Автор Тема: Притежаващото общество  (Прочетена 14181 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Притежаващото общество
« -: Септември 02, 2011, 10:22:02 am »
Нека ако модераторите преценят ,че темата е прекалено философска,за този раздел я изтрият. В тази тема ще поставя избрани цитати от книгата на Ерих Фром -Да имаш или да бъдеш. Темата според мен е много наболяла и то отдавна в нашето общество и понеже е разгледана много обстойно смятам ,ще се сторят интересни цитатите който съм избрала. Лично мойте въпроси по темата са за това как се изкоренява вграденото дълбоко в нас консуматорство,но като цяло съм отворена на всякакви въпроси по темата.

"Алтернативата притежание или битие противоречи на здравия разум. Да имаш е като че ли нормална функция на живота ни: за да живеем, трябва да притежаваме разни неща. Освен това самият акт на придобиване поражда удоволствие. Възможно ли е в култура, в която върховната цел е да имаш - и то да имаш все повече и повече - и в която можем да кажем, че нечий живот „е оценен за един милион долара", да съществува такава алтернатива? Тъкмо обратното, като че ли цялата същност на битието се заключава в притежанието. С други думи, човекът е нищо, ако не притежава нещо........
Емпиричните антропологични и психоаналитични данни доказват, че притежанието и битието са двата основни начина на съществуване, преобладаването на единия от които определя различията между характерите на индивидите и съответните типове социални характери............
През последните няколко столетия в западните езици се забелязва известна промяна в смисловото значение на понятията притежание и битие, изразена
В нарастващата употреба на съществителни имена и намаляващата употреба на глаголи.
Съществителното име обозначава даден предмет Мога да кажа, че имам различни неща: например имам маса, къща, книги, лека кола. За обозначаването на дейност или процес се използват глаголи, например: аз съм, обичам, желая, мразя и т.н. Въпреки това все по-често дадена дейност се изразява чрез „притежание", те. вместо глагол се използва съществително. Да се означава обаче дейност чрез глагола „имам" плюс съществително име е погрешна езикова употреба, защото процеси и дейности не могат да бъдат притежавани, а само осъществявани или почувствани...............
Да си представим, че човек е отишъл за съвет при психоаналитик и започва разговора по следния начин: „Докторе, имам  проблем. Имам  безсъние.  Макар че имам красива къща, добри деца и щастлив брак,  много грижи." Преди няколко десетилетия вместо „Имам проблем" пациентът сигурно би казал: „Притеснен съм"; вместо ИМАМ  безсъние" - Нe мога да спя"; вместо ,Имам щастлив брак" - „Аз съм щастлив в брака си".  
Този по-нов стил на изразяване показва по-висока степен на отчуждение. Когато човек казва  „ИМАМ проблем" вместо „Притеснен съм", изчезва субективното изживяване, те. Аз-ът като субект на преживяването бива заместен с обекта на притежанието. Превърнал съм чувството си в обект, който притежавам, в случая - проблема. „Проблем" обаче е абстрактен израз за всякакви затруднения, с които се сблъскваме. Аз не мога да имам проблем, защото той не е предмет, който може да се притежава; no-скоро той може да ме има, като владее моето съзнание. С други думи, превърнал съм себе си в „проблем" и сега съм собственост на своето творение. Този стил на изразяване показва скрито, неосъзнато отчуждение..........
. Онези, които смятат, че да имаш е напълно естествена категория на човешкото съществуване, ще се изненадат, като разберат, че в много езици няма дума за „имам". ........
Преди да разгледаме някои прости примери за двата начина на съществуване - притежание и битие, ще споменем друга проява на притежанието - инкорпорирането (incorporating), „приемането в тялото". Инкорпорирането на нещо, например чрез изпиване или изяждане, е архаична форма на придобиването му. На определена степен от сВоето развитие детето слага в устата си нещатаг които иска да има.
Разбира се, повечето обекти не могат да бъдат инкорпорирани във физически смисъл (а тези, които могат, се губят в процеса на отделянето). Затова съществува символично и магическо инкорпориране. Ако вярвам, че съм приел образа на бог, баща или животно, образът не може нито да изчезне, нито да ми бъде отнет Аз сякаш символично поглъщам обекта и започвам да вярвам, че той присъства в мен.
. Тук само ще отбележа, че що се ^отнася до свободното време, главните обекти на интерес в модерното консумативно общество са леките коли, телевизията, пътешествията и секса, и макар че говорим за използването им като за вид активност в свободното време, по-правилно е да окачествим използването им като пасивност.
В заключение ще кажа, че потреблението е една от формите на притежание, и то може би най-значимата за съвременните развити индустриални общества. Потреблението има двойствена функция: от една страна, намалява тревожността, защото онова, което човек има, не може да му бъде отнето; от друга страна обаче, го принуждава да увеличава потреблението, защото това, което вече е свикнал да усвоява, престава да му носи удовлетворение. Днешните консуматори отговарят на формулата: Аз съм това, което имам и което потребявам.
Студентите, ориентирани към притежателния начин на съществуване, обикновено слушат лекцията, като възприемат думите и разбират логическия строеж и смисъл на речта, и в най-добрия случай записват дословно всичко, което лекторът казва, за да могат по-късно да наизустят информацията и да вземат съответния изпит
За студентите, за които притежателният модус е доминиращият, не съществува друга цел, освен тази да съхранят „наученото", като го вложат трайно в паметта си или като пазят внимателно записките си. Не е необходимо да преструктурират вече изложените идеи, нито да ги доразвиват

