Между другото, Светослав Николаевич направи за Людмила това, което на мен някога категорично отказа - заведе я при Сай Баба. Според думите й разговорът със Сай Баба имал твърде банален характер, но когато се сбогували, той, както винаги, демонстрирал своите способности: сътворил от нищото платинен пръстен с вграден голям тъмносив на цвят топаз.
- Той отгатна – каза после Людмила. – Моят камък е топаз.
Людмила ми показа пръстена. Държах го в ръце, гледах как топазът оцветява пръстите ми в лилаво. Изглежда, пръстенът притежаваше някакви магнетични свойства, защото пръстите ми също започнаха да излъчват лилава светлина. Забелязахме това, когато го върнах обратно на Людмила. Наистина явлението не продължи дълго, не повече от две-три минути.
(...)
...А пръстенът на Сай Баба, който някога ми показа Людмила Живкова, малко преди смъртта й, някъде се загуби. Тя самата ми каза за тайнственото му изчезване, когато дойде за кратко в Москва и имах възможност да се видя набързо с нея. Може би беше знамение, може би просто съвпадение, но, така или иначе, това ме наведе на мисълта, че предметите, които притежаваме от астралния свят, живеят по свои закони. Разбрах, че с тях непременно нещо се случва. Или изчезват в пространството, или, както златните монети на Басаврюк*, се превръщат в чиреп.
От книгата на Валентин Сидоров - "Людмила и Вангелия"
