Здравейте!
Честито на всички, отляли първите си оргонити!

Малко инфо от мен:
Аз използвам за отделител спрей с фина универсална смазка. Олиото се събира на капки и често после се получават вдлъбнатини и шупли по повърхността на оргонита. Ако държите да използвате олио, обърнете формата и го оставете да се оттече и излишното го забършете с мек парцал, от който не остават влакна, става и с дамски чорапогащник. ;D Фина универсална смазка можете да намерите във всеки магазин за автокозметика, флакона струва около 6лв. и ще ви стигне за един тон оргонити.
Това го научих от форумите за моделизъм, както и доста подробности за смолите, да са живи и здрави хората, благодаря им. @---
Когато си събирах материалите миналата година, въпроса със смолата се оказа доста сложен за БГ

. Малките разфасовки от килограм, които се срещаха из обичайните хипермаркети, с епоксидна смола не ме устройваха заради цвета - карамелено. Тогава не срещнах смолата на Лакпром, а и не знаех, че е толкова прозрачна, изкушена съм да пробвам и с нея, досега не съм използвала епоксидна. Потънах в инфо за полиестерни смоли, повечето търговци можеха да ми предложат само промишлени количества от по 200 кг

. Посъветвах се с приятел, който е инженер-химик, той ме светна, че има около 70 вида полиестерни смоли, в зависимост от технологията при работа и тяхното предназначение - за леене под налягане, саморазливни за подове, за изолации в строителството, за електроизолации .... и т.н. Той предложи да потърся прозрачна смола за студено центрофугиране, или по-просто - смола за копчета. Тази, с която работя е в тенекии по 18 кг. , трикомпонентна, + ускорител и втвърдител и заедно с доставката от София до Пловдив ми излезе около стотина лева. Ако някой избере да работи с нея, мога да му дам телефона на вносителя, имат я налична, пристига по куриер за 2-3 дни, в София може и на място от склада. Достатъчно е прозрачна, може да се оцветява с оцветители на ацетонова основа, има едни за мрамор и гранит. Добре се оцветява, равномерно, с чисти цветове, като остава доста прозрачна. Не оцветявайте с пигменти, те боядисват плътно (освен ако не е това целта ви). Въпросната смола дава добър резултат, но работата с нея е малко аптекарска, технологията трябва да се спазва без импровизации, иначе отива в коша. И двата вида смоли имат плюсове и минуси, полиестерната мирише повече от епоксидната заради стирола. Основният и недостатък е, че не може да се лее под 15 градуса, практически през зимата не мога да работя, мога да стопля помещението, но няма как едновременно да вентилирам достатъчно, много смърди.

С епоксидната, която използвате, може ли да се работи постоянно? Другото, което ме заинтригува при полиестерната, по думите на химика е, че тя се произвежда чрез естерификация, т.е. в нея има някакъв процент естествена смола. Прозвуча ми много хомеопатично. Срещала съм из форумите опити да се правят оргонити изцяло от натурални материали, например колофон (обработена борова смола) но той е много трошлив, а и скъп. Ето например братушките правят с борова смола, само че остава мека и не може да се вади от съда: (отдолу на страницата)
http://prorokrus.livejournal.com/tag/%22русский%22%20оргон#post-prorokrus-2188
В последно време се появиха суперпрозрачни оргонити, проучих въпроса, правят ги с
water clear resin или течна пластмаса, чудех се защо ми стоят толкова изкуствено. Визуално изглеждат добре, но нещо... освен това материала излиза от 3 до 5 пъти по скъпо от полиестерната смола. Мисля, че тези са такива, красиви, но някак студени, защото съм виждала предишната серия на същата авторка, в архива имам снимки с тях, разликата се усеща.
http://www.planetaryhealingproject.org/PowerPendantsDeluxe.html#anchor_1442GARVAN, понякога могат да се образуват пукнатини ако има движение или вибрации по време на втвърдяването, случвало ми се е, веднъж се наложи малко да ги преместя и се образуваха тънки пукнатини. Мисля, че не им пречи на действието, освен естетически

.
Когато правя ТВ`s, или както мило ги кръстих "кексчета", на дъното на формите първо изсипвам около 1-2 мм тънък слой смола, после поставям един пласт поцинковани или медни сачми, като в средата разполагам хоризонтално кристала, сачмите го държат да не "плува" и после се вижда горе в центъра на оргонита.Предпочитам да се вижда и ми е по-спокойно. След това слагам смес от стоманени нарязани стружки от домакинска гъба, заляти със смола. За да избегна стърчането на парчета отдолу, последно слагам пласт от една немска гъба, изглежда като китайската, но е някак по стегната, нарязвам я в отделен съд и поставям парчетата хоризонтално, един вид ги подреждам, изглеждат като пружинки за химикал, само че по-гъсти. Друг начин е последния пласт да е "стружки" от алуминиево фолио, те са по-меки и не оказват съпротива, като изскочат ги натискам навътре в смолата с пинсета, като се "намокрят" повече не стърчат, а и да остане някое стърчащо парче, после с ножче лесно може да се отстрани. Може последния пласт също да е от сачми като първия, но са скъпички, все още си купувам сачми от оръжейните магазини, търся вариант за бракувани лагерни сачми или нещо друго по-изгодно. Първия път едно от кексчетата не искаше да излезе от формата, моите са по 6бр. тефлонова. Пробвах да я загрея в гореща вода като разчитах, че термичното разширение на формата ще е достатъчно, но не стана, после метнах формата в камерата на хладилника за десетина минути и кексчето излезе без никакви усилия и дефекти. Ако ви се случи, го приемете спокойно, пробвайте с камерата, дори на корифеите-оргонитчици им се е случвало да не успеят да измъкнат някой от формичката

, и Дон Крофт си признава, че все още му се случва понякога.
Следва продължение...
