Принцесо, без да се обиждаш, но още в предния си постинг писах, че който не е бил "там" нищо не знае. Опитай да вникнеш в това Говориш ми, че нямало реализация за математиката, и какво помагала тя. Писах, ама кой да чете, че тя е ОСНОВА на почти всички науки. Математиката е теоретична наука. Еврика! Не е необходимо да следваш висше "математика" за да кажеш, че е имало полза. Аз следвах информатика. (в Канада. В доста престижен университет.) И половината беше математика. Анализ, статистика, дискретна математика, алгебра, многомерни пространства, каквото ти душа сака. А останалата половина от информатиката е почти 100% логика. Която отново се базира на математиката. И ползва развития чрез математика интелект.
Имаше и такива предмети, (математика!), които скъсанитте са 3/4. А някои от тях се явяват не за 1 път. А късането в канада не е като късане в бг. Скъсат ли те, 2ката ти остава завинаги в дипломата. Поправки няма. Записваш ЦЕЛИЯ ПРЕДМЕТ отново, СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА. (като в това време пропускаш куп други, които изискват тоя предмет да се вземе преди тях). След като го запишеш следващата година, отново купуваш учебници (ако са сменени), отново правиш всички домашни, контролни, проекти, и ходиш на всички лекции. И накрая си се явяваш на изпит. Затова и след такива ужасяващи скъсвания по определени предмети, част от хората изцяло решават да сменят специалността. Или се отказват изобщо да учат.
Именно заради подготовката в матем гимназия, на всички подобни предмети минах с лекота и бях един от единиците с 5ца или 6ца.
Това за брат ти и неговите приятели са съвсем извън контекста примери. Моите пък приятели (тогавашни), ВСИЧКИТЕ, включително и аз влязохме БЕЗ ПРИЕМЕН изпит по математика в математическата гимназия. Просто е. Само взимаш максимален брой точки на 2кръг на олимпиадата по математика. А доста мои приятели след това влязоха без приемен изпит и в университета. Не кой да е а СУ. А някои без приемен изпит в Кембридж (или кой беше там английския университет) + стипендия.
Може и да се е старал и да се е готвил сам, но колко са били пропилените години? Една подготовка в МГ би направила всичко това автоматично. Частните уроци, и многото пари се плащат от тъпите (с извинение). Родители с болни амбиции, които искат на всяка цена децата им да успеят. И след всичките частни уроци, накрая пак нищо не се получава.
Или пък другата крайност. С частни уроци се занимават гениите. Които в последствие печелят големи стипендии и отиват да учат в най-реномираните университети в света. Кембридж, Харвард и тн.
При олимпиадите няма печелене. Няма първи места и няма състезания. Ако минеш 3ти кръг, отиваш на подборен за национален отбор. Но това става само някъде към 10клас. Защото задачите са еднакви за всички класове, и по-малките просто не могат да ги направят. Сестра ми е била в национален за 1 година. А и 2та сме ходили на състезания по математика. Почти всеки клас след 4ти. Което е нещо съвсем различно от олимпиадите. Там се определят състезатели 4 човека от випуск за ЦЯЛАТА ОБЛАСТ. Съответно тия 4 се избират само от матем гимназия. Просто няма сми да е иначе.
Не знам как е сега тия години, но по мое време се учеше математика в клас и пушек се вдигаше. Нямаше спане вечер и нямаше купони. До обяд на училище, а следобяд задачи. После цяла нощ пак задачи. Аз лично не бях от тия, щото не ми хлопа толкова дъската. Но ми се отдаваше и без да решавам. Просто си измислях решенията сам. Теоремите си ги доказвах без да знам, че ги има дори. Директно в решението. Учителката беснееше и искаше да намаля от оценката затова. Защото така съм губел време и съм длъжен бил да знам кое е теорема, за да не го доказвам и да пестя време на изпита. Всеки един божи ден в училище ни се натякваше за изпита в университет. Как трябва да сме перфектни. Начина на изписване, описване на задачите, изследване на всички възможности, потенциални различни решения, различни случаи, които човек не би допуснал нормално. Алгебра, геометрия, тригонометрия, чертежи, задачи отнемащи по 3часа всяка. Сякаш не си математик, а Джеймс Бонд и те пращат на мисия да спасиш света. Който не е бил там .. не знае. Пиша го за 3път. Там беше не гимназия, а казарма. Но казарма от супер интелигентни учители и ученици. И интелекта се разпъваше до съвсем нови пропорции.
Това, че оставали неподготвени и не можели да си напишат св-то/мотивационното писмо са глупости. Бившите ми съученици всичките са на супер добри позиции в София. И то в най-различни сфери.
Нямаш никакво право, ако ти или детето ти нямате работа там, да казваш какво трябва и какво не.
Аз като нямам нужда от кардиология и клиника за присаждане на сърца, да не би да ида да твърдя, че щом на мен не ми трябва, то по-добре да ги няма. Ясно ми е, че има хора, на които им трябва.
А това с математическите гимназии е дори съвсем по-различно от кардиологичните клиники, защото е и за благото на цялата нация, не само на тези, които са вътре.