Отговор има, smurf, иначе би трябвало да си помислим, че не съществува Истина! Подобно твърдение е престъпление срещу божествеността - ето защо гневно отхвърлям всякакво подозрение, че може да няма отговор!
И така.
Да се върнем във времената от недалечното (предвид Цялата история на планетата ни) минало и да видим какво пише в Библията относно Вавилон. (Gil-Galadh, не се обаждай с антихристиянските си глупости - тук Библията се използва само като исторически извор!) Значи, Вавилон се развил като доста напреднала цивилизация, която в един момент започнала да строи едно свръх-съоръжение. То е известно като "вавилонска кула" и, както иносказателният библейски текст я описва, целта й била да достигне до небето; вавилонците искали да се покатерят по нея до божиите селения и като Гео Милев в "Септемнри" да изстръгнат сърцето на Бога (Gil, радваш ли се!), за да седнат на трона Му. Преведено на нецърковен език това може да се види като едно изключително технологическо развитие, което е направило вавилонците толкова могъщи, че в един момент са се самозабравили, изгубили са всякаква своя нравственост и са посегнали на някой най-интимен на Бога природен Закон. Тогава, както разказва Библията, Бог се разгневил, строшил им кулата на вавилонците, а с нечуваните катаклизми, които им пратил, разорил и унищожил цивилизацията им. На съвременен език това не е много трудно да си го представим дори и от една чисто атеистическа гледна точка, в която изкристализира образът на полудялата от бълващата индустрия Земя, която ни помита с киселинни дъждове, отровени океански цунами и изпуснати от контрол, генетично-модифицирани пилешки грипчета. Но какво е било в основата на разрушителния Божий гняв? В свещената книга се разказва как БОГ РАЗМЕСТИЛ ЕЗИЦИТЕ, СМЕСИЛ ХОРАТА И НАПРАВИЛ ТАКА, ЧЕ ТЕ ДА НЕ МОГАТ ПОВЕЧЕ ДА СЕ РАЗБИРАТ И ДА СЕ ИЗПОТРЕПЯТ ПО МЕЖДУ СИ. Това е била най-мощната сила в изтреблението на вавилонската цивилизация. Ако пак се върнем на съвременния език, няма да е трудно да отбележим, че във Вавилон трябва да се е случило едно подриване на устоите поради допускането на смешение; не само кръвно, но и идейно, нравствено. Не случайно във всички духовни системи на Земята - от най-първобитните и езически, та до християнската корона или последния ислям, кръвосмешението е представено като страховита опасност и цялата защитна механика трепери от него - то е враг, който много по-лесно може да проникне и в най-укрепената крепост, може да разпука и най-благочестивото храмово общество.
Девизът на "обединяваща се Европа" е "равни в различието". Тази изпразнена от съдържание масонска дъвка, подобно на тяхното класическо "свобода, равенство, братство", идва да покаже същия опустошителен грях, който и Вавилон си е навлекъл според християнския разказ. (Тук можем да тълкуваме доста и да си представим, че това дето Бог смесил езиците и народите, разбъркал ги и ги направил неразбираеми, е също алегория за един атеистично-закономерен процес на поквара и разложение, подготвил сриването на иначе грандиозното вавилонско начинание.) И така, какво означава "равни в различието"? Идеята е да се постигне един прекрасен и мечтан Европейски съюз, в който различните народи да бъдат еднакво третирани в условията на един общ либерализъм. Глупостта идва от простото обстоятелство, че когато си различен, не можеш да бъдеш еднакъв; не можеш да храниш и котките, и декоративните си рибки с една и съща храна. Още една глупост, която американската лумпенизация успя да наложи в евро-идеята, беше насърчаването в който и да е европейски проект да участват хора от различни държави и различни социални групи. Така, на пръв поглед, ще се постига интеграция, представителност, легитимност и сближаване; а на втори поглед - безпътица, антагонизми и блокиране на всяка по-смела идея или такава, която се издига по някакъв начин над общия равнинно-хълмист интелектуален релеф сред народите.