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Притежаващото общество
« Отговор #1 -: Септември 02, 2011, 10:24:40 am »
Процесът на усвояване на знания е от съвсем различно естество при студентите, за които битийният модус е връзката със света. Да започнем с това, че те не посещават редовно лекционния курс, пропускат дори първата лекция, но съзнанието им по съответната материя не е tabulae rasae (чиста дъска). Те вече са разсъждавали над проблемите, които ще се разглеждат в лекциите, и имат собствено тълкуване за нещата. Темата ги интересува и когато присъстват на лекциите, не са просто пасивни реципиенти (получатели) на думи и идеи, те слушат, те чуват и най-важното - възприемат информацията и реагират активно и продуктивно. Онова, което слушат, стимулира собственото им мислене.
Запомнянето е в пряка зависимост спрямо притежателния или битийния модус. Разликата между двете форми на запомняне се изразява главно във вида на връзката, която се прави. При запаметяване в съответствие с притежателния модус връзката е изцяло механична, подобна на връзката между две последователни думи, която зависи от честотата на употребата им в дадено словосъчетание, или чисто логическа, подобна на връзката между противоположни или сходни понятия; установяването на връзката може да зависи от времеви или пространствени параметри, от големината и експресивността, както и от конкретната система на мислене, в която се включва.
За разлика от това, запаметяването в съответствие с битийния модус представлява активно възпроизвеждане на думи, мисли, зрителни образи, картини, музика - те. конкретният факт, който трябва да се запамети, се свързва с множество други сходни факти. В този случай се установяват не механични, нито чисто логически, а „живи" връзки. Едно понятие се свързва с друго чрез продуктивен мисловен процес (или чувства), който се активизира, когато човек потърси подходящата дума
Разликата между притежателния и битийния модус лесно може да се открие в два примера за водене на разговор. Да разгледаме типичен разговор, в който двама мъже спорят - А има мнение X, а В - мнение Y. Всеки се идентифицира с мнението си. Целта и на двамата е да намерят по-силни, те. по-логични аргументи в подкрепа на становището си. Нито единият нито другият смята да променя мнението си или очаква това от своя противник. Те се страхуват да го сторят, защото мнението им е един вид тяхна собственост u дa се откажат от него би означавало да загубят тази собственост
Ситуацията е no-различна в разговор, който не е спор. На кого не се е случвало да се срещне с човек, който заема висок пост, известен е, способен, или, с други думи, човек, от когото се очаква нещо: добра работа, любов, възхищение. При подобни обстоятелства повечето хора изпитват безпокойство и често „се подготвят" за предстоящия важен разговор. Обмислят теми, които биха представлявали общ интерес, как да подхванат разговора и дори нахвърлят репликите си в диалога. Или си вдъхват кураж, като си припомнят какво притежават: постигнатите вече успехи, личното си обаяние (или способност да внушават у другите страх, ако тази роля би дала по-добри резултати), общественото си положение, влиятелните си познати, външния си вид и облеклото. С една дума, оценяват се мислено и на базата на тази оценка излагат „стоката си" в хода на разговора
Пълна противоположност на този тип хора са онези, които пристъпват към дадена ситуация без предварителна подготовка, без да си вдъхват преднамерено кураж. Вместо това те се държат спонтанно и творчески. Забравят за онова, което са, за знанията и за положението, което имат Техният Аз не стои на пътя им и точно затова те могат пълноценно да реагират на събеседника си и на изказаните мисли. Такива хора раждат нови идеи, защото не се придържат към вече установеното. Докато хората с притежателна ориентация разчитат на онова, което имат, онези с битийна ориентация разчитат на това, че съществуват, че са живи същества и че в хода на общуването непременно ще се роди нещо ново, ако не изневерят на себе си, и спонтанно реагират на ситуацията. Те участват пълноценно в разговора, защото не ги задушава тревожната загриженост на всяка цена да се изтъкнат Тяхното естествено излъчване е заразително и често помага на събеседника да преодолее егоцентризма си. В резултат разговорът престава да бъде „стокообмен" (на информация, знания и положение) и се превръща в диалог, в който вече няма значение кой каква позиция заема. От съперници, стремящи се да удържат победа един над друг, те се превръщат в събеседници, които в еднаква степен са удовлетворени от общуването помежду си
Друг пример за разликата между притежателния и битийния модус е упражняването на власт на базата на авторитета. Главният момент се изразява в разликата между притежавам авторитет и съм авторитет Почти всеки от нас упражнява власт поне на някакъв етап от живота си. Който възпитава деца, налага властта си - независимо дали желае, или не, - за да ги предпазва от опасности и да ги напътства в различни ситуации. В патриархалното общество за повечето мъже жените са също обект на авторитарно отношение. Мнозинството от членовете на едно бюрократично, йерархично организирано общество, каквото е нашето, упражняват власт, с изключение на хората на най-ниско обществено стъпало, които са само обекти на властта
С появата на йерархически организирани общества, които са и много по-големи, и по-сложни от обществата, в които хората се препитават с лов и събиране на храна, властта, основана на компетентността, отстъпва място на властта, основана на общественото положение. Това не означава, че упражняващият власт е непременно некомпетентен, но компетентността не е задължителен елемент на властта.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Притежаващото общество
« Отговор #2 -: Септември 02, 2011, 10:25:17 am »
Независимо дали става въпрос за властта на монарх, чиято компетентност се определя от случайно обусловени генетични качества, или за безскрупулен престъпник, узурпирал властта чрез убийство или предателство, или, както често се случва в модерните демокрации, за хора, придобили власт благодарение на своята фотогенична външност или на паричните суми, които са изразходили за предизборната си кампания - във всички тези случаи между компетентността и властта е възможно да липсва каквато и да било връзка
