bofara, на това с компаса и мю-частиците до колко може да се разчита. Защото съм чел, че оргона има поведение противно на ентропийните закони, т.е. тече от места с ниска плътност към места с по-висока. Това негово поведение противоречи и на термодинамичните закони..
Аз лично правя известна разлика между качеството /и 'разумността'/ на оргона /от оргонити/ и мю-частиците. Ако вземем да си подхвърляме физични закони и принципи - естествено, че е възможно да стигнем до противоречие, особено ако те са малко .. хм, поостарели.. Доколкото знам официалната физика се различава от съвременните познания.. Освен това мен лично, а и темата тук е основно затова, ме интересува въздействието и взаимодействието на тези енергии върху човешката същност.
.. тече от места с ниска плътност към места с по-висока..
Хайде да помислим от гледна точка на човешката биоенергия /която лично ме интересува и мен, а и темата тук е затова, човек е биоенергоинформационна същност, а не термодинамична машина, това с тези физични закони е просто частен случай, само една плоскост на цялото протежение на неговата същност/.. Примерно Човек1 е много силен биоенергийно, с подчертан ян-полюс, т.е. излъчва силно в околното пространство, като при това енергията му стига и за функционирането на цялото му същество.. Този човек се оказва в ситуация, в която се намира в затворено малко пространство със значително по-слаби от него индивиди.. Какво ще бъде поведението на биоенергията в съответния случай? Давам конкретни примери:
1. Поставете малко дете в непосредствена близост, включително вербална комуникация до 3-4 възрастни, уморени и вечно недоволни индивида.. Къде ще е векторът на енергията - от мястото с по-висока или от мястото с по-ниска плътност на биоенергията /има разлика между оргон в класическия смисъл на това понятие и мю-частици. Примерно индийците различват сума ти видове прана, в Тибет е подобно, доколкото си спомням, по памет, не претендирам за изчерпателност и точност, по тялото има 14 главни меридиана, като по 12 от тях се движи енергия с определени качества, т.е. минимум 12 вида естествени за нашата същност енергии с различни свойства и качества, някои дори противоположни /защото са активни в различни часови периоди/. В този смисъл за обсъжданият тук, в темата оргон мога да кажа, че той подхранва максимум първите три долни чакри /т.е. най-общо казано е възможно да подсилва сексуалността, да увеличи размерите на ефирното тяло /което зависимост от конкретния човек може да му даде повече физически сили, но може да подсили и някои негови желания и действия/, но това все пак зависи и от качеството на оргона, т.е. от изработените оргонити, да ви направи по-силни в някои ваши отношения с околните /които нямат енергийно подхранване/ и т.н..
Докато тези мю-частици не зависят от качеството на вложените материали в изработката на устройството /просто колкото по-прецизно е изпълнена вертушката, толкова по-голямо количество ще бъдат, по-силен поток/ и могат да бъдат направлявани ментално значително по-лесно от оргона /естествено при наработени за това навици/.
2. Погледайте как играят малки деца за известно време. Да не би да чувствате изтощение, умора, сънливост.. или пък обратното те един вид ви зареждат?
3. Поставете заедно в един и същ съд болни /с ниска плътност на оргон/ и здрави /естествено с много по-висока плътност/ семена от различни растения - да постоят известно време и ги засадете.
4. Пообщувайте известно време с много изтощен и болен човек. Как ще се почувствате? Къде е отишло ведрото ви настроение?
Ако оргонити и др. хармонизатори и устройства се използват осмислено, т.е. да служат един вид като тренажор за съзнанието и тялото /абе цялата ни енергоинформационна същност/ за редовни тренировки по разширяване на биоенергоинформационните възможности на човек - те биха били от голяма полза. Но ако се използват просто като енергийни донори /т.е. само черпим енергия от тях, за да се хармонизираме без реално да 'учим' тялото и другите ни съставляващи да увеличават своето КПД. Един спортист примерно би проявил полезни качества и в обикновена физическа работа. Аз примерно винаги правя задължителни почивки между различните си 'практики' с подобни неща, за да оставя на организма си възможността да се адаптира и към условия, в които тренираността остава, но 'изкуствените' източници са прекъснати. Т.е. организма започва да се адаптира към естествените /дори и в градски условия/ енергоизточници за него, което е полезно не само за това въплъщение, но и за бъдещи прераждания /създават се тънкоматериални структури, които не умират с физическото тяло, а тези 'тренировки' са само от полза за развитието впоследствие/.