Някъде по-нагоре из темата се активираха расистки и антирасистки комплекси, като се прокрадна идеята, че "всички сме равни" и, че бели, черни, зелени или сини - все тая, имало душа зад цвета на кожата, която определяла всичко и, не циганският ген бил виновен за циганщината, а раждането и израстването в кв. Столипиново на гр. Пловдив. В настоящия форум има многобройни теми, в които се говори подробно за същността на човешкия живот, за еволюцията на човешкото същество и за кармата, която следва ядката на човека през последователно разгръщащите се за нейното развитие етапи. Застъпена е идеята, че човек не е своето тяло (с цвета на кожата), а нещо друго, което се вселява в тялото и пребивава там, докато тялото остарее и това нещо се оттегли обратно в това, което някои страховито наричат "задгробен живот", а аз ще назова "духовен свят". Значи, хората (техните духове) преминават през множество тела и така натрупват определени опитности, допускат грешки, преодоляват препятствия. Всичко това, учи ни далекоизточното разбиране, предизвиква действието на Карма - зависимост, която определя какви да бъдат условията за следващите въплъщения на човешкия дух. Изхождайки от това разбиране, аз съм склонен да зачеркна и тази дъвка - за "равния старт", или поне да я отпратя в далечното минало, когато Бог Творец е разпукал творението Си и на шестия ден му вдъхнал дъха Си, нарекъл го "Адам и Ева" и го пуснал да се радва на градината Му. Тогава може да е имало "равен старт", но днешните родилни стартове трябва да са само междинни отсечки по нашето еволюционно трасе и някои от състезателите междувременно са натрупали шеметна бързина, докато други едвам кретат на началните етапи. Това е доказуемо с няколко окултни аксиоми относно същността на Бога, споделяни и от повечето религии. Значи, Бог е справедлив - следователно, всеки получава заслужени преживявания и различията в качеството на живот на различните хора, някои от които умират от рак на 9-годишна възраст или биват изнасилени от 11 черни на още по-ранна възраст, са също толкова справедливо "възнаградени", колкото и тънещите в разкош индийски махараджи. А за нас е необоримо това, че не е все едно да се родиш в гетото в кв. Столипиново или някъде край Тадж Махал, но все пак Бог остава справедлив - значи, има някаква причина от преди раждането на хората, която им подготвя различната съдба; стартът не е равен. Друга подобна аксиома е, че Бог е милостив (Коранът точно така се изразява!) - значи, страданията като безмислената на пръв поглед гибел на младенци, изгорели "случайно" в някоя кофа за боклук, не са лишени напълно от "хуманен" смисъл; също - робствата на едни раси, господарлъка на други и, в края на краищата, подкопаването на едните от другите; пак опираме до инструмента на Карма и втъканата в обратите на реалността Промисъль. Бог е вездесъщ - тоест, Той е навсякъде и във всичко, едновременно, с пълна власт и съзнание; не можем да описваме лудостта на реалността с някаква Негова безпомощност, дистанцираност и безразличие, незнание или злонамереност; Той иска точно така да се случи, защото във всезнанието Си провижда върховния смисъл на това например, цяло ято ливанчета да хвръкне в пепелищата на нацелувани със скъпо червило израелски ракети... Има някакъв поучителен смисъл в това, който убягва на средностатистическия зрител. Факт е обаче, каквото и да говорим, че хората не са равни и това е видно както от качеството на живота им (включително неща, за които те въобще не са виновни), така и от способностите, които те имат. Каквито и надежди да имаме за отглеждането на едно циганче във вашия дом и зареждането му с висша нравственост, както се говорй в началото на темата, България не може да посочи много цигани, които са изтъкнати поети, художници, философи, учени, общественици, духовни водачи. Такива не е имало и по време на османските катуни, когато и циганите, и българите са били еднакво непривилегировани етноси в турския султанлък; дори българите с повече тежести, предвид естествената близост на повечето цигани с башибозушкия манталитет и зурлената веселба! Още един пример - в покрайнините на гр. София зрелият Социализъм построи няколко квартала, в които бяха решили да създадат човешки условия за циганите и да им разбутат катуните из столицата, като ги настанят в блокове, не по-лоши от нормалните блокове на българите - с мивки, стъкла, фаянс, паркет, отопление... Програмата претърпя пълен провал, когато се оказа, че циганите се събират в една от стаите на апартамента и в средата си кладат огън с дъските от паркета и дограмите, а когато "горивото" свърши, отиват в друга стая - също като катуна едно време из Балкана и покрай селата... Въпросът не е просто до равни възможности при старта; въпросът не е дори и до неравни възможности при старта: практиката показва не един и два случая на хора, произлезли от лоша среда и с лоши перспективи, но разкрили гениални възможности и такива, които пропадат, въпреки всичките най-добри перспективи на добрия им произход. Значи, да обобщим, има някаква причина хората да не са еднакви, а да са черни и бели, зелени и сини, и има някаква причина някои да получават добра съдба, а други - лоша. И ако отново повторим примера за изтъкнатите представители, но този път не в българския, а в световния контекст, можем лесно да сравним колко от световното културно наследство е дадено от Европа и колко - от другаде. Ако някой започне да ми реве, че конкистадорите са разрушили цялата американска култура, аз ще му напомня, че и Европа е била разрушена почти напълно с нашествията на хуните например, които са опустошили всичко в Рим; Втората световна война не посегна толкова унищожително на никоя друга територия, колкото на Европа. И пак равносметката ще покаже едно смущаващо превъзходство в европейския принос - защо ли...