Фактът, че хората приемат униформите и титлите за реални признаци на компетентност, не е безпочвен. Онези, които притежават символите на властта и извличат изгода от това, притъпяват реалистичното, те. критичното мислене у поданиците си и ги принуждават да вярват в заблуди. Но за всеки, който си е дал труда да се замисли над това, са прозрачни машинациите на пропагандата и методите, с помощта на които се потиска критичното мислене, известно му е колко покорен и податлив на внушения става разумът, промит с банални фрази, и как замлъкват хората, загубили независимостта си и престанали да вярват на очите си и на собствената си преценка за нещата. Веднъж приели заблудата, те стават слепи за действителността.Да притежаваш знания и да знаеш
Разликата между притежателния и битийния модус в областта на познанието се изразява в следните две формулировки: „Имам знания" и „Зная". Притежаването на знания означава да придобиеш и да задържиш вече придобитите знания (информация); Знанието е функционално, то участва в процеса на творческото мислене.
Понятието вяра в религиозен, политически или личен смисъл може да има съвсем различни значения в зависимост от това дали се основава на притежателния, или на битийния модус.
От гледна точка на първия - вярата се изразява в притежаването на някакъв отговор, който не се нуждае от логични доказателства. Състои се от формулировки, измислени от други хора, които човек приема, защото се подчинява на „другите", най-често по бюрократична принуда. Вярата внушава чувство на сигурност, основано на реалната (или на въображаемата) мощ на бюрокрацията. Подчиняването на нейните канони е своеобразен пропуск за присъединяване към основната група хора. Това освобождава човека от тежкото бреме да мисли самостоятелно и да взима решения. Той се превръща в един от beati possidentes (блажените притежатели) на правата вяра
При битийния модус вярата е съвсем различно явление. Можем ли да живеем без вяра? Нима не бива новороденото да се доверява на майчината гръд? Нима не бива всички ние да имаме вяра в другите хора - в онези, които обичаме - и накрая, в самите себе си? Нима можем да живеем без вяра във валидността на нормите в нашия живот? Без вяра ставаме безсилни, изгубили надеждите си, уплашени до дъното на душите си.
Преди всичко вярата в съответствие с битийния модус не е убеждение в някакви идеи (макар че е възможно и това), а вътрешна ориентация, нагласа. По-правилно е да се каже, че човек вярва, а не, че има вяра.
Любовта също има две значения в зависимост от това дали за нея се говори в съответствие с притежателния или с битийния модус.
Можем ли да имаме любов? Ако можехме, любовта трябва да съществува във вид на нещо - субстанция, която човек може да има, да притежава, да владее. Истината е, че няма такова нещо „любов".
„Любовта" е абстракция, някакво неземно същество, богиня, макар още никой да не е виждал тази богиня. В действителност реално съществуващ е единствено актът на обичането. Да обичаш, е продуктивна дейност, която предполага да се грижиш, да познаваш, да откликваш, да проявяваш чувства, да се наслаждаваш. Любовта може да бъде насочена към човек, дърво, картина, идея. Тя създава и засилва усещането за пълнота на живота. Това е процес на самообновяване и самообогатяване.
Когато човек с притежателна ориентация изпитва любов, това означава, че той се стреми да лиши обекта на своята любов от свобода и да упражни контрол върху него. Такава любов не вдъхва живот, а ограничава, умъртвява, задушава, убива. Когато хората говорят за любов, те обикновено злоупотребяват с тази дума, за да прикрият, че в действителност не изпитват никакво чувство. Дали повечето родители обичат своите деца? Този въпрос остава открит Лойд дьо Моз изтъква, че за последните две хилядолетия от историята на Запада има такива ужасяващи свидетелства за жестокост на родители към собствените им деца - от физически изтезания до психически издевателства, -за безразлично, чисто собственическо отношение и садизъм, толкова шокиращи, че човек започва да мисли, че любящите родители са no-скоро изключение, отколкото правило.
Същото важи и за брака. Независимо дали са се оженили по любов, или както в миналото по сметка, защото така е било прието, съпрузите, които истински се обичат, са изключение. Условността, обичаят, взаимният материален интерес, грижите за децата, взаимната зависимост или взаимната омраза и страх съзнателно се преживяват като „обич" - до момента, когато единият или и двамата партньори не признаят, че не се обичат и никога не са се обичали.
Преходът от „влюбването" към илюзията, че „притежаваш" любов често може да се наблюдава в конкретни подробности, като се проследи историята на партньори, които са се „влюбили" . (В „Изкуството да обичаш" - The Art of Loving, подчертавам, че думата „falling" в израза „falling in love" сама по себе си е противоречие. Тъй като любовта е продуктивна дейност, човек може само да „стои" - да бъде влюбен или да „Върви" - да гради любовта си
Когато съпрузите не могат да подновят предишното любовно чувство, единият или другият може да реши, че нов партньор (или партньори) ще задоволи копнежа му да бъде обичан. Те осъзнават, че единственото, което искат да имат, е любов. Но за тях любовта не е израз на същността им, а богиня, на която искат да се подчинят И неизбежно се провалят в любовта, защото „любовта е дете на свободата" (както се казва в една стара френска песен), а прекланящият се пред богинята на любовта накрая става толкова пасивен, че изцяло загубва някогашното си очарование
Преценките ни са изключително предубедени, защото живеем в общество, чиито основни стълбове са частната собственост, печалбата и властта. Да придобива, да владее и да извлича печалби, са свещените и неотменими права на индивида в индустриалното общество  Какви са източниците на собствеността - няма значение, така както и самият акт на владение не вменява никакви задължения на собствениците. Принципът е: „Откъде и как съм придобил собствеността си или какво съм решил да правя с нея, не засяга никого, освен мен. Щом не нарушавам законите, моето право на собственост е неограничено и абсолютно."
Този тип собственост с основание се нарича частна собственост
В индустриалното общество те са: желанието да придобиваш собственост, да я запазиш и умножиш, те. да печелиш, а на собствениците се гледа с възхищение и завист като на по-висши същества. Голяма част от хората обаче не притежават никаква реална собственост като капитал и средства за производство. Тогава възниква въпросът: как могат те да задоволяват или да потискат страстта си да придобиват и да притежават собственост; или как могат да се чувстват собственици, когато на практика не притежават собственост?

