Автор Тема: Светът през моите очи  (Прочетена 2220 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен gamer_man

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 5
Светът през моите очи
« -: Ноември 02, 2012, 01:09:51 am »
http://www.mechta.bg/index.php?option=com_kunena&func=view&catid=12&id=139&Itemid=2&lang=bg

Мартин Проев 10.06.2012г.


Градът

Аз живея в града, шумен, бляскъв.. еха!
Обичам хората, тълпите, мола лъскав и колите,
Но милее и жадува всичко в мен,
За величието на планините и горите.

Хората живеещи в града губят свойта ориентация,
Търсят от бетона – дом, от асфалта – път, понякога успяват да се заблудят,
Че домът им е прекрасен, но няма в него изцеление и няма второ мнение,
По въпроса неможе да се спори, така е казъл Бог и продължава да ни го говори.

В града с уловки пълно е до козирката,
Разумът ги възприема, но безсилен е срещу тълпата,
Комфронтизмът навлязъл здраво в човешките глави,
Не позволява на сърцето да се прояви.

Животът в града е странен, уж там си и живееш...?
Живееш ли? Свобода! Да тя ни липсва в града.
Знаеш го, разбираш го, има нещо нередно. Каква е тази измислица?
Хей... добри човече, точно така... това е то – матрица.

Пороците в града... Ех да му се невиди,
Живееш ли там, не ще ти се размине,
Цигари, алкохол, насилие и завист
Са законите в града, далеч от божия замисъл.

Пороците в града са нещо като пропуск,
Не ги ли приложиш там, си смотан или подигран,
И всеки гледа те опулено и под конец,
Не! Ти си луд! Ти си ку-ку! Бягай пришалец!

В града дърветата измъчени, изрязани,
Безвъзмездно даряват ни с топлина и красота
И никога не са ни изоставяли,
Сами да оцеляваме сред чудовището в града.

Между плочки се подава жълтурченце засмяно
И по покриви катери се, по магистрали броди,
Красота и етери се бори да дарява и не протестира,
Въпреки автомобилните атаки – фотосинтезират.

Гълъби в града, лястовички и връбчета,
Живеят с нас в бетонните павета,
Не им е приятно и на тях, но компания ни правят и ни умоляват,
Да живеем в природата с тях и тайните на живота ще ни издадат.

Представете си, че го нямаше града
И разказвате на своите деца,
Как живели сте в изкуствен свят – матрица,
От която трудно се излиза в реалната живица.

Ще им бъде интересно на мъдрите деца,
Ще преценят с огромния си интелект бързичко това,
И ще кажат – глупости, абсурд е бил човешкият живот тогава,
Едва ли някой е склонил да го пропилее ей така – „за слава“.

Аз в момента ви говоря и си разказвам,
А то в рими сe излива и ви го доказвам,
Че промяната настъпила е, пробужда се от дълбините на душата в нас,
Идва началото на нова ера, вижте я – пред нас!

Всичко ще стане, всичко ще се нареди,
Хората в общности ще живеят, а не в държави зли,
Ще градят пространството на щастието и на любовта,
Достойно място, за израстването на бъдещите ни деца!

Ах, щастлив съм и го чакам с нетърпение,
Влизаме в друго измерение,
Съседите – съседи, мили и добри,
Домът уютен и просторен, здраве той ще ни дари!

Искам да живея в гората,
Сред приятели дървета, пчелички, зайчета, връбчета,
С мойта, сродната душа,
Да градим пространството на любовта!


И щастието на хората ще пребъде по земята,
Съумееш ли да уравновесиш разума в душата,
Че и антиразума в сърцето си да приобщиш,
Не ще бъде граница небето, на цялата вселена господар ще бъдеш ти!
Мисли, Вярвай, Мечтай, Рискувай!

Неактивен Borislava

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 81
Re: Светът през моите очи
« Отговор #1 -: Ноември 02, 2012, 09:46:57 am »
 Геймър_мен,харесвам твоето предложение
 но дали е най-доброто решение
 ако в шумния град е калпав човека,прогнила душата
 кой разум ще му влее,кой ще го спре да скапе и гората
 много е лесно да щракнем и хоп-в ново измерение
 но нека си признаем-града е лично наше творение
 не можем да разцъфтим,преди да сме узрели
 в гората има мечки-нима сме толкоз смели
 пространството на Любовта е вече създадено
 да се свържем към него-това ни е дадено
 ако разберем,че само ден Живот ни остава ,какво ще направим
 ще кажем ли на някой "Обичам те" или в плен на страха ще се оставим
 ако сме рошави,ще сресваме ли огледалото
 ако ти се промениш,променя ли се цялото
 не 4D-то чука на вратата,а избора какъв да бъдеш
 ще дадеш ли път на Добротата-себе си не можеш да излъжеш!

 
« Последна редакция: Ноември 02, 2012, 09:50:52 am от Borislava »

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 323
Re: Светът през моите очи
« Отговор #2 -: Ноември 02, 2012, 12:41:52 pm »
http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,21128.0/topicseen.html


И от къв зор две еднакви теми?!?!??! ???
Имате нужда да ви забележат ли?


Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 799
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re: Светът през моите очи
« Отговор #3 -: Ноември 02, 2012, 16:25:41 pm »
Ееееех, къде са добрите стари Админ-ски времена!    :lol:
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 323
Re: Светът през моите очи
« Отговор #4 -: Ноември 02, 2012, 16:45:00 pm »
Ееееех, къде са добрите стари Админ-ски времена!    :lol:
Мдам...Благодарим,се,че форума все още го има..Но докога ли?.......ще го има тоя форум

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re: Светът през моите очи
« Отговор #5 -: Ноември 02, 2012, 16:57:09 pm »
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 323
Re: Светът през моите очи
« Отговор #6 -: Ноември 02, 2012, 17:25:07 pm »
Уфф..да бе..кат спре тока..

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27