Насъскване на черни срещу бели има; употреба на стари гнойни рани относно робството и господарската наглост на европейците има; забравяне на това, че европейците наедно с колонизма са изграждали инфраструктура, производство, снабдяване, технологии, училища, болници, има; обезмислящо либерализиране на Европа, щото да стане лесна плячка за инвазията на гладна и неинтегрируема паплач, има. Това всичко се развива от ционистката концепция, чийто най-страшен враг е една хуманна, христоцентрична и могъща Европа, каквато е била мечтана още от времето на Византион. Сриването на царствата и кралствата, заменянето им с изборен и медиен републикански фарс, изравняването на духовноиздигнатия с гамена в глас=1, вкарването в евросъюзната идея на пълен институционално-икономически хаос и отнасянето на хилядолетната ни Култура в графата "и други", са сред най-типичните лостове-престъпления, с чиито атентати се поваля могъщият колос на бялата цивилизация. Тази цивилизация, вярно, е колила и унищожавала като чудовищен хищник навред, но заедно с това тя роди Моцарт и Бетовен, Леонардо, Аристотел, Платон, Достоевски, Рахманинов - почвата, от която е възможно изникването на най-прекрасното цвете, което сега цялата вселена чака да цъфне в душите ни: цветето на божествеността. И когато започнем да назоваваме имената на такива духовни гиганти, някак смешно и наивно застава "равенството в различията", а прословутото "so manges" просто онемява, бидейки неспособно да даде какъвто и да било еквивалент на такива измерения; България, за щастие, може да даде своя Дънов, своите боянски майстори, своя Ботев, безчислените народни музиковеди. Но "so manges" какво може да даде в това? Кьочек?
Говоря всичко това не като расист, а като такъв, който яростно пледира за поставянето на КРИТЕРИИ. Изрязването на съзнанието за това кое е долу и кое е горе, кое е добро и кое е зло, изрязването на съзнанието кое накъде води във вселенския ход на нещата е най-могъщата победа, която ционизмът отчаяно се стреми да удържи в умовете на "демократизиращата се" и "либерализираща се" Европа; той изтънчено успява да се плъзне по християнските добродетели на любовта, състраданието, братството, за да забие в сърцето на бялата раса ножа на вавилонското убъркване, което направило народите да не се разбират, да не знаят кое накъде води и какво означава, за да подготви тяхната бърза гибел. Няма нищо по-полезно за надигащия се нов световен ред от хорското неразбиране, от липсата на аристократи по душа, които да застанат като ограда около своите васални селяни и да не допуснат тяхното разоряване от външни, гибелни сили. Ето защо рицарството, заедно с неговата чест, заедно с аристократичното пазителство на ценностите беше премахнато, също както самурайството в Япония, също както сега се опитват да изстръгнат духовната общностност в ислямските народи и да я заменят с demokratichna beznravstvenost. Това е сигурна основа, в която съзнанията на обикновените хора, не тренирани за разлика от аристократа по рождение в Устойчивост и Търпение, бързо корозира и също като мойсеевия народ са готови да се предадат на разложение само за 40 дни. Това нещо не бива да се допуска в белите хора, защото както казахме по-нагоре, в тях има да се разпука цветът на едно дълго време култивирано богатство - Христовото слънчево сърдце...
Името на настоящата тема е пророческо. Това ще е последният призив на черната ложа, когато види, че всичките й усилия са погубени и се опита да нанесе своя ядрен удар в сърцето на възстановяващия се в бялата си светлина кристален земнопланетарен храм. Тогава единственото нещо, което ще ни спаси, е Истината, която носим в себе си. И тук няма никакво място за чувство на надменност от така разбраното превъзходство - напротив: също като Христа, бялата раса трябва да коленичи пред своите тъмни събратя и да умие краката им - само така ще е готова за великата си кръстна мисия. И само така ще стане изразител на божествената функция да притежаваш най-голямото богатство, най-голямото знание, най-висшите откровения. Търсете истината и не ставайте плячка на масонски предразсъдъци. Както казва Беинса, "Истината ще ви направи свободни!". Тази истина в нас ще направи свободни и тях - нашите цигани, нашите негри, нашите маймуни и кученца, папагалчета и змии - все Божии творби...