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Притежаващото общество
« Отговор #3 -: Септември 02, 2011, 10:27:19 am »
Разбира се, отговорът сам се налага в съзнанието ни: дори и онези, които не притежават значима собственост, все пак притежават нещо и милеят за скромните си спестявания така, както капиталистите - за своите богатства.
Но най-голямото удоволствие не е да владееш материални блага, а живи същества
Аз-ът е най-значимият обект, към който е ориентирано чувството ни за собственост, тъй като Включва много неща: собственото тяло, собственото име, общественото ни положение, всичко, което притежаваме (включително и знанията), представата, която имаме за себе си, и образа, които искаме да си създадем в очите на другите. Аз-ът е комбинация от реално съществуващи качества като знания и умения, както и някои въображаеми качества, които си приписваме. Съществено е не толкова съдържанието на Аз-а, а фактът, че Аз-ът се приема за нещо, което всеки от нас притежава, и това „нещо" е в основата на чувството ни за самоличност, на самосъзнанието ни
За онези, които имат лека кола, тя е жизнена необходимост; за хората, които още не притежават такава, по-специално в страните от т. нар. социалистически тип, колата е символ на щастие. Очевидно обаче човек не се привързва дълбоко и трайно към своята лека кола, no-скоро това е нещо като мимолетна любовна връзка, защото собствениците често сменят колите си. След две години, дори само след една, „старата кола" омръзва на притежателя си и той започва да търси възможност да направи „изгодна сделка" с цел получаване на ново возило. Цялата сделка - от оглеждането на колите до покупката - прилича на игра, в която надлъгването понякога е основен елемент, а сключването на „изгодна сделка" доставя поне равна, ако не и по-голяма радост, отколкото крайната награда -новият-новеничък последен модел в гаража.
Първо, в отношението на собственика към леката му кола има елемент на деперсонализация. Автомобилът не е конкретен предмет, към който притежателят му е привързан, а символ на обществено положение,   разширяване   границите   на   неговата власт Автомобилът е неотменна част на Аз-а, защото,  сдобивайки се с лека кола, собственикът всъщност придобива ново Аз, ново самочувствие. Вторият фактор е свързан с това, че когато купува нова кола на всеки две, вместо на всеки шест години например, човек изпитва по-силно тръпката на придобиването. Превръщането на новата кола в твоя собственост е своеобразна „дефлорация", която внушава усещането за сила и колкото по-често се случва, толкова по-силна е възбудата. Третият фактор се заключава в това, че честата смяна на автомобила увеличава възможността за сключване на „изгодни сделки" - за извличане на печалба при размяната, - удоволствие, характерно днес както за мъжете, така и за жените. Четвъртият фактор, който е много важен, се изразява в потребността от нови стимули, защото старите бързо омръзват и престават да въздействат Разглеждайки проблема за стимулите в моята книга „Анатомия на човешката деструктивност", аз разграничавам стимулите на „повишаващи активността" и „засилващи пасивността" и предлагам следната формулировка: „Колкото по-силно влияе един стимул върху пасивността, толкова по-често се налага да се променя неговата интензивност и (или) вид; колкото по-силно влияе един стимул върху активността, толкова no-продължително е стимулиращото му въздействие и по-малка е необходимостта от промяна на интензивността и съдържанието му". Петият и най-важен фактор се изразява в промяната на социалния характер, която настъпи през последните сто години, те. преходът от „натрупващ" към „пазарен" характер. Промяната не премахва ориентацията към притежание, но значително я модифицира"

