:33:37 am »
Карина благодаря за хубавите думи, Пурку приемам забележката ти :)
x_name41 - не мисля да споря с теб, все пак всеки сам отговаря за себе си. Искам само да те просветля, че не съм дърт проповедник, а съм млад мъж на 21г., мозъкът ми никак не е промит, само може да се каже, че е промит, промит и хубаво измит от помията на "системата"  и написаното "стихотворение, което хич не го бива" е писано лично от мен, от мое вдъхновение и е писано с много юнашки чувства: вдъхновение, любов, нетърпимост, борбеност, надежда... Не знам изискванията и правилата на стихописците, но знам, че стиховете се пишат със сърцето :)
Голямо и отворено сърце имаш.Написал си симфония(хармония).
Чуствата и намеренията пулсират в резонанс.
Вибрация. :hi:

Неактивен izi_sun4eto

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 34
Re: Светът през моите очи
« Отговор #9 -: Ноември 19, 2012, 23:52:30 pm »
Браво, определено ме докосна стихотворението ти :hi: !  Някъде другаде във форума има ли тема, където да се публикуват стихотворения на подобна тематика- езотерична, бунтарска, конспиративна и др..., би било интересно
"Първо провери, тогава повярвай!"

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27