През март 2005 година немският историк Райнер Карлш издаде книгата с гръмкото название “Бомбата на Хитлер. Тайната история на немските ядрени изпитания”
Наричали бомбата “Вундервафе”, което значи “оръжие-чудо”
Заедно с другите документи привел намерените от него документи на един италианец – Луиджи Ромерс, който по време на Втората световна война работел като военен кореспондент Удивително е, че италианецът е доживял до наши дни. Макар всички да били увереени, че свидетели на тези тайнствени събития не са останали. Старецът Луиджи даже написал своя книга.. И в нея потвърждава главния извод на Карлш: нацистите са успели да изработят и изпитат атомна бомба. Възможно е не единствена. Защото Карлш разказва за взрива, който уж бил извършен в началото на март 1945 година., а Ромерс пише за взрива през октомври 1944 год. Излиза, че Хитлер е имал минимум две бомби?
През Втората световна война Третият райх има атомна програма.
Разработен е метод за обогатяване на урана чрез центрофугиране. Този метод и днес успешно се използва за промишлено обогатяване на уран за атомни бомби и за гориво за АЕЦ. Тази технология се използва в СССР и Русия. Точно тази технолохия с центофугиране се използваше и от Иранската атомна програма с оборудване закупено от Русия.
Центрофугирането е и подходящо за обогатяване на уран в малки мащаби, в не много големи заводи. Така се получва достатъчно обогатен уран за малки бомби.
Както виждаме Хитлер е имал всички възможности за призводство на малка атомна бомба.
Германия е можела да обогати достатъчно уран за тактическо ядрено оръжие. Това са атомно бомби с мощност десет пъти по-малка от бомбите, които САЩ хвърля в Хирошима и Нагасаки. В тях се използва около 200 грама обогатен уран нарязан на филиики разделени със пласове забавител на неутроните(полиетилен, германците можели да ползват парафин) и отражател на неутроните(берилий, графит и др.) в който се поставя заряда.
Тази технология се използва например в неутронните бомби.
Мощността на такава бомба е от около 1500т до 5000т тротилов еквивалент.
Тъй като Германската ядрена програма няма мащабите на американската, вероятно в края на войната Райхът е имал едва няколко тактически атомни бомби. Не са използвани по няколко причини:
- Няколко маломощни атомни бомби (десет пъти по слаби от тези в Хирошима и Нагасаки) не можели да спечелят войната.
- страхът от отмъщението на съюзниците. Несъмнено като мъст за атомните бомби щели да пуснат газ над германските градове и да изтребят много повече хора.
- пазели ги като оръжие да последен случай, "сребърни куршуми" пазени за крайна необходимост.
Останките от германската ядрена програма понадат в ръцете на Червената армия. СССР създава своя атомна програма, като използва постиженията на Райха - центуфугирането и др.
Къде са отишли атомните бомби на Хитлер. Дали са били пленени от съюзниците?
Според някои те са били занесени с подводници в база 211, секретната германска база в Антарктида.
Според други американците са пленили германските бомби и една от американските бомби била германска или е била направена с материали пленени от германците. Може да са добавили обогатения уран от германците, от германските бомби, към своя за да направят по-мощна бомба.