Е много излезе,но пък за сметка на това качеството е много добро.

Неактивен sidewinder

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 855
Re:Притежаващото общество
« Отговор #4 -: Септември 02, 2011, 10:42:00 am »
Такава е човешката природа за съжаление. Не знам кой я е създал, но е такава. Бебето като малко гледа да напъха всичко в устата. Това е явен признак за това, за което се говори в темата.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Притежаващото общество
« Отговор #5 -: Септември 02, 2011, 11:03:31 am »
След като прочетох книгата започна да ми прави впечатление как говоря аз,сина ми,другите.Вчера например сина ми на 2.9 м ми каза - Мамо аз нямам кремче.Не ми каза аз искам да ям крем,а че няма.В този смисъл моето и на близките отношение към света се прехвърля на него.По този начин ние сме възпитани.В имане и нямане,а не в правене. И така се стига до въпроса за белия лист и знанието.От една страна когато си бял лист,ти не можеш да избираш,за да избереш бъденето.От друга страна само в състоянието на бял лист,ти би могъл да избереш тази нагласа.Осъзнавам,че голяма част от моята нагласа е точно такава, да притежавам и разбирам ,че е изключително трудно да променя това.Защото от една страна системата ми го налага а от друга аз вече имам такова изградено мислене.От нещата който казах произлизат много от ежедневните и социални проблеми.Като например мързела.Възпитанието в притежание а не в бъдене ,води до мързел,а също тако до емиграцията,защото емигрира този който иска да има повече от там където се намира.От този проблем изникват толкова много проблеми.Той се явява такъв корен ,че изглежда че изкоренявайки го,ние бихме могли да променим цялата действителност на човечеството.Естествено това не може да стане е така. От друга страна последно модерните убеждения за изобилието на вселената и безбройните семинари на теми - "Мисли за 1оо ооо е в сметката си всеки ден и ще ги получиш" направиха от дори сравнително будни хора ,балами и още по големи консуматори.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Притежаващото общество
« Отговор #6 -: Септември 02, 2011, 11:11:36 am »
още един цитат
"Кой от двата непримиримо противоречиви модела на развитие преобладава в Европа? Ако се вгледаме в себе си, в поведението на хората около нас, в днешните политически лидери, ще забележим, че нашите представи за добро и нашите ценности съвпадат с тези у езическия герой. Въпреки влиянието на църквата, цялата история на Европа и Северна Америка е история на завоевания, покоряване и грабителство; най-висшите ценности в нашия живот са: да бъдеш по-силният, да побеждаваш, да подчиняваш другите и да ги експлоатираш. Тези ценности съвпадат с нашия идеал за „мъжественост": само онзи, който може да се бори и да побеждава, е истински мъж; а онзи, който не използва сила за постигане на целите си, е слаб, те. не е никакъв мъж.
Не е нужно да доказваме, че историята на Европа е история на завоевания, експлоатация, насилие и поробване. Почти няма период, раса или класа, които да не се характеризират с такива факти, често включващи геноцид, какъвто е случаят с американските индианци. Не правят изключение дори такива грандиозни религиозни начинания като кръстоносните походи. Дали това поведение е било само външен израз на икономически или политически мотиви, дали са били християни по душа търговците на роби, владетелите на Индия, убийците на индианците, британците, които принудили китайците да отворят земите си за вноса на опиум, подпалвачите на две световни войни и онези, които подготвят следваща? Може би само водачите са хищни варвари, докато мнозинството от хората си остават истински християни? Ако е така, можем да имаме известни основания за оптимизъм. Но за съжаление не е така. Водачите най-често са no-ненаситни от онези, които ги следват, защото за тях и плячката е по-голяма, но те не биха осъществили плановете си, ако стремежът да завладяват и да побеждават не е бил и не продължава да бъде част от социалния характер. Достатъчно е да си припомним неистовото въодушевление, с което хората участват в различни военни конфликти през последните две столетия - охотата, с която милиони се решават на национално самоубийство, за да защитят образа на „най-силна държава", на „честта" или в името на печалбата. Друг пример: всички сме баш свидетели на бесния национализъм, който обединява представителите на една нация, докато наблюдават развоя на състезанията по време на Олимпийските игри, които всъщност са призвани да служат на каузата на мира. Популярността на Олимпийските игри е символичен израз на Западното езичество. И днешните олимпиади прославят езическия герой - победителя, най-силния, най-самоуверения, като се абстрахират от комерсиализацията на игрите, характерна за съвременната имитация на древногръцките Олимпийски игри."

