Така де, но добро или лошо е не по същност а по отношение. По тази причина казвам, че ако кармата е такъв велик закон, би трябвало да е нещо такова. Причинно-следствен закон с неясни параметри. Ако определено творение може да избяга или стои над този закон, би означавало, че все пак кармата е локален закон. Законите се проявават в заимодействието, и така изглежда логично те да си съществуват латентно, а не да се разждат от самото взаимодействие, тъй като са повторими и в тях има определен модел.
А и аз не споделям това виждане, че същества, които биха разполагали само с логика, не са подвластни на този закон. Ако определен вид не е повластен на това, то значи причината е някаква друга.
Защото кармата се съотнася към съвкупността от всичко, не е насочена само към чувствата, само към действията или само към помислите.
Аз така и не мога да си представя разум, който действа въз основата на формална логика. Всичко се определя от някакви чувства. Позитивни или напротив. Но влечения.
Освен това такава логика е лишена от вариативност. Получава се машинна логика, но машинната логика е само вариантите, които са заложени в нея.
Да вземем например някой съвремен компютър за шах. Шаха е игра с 64-полета играе се от векове. Огромна част от вариантите са вече отиграни и са заложени в програмата. И все пак дори в на тази малка дъсчица, може да се роди някой нов ненадеен ход, който да хвърли в "паника" машината.
А вариантите на съществуването са несъизмерими с 64-те полета на шаха. Как въобще би могло да оцелее раса, която не притежава нищо друго освен формална логика.
П.с. Освен това ние вярваме, че искреното желание би могло да намали кармата без действие, т.е. пак опираме до това, че това нещо се влияе и от мислите и доколко истински са теб. И така в противовес, ако някой е разгадал същността на кармата и въз основа на това фалшиво действа за положителна такава, то ефекта би трябвало да се смали.
Защото не е без значение дали правиш добро, но също не е и без значение с каква умисъл го правиш. Което вероятно важи и за лошото.
