Според мен в развитието на компютрите и тв електрониката няма нищо свръхестествено, нито пък извънземно.
Аз също помня старите машини. Може би не сте достатъчно запознати с процесите при развиването на нови технологии.
1. Първо, развитието е главно екстензивно - т.е. увеличава се количествено броя на транзисторите, на регистрите, на клетките съдържащи памет, на кеша в процесора, и кеша на много други места.
2. Второ, увеличават се мегахерците - отново екстензивно. Всеки следващ процесор има нужда от все по-голям и по-голям вентилатор, докато стигнем тия с водно и хладилно охлаждане.
3. Кое прави възможно 1 и 2?
1во и 2ро се постигат с един куршум (2заека) - преминаването към по ситна (дребна) технология - машините, които щамповат транзисторите започват да работят със все по-миниатюрни пътечки.
Принципа на щамповане е подобен на фотокопирането - има една основна плака, от която се копира чертежа. Колкото по фино и миниатюрно се разграфи, толкова повече транзистори ще има за 1ца площ.
Като изключим горните 2 основните принципи на устройството на компютъра, също и на главния процесор, не са мръднали ни най малко.
Има си процесор, рам, постоянна памет(дискета, цд, твърд диск и тн)(модел на вон нойман)
http://en.wikipedia.org/wiki/Von_Neumann_architectureЕ, сега има по-различен тип графични карти, които са горе долу като изцяло отделен компютър - с процесора му, с вентилатора му, с паметта му, с шините му; а също и струват колкото компютър.
Но тези графични карти със сигурност не са се появили ей така, изведнъж
USB flash, блу рей, и подобни са нови, но те са в следствие на 1. и 2., и то най-вече 3
Наскоро се започна преминаването към 2ядрени, 4 ядрени, а в бъдеще 2
n ядрени процесори.
Причината е, че намаляването (3.) започна да се изчерпва и стига предела.
Така се налага по-скъпото, и отново екстензивно развитие(екстензивно - количествена промяна, но не и качествена)
Икономически причини:
ПЦ Индустрията е за милиарди и милиарди долари.
1. Супер висококвалифицирани учени работят в големи екипи, като едновременно в света съществуват много такива екипи.
2. Технологиите се пускат в сравнително планиран ред. Въпреки, че не се разработват точно в такъв.
Може да се случи 2-3 години да няма никакъв напредък. Може да се случи само за година да има разработени 3 различни метода, всеки от които да осигурява различен напредък.
Дали ще бъде пуснат само най-ефективния от 3те?
Не!
Пуска се най-слабия. В началото на високи, цени, а после се намаляват. Успоредно с това другите процесори (или изобщо електроника) могат да се произвеждат в друга фабрика и да стоят на склад. Или пък да имат технологията, но да не са започнали производство.
Едва след като мине 1-2г, и компаниите са изкарали достатъчно пари от 1та технология, ще се пуснат и другите, като отново ще са на високи цени, а после ще намалят ЗА ДА ОБЕРАТ МАКСИМУМА ОТ ВСЯКО НИВО НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ (така и така тия чипове са примерно със постоянна себестойност 20$ (разходи за самата фабрика), и лична себестойност 1$(разходи за силикона и пластмасата).
Дали ще се продават на 1000$, на 200$ или на 50$, се определя от това кой ще ги купува.
т.е. вярно, че пускането на технологии става отчасти контролирано, но говорим за контрол от 2-3 години макс, и то по чисто икономически причини.
Като целта е да има непрекъснат поток и смяна.
Абсурдно е да се мисли, че това са технологии опреди 50 години.
Ето какво пише Гордън Мур през 1965г.
http://en.wikipedia.org/wiki/Moore%27s_lawТой забелязва интересна тенденция. На около 2г, броя на транзисторите и веригите за 1ца цена се удвоява (което е ръст в екопоненциална формула 2
nТова става широко известно като Закон на Мур.
На линка в укипедията има графики с реалните числа за тези изминали години.