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Притежаващото общество
« Отговор #7 -: Септември 02, 2011, 11:36:17 am »
Обществата се организират върху два принципа: патрицентричен (или патриархален) и матрицент-ричен (или матриархален). Матрицентричният принцип, дефиниран за пръв път от Й. Я. Бахофен u Л. X. Морган, превръща любещата майка в централна фигура на обществото. Майчинският принцип е принципът на безусловната обич; майката обича децата си не защото ги харесва, а защото са нейни (или на друга жена). Поради това майчината любов не може да се спечели с добро поведение, нито пък да се загуби поради прегрешение. Майчината любов е милосърдие и състрадание (на староеврейски rachamim, чийто корен е rechem, „майчина утроба").
Обратно, бащината обич е условна; зависи от постиженията и доброто поведение на детето. Бащата най-силно обича детето, което най-много прилича на него, те. което иска да направи наследник на своята собственост. Бащината любов може да се загуби, но може и да се спечели отново с разкаяние и подновено подчинение. Бащината любов е справедливост.
Двата принципа - женско-майчинският и мъжко-бащинският - съответстват не само на наличието на мъжкото и женското начало у всяко човешко същество, а по-специално на потребността от милосърдие и справедливост у всеки мъж и всяка жена. Хората, изглежда, изпитват най-дълбок копнеж по съчетание, в което двата полюса (майчинското и бащинското, женското и мъжкото, милосърдието и справедливостта, чувството и разумът, природата и интелектът) са обединени не за да притъпяват взаимния си антагонизъм, а подсилвайки и нюансирайки се взаимно. В патриархалното общество такъв синтез не може да бъде постигнат изцяло, но в известна степен той съществува в Римокатолическата църква. Дева Мария, църквата като вселюбеща майка, папата и свещениците в майчински образи олицетворяват безусловната всеопрощаваща любов, обединена с бащинските елементи на строгата патриархална бюрокрация, начело с папата като носител на властта и могъществото.
На тези майчински елементи в религиозната система съответства отношението към природата в процеса на производството. В този смисъл трудът на селянина и на занаятчията не е насочен срещу природата, а се извършва в сътрудничество с нея -не насилие над природата, а преобразуване в съответствие със собствените й закони.
В Северна Европа Лутер установява чисто патриархална форма на християнство, основана върху градската буржоазия и светската аристокрация. Същността на този нов социален характер е в подчинението пред патриархалната власт, като трудът е единственият начин за спечелване на любов и одобрение.
Зад фасадата на християнството възниква нова тайна религия, „индустриалната религия", чиито корени са в структурата на характера на съвременното общество, но която не се признава за „религия". Индустриалната религия е несъвместима с християнството, защото превръща хората в слуги на икономиката и създадените от собствените им ръце машини.
Индустриалната религия се основава върху нов социален характер. В центъра му стои страхът и подчинението пред могъщия мъжки авторитет насаждането на чувство за вина при неподчинение, отказът от човешка солидарност поради господството на користта и антагонизма. За индустриалната религия „свещени" са трудът собствеността, печалбата и властта, въпреки че тази религия способства за развитието на индивидуализма и свободата в рамките на своите основни принципи. Превръщането на християнството в строго патриархална религия направи възможно индустриалната религия да, се характеризира с терминологията на християнството.
 „Пазарен характер" и „Кибернетична религия"
Най-същественият факт за разбирането на характера и на тайната религия на съвременното общество е промяната в социалния характер от ранния период на капитализма до втората половина на XX в. Авторитарният, маниакално натрупващ характер, появил се през XVI в. и останал като преобладаващ поне сред буржоазията до края на XIX в., постепенно отстъпва място на пазарния характер. (Смесването на различните ориентации на характера съм описал в - „Човекът за себе си" - Man for Himself.)
Нарекох това явление пазарен характер, защото в съответствие с него човекът възприема себе си като стока, а стойността си - не като „потребителна стойност", а като „разменна стойност". Живото човешко същество се превръща в стока на „пазара на личности". Един и същ принцип за оценка действа и на пазара на личности, и на стоковия пазар: на единия се продават личности, а на другия - стоки. И в двата случая действителната стойност е разменната стойност, а „потребителната стойност" е необходимо, но недостатъчно условие.
Макар че съотношението между уменията и човешките качества, от една страна, и личността, от друга, като предпоставки за успеха, е различно, „факторът личност" винаги играе решаваща роля. Успехът до голяма степен зависи от умението на даден човек да изяви своята „личност", от това каква е „опаковката", а също от това дали е „жизнерадостен", „нормален", „агресивен", „надежден", „амбициозен", от това какъв е семейният му произход, в кой клуб членува, познава ли се с „подходящи" хора. Типът личност трябва да отговаря на особеностите на попрището, в което човек е избрал да работи. Борсовият посредник, продавачът, секретарката, чиновникът в железниците, преподавателят в колеж или управителят на хотел трябва да притежават съответния тип личност, която да отговаря на най-важното изискване: да удовлетворява търсенето.
Отношението на един човек към себе си се определя от факта, че уменията и способностите му за даден вид работа не са достатъчни - за да успее, човек трябва да победи в жестоката конкуренция с много други кандидати. Ако човек можеше да изкарва прехраната си само с това, което знае и умее да прави, самооценката му щеше да съответства на способностите му, те. на потребителната му стойност На тъй като успехът до голяма степен зависи от това как продаваш личността си, човек се преживява като стока или по-точно, едновременно като продавач и като стока за продан. Не се интересува от начина си на живот или от щастието си, а доколко ще бъде продаваем.
Целта на пазарния характер е пълната приспособимост, така че да бъде желан при всякакви условия на пазара на личности. Личностите с пазарен характер нямат дори собствено Аз (каквото са имали хората през XIX В.), на което да се опрат, защото тяхното Аз постоянно се изменя В съответствие с принципа - „Аз съм такъв, какъвто съм ви нужен."
Хората с пазарен характер нямат други цели, освен да са постоянно в движение и да изпълняват задачите с максимална ефективност Ако някой ги запита защо са толкова усърдни и педантични, те не могат да дадат задоволителен отговор, а си служат със стандартни обяснения от рода на „за да се създадат повече работни места" или „за да продължава компанията да се разраства".

Неактивен voodoogoo

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 291
Re:Притежаващото общество
« Отговор #8 -: Октомври 07, 2011, 06:43:42 am »
  ИИИ,многу дубро тва бре!Индустриялна религия е терминът който търсех от много време ,но не се осмелявах да го наричам така заради реакцията и представата но обществото за религия и са бях спрял просто на термина Индустрията.
  Притежателният принцип ми е ясен.Аз самият съм жертва на него и не мога да се измъкна защото битието определя съзнанието.Което всикидневно доказвам на себе си колко грешно понятие е,и как всичко е просто избор,никой не ме кара нищо аз избирам да съм консуматор,мързелив,лош,нещастен или мокър ;D.
 Сблъсках се наскоро с познат на който се опитах да обясня принципа на безмонетарно съществуващо общество с нивото на технология днес и се втрещих.За него беше напълно непонятно защо някой ще извършва дадена дейност ей така,за благото на обществото.Без пари.За него това е двигателя,да има награда.Той живее извън Бг от 15 години ,в едно общество в което ако добре продадеш себе си ще те купят и дори могат да ти плащат добре не защото се вършиш добре работата , или дори по добре от който и да било там,а защото продължаваш да отговаряш на очакванята направени при покупката.Безчовешка история.Та той не можа да ме разбере именно заради този принцип на притежанието.Когато му казах ,че не се чувствам добре ,той каза ,но ти имаш работа,пари,квартира,купи си лаптоп,... а аз исках просто да си поговоря с някой и започнах да комуникирам с просяците и клошарите.Оказа се ,че голям процент от тях са страхотни хора и просто живеят на улицата,не желаят да се продават и да се котират като стока ,искат да са хора и Индустрията ги изхвърля от регистъра си и не им дава това което не искат.Лошото е ,че не е там мястото да бъдат това което искат.
 много се оплетох, :flag_of_truce: давай още цитати или някой линк да изтегля книгата :good: :good:
В прозорецът на тъмна нощ-сияйна, отварят се вратите към безкрая.

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re:Притежаващото общество
« Отговор #9 -: Октомври 07, 2011, 07:48:00 am »
Ти каква по-точно работа си си избрал да вършиш в не-монетарното общество?
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Притежаващото общество
« Отговор #10 -: Октомври 07, 2011, 08:35:41 am »
Vodoogoo книгата можеш да я изтеглиш от тукhttp://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%F4%F0%EE%ECКазва се Да имаш или да бъдеш. Книгата е страхотна ,но определено сдухва,защото решенията които предлага Фром, разбираш ,че няма да ги доживееш.Всъщност философите предлагат решения за проблемите винаги и от стотици години,но никой не им обръща внимание,защото няма изгода.Жалко но факт.Все пак книгата е много добра защото е разгледала много обстойно и детайлно проблема.Нещо което ние тук трудно можем да направим,защото най малкото нямаме нагласата и времето така многостранно и обективно да гледаме на проблемите.Препоръчвам я с уговорката,да внимавате за емоционалната си стабилност.

Неактивен voodoogoo

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 291
Re:Притежаващото общество
« Отговор #11 -: Октомври 07, 2011, 11:21:20 am »
Ти каква по-точно работа си си избрал да вършиш в не-монетарното общество?

  Не е по темата,но ще ти кажа.Краля на харема.Можеш да се запишеш за участие и ти ,за по месец на всеки четири години.  :blum1:
В прозорецът на тъмна нощ-сияйна, отварят се вратите към безкрая.

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re:Притежаващото общество
« Отговор #12 -: Октомври 07, 2011, 17:07:54 pm »
Tая роля съм си я запазил аз, и то преди много месеци, дори години.
Не четеш внимателно форума, затова не знаеш.
Така, че остава да си избереш някоя друга.

Само, че се чудя, защо аз, например работя за постигането на това, което искам и ролите, които искам в този свят, а тук все се говори за някакви утопии.
Ако не сте достатъчно силни да се изявите (да изманипулирате реалността) в този свят и тази подредба, кое ви кара да мислите, че при Дзайтгайст (или както се казва там), ще успеете?

"Да имаш или да бъдеш" е древна концепция, но основно засяга личната нагласа към мирогледа.
Да се въвежда в стадното/социалното ниво е абсолютно нелепо.

И още по-същественото е, че тя засяга вътрешната нагласа към света, а не външната.
Ако се мъчиш външно да и подражаваш, на практика не правиш нищо.
Абе позьорска работа...
... изисквания ...
Кога ще се досетите, че тоя свят с нищо не ви е длъжен?
Най-висшата форма на себичност е да се мъчиш да прекрояваш света според личния си вкус. И да казваш на останалите хора как да живеят.

Та докъде бяхме стигнали?
Кой коя роля си избра за новия свят? Аз освен министър-председател на харема ще бъда и градски-автомобилен-състезател. Мога да бъда и началник-главен-философ, но предварително знам, че за тази роля борбата ще е най-жестока и може би скромно ще се оттегля.  ;D ;D
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен voodoogoo

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 291
Re:Притежаващото общество
« Отговор #13 -: Октомври 07, 2011, 22:40:42 pm »
 От край време виждам този свят как върви и се надгражда на грешки.Защо да е утопия това в което не са те възпитали,или това което Индустриялната религия е вградила в теб е толкова силно ,че не можеш да разбереш тази теза.Да си добре приспособен към болно общество ,не е признак на добро здраве.Ще се съгласиш ,че нашето е такова ако погледнеш признаците наоколо.
 Щом е болно трябва му лечение.Махаме причинителя и изграждаме среда в която не вирее.Разбира се че е утопично ,представено като крайна цел и не става изведнъж.Не би било и ефективно.Самият факт,че парите предизвикват желанието за правене на още пари е погрешен ,но пропагандиран от Индустрията.За нея не е важно хората да живеят добре .Важно е да правят пари и да консумират ,а сега в ерата на комуникациите е дори още по лесно да се хванат от малки,обучат и възпитат като примерни косуматори и пуснат да творят.Само че,дори и творчество не могат да правят,че си има изискваня и там и ако не отговаряш не ти плащат.Избирам произволен цитат от по горе :
 
Цитат
Отношението на един човек към себе си се определя от факта, че уменията и способностите му за даден вид работа не са достатъчни - за да успее, човек трябва да победи в жестоката конкуренция с много други кандидати. Ако човек можеше да изкарва прехраната си само с това, което знае и умее да прави, самооценката му щеше да съответства на способностите му, те. на потребителната му стойност На тъй като успехът до голяма степен зависи от това как продаваш личността си, човек се преживява като стока или по-точно, едновременно като продавач и като стока за продан. Не се интересува от начина си на живот или от щастието си, а доколко ще бъде продаваем.
  Това е само един от признаците на болното общество и ако битието определя съзнанието,то хората започват да есоциират себе си със стока,живеейки така .Което ме навежда на мисълта за стопанина на тая стока и от там и за решаването на проблема.А колкото повече хора го разберът ,по бързо ще се случи.Надявам се преди да изконсумираме Земята.
  Много добре чета форума ,си мисля,ако имаш предложение за по добро четене казвай,аз даже и музика си пускам понякога.Чета и между редовете ,но е пълно с микроорганизми и се цапам.
 Достатъчно развити сме технологически за да живеем в перфектен свят ,ама както казва мой познат : Е,какъв ми е стимулът да работя ако няма да ми плащат?Наскоро му показах какво е да работиш за удоволствие и то тежка работа от която се потиш и той самият се изненада колко добре се чувства след това тъй като сам пожела.А парите бяха същите като преди.
 Има вече семена на индивидуални алтернативни системи АИС(айс бейбе ;D)които са почти независими от Индустрията.Много от тях са свързани помежду си,много са автономни.Предполагам няма да тръгнеш да си променяш убежденията само заради приказките на децата,а вероятно и е трудно на твоята възраст ,но все пак апелирам за опит за разбиране на този така сложен механизъм наречен общество и неговото функциониране.Обществото е болно ,съгласен ли си или всичко това е нормално ,убийства,насилваня,морален упадък,все неща съществуващи от хилядолетия?Нолмален начин на живот за човечеството е да променя ценностната си система според парадигмата на някой който решава че е вожда,дори и в сянка?
 Не харесвам това което се случва в света и примирението на хората ,че нищо не може да се направи,или че нещата просто са такива ,защото ние ги правим такива с нашето деиствие или бездействие.
  Ех,!Имаше един в България дори навремето дето се опита да промени нещо.И сам войнът е войн.Ама пустата монетарна система и бългорски продажнически манталитет го спряха.Можем да седим и да наблюдаваме безучастно какво се случва,но трябва ли да спираме някой ако се опитва да промени нещо а ние не разбираме какво.
 Ще ми се да прочета повече от тия книжки,че много добре обясняват принципи ,следствия и зависимости,за да мога да цитерам,че нямам така добро дарслово ,да се израза подобаващо и аргументирано.
 
В прозорецът на тъмна нощ-сияйна, отварят се вратите към безкрая.

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re:Притежаващото общество
« Отговор #14 -: Октомври 08, 2011, 03:09:48 am »
Ми който иска тогава нека се заделя и да живее в комуни. Не виждам защо всички трябва да участваме. Аз не искам хората да живеят на гърба на моя труд. Искам каквото си изкарам, да имам избор какво да правя с него. Ако поискам да го даря за развитие на музиката, ако искам за развитие на бойните изкуства, а пък ако поискам да го изям или изпия. Или пък да купя на детето си скъпа кола. Съответно нямам против и да плащам данъци.

Ако имаш един болен, нима го убиваш и заместваш с друг? Това лечение ли е?
Ако има проблеми в строя, нека се опрвят те. Да се подменя изцяло строя е малоумие.
Моралната деградация е причинена от родителите. Просто няма как при правилно възпитание да има такова нещо. Освен това тя се наблюдава само в Бългсария, и причината е беднотията основно. Иди в някоя нормална държава да видиш, че няма никаква морална деградация. Младите хора са сериозни, възпитани, амбициозни и позитивни. Забавляват се, но имат мярка. Ходят в университети, развиват се и тн.
Дали съм стар или млад, по същество няма значение, коефицента ми на интелигентност е много много над средното. А и много над сравнително високите нива. Оттам мисля адекватно и схващам доста. Много много повече, отколкото почитателите на хипаризма и комуните. Ако имаш разумни аргументи, давай, отворен съм към убеждения, и съм ужасно схватлив. Ако, обаче нямаш, и си помислил само върху 1/100 от нещата, върху които аз съм помислил вече ... сори, ама знай си мястото.

Всеки трябва да има лична отговорност, за това как ще се изхрани. Себе си и семейството си.
Ако примерно някой мангал е решил, че призванието му в живота е да свири на гъдулка и на дайре, аз не съм длъжен да го храня цял живот с моя си труд. А той да си мисли, че твори изкуство и да се развива.
Да, може и да има някои изкуства, които не могат да се продадат и са ценни. Но това са много много редки изключения. И обикновено хората, които се занимават с това си правят сметката предварително и мислят как ще се издържат.
Но в 99% от случаите има хора, които си мислят само, че правят изкуство, но е пълен боклук. Съответно и не се продава. Кой ще ги храни, тях и оптимизма им, че цял живот са си развявали коня?
Ми аз може да искам да съм баскетболист. И да не правя друго. Но да съм бездарник. Кой ще ми плати гяволията цял живот да се чекна неплодотворно?

Решението да няма пари и да се работи доброволно не е решение, а точно обраното: Създаване на проблем.
Защото ще изисква РЕСУРСИ.
А именно НАМИРАНЕТО НА ТЕЗИ РЕСУРСИ, БИ БИЛО НЯКАКВО РЕШЕНИЕ!
Т.е. както вече съм казвал, 1001 пъти тук, утопистите си представят държавата (и обществото) като някаква МАНДРА. Всеки мисли и крои планове как ще разполага с ресурстите, които има вътре, но никой не се досеща, че ще трябва и да се пълни отнякъде.
Ако искаш да те вземе някой на сериозно, мисли по единствения сериозен проблем. КАК ДА СЕ ПЪЛНИ МАНДРАТА. (да, знам, че не е интересно и е доста трудно да се мисли по тоя въпрос)
